Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 28.05.2019 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-“В” състав в
публичното съдебно заседание на тридесети май през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА Мл.с-я: БОРЯНА П.
при секретаря Юлия Асенова,
като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 14618 по описа за 2017
год. и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 18238 от 10.11.2016
г., постановено по гр.дело № 54544/2015 г. на СРС, ГО, 143 с-в е осъдено „Д.З.”
ЕАД, ЕИК******** да заплати на А.П.П., с ЕГН **********, на основание чл. 226 КЗ /отм./ сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 10.09.2010 г. в резултат на виновно
противоправно поведение на Н.Т.Н., ведно със законна лихва върху сумата от
датата на исковата молба - 08.09.2015 г. до окончателното й изплащане и е отхвърлен
иска за разликата до пълния предявен
размер от 20 000 лева. С решението на съда е отхвърлен предявения от А.П.П., с
ЕГН ********** против Н.Т.Н. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 18 000 лева, представляваща част от обезщетение в
общ размер от 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило
на 10.09.2010 г. в резултат на виновно противоправно поведение на Н.Т.Н.. С
решението на съда е осъдено на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Д.З.” ЕАД, ЕИК********,
да заплати на А.П.П., с ЕГН **********, сумата от 300 лв., сторени от ищеца
разноски за адвокатски хонорар, съобразно уважената част от иска. С решението
на съда е осъдено „Д.З.” ЕАД, ЕИК********, да заплати по сметка на Софийски
районен съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 120 лева, държавна такса и възнаграждения
за вещи лица в настоящото производство, съобразно уважената част от иска. С
решението на съда е осъден А.П.П., с ЕГН **********, чрез законните си представители
Д.Х.К., с ЕГН ********** и П.П.К., с ЕГН **********, да заплати на „Д.З.” ЕАД, ЕИК********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 1134 лева, сторени разноски за възнаграждение за юрисконсулт и вещи
лица, съобразно отхвърлената част от иска.
С решението на съда е осъдено „Д.З.”
ЕАД, ЕИК********, да заплати на М.П.П., с ЕГН **********, чрез законните си
представители Д.Х.К., с ЕГН ********** и П.П.К., с ЕГН **********, по иск с
правно основание чл. 226 КЗ /отм./ сумата от 2000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 10.09.2010
г. в резултат на виновно противоправно поведение на Н.Т.Н., чиято гражданска
отговорност към датата на ПТП е ангажирана в „Д.З.” ЕАД,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на
депозиране на исковата молба - 08.09.2015 г. до окончателното й изплащане, като
е отхвърлен предявения иск за разликата до пълния предявен размер от 10000 лева.
С решението на съда е отхвърлен иска на М.П.П., с ЕГН **********, чрез
законните й представители Д.Х.К., с ЕГН ********** и П.П.К., с ЕГН **********
против Н.Т.Н., с ЕГН **********, с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на
сумата от 8000 лева, представляваща част от обезщетение в общ размер от 10000
лева за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 10.09.2010 г., в
резултат на виновно противоправно поведение на Н.Т.Н.. С решението на съда е
осъдено на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Д.З.” ЕАД, ЕИК********, да заплати на М.П.П.,
с ЕГН **********, чрез законните й представители Д.Х.К., с ЕГН ********** и П.П.К.,
с ЕГН **********, сумата от 300 лв.,
сторени от ищцата разноски съобразно уважената част от иска., както и да
заплати по сметка на Софийски районен съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата
от 120 лв., държавна такса и възнаграждения за вещи лица в настоящото
производство, съобразно уважената част от иска. С решението на съда е осъдена М.П.П.,
с ЕГН **********, чрез законните й представители Д.Х.К., с ЕГН ********** и П.П.К.,
с ЕГН **********, да заплати на „Д.З.” ЕАД, ЕИК********, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата от 576 лева, сторени разноски
за възнаграждение за юрисконсулт и вещи лица, съобразно отхвърлената част от
иска.
С
определение от 11.04.2017 г., постановено в закрито заседание по гр.дело №
54544/ 2015 г. по описа на СРС, ГО, 143 състав, не е уважено искането на Н.Т.Н.,
с ЕГН ********** за изменение на решение №18238/ 10.11.2016 г. на СРС, по
гр.дело № 54544/ 2015 г. на СРС, в частта му на разноските.
Срещу решението на СРС, 143 с-в е
постъпила въззивна жалба от Д.Х.К. и П.П.К.,
като родители и законни представители на малолетните си деца- ищците по делото М.П.П.
и А.П.П., подадена чрез пълномощника им адв.Р.С., в отхвърлителната му част по
предявените от жалбоподателите срещу главния ответник „ДЗИ О.З.” ЕАД, гр.София,
искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/ отм./, както и в отхвърлителната
му част по предявените от жалбоподателите срещу евентуалния ответник Н.Т.Н.,
при условията на евентуалност, искове с правно основание чл.45 от ЗЗД. В жалбата
се излагат доводи, че решението в обжалваната част е неправилно и
незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалноправните и
процесуалноправните разпоредби на закона. Жалбоподателите молят съда решението
да бъде отменено в обжалваната част и вместо това да се постанови друго, с
което да се уважат изцяло предявените искове. Претендират присъждане на
направени разноски по делото.
Въззиваемата страна – ответник „Д.З.”
ЕАД, ***, чрез процесуалния си представител юрк.В.Г. оспорва жалбата, като
неоснователна по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен
отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК. Моли съда, въззивната жалба да бъде отхвърлена като
неоснователна, а първоинстанционното решение - потвърдено в обжалваната част,
като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените разноски
по делото.
Въззиваемата страна- евентуален
ответник Н.Т.Н., чрез пълномощника си адв.П.К. оспорва жалбата, като
неоснователна по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен
отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК. Моли съда,
въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното
решение – потвърдено в обжалваната част, като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на направените разноски по делото.
Постъпила
е и частна жалба от Н.Т.Н., подадена чрез пълномощника адв. П. К. срещу
определение от 11.04.2017 г., постановено в закрито заседание по гр.дело № 54544/2015
г. на СРС, ГО, 143 с-в, с което не е уважено искането на Н.Т.Н. за изменение на
решение №18238/ 10.11.2016 г. на СРС, по гр.дело № 54544/ 2015 г. на СРС, в
частта му на разноските. В частната жалба са изложени съображения за
незаконосъобразност на обжалваното определение. Моли съда, да отмени
обжалваното определение и да постанови друго, с което да уважи молбата по чл.
248 ГПК, като му присъди разноски за производството по делото пред първата
инстанция.
Ответниците по частната жалба – Д.Х.К.
и П.П.К., като родители и законни представители на малолетните си деца- ищците
по делото М.П.П. и А.П.П., чрез пълномощника адв. Р.С. оспорват частната жалба,
като неоснователна по съображения изложени в депозирано по делото писмено
становище. Молят съда, да остави частната жалба без уважение, като
неоснователна.
Ответникът по частната жалба- „Д.З.”
ЕАД, ***, не взема становище по подадената частна жалба.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е
изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са
ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят
така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните
в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са
преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Съгласно чл. 269 ГПК,
въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в
рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си
само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на
императивните норми на материалния закон.
В случая при извършената служебната проверка
по чл.269, изр.1 от ГПК настоящият въззивен състав намира атакуваното решение
за валидно и допустимо в обжалваната отхвърлителна част по исковете с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ срещу главния
ответник „Д.З.” ЕАД, ***. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми, а с оглед релевираните в жалбата оплаквания въззивният съд го
намира и за правилно, като споделя изцяло изложените в мотивите му съображения
обосноваващи окончателен извод за неоснователност на тези искови претенции за
разликата над присъдените от първоинстанционния съд размери до пълния им
предявен размер, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към
мотивите на СРС. Доводите изложени в жалбата са изцяло неоснователни. Във
връзка с доводите изложени във въззивната жалба следва да се добави и следното:
С прекия иск по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият
застраховател. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност".
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ при застраховка „гражданска
отговорност“ увреденият, спрямо който застрахователят е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя, който може да прави възраженията,
които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования.
В настоящия случай не се спори, а
това се установява и от събраните доказателства, че са налице всички
предпоставки по чл.226, ал.1 от КЗ/ отм./ за ангажиране на отговорността на
ответника, като застраховател по "Гражданска отговорност" за
причинените на ищците неимуществени вреди от ПТП, станало на 10.09.2010 г.
Спорният въпрос по делото е относно размера на дължимото обезщетение на ищците
за претърпени от тях неимуществени вреди, по който съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът определя обезщетението за неимуществените вреди по справедливост.
Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие.
То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му
и обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието
на здравето, причинените морални страдания, загрозявания и др. /в този смисъл
ППВС 4/1968 г./. При определянето му съдът следва да отчете характера и вида на
претърпените болки и страдания, техният интензитет и продължителност, всички
други особености и обстоятелства по случая, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението - така т. II от ППВС №
4/23.12.1968 г.
Съдът
намира, че в настоящия случай по отношение обезщетението за неимуществени
вреди, първоинстанционният съд е обсъдил всички установени по делото
обстоятелства от значение за размера му - характера на уврежданията на ищците, претърпения
от тях психически стрес, неговият интензитет, съобразен с възрастта на ищците
към момента на инцидента /съответно на 8 г. и 6 г./, възраст, в която същите са
били силно свързани и зависими от родителите си, обстоятелството, че същите са
станали очевидци на произшествие с изключително близък за тях човек – тяхната майка,
силно изразената връзка родител - дете, начина на реализиране на ПТП и
възприетото от тях състояние на майка им непосредствено след инцидента.
Отчетено е от съда, също така и обстоятелството, че съгласно заключението на
вещото лице – психолог ищците са превъзмогнали и успели да се справят с
последиците от преживения стрес, като
въпреки тежестта на травмата във времево отношение, същата не се отличава с
особено силен интензитет и към момента при тях се наблюдава нормално
интелектуално и психическо развитие.
С оглед на така установеното, относно
характера на получените увреждания, интензитета и продължителността на
страданията на ищците, като се отчете и възрастта им, и след преценка на
горепосочените критерии въззивният съд намира, че присъждането на сумата от по
2000 лв./ две хиляди лева/ за всеки един от ищците, би било справедливо по
размер обезщетение за неимуществени вреди, отговарящо на принципа на
справедливостта, прогласен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Определянето на
по-голяма от тази сума, предвид характера на увреждането, което не е довело до
трайни последствия в психологическото, емоционалното и интелектуалното развитие
на ищците, би довело до несъответстващо на изискванията на справедливостта
имуществено разместване. В тази връзка, първоинстанционният съд, след като е
достигнал до същия правен извод и е уважил предявените искове с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ до размер на сумите от по 2000 лв. за всеки
един от ищците и е отхвърлил същите за разликата до пълните им предявени размери,
съответно до сумата от 20 000 лв. за ищеца А.П.П. и до размера на сумата
от 10 000 лв. за ищцата М.П.П. е постановил законосъобразен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден.
Релевираните в жалбата
оплаквания са неоснователни, поради което и първоинстанционното решение, в
обжалваната част, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от ищците срещу главния ответник „ Д.з.” ЕАД искове с правно
основание чл.226,
ал.1 от КЗ/отм./ за горницата над присъдените от СРС размери до пълния
им предявен размер, като правилно следва
да бъде потвърдено.
Решението в обжалваната отхвърлителна
част по исковете с правно основание чл.45 от ЗЗД срещу евентуалния ответник Н.Т.Н., при извършената от съда служебна проверка по чл.269,
изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира за НЕДОПУСТИМО, по следните съображения:
Видно от обстоятелствената
част и петитума на исковата молба, предявените от ищците евентуални искове с правно основание чл.45 от ЗЗД, са били предявени от ищците при условие, че не бъдат уважени исковете по чл.226, ал.1 КЗ/отм./ срещу
главния ответник „ДЗИ-О.З.“
ЕАД, гр.София. Доколкото
исковите претенции с правно основание
чл.226, ал.1 КЗ/отм./ са
уважени макар и частично до размер на сумата от 2000 лв./ за всеки един от ищците/, то не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното
условие за разглеждане на евентуално предявените искови претенции с
правно основание чл.45 от ЗЗД
и същите следва да се оставят без
разглеждане. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 от ГПК
решение № 210 от 27.07.2015 г. на
ВКС, ІV
г.о. по гр.дело №
5600/2014 г., с което на въпроса по който е допуснато
касационно обжалване, а именно дали при частично уважен главен иск,
евентуалният подлежи ли на разглеждане, е даден отрицателен отговор.
Разглеждането на евентуалния иск зависи от сбъдването на поставено от самия
ищец условие и то е отхвърлянето на главната му претенция. Недопустимо е съдът
да „преизчислява” за каква част следва да се произнесе по евентуалния иск, ако
главният е частично уважен; възможно е така съединените искове да са и различни
по вид – установителни, осъдителни, конститутивни, или макар и от един и същи
вид, с петитум, който е некомпенсируем или евентуалността да е по отношение на
субектите. Ако съдът уважи предходния по ред на заявяване в евентуалността иск,
няма право да се произнася по следващия, защото не се е сбъднало условието, под
което е предявен. Изключение е предявяването на обратен иск, който е винаги
евентуален на главния, но има за предмет регресно притезание.
В настоящия случай с
оглед гореизложеното и поради частично уважаване на исковете чл.226, ал.1 КЗ/отм./ срещу главния ответник –
застраховател на деликвента, първоинстанционният съд не е следвало да пристъпва
към разглеждане на евентуалните искове и като го е сторил, е постановил
недопустим съдебен акт – произнесъл се е без да се е сбъднало условието, при
което е сезиран. С
оглед на което обжалваното
решение следва да бъде обезсилено като недопустимо в частта, в която СРС се е произнесъл по същество по исковите
претенции с правно основание чл.45 от ЗЗД в
рамките на сумите, за които са били отхвърлени главните искове.
По частната жалба на Н.Т.Н., подадена
чрез адв. П. К. срещу определение от 11.04.2017 год., постановено в закрито
заседание по гр.дело № 54544/ 2015 год. по описа на СРС, Г.О., 143 състав, с
което е оставено без уважение искането на същия за изменение на решение №
18238/10.11.2016 г. на СРС, по гр. д. № 54544/2015 г. на СРС, в частта му
разноските, съдът приема следното:
Обжалваното определение е
правилно и законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния
закон. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото. Доводите
изложени в частната жалба са изцяло неоснователни. Във връзка с доводите
изложени в частната жалба, следва да се добави и следното:
В настоящия случай в съдебното заседание от 28.09.2016 г., адв.П.К., пълномощник на евентуалния ответник Н.Т.Н. единствено е заявила, че претендира разноски и представя списък по чл. 80 ГПК. Доказателства за плащане на разноските, съобразно обвързващото тълкуване,
дадено от ОСГТК в ТР № 6 по тълк.дело №
6/2012 г., т. 1, не са представени в това съдебно заседание. Присъждането на разноски следва да се осъществи само
в случай, че разноските са заплатени. Съдът приема, че доказателството за заплащане на договорено адвокатско
възнаграждение/ договор за правна защита и съдействие от 15.06.2016 г./ е представено на съда с писмената защита,
представена след устните състезания във връзка с дадената от съда възможност по
чл. 149, ал. 3 ГПК. В соченото тълкувателно решение, т. 11, ВКС приема, че след
приключването на устните състезания страните в процеса не могат да ангажират
нови доказателства, включително и такива за размера на претендираните разноски.
Изрично се сочи, че макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява
искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде
заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред
съответната инстанция. Следователно, в процесния случай до приключване на
устните състезания пред съда не е представено доказателство за заплатени
разноски по договор за правна защита и съдействие, а представянето на
доказателства за заплащането им с писмена защита по чл. 149, ал. 3 ГПК е
сторено след срока.
С оглед на което, правилно първоинстанционният съд е приел с обжалваното определение, че не са налице
предпоставките по чл. 248, ал.1 ГПК за изменение
на решението, в частта за разноските. Съгласно разпоредбата на чл. 80 ГПК страната, която е поискала
присъждане на разноски, представя на съда списък с разноските най- късно до приключване
на съдебното заседание в съответната инстанция. Това означава, че най- късно до
този момент могат да се представят и доказателства, че такива са направени. Във
всички случаи обаче за да бъде уважено искането за разноски, то трябва да е
заявено най- късно до приключване на устните състезания пред съответната
съдебна инстанция и разноските да бъдат доказани в същия срок. В случая списък на разноските по чл.80 от ГПК е представен от адв.П.К. в публично съдебно заседание на 28.09.2016 г.,
като доказателствата за направени и заплатени разноски са представени едва с писмената защита депозирана от Н.Т.Н., чрез пълномощника му адв.П.К. на
12.10.2016 г., но след като е
приключило съдебното дирене и делото е било обявено за решаване. В случая, към писмената защита,
депозирана от адв.П.К. на 12.10.2016 год. е представен договор за правна защита
и съдействие от 15.06.2016 г., видно от който е договорено и заплатено от
ответника Н.Т.Н., адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 5000 лв. Процесуалният
пропуск на страната да представи в срока по чл. 80 ГПК доказателства за
сторените от нея разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 5000 лв., не може да бъде основание за изменение на
решението по реда на чл. 248, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно, и
следва да бъде потвърдено, а подадената
срещу него частна жалба, като неоснователна - да се остави без уважение.
По отношение на разноските за
въззивното производство.
При този изход на спора пред
настоящата съдебна инстанция, на въззивниците - ищци не се следват разноски. Искането
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна –
ответник „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, гр.София, съдът намира за основателно. Досежно
размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна -
ответник, съдът намира, че към момента на постановяване на настоящия съдебен
акт, е в сила изменение на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК /ДВ бр.8/24.01.17
г./ Според новата редакция на текста, която настоящата въззивна инстанция, с
оглед висящността на делото, следва да съобрази, размерът на възнаграждението,
което следва да се присъди, когато юридическо лице е било защитавано от
юрисконсулт, се определя от съда и не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело определен по реда на чл. 37 от ЗПП. И тъй като чл. 37 от ЗПП препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ, в случая следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, като дължимото от
въззивниците -ищци в полза на въззиваемата страна- ответник юрисконсултско
възнагражение следва да се определи от съда в размер на 100 лв.
На следващо място искането за
присъждане на разноски за въззивното производство, направено от страна на въззиваемата
страна - евентуален ответник Н.Н., съдът намира за основателно. Съгласно трайно
установената съдебна
практика на ВКС, възприета в определение
№ 82/ 19.02.2009 г. на ВКС по ч. т. дело №
60/2009 г., I т. о., ТК; определение № 89/
22.01.2010 г. на ВКС по ч. т. дело № 752/2009 г., I т.
о., определение № 857/ 20.12.2012 г. на ВКС по
ч. т. дело № 815/2012 г., I т. о., право на разноски
има и ответникът по евентуалните искове, в случай на уважаване на главните и
оставяне без разглеждане на евентуалните искове. С оглед изхода на настоящото дело искането на евентуалния ответник по делото за присъждане на разноски следва да бъде уважено. Същото е направено
своевременно с отговора на въззивната жалба, както и в съдебно заседание на 30.05.2018 г. и е
подкрепено с доказателства за извършването на разноски за адвокатско
възнаграждение. В приложения договор за правна защита и съдействие е
удостоверено плащането на уговореното адвокатско възнаграждение в полза на
ангажирания по делото процесуален пълномощник на ответника в размер на сумата 3500 лв.
Основателно, обаче, е заявеното от ищците, чрез техния пълномощник искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на заплатеното от евентуалния ответник адвокатско възнаграждение поради прекомерност.
Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 3500 лв. се явява
несъответстващо на фактическата и правна сложност на делото. Съдът приема, че съответстващо на осъществената правна
помощ, както и на фактическата и правна сложност на
делото, се явява сумата от 1300 лв. С оглед на което, на основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК
на въззиваемата страна- евентуален ответник следва
да се присъдят своевременно поисканите разноски за въззивното производство,
представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по
чл.80 от ГПК, като с оглед направеното от въззивниците- ищци, чрез техния пълномощник възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност, което съдът намира за основателно, същото следва да бъде намалено
до размер на сумата от 1300 лв.
Така мотивиран Софийски
градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в
Р Е Ш И
:
ОБЕЗСИЛВА решение № 18238 от 10.11.2016 г., постановено по гр.дело №
54544/2015 г., по описа на СРС, ГО, 143 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от А.П.П., с ЕГН **********
против Н.Т.Н. с ЕГН **********, иск
с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 18000 лева,
представляваща част от обезщетение в общ размер от 20000 лева за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 10.09.2010 г. в резултат на виновно
противоправно поведение на Н.Т.Н., като вместо това постановява:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Д.Х.К., с ЕГН ********** и П.П.К.,
с ЕГН **********, като родители и законни представители на А.П.П., с ЕГН **********,
срещу Н.Т.Н. с ЕГН *********, евентуален иск с правно основание чл.45
от ЗЗД за заплащане на сумата от 20000 лв./ двадесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило
на 10.09.2010 г., в резултат на виновно противоправно поведение на Н.Т.Н..
ОБЕЗСИЛВА решение № 18238 от 10.11.2016 г., постановено по гр.дело №
54544/2015 г., по описа на СРС, ГО, 143 състав, в частта, с която е
отхвърлен предявения от М.П.П., с ЕГН **********, чрез законните й
представители Д.Х.К., с ЕГН ********** и П.П.К., с ЕГН ********** против Н.Т.Н., с ЕГН **********,
иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за
заплащане на сумата от 8000 лева, представляваща част от обезщетение в общ
размер от 10000 лева за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
10.09.2010 г., в резултат на виновно противоправно поведение на Н.Т.Н., като вместо това постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Д.Х.К., с ЕГН ********** и П.П.К., с ЕГН **********,
като родители и законни представители на М.П.П., с ЕГН ********** против Н.Т.Н., с ЕГН **********, евентуален иск с правно основание чл.
45 ЗЗД за заплащане на сумата от 10000 лв./ десет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 10.09.2010
г., в резултат на виновно противоправно поведение на Н.Т.Н..
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 18238 от 10.11.2016 г., постановено по гр.дело № 54544/2015 г., по
описа на СРС, ГО, 143 състав, в
останалата обжалваната част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Н.Т.Н., с ЕГН **********, подадена чрез пълномощника адв.
П.К. срещу определение от 11.04.2017
г., постановено в закрито заседание по гр.дело № 54544/2015 г. на СРС, ГО, 143
с-в, с което не е уважено искането на Н.Т.Н. за изменение на решение №18238/
10.11.2016 г. на СРС, по гр.дело № 54544/ 2015 г. на СРС, в частта му на
разноските, като неоснователна.
ОСЪЖДА А.П.П., с ЕГН ********** и М.П.П.,
с ЕГН **********, действащи лично и със съгласието на своите родители и законни
представители Д.Х.К., с ЕГН ********** и П.П.К., с ЕГН **********, да заплатят на „ДЗИ – О.З.“- ЕАД,
гр.София, ЕИК******** на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК във вр.
с чл. 273 от ГПК сумата от 100 /сто/ лв., представляваща разноски за въззивното
производство /юрисконсултско възнаграждение/.
ОСЪЖДА А.П.П.,
с ЕГН ********** и М.П.П., с ЕГН **********, действащи лично и със съгласието
на своите родители и законни представители Д.Х.К., с ЕГН ********** и П.П.К., с
ЕГН **********, да заплатят на Н.Т.Н.,
с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 1300 лв./ хиляда и триста лева/, представляваща направени разноски за
въззивното производство /адвокатско възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.