Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 50 / 16.5.2017 г.
град Карнобат,16.05.2017 година
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Карнобатският районен съд,………колегия,в публично заседание
на шестнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЗЛАТКО КОСТАДИНОВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.
2.
при секретаря В.Х. и в присъствието на прокурора………,като разгледа докладваното от районния съдия Златко КОСТАДИНОВ АНХД № 8 по описа за 2017 година,за да се произнесе взе предвид :
Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и следващите
от ЗАНН.С наказателно постановление № 1055/08.12.2016 година на директора на РДГ-град Бургас Венелин Николов Радков на жалбоподателя Й.Д.Д.,*** ,ЕГН-**********,е наложено наказанието “глоба”в размер на 1000 лева на основание чл.266,ал.1 от Закона за горите,във връзка с извършено нарушение нормата на чл.213,ал.1,т.2 също от Закона за горите,като на основание чл.273,ал.1 от същия закон са отнети вещите предмет на нарушението,а именно - 10 пространствени кубически метра дърва за огрев от дървесния вид дъб,цер и габър,както и вещите,послужили за извършване нарушението и по-конкретно- товарен автомобил,марка "ИФА",с регистрационен № "А 2710 ВМ".
Недоволен от така издаденото наказателно постановление жалбоподателя атакува същото с оплакване за неговата незаконосъобразност,като е изложил и конкретни доводи в тази връзка.На тази основа искането му е за
цялостна отмяна на атакуваното постановление.
Въззиваемата страна,чрез своя процесуален представител,изразява становище в смисъл,че жалбата е неоснователна и като такава тя следва да бъде оставена без уважение, респективно-наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и напълно законосъобразно.
Въззивният съд,след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства,доводите на страните и посочените основания в жалбата,намира за установено от фактическа и правна страна следното :
Съгласно отразеното в процесния АУАН № 074003/18.07.2016 година на 18.07.2016 година,около 10.00 часа в землището на село Зимен,Община Карнобат,подотдел 346"в",жалбоподателят транспортирал 10 пр.кубически метра дърва за огрев от дървесен вид дъб,цер и габър,без да има издаден превозен билет,с товарен автомобил,марка "ИФА",с регистрационен № "А 2710 ВМ" По този именно повод актосъставителят Т.Х.Т.,на длъжност “главен специалист горски инспектор" при РДГ-град Бургас,съставил акт за констатираното административно нарушение разпоредбата на чл.213,ал.1,т.2 от ЗГ.
Впоследствие било издадено и наказателното постановление № 1055/08.12.2016 година на директора на РДГ-град Бургас Венелин Николов Радков,с което на жалбоподателя Й.Д.Д.,*** ,ЕГН-**********,е наложено наказанието “глоба”в размер на 1000 лева на основание чл.266,ал.1 от Закона за горите,във връзка с извършено нарушение нормата на чл.213,ал.1,т.2 също от Закона за горите,като на основание чл.273,ал.1 от същия закон са отнети вещите предмет на нарушението,а именно - 10 пространствени кубически метра дърва за огрев от дървесния вид дъб,цер и габър,както и вещите,послужили за извършване нарушението и по-конкретно- товарен автомобил,марка "ИФА",с регистрационен № "А 2710 ВМ".
Жалбата,като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59,ал.2 от ЗАНН,е процесуално допустима.
Разгледана по същество на наведените в нея основания същата е частично основателна,поради следните съображения :
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и при спазване на административно-процесуалните правила и материално-прав-ните разпоредби.Оплакванията на жалбоподателя,че АУАН и нака-зателното постановление са издадени при неправилно приложение на мате-риалния и процесуалния закон и необоснованост са изцяло неоснователни,което не се отнася единствено до отнемането на вещта,послужила за извършване на нарушението,съответно-един брой товарен автомобил,марка “ИФА”,с регистрационен номер регистрационен № "А 2710 ВМ". В тази връзка е необходимо да се отбележи следното:
На първо място следва да се посочи,че както АУАН, така също и НП са издадени от компетентни органи.Тази им компетентност произтича от разпоредбата на чл.275,ал.1,т.2 от ЗГ,съгласно която нарушенията по закона се установяват с актове,съставени от лицата,посочени в разпоредбата на чл.274 от Закона за горите.
