Р Е Ш Е Н И Е
№ 111
гр.
Хасково,16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на осемнадесети януари, през две хиляди и двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при
секретаря Ангелина Латунова и в присъствието на прокурор Атанас Палхутев от ОП-
Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 1079 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по реда
на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано по подадена касационна
жалба от Началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“,
гр. София, депозирана чрез юрисконсулт П. Г.срещу Решение №113/19.09.2022г. на
Районен съд Свиленград, постановено по АНД №400/2022г. по описа на съда, с
което е отменено Наказателно постановление №595/25.05.2022г. на началник отдел
„Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което на Д. Ф. Б.***, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1800 лева на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон, касационно основание по смисъла на
чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Приема за неправилни изводите на съда, че след като в
процесното НП от страна на наказващия орган не били посочени законовите
разпоредби, които виновно били нарушени от санкционираното лице, този пропуск
водел до незаконосъобразност на НП. Счита, че словесното описание на
нарушението в НП по начина, по който е формулирано, съдържало достатъчно
фактически изложения досежно конкретните съставомерни признаци, съответно
способствало за безпроблемната индивидуализация на конкретното административно
нарушение и неговият извършител. Намира за очевидно, че фактическият състав на
нарушението/ деянието с неговите фактически белези било подведено под съответно
нарушената административнонаказателна норма – именно тази, която брани
конкретните обществени нарушения. Касационният жалбоподател сочи, че приемайки
обратното и отменяйки процесното наказателно постановление районният съд е
постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като вместо него
бъде постановено друго, с което наказателното постановление като
законосъобразно да бъде потвърдено.
В съдебно заседание
касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Представя писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатското възнаграждение.
Ответната страна, Д.Ф.Б.,
редовно и своевременно призован, не се представлява в открито съдебно
заседание. По делото от процесуалния представител на същия е депозирано писмено
становище, в което аргументира тезата за неоснователност на касационната жалба,
поради което моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила.
Претендира присъждане на разноски по делото.
Представителят на
Окръжна прокуратура Хасково, намира касационната жалба за основателна, а решението
на Районен съд Свиленград като неправилно предлага да бъде отменено.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
С проверяваното решение състав на
Районен съд Свиленград е отменил обжалваното пред него Наказателно постановление №595/25.05.2022г., издадено от началник отдел
„Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което на Д.Ф.Б. ***, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1800 лева на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП.
За да отмени
процесното наказателно постановление съдът
е приел, че в конкретния случай описаното в АУАН и НП деяние не е квалифицирано
с надлежната административнонаказателна разпоредба, а е посочена единствено като
нарушена санкционната норма на чл.179, ал.3а от ЗДвП. Приел е, че за
описателното в НП нарушение следвало да бъде посочена нарушената
материалноправна норма, за да бъде ясно на нарушителя, с кои свои действия коя
норма на закона е нарушил. Задължение на органа било, съобразно чл. 57, ал. 1,
т. 6 от ЗАНН да посочи законните разпоредби, които виновно били нарушени, което
в разглеждания случай не било сторено. Или иначе казано описаното в АУАН и НП
деяние не било квалифицирано с надлежната административнонаказателна
разпоредба, която да съответства на вменените на жалбоподателя факти. Според
въззивния съд така констатираното представлявало съществено нарушение на
процесуалните правила и обосновавало извод за незаконосъобразност на
административния акт, съответно основание за неговата отмяна на процесуално
основание. Привлеченият към административнонаказателната отговорност следвало
да знае всички факти, които наказващият орган въвежда като обосноваващи
обективната страна на състава на нарушение, като тези факти следвало да бъдат в
логическо и правно единство с конкретна разпоредба на закона. Съдът посочил, че
в административнонаказателното производство не бил познат института на
фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и било напълно недопустимо
съществуването на такава, когато се касаело за правна квалификация, явяваща се
задължителен съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизит на същия акт. Извеждането
на правната квалификация от други налични по делото документи било недопустимо,
тъй като в противен случай би се стигнало до хипотеза, в която по тълкувателен
път да се извличали изводите на АНО. По така изложените
съображения съдът отменил наказателното постановление.
Решението на Районен съд
Свиленград е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона,
като настоящата инстанция напълно
споделя изложените в него правни изводи.
Не може да се сподели
становището на касатора, че непосочването на нарушената материално правна норма
както в АУАН, така и в НП не представлявало съществено процесуално нарушение
при издаването им, тъй като от словесното описание на нарушението, което
съдържало достатъчно фактически изложения досежно конкретните съставомерни
признаци, можело безпроблемно да се извлече за какво административно нарушение
е санкционирано лицето.
С оглед
санкционния характер на производството по ЗАНН,
в тежест
на административнонаказващия орган е да проведе
законосъобразна процедура, която да завърши със законосъобразни актове. Посочването
на нарушената разпоредба както в АУАН, така и в наказателното постановление, са
задължителни реквизити съгласно разписаното в чл. 42, т.5 и чл.
57, т.6 от ЗАНН. Както правилно е приел и въззивния
съд в процесното наказателно постановление не е посочена точната правна
квалификация на описаното от фактическа страна нарушение, която в разглеждания
случай е тази на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП въвеждаща задължение на водачите на ППС
от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП преди движение по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, да закупят маршрутна карта за участъците от платената
пътна мрежа, които ще ползват, или да изпълнят съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10,
ал. 1, т. 2 от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Последното
безспорно накърнява правото на защита на административно наказаното лице и
представлява пречка за ефективен съдебен контрол относно законосъобразността и
обосноваността на наказателното постановление.
Следва да бъде посочено и
това, че строго формалният характер на административнонаказателното
производство по ЗАНН цели да се гарантира в пълна степен правото на защита на
нарушителя. В този смисъл, недопустимо е по тълкувателен път както от санкционираното
лице, така и от съда да се извлича нарушената разпоредба, за да се обоснове
волята на наказващия орган.
По изложените съображения, настоящият
състав намира, че по отношение на обжалваното решение не са налице визираните в
касационната жалба основания, които да водят до извод за отмяната му. Същото е
валидно, допустимо и правилно постановено, поради което следва да се остави в
сила.
С оглед направеното искане за
присъждане на разноски за настоящата инстанция от пълномощника на
жалбоподателя, обективирано в представеното по делото писмено становище, следва
да бъде посочено, че същите не следва да бъдат присъдени на страната, тъй като
претендираните разноски не са доказани по основание и размер. Към становището
единствено е представено пълномощно за процесуално представителство, а
описаните договор за правна защита и съдействие, извлечение от банкова сметка, ***е.
Поради което исканото възнаграждение в размер на 600 лева остава недоказано.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №113
от 19.09.2022г., постановено по АНД №400 по описа на Районен съд – Свиленград
за 2022 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.