Не са налице и нарушения от страна на административно-наказващият орган на разпоредбите на чл.52-58 от ЗАНН при издаване наказателното постановление и връчването му на жалбоподателя,тъй-като събраните по
делото доказателства сочат единствено на посочения извод и от тях не може да се приеме за убедителна тезата на жалбоподателя в противния
смисъл.
По разбиране на настоящия съдебен състав,извън посоченото по-горе, в производството по съставянето на АУАН и на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения,които са от категорията на самостоятелни отменителни основания. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези,допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса.
Оплакванията на нарушителя за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление са неоснователни.В администра-
тивно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. НП и АУАН съдържат реквизитите по чл. 57 ЗАНН и чл. 42 ЗАНН. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение са спазени изискванията на чл. 42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 ЗАНН. Обстоятелствата и в двата документа са непротиворечиви и напълно достатъчни,което пък дава необходимото основание да се направят гореизложените изводи.Съдържанието, както на акта, така и на наказателното постановление, дава пълна представа на нарушителя относно всички параметри от състава на нарушението, релевантни за административно-наказателната му отговорност.
Следва да се посочи също така,че не е допуснат съществен порок,който да засяга съществено правото на нарушителя да разбере в неговата цялост обвинението в извършване на конкретното административно нарушение.
Съдът намира за напълно неубедителен довода на жалбоподателя за допуснато от АНО нарушение разпоредбата на чл.52,ал.1 от ЗАНН.И това е така,защото срокът по чл.52,ал.1 от ЗАНН е инструктивен,поради което пък неспазването му няма основание да се счита,че по този начин е допуснато съществено процесуално нарушение,имащо за последица отмяната на наказателното постановление.
Предвид гореизложеното съдът намира,че описаното деяние в съставения против жалбоподателя акт,както и в процесното наказателно постановление съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН,които осъществяват както от субективна,така и от обективна страна състав на административно нарушение по ЗГ,за което жалбоподателя основателно е бил санкциониран на основание чл.266,ал.1,във връзка с чл.213,ал.1,т.2 от същия закон.
Съдът прие за несъстоятелни и доводите на жалбоподателя,сочещи на нарушения на материално-правните норми,които по-конкретно се изразяват в твърденията,че описаното в АУАН И НП не отговаряло на обективната истина,както и че деянието му не било извършено виновно,тъй-като същото деяние било осъществено по указания на служителите на горското стопанство-град Карнобат.
Обстоятелството,че жалбоподателят е транспортирал дърва за огрев без да има издаден превозен билет,не може да наведе на извода за изключване на неговата вина,представляваща елемент от субективната страна на състава на административното нарушение по чл.213,ал.1,т.2 от ЗГ. Нормата на чл.213,ал.1,т.2 от ЗГ вменява задължението спрямо всички физически лица транспортирането на дървесина да бъде придружено с редовно издаден превозен билет,а ако това не е така,то следва да бъде прието,че се касае до непредпазливо деяние по смисъла на чл.11,ал.3 от НК,във връзка с чл.11 от ЗАНН,тъй-като в този случай деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици,но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Съгласно нормата на чл.7,ал.1 от ЗАНН деянието,обявено за административно нарушение, е виновно,когато е извършено умишлено или непредпазливо.Съгласно ал. 2 на чл.7 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи,какъвто обаче не е настоящия,защото разпоредбата на чл.213,ал.1,т.2 от ЗГ не изключва наказуемостта при непредпазливост.
Ето защо съдът не споделя изцяло всички изложени от процесуалния представител на жалбоподателя доводи за наличието на останалите сочени от него нарушения от процесуалноправен и материално-правен характер.
От всичко изложено по-горе следва извода,че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и при спазване на административно-процесуалните правила и материално-правни разпоредби.Жалбоподателя е извършил описаните нарушения и наказващият орган правилно го е санкционирал.
По разбиране на настоящия съдебен състав фактическите обстоятелства, свързани с този казус,не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от
ЗАНН,особено като се има предвид характера на този вид административ-
но нарушение.
Безспорно е обаче това,че административно-наказващият орган при индивидуализиране на наказанието не се е съобразил с всички обстоятелства,произхождащи от разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.В тази връзка необходимо е да се отбележи,че при определяне размера на наказанието административно-наказващия орган не е взел предвид целите на наказанието,прокламирани в чл.12 от ЗАНН,не е отчел също така тежестта на конкретното нарушение,подбудите за неговото извършване,не е изходил от имотното състояние на нарушителя,както и от обществената опасност на този вид административно нарушение.С оглед на това наложеното наказание не е индивидуализирано в максимална степен.Установено по несъмнен начин от събраните по делото доказателства е,че нарушителя е извършил виновно действие,което по силата на чл.6 от ЗАНН представлява административно нарушение,но при определяне на наказанието АНО не е отчел смекчаващите вината на жалбоподателя обстоятелства,а именно-че същия няма налагани преди това други наказания,а освен това не се е съобразил с материалното му положение.Изхождайки от изложените съображения съдът счете,че определеното наказание на жалбоподателя е завишено,като едно наказание в размер на 150 лева би изпълнило в оптимална степен целите на наказанието-да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на определения правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително спрямо останалите граждани,така както прокламира чл.12 от ЗАНН. Съобразно посоченото по-горе съдът намира,че наложеното на жалбоподателя с процесното наказателното постановление наказание,а именно-глоба,трябва да бъде намалено от 1000 на 150 лева.
Неправилно обаче административно-наказващият орган е постановил отнемане на вещите послужили за извършване на нарушението-товарен автомобил,марка “ИФА”,с регистрационен номер “А 2710 ВМ". Административното наказание се определя за всеки конкретен случай в рамките на посочените в правната норма размери,съобразени с из-вършеното от нарушителя деяние.Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител,с неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението.Безспорно е установено от доказателствата по делото, че наказания е извършил виновно действие,което по смисъла на чл. 6 от ЗАНН е административно нарушение,но при определяне на наказание-то не са преценени правилно тежестта на нарушението,подбудите за него-вото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелст-ва,както и имотното състояние на нарушителя.В тази връзка настоящият състав счита,че по отношение наложеното на жалбоподателя наказание,а именно-отнемане на товарен автомобил,марка “ИФА”,с регистрационен номер “А 27 10 ВМ”,с оглед разпоредбата на чл. 20,ал. 4 от ЗАНН, тежестта на извършеното нарушение на чл.213,ал.1,т.2 от ЗГ не съответства на тежестта на наложеното му наказание.Наложеното отнемане не кореспондира и с разпоредбата на чл. 20,ал. 3 от ЗАНН. И това е така, тъй като стойността на десет кубически метра дърва за огрев от дъб и цер,нарязани на метровки,е явно незначителна и не съответства на стойността на отнетата вещ, послужила за извършване на нарушението-на товарен автомобил,марка “ИФА”,с регистрационен номер “А 27 10 ВМ”.
Ето защо НП в тази му част следва да бъде отменено.
Ръководен от гореизложените съображения и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН,съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № 1055/08.12.2016 година на директора на РДГ-град Бургас Венелин
Николов Радков,в частта му,в която на жалбоподателя Й.Д.Д.,*** ,ЕГН-**********,е
наложено наказанието “глоба”в размер на 1000 лева на основание чл.266,ал.1 от
Закона за горите,във връзка с извършено нарушение нормата на чл.213,ал.1,т.2
също от Закона за горите,като на основание чл.273,ал.1 от същия закон са отнети
вещите предмет на нарушението,а именно - 10 пространствени кубически метра
дърва за огрев от дървесния вид дъб,цер и габър, като намалява размера на наложената му глоба от 1000 лева на 150 лева.
ОТМЕНЯ като неправилно наказателно
постановление № 1055/08.12.2016 година на директора на РДГ-град Бургас Венелин
Николов Радков,в частта му,в която на основание чл.273,ал.1 от Закона за
горите е отнета в полза на държавата вещта,послужила за извършване на
нарушението,съответно-един брой товарен автомобил,марка “ИФА”,с регистрационен
номер"А 2710 ВМ",собственост
на жалбоподателя Й.Д.Д.,*** ,ЕГН-**********.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
1055/08.12.2016 година на директора на РДГ-град Бургас Венелин Николов
Радков, в останалата му част.
ОСЪЖДА Й.Д.Д.,*** ,ЕГН-**********,да
заплати по сметката на Карнобатския районен съд направените по делото съдебни
разноски във връзка с извършената съдебно-икономическа-автотехническа
експертиза в размер на 130.00(сто
и тридесет ) лева,както и сумата 10.00/десет/лева,представляваща държавна такса
в случай на служебно издаване изпълнителни листи.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред Бургаския
административен съд в 14-дневен срок,считано от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :