Р
Е Ш Е Н И Е
№ 330
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Пловдив, 29.07.2020 година
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори юли юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА
ПЛОЩАКОВА
при секретаря Мая Крушева, като разгледа докладваното от
съдията т. д. № 754 по описа за 2019 г., намери за установено
следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба, подадена на 28.08.2019 год. от Д.Г.У. против
„Застрахователна компания Бул Инс” АД. Предявени са обективно съединени
осъдителни искове за присъждане на парични обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди.
Исковите претенции се основават на следните фактически обстоятелства:
Твърди се, че на 05.07.2018 год. в гр. Пловдив, на кръстовището на ул.
„Владивосток“ и ул. „Свобода“, при управление на л.а. „Форд Фокус“ с рег. № РВ
6723 ТТ, С.И.В. нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост
причинил телесни повреди на Д.У. – водач на мотоциклет „Хонда АНФ 125“ с рег. №
У 0211 В. Телесните повреди се изразявали в следното: счупване на дясна бедрена
кост в горната част и двустранно счупване на срамните кости на таза на четири
места. Причината за възникване на произшествието била, че водачът на лекия
автомобил не спрял на знак Б2 /стоп/ и отнел предимството на управлявания от
ищцата мотоциклет.
На 06.07.2018 год. У. била приета в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр.
Пловдив с травматичен шок, политравма и фрактури. Наложила се спешна оперативна
интервенция, при която била приложена метална остеосинтеза на фрактурите на
дясното бедро. След това ищцата била приведена в КАИЛ за продължаващо
интензивно лечение, изписана на 09.07.2018 год. и на същата дата отново приета
в същото болнично заведение за оперативна интервенция – открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация, фемур. Изписана била на 18.07.2018 год. с
препоръки в продължение на шест седмици да не сяда, на деветата седмица да
започне придвижване с патерици, а на 12-та седмица да започне постепенно
натоварване. В изпълнение на предписанията ищцата лежала три месеца неподвижна
на легло. На 03.02.2019 год. постъпила в УМБАЛ „Еврохоспитал“ по спешност с
болки и ограничени движения в десния крак. Наложила се оперативна интервенция –
остектомия на дясна бедрена кост и есцизия на патологично променени тъкани. При
изписването били препоръчани ЛФК и физиотерапия. В периода от 21.03.2019 год.
до 28.03.2019 год. била на лечение в Нареченски бани.
За извършеното от водача на л.а. „Форд Фокус“ С.В. деяние било
образувано ЗМ № 65/ 2018 год. по описа на ОД на МВР – Пловдив, а впоследствие
АНХД № 3696 / 2019 год. по описа на РС – Пловдив. С влязло в сила съдебно решение В. бил признат за виновен в причиняването
на средни телесни повреди на Д.У..
Вследствие на произшествието ищцата претърпяла и имуществени вреди.
Към датата на произшествието У. работела по безсрочен трудов договор на
длъжност *** за „****“ ЕООД с основно месечно възнаграждение ** лв., а считано от 09.07.2018 год.
възнаграждението било променено на ** лв. През целия период от 06.07.2018 год. до 08.07.2019 год. ищцата е
била в отпуск поради временна неработоспособност, без прекъсване. Обезщетението
за временна неработоспособност, което получавала, било по-ниско от
възнаграждението, което би получавала по трудов договор и разликата се
равнявала на сумата 590,19 лв. /съобразно уточнението, направено впоследното
с.з./. Провеждала рехабилитация в период от шест
месеца, три пъти седмично, като за всяка процедура заплащала по 30 лв. или общо
2 160 лв. Направила разходи за медицински пособия и лекарства в общ размер на
4278,85 лв., подробно описани по пера в уточняващите молби.
Към датата на събитието по отношение на автомобила, управляван от
виновния водач, била налице застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „Бул Инс“
АД. На 30.07.2018 год. ищцата предявила претенция по застраховката, но в
тримесечен срок от този момент плащане не било извършено.
Предвид изложените фактически твърдения, Д.У. моли съда да постанови решение, с което осъди Застрахователно
дружество „Бул Инс” АД да ѝ заплати обезщетения за претърпените
вследствие на произшествието имуществени и неимуществени вреди, както следва:
сумата 110 000 лв. обезщетение за неимуществените вреди, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 05.07.2018 год. до окончателното
плащане;
сумата в общ размер на 7 029,04 лв. обезщетение за имуществените вреди, претърпени
вследствие на произшествието, формирана като сбор от следните суми:
- 4 278,85 лв. разходи по фактури за медицински пособия и лекарства;
- 2 160 лв. разходи за рехабилитация и физиотерапия;
- 590,19 лв., представляваща
разликата между платените от НОИ обезщетения за временна неработоспособност и
трудовото възнаграждение, което би получавала за
периода от 06.07.2018 год. до 08.07.2019 год. /съобразно изменението на размера на тази искова
претенция, допуснато в последно с.з./
Първоначално са били предявени и други претенции за имуществени вреди
до общ размер от 12 979,79 лв., които не се поддържат в постъпилите уточняващи
молби.
Обезщетенията за имуществени вреди е претендират ведно със законната
лихва от изтичането на срока за отговор от застрахователя – 21.09.2018 год. до
окончателното плащане.
Претендират се сторените по делото разноски, като се настоява и в
полза на адвоката, предоставил безплатна правна защита и съдействие на ищеца на
основание чл. 38 ЗА да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за безплатното
представителство на материално затруднено лице.
Предявените осъдителни искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от
Кодекса на застраховането, вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД. Акцесорното искане за
законна лихва е с правно основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 497 КЗ.
Ответникът Застрахователно дружество „Бул Инс” АД е подал отговор на исковата молба в двуседмичния
срок по чл. 367 ГПК. Не са изложени възражения срещу допустимостта на исковете.
По същество се оспорват изцяло исковите претенции, както по основание, така и
по размер.
Оспорва се описания в исковата молба механизъм на
произшествието и причинно-следствената връзка между произшествието и описаните
вреди. Не се спори около наличието и съдържанието на влязло в сила решение по
НАХД № 2199 / 2018 год. и задължителния му характер по см. на чл. 300 ГПК.
Ответникът счита, че влязлото в сила решение не се простира
по въпроса какво е било поведението на пострадалата и дали е налице съпричиняване. Излага твърдение, че
пострадалата с поведението си е допринесла
за настъпването на вредоносния резултат. Управляваният от ищцата мотоциклет не
е бил с включени светлини, които са задължителни за времето, в което е
настъпило произшествието, като най-вероятна причина за това е неизправността на
превозното средство, с което се е движела. Била е облечена с тъмни дрехи, които
са попречили на видимостта и са препятствали възможността другият водач да я
забележи и реагира своевременно. Твърди се и допускане на нарушения на
правилата за движения по пътищата от страна на мотоциклетиста: на всяко едно от
платната на кръстовището, на което се е осъществило произшествието, имало
пешеходна пътека и пострадалата не е съобразила това, тъй като в случай, че се
бе огледала за пешеходци, неизбежно би забелязала движещият се л.а., могла е да
намали скоростта си на движение, а при необходимост и да спре, като по този
начин предотврати произшествието.
Претендираното обезщетение за неимуществени вреди не било
съобразено с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и заявената искова
претенция била прекомерно завишена.
С позоваване на т. 7 от ППВС № 4/1968 год. ответникът
счита, че претенциите за имуществени вреди са недоказани както по основание,
така и по размер, тъй като не е установена необходимостта от извършването им.
Досежно претенцията, изразяваща се в разликата между обезщетението за временна
неработоспособност и трудово възнаграждение излага довод, че увеличаването на
размера на трудовото възнаграждение в момент, в който ищцата е била в отпуск
поради временна неработоспособност, не следва да се има предвид при
определянето на разликата, тъй като актуализираният размер ще се изплаща след
завръщането на ищцата на работа.
Също се претендират деловодни разноски.
В указания на ищцата срок за подаване на допълнителна искова молба, такава не е
постъпила.
По предварителните въпроси:
Съдът е сезиран с редовна искова молба, с която са
предявени процесуално допустими искове. Преди образуването на делото към
застрахователя е била предявена претенция, в съответствие с чл. 498, ал. 3 КЗ.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, предвид наличието на влязъл в сила
съдебен акт на наказателния съд, държавна такса не е дължима от ищеца.
Възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат с
поведението на пострадалата са своевременно въведени в процеса от ответника,
същите подлежат на разглеждане, като правната им квалификация е по чл. 51, ал.
2 ЗЗД.
Въз основа на становищата на страните като безспорно между тях
и ненуждаещо се от доказване е прието обстоятелството за наличието на влязлото в сила решение по
НАХД № 3696 / 2019 год. по описа на ПРС и неговото съдържание. Не се спори и
досежно наличието на валидна застраховка гражданска отговорност досежно л.а.
„Форд Фокус“ рег. № РВ 6723 ТТ към датата на събитието, сключена с ответното
дружество. Не се оспорва и получаването от застрахователното дружество на
писмена претенция от ищцата за изплащане на застрахователно обезщетение на
сочената в исковата молба дата.
ОКРЪЖЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, след като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за
установено следното:
Изискано и приложено по настоящото дело е НАХД № 3696 /
2019 год. по описа на РС – Пловдив.
Въз основа на решението, постановено по
НАХД № 3696 /2019 год.,
влязло в сила на 02.08.2019 год., и на основание чл. 300 ГПК, настоящият
съдебен състав приема за
установено, че С.И.В. е виновен в
това, че на 05.07.2018 год. в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „Свобода“ и
ул. „Владивосток“, при управление на МПС – л.а. „Форд Фокус“ с рег. № РВ 6723
ТТ е нарушил правилата за движение по пътищата:
чл. 20, ал. 2 ЗДвП /“Водачите
на ППС са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай не необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“/;
чл. 47 ЗДвП /“Водач на
ППС, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че
при необходимост да може да спре и пропусне участниците в движението, които
имат предимство.“/;
чл. 50, ал. 1 ЗДвП /“На кръстовище,
на което един от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на
пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които
се движат по пътя с предимство“/
и по непредпазливост е
причинил средна
телесна повреда на Д.Г.У., изразяваща се в:
1. Счупване на дясна
бедрена кост в горната част, довело до трайно затрудняване на движенията на
долен десен крайник и
2. Двустранно счупване на
срамните кости на таза, довело до трайно затрудняване на движенията на двата
долни крайника.
Въз основа на акта на наказателния съд виновното и противоправно поведение на В., посочените в
диспозитива на решението телесни повреди за У. и причинно-следствената връзка
между деянието и посочените в решението телесни увреждания, не подлежат на доказване, респ. на
оспорване и опровергаване в хода на настоящото дело. Следва да се подчертае, че
влязлата в сила присъда е задължителна единствено досежно поведението на обвиняемия.
Тя не установява поведението на пострадалия и обстоятелството дали той е
допринесъл с действията си за вредоносния резултат. Мотивите на присъдата/решението
на наказателния съд не се ползват със сила на пресъдено нещо, а единствено
нейният диспозитив.
За обстоятелствата, при които е осъществено произшествието и в частност поведението
на пострадалата ищца, по делото е допуснат до разпит като свидетел виновния
водач С.В.. Той помни участието си в ПТП на 05.07.2018 год. в гр. Пловдив.
Заявява, че пътувайки по ул. „Владивосток“ не е видял знака „Стоп“ при
кръстовището с ул. „Свобода“, не е спрял и е преминал на трета предавка
кръстовището, при мигаща жълта светлина на светофарната уредба. В. помни, че
мотоциклетът, с който е настъпил сблъсъкът, е бил с включени светлини; жената е
била с каска; не помни с какви дрехи е била, но помни, че е била с черно кожено
яке.
Според заключението по автотехническата експертиза, приета по делото,
най-вероятен от техническа гледна точка е следният механизъм на произшествието:
водачът Д.У. е управлявала мотоциклет „Хонда 125“ по платното за движение на
бул. „Свобода“ в посока от запад на изток. През това време водачът С.В. е
управлявал л.а. „Форд Фокус“ по платното за движение на ул. „Владивосток“ в
посока от юг на север. При достигане на кръстовището мотоциклет „Хонда“ е
навлязъл в него, а след това и л.а. „Форд Фокус“ е навлязъл в него. Така е
настъпил неизбежен удар в предната част на мотоциклет „Хонда“ и в предната лява
страна на л.а. „Форд Фокус“. Вещото лице не е установило данни водачът на
мотоциклет „Хонда“ да е предприел някакви маневри преди да навлезе в
кръстовището. В изготвената мащабна схема на произшествието вещото лице е
отразило изрично наличието на знак стоп за движещия в посока от юг на север лек
автомобил и знак за път с предимство за движещата се по ул. „Свобода“ от запад
на изток ищца. Вещото лице уточнява, че бул. „Свобода“ преди кръстовището от
запад няма маркирана пешеходна пътека. Видно от мащабната скица, пешеходна
пътека е налице на ул. „Свобода“ едва след излизането на мотоциклетиста от
кръстовището. В анализираната пътна ситуация водачът на мотоциклета е нямал
техническа възможност да го установи преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране. В обстоятелствената част на
заключението инж. М. е изчислил, че лекият автомобил се е движел със скорост 35
км./ч. непосредствено преди задвижване на спирачната му система, а скоростта на
движение на мотоциклета е била около 45 км./ч. Водачът на мотоциклет „Хонда“ би
могъл да предотврати удара ако се е движел със скорост по-малка от 13 км./ч. В
съдебно заседание вещото лице разяснява, че при неработеща светофарна уредба,
кръстовището е регулирано с пътни знаци, а за водача на лекия автомобил е бил
поставен знак „Стоп“.
При така събраните доказателства, съдът приема, че възраженията на
ответната страна за съпричиняване на
вредоносния резултат с противоправното поведение на ищцата не се установиха.
При неработеща светофарна уредба, двамата участници в движението е следвало
да се съобразят с поставените пътни знаци. В. е бил длъжен да се съобрази с
предписанието на пътен знак „Стоп“ и да пропусне движещите се по пътя с
предимство, а У. от своя страна се е движела по път с предимство, което е било
изрично обозначено с пътен знак, поради което не е била длъжна да намали или спре.
Движела се е със скорост 45 км./ч., която е в рамките на допустимата от закона
в градски условия. Произшествието се е осъществило в тъмната част на деня –
около 23,40 ч. според данните в протокола за ПТП с пострадали лица. От
показанията на водача на автомобила се установи, че мотоциклетът е бил с включени
светлини. Това обстоятелство се потвърждава и от извлечението от видеозаписа,
виден на л. 7 от заключението по автотехническата експертиза. Поради което
възражението на ответника за липса на включени светлини на мотоциклета, което е
препятствало възможността водачът на автомобила да забележи навлизането в
кръстовището мотоциклетиста с предимство, остана изцяло неподкрепено с доказателства.
Произшествието е настъпило в кръстовището на ул. „Свобода“ и ул. „Владивосток“,
като преди навлизане в него У. не е наближавала, респ. пресякла пешеходна
пътека, заради преминаването на която да е била длъжна да намали скоростта на
движение. Тя се е движела по изрично обозначен като път с предимство, поради
което не е била длъжна да предвиди навлизането в кръстовището на автомобил,
движещ се по път без предимство, който според правилата за движение е бил
длъжен да я пропусне.
От показанията на В. се установява, че ищцата е била с черно кожено яке. Но
в тази връзка следва да се отбележи, че липсва правна норма, която да поставя
особени изисквания към облеклото на водачите на мотоциклети. За да бъдат
забелязвани от другите участници в движението законът въвежда задължение за
ползване на светлини. Норма за облеклото на водач на превозно средство
съществува единствено досежно водача на индивидуално електрическо превозно
средство – чл. 80а, т. 1 ЗДвП, но не и досежно водача на мотоциклет. Поради
това и с факта, че ищцата е била с тъмна дреха /черно кожено яке/, същата не е
нарушила конкретно правило за движение по пътищата. А съпричиняване е налице
само при допуснато противоправно поведение на пострадалия при деликта, каквото
в случая не се установи.
Предвид изложеното, съдът приема, че причината за произшествието е изцяло в
поведението на водача на лекия автомобил, който е нарушил нормите на цитираните
от наказателния съд три разпоредби на ЗДвП, а пострадалата не е допуснала
нарушение на правилата и с поведението си не е допринесла за вредоносния
резултат.
В резултат на
произшествието на ищеца са причинени телесни
увреждания, които съставляват средни телесни повреди по смисъла на НК. Те
са установи с влезлия в сила съдебен акт на наказателния съд: 1./ счупване на
дясна бедрена кост в горната част, довело до трайно затрудняване в движението
на долен десен крайник и 2./ двустранно счупване на срамните кости на таза,
също довело до трайно затрудняване на движенията на двата долни крайника.
Видно от представената
епикриза, издадена от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, Клиника по анестезиология и
интензивно лечение, на 06.07.2018 год. в ранните часове на деня Д.У. е приета
за лечение с водеща диагноза травматичен шок, политравма, фрактура феморис
декстри дуплекс и фрактура на таза тип малген. След като е била изведена от
състоянието на травматичен шок, пациентката е изписана на 09.07.2018 год. и
насочена към Клиника по ортопедия и травматология на същата болница за
продължаващо лечение на множествените фрактури на дясното бедро. Във връзка с
лечението в Клиниката по ортопедия и травматология в периода от 09.07.2018 год.
до 18.07.2018 год. е издадена епикриза. Водещата диагноза според тази епикриза е
закрито счупване на бедрената шийка; фрактура перхотрантерика декстра. На
09.07.2018 год. е извършена операция по открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация, фемур с местна анестезия. При изписването са дадени
препоръки за ползване на медикаменти; 6 седмици без сядане в леглото, на
деветата седмица придвижване с патерици; на 12-та седмица да започне постепенно
натоварване.
В периода от
03.02.2019 год. до 09.02.2019 год. /седем месеца след произшествието/ У. е
претърпяла нова оперативна интервенция в УМБАЛ „Еврохоспитал“ ЕООД по повод на
диагнозата: други увреждания на костно-мускулната система след медицински
процедури и оплаквания за болки и ограничени движения в дясното бедро;
зачервяване и оток в областта на операцията. В хода на операцията е направена
остектомия на дясна бедрена кост; извършена ексцизия на патологично променените
тъкани.
С експертно
решение на ТЕЛК от 29.10.2019 год. /издадено в хода на делото/ на У. е
определена 50% намалена работоспособност за срок от три години предвид
състоянието след фрактурите, причинени при произшествието. В описанието на
обективното й състояние е отразено, че походката на У. е самостоятелна, с
помощно средство, накуцваща с десен крак. Посочено е, че са противопоказни
тежкия физически труд, продължителното ходене и правостоене.
По делото е
прието заключение на съдебно-медицинската експертиза, възложена на вещо лице - специалист
в областта на ортопедията и травматологията, изготвено след запознаване с
документацията по делото и личен преглед на ищцата. Според заключението при
произшествието от 05.07.2018 год. Д.У. е получила дуплексно /на две места/
счупване на костите на дясното бедро и двустранно счупване на срамните и
седалищни кости на таза. Поради тези травми движенията й са били затруднени за
период около 6 месеца. Първоначално лицето е било в травматичен шок, а след
неговото овладяване по спешност е осъществено оперативно открито наместване и
поставена метална остеосинтеза на дясно бедро. След седем месеца е оперирана
повторно с цел отстраняване на част от металните тела, постигайки „отключване“
на пирона и премахване на патологично променените структури. Провеждала е
лечебна физкултура в специализирани за това заведения. Лечението и
възстановяването е продължило 9 месеца. В хода на лечението са извършени
двукратни оперативни интервенции, като е спазен абсолютния алгоритъм при
оперативно лечение на такъв тип травми. Усложнение от травмата е скъсяването на
долен десен крайник с 3 см. При личния преглед, извършен от експерта през м.
02.2020 год., се е установило, че ищцата се придвижва с накуцваща походка с
помощно средство – бастун. Изразила е
оплаквания от болки в дясна тазобедрена става и бедро при промяна на
времето. Установено е скъсяване на десния крак с 3 см. за сметка на бедрената
кост и хипотрофия на мускулатурата на същия крак. На ищцата предстои ежегодно
планово провеждане на санаториално лечение с цел преодоляване на хипотрофията
на мускулатурата, ползване на ортопедични обувки с цел стабилизиране на
походката; предстои и евентуално отстраняване на стабилизиращия пирон, чиято екстензия
винаги е препоръчителна. Вещото лице е категорично, че пълно възстановяване до
състоянието, в което е била преди травмата не може да бъде постигнато. У. е
изпитвала болки по време на травмата и след оперативните интервенции, които
бавно са намалявали с времето и са били копирани с болкоуспокояващи.
На въпросите на
ответника вещото лице е отговорило, че всички разходи на ищцата по време на
лечението, описани в исковата молба и подкрепени с разходни документи, са били
необходими – за закупуване на лекарства, за консумативи, за заплащане на такси,
изключая закупуването на инвалидна количка и тоалетен стол, които се
предоставят безплатно. Антитромботичните лекарства и лекарствата, подпомагащи
зарастването се препоръчват и назначават след изписването от болницата и се
описват в епикризата. В съдебно заседание уточнява, че в епикризите са
предписани единствено медикаменти за зарастването на костта и противосъсирващи
такива; но по дефиниция се препоръчват и болкоуспокояващи лекарства, които се
закупуват без рецепта и поради това не се предписват писмено от лекуващия лекар;
превързочни материали също не са били изписвани, но категорично са били
необходими за лечението. В обобщение заявява, че всички закупени лекарства и
консумативи, за които се претендира обезщетение, са били свързани с лечението и
необходими за него.
Във връзка с неимуществените вреди – болки и страдания,
претърпени от ищеца вследствие на травматичното й увреждане, е разпитан един свидетел – нейната ** Р.К., чиито
показания съдът кредитира въпреки близкото родство, предвид обстоятелството, че
са непосредствени /свидетелката, на възраст ***, живее заедно с ** и в едно
домакинство и е участвала активно в грижите за нея/, вътрешно безпротиворечиви
и кореспондиращи с писмените доказателства и приетата медицинска експертиза.
К. ясно помни
претърпяната от ** в началото на м. 07.2018 год. катастрофа. Обадили са ѝ
се посреднощ, тръгнала веднага и минала покрай мястото на самата
катастрофа. Първоначално мислела, че е нещо леко, до
момента в който видяла
мотора счупен, обувките на ** по асфалта и се уплашила много за състоянието
ѝ. Отишла пред
спешния кабинет, но няколко часа не я пускали, имало няколко екипа. Чувала **
как пищи – разбрала, че е имала голяма кръвозагуба, поради това че фрактурата
била открита и пробила плътта, като за да се
спре кръвозагубата и
да се намести костта,
трябвало да я
сложат в шина, а това било изключително болезнено и тогава много викала. Лекарите в разговор със
свидетелката дори я подготвяли,
че може даже да загуби и живота си. Единият лекар искал да я вкара веднага в
операция, но понеже имало
голяма кръвозагуба, не можела
да издържи операцията. Поради това трябвало първо
да й прелеят кръв, да й вдигнат хемоглобина, да я стабилизират.
Когато видяла ** за
първи път за няколко минути преди да я качат в интензивно отделение, тя била в
шок и не говорела.
На следващия ден лекарите
казали, че са
я стабилизирали, кръвното се е вдигнало и към обяд я вкарали в операция. Операцията продължила около пет часа и
е била с местна упойка, понеже състоянието на У. не е позволявало да й сложат пълна
упойка. При самата операция упойката я отпуснала и ищцата припаднала. След операцията била в интензивно отделение, а няколко
дни по-късно я преместили в отделението ортопедия. Едва тогава двете
** на У. я видели, дотогава им
давали информация веднъж дневно. По време на престоя в Ортопедията постоянно
имало придружител на ищцата, редували се двете сестри. Те видели, че в областта
на крака и срамната кост имало подутини, с кръвонасядания почти черни на цвят,
месеци наред не можел да спадне отокът. И досега кракът ѝ бил на буци, които не могат да се разнесат. По време на
болничния престой ѝ слагали болкоуспокояващи, но въпреки тях не можела да спи по цели вечери. Била или на памперс, или на
подлога, задължително трябвало
да има човек до нея до изписването й. След изписването
на ищцата, при нея дошли да живеят и ** /** на свидетелката/, и другата ѝ
**, тъй като трябвало да има постоянно човек до нея, а ** работели.
Първоначално не можела да говори, заеквала, не можела да свърже едно изречение, което много уплашило близките
ѝ, които
предположили, че
има проблеми и с
главата. Мислели, че
така ще остане, но след около месец
се пооправила и възстановила
говора си. Била плътно
на легло три месеца и половина, през това време мърдала само ръцете и главата си. Дъщерите ѝ
извикали рехабилитатор да я
раздвижва, който идвал на място три пъти седмично в продължание на шест месеца, като
му заплащали по 30 лв. за всяко посещение. Обръщали я няколко пъти на ден на ляво и на
дясно, сутрин и
вечер я къпели. Прилагали постоянно масажи със спирт и
пудра, за да не се получат декубитални рани. За целта взели и специален дюшек. Сварвали я много пъти да плаче,
друг път – да се
ядосва, бил много
труден период. След
три месеца и половина започнали
да я вдигат на
възглавници да сяда. Месец по-късно започнала да се изправя на патерици и на петия
месец за първи път влязла
да се изкъпе в банята и то на количка. Тогава се разплакала от вълнение и
облекчение. Поне шест месеца
минали преди да започне
да ходи на тоалетна, до тогава била на подлога.
Около шест месеца
след инцидента получила силни болки в тазобедрената става. Отишли веднага на преглед и се оказало, че единият пирон удрял тазобедрената става и застрашавал
целостта ѝ.
Направили снимка
и се видяло, че счупената кост въобще не е заздравяла - имало място, разстояние между
двете кости. Лекарите препоръчали
веднага да се извади
фиксатора, за да
може като се натоварва крака, костта да слезе надолу, да се доближат двете
кости и да започнат да зарастват. Втората операция била направена през м. 02.2019 год. И при нея извадили горния фиксатор. Решили да използват нов метод на
терапия – плазмотерапия. В продължение на седем поредни седмици след операцията вземали кръв от
пациента, извличали от нея плазмата и я инжектирали обратно на мястото на
счупването.
Този метод стимулирал
по-бързото зарастване на костта, но бил
болезнен, тъй като се прилагал
без упойка, която намалявала
действието на терапията. Втората
операция била също
много болезнена, тъй като заради
терапията не можели да й дават обезболяващи. По цели нощи не
можела да спи.
Два
месеца след приключването на седемте вливания била направена снимка, от която
се установило,
че костите са се сближили, терапията е помогнала
и на единадесетия месец започнало
зарастването на костта. Свидетелката потвърждава изложеното от вещото лице, че
след травмата има скъсяване на крака и У. не може да ходи без помощно средство,
понеже куца, това натоварва гърба и кръста, които също я болят много. Изпитва
болки, когато стои по-дълго изправена.
Св. К. разяснява,
че преди катастрофата майка ѝ е работела като готвач, но тази работа предполагала
дълго време да стои права, а ищцата не можела да издържа повече на това
натоварване и в решението на ТЕЛК и препоръчвали единствено лек физически труд,
който не изисква продължително ходене и правостоене. След катастрофата не работела.
Вършела работа у дома, но се измаряла и след 10 минутни усилия, нуждаела се от
чести почивки. Предстояла
още една операция за вадене на пирона, когато костта зарасне напълно, което все
още не е станало. Преди произшествието била
активен човек, нямала
заболявания.
Така, на базата
на базата на комплексния анализ на всички доказателства по делото за установени
се приемат травматичните увреждания на ищцата
– фрактура на дясна бедрена кост, наложила две оперативни интервенции и стабилизация
с метални импланти, както и фрактура на срамните кости на таза. Оздравителният
процес е продължил повече от 9 месеца, което е значително по-дълго от
обичайното, като първите три месеца ищцата е била изцяло на легло, а следващите
три месеца е ползвала колички, патерици и помощта на придружители и е била
изцяло зависима от грижите на близките си. Установи се, че в резултат на
травмата, кракът на ищцата е станал по-къс от другия с три сантиметра, което
нарушава походката й и затруднява движенията й. Трайно намалена е
работоспособността ѝ с 50%. Предстои нова операция по изваждане на
металния имплант. По време на оздравителния процес е изпитвала силни болки,
страдания и неудобства. Несъмнено доказана въз основа на акта на наказателния
съд е и причинната връзка между произшествието
и тези увреждания.
Съобразно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, при
застраховка “гражданска отговорност” увреденото лице,
спрямо което
застрахователят е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ за
предварително отправяне на писмена претенция.
Не се спори, а и от представената писмена претенция с вх. № от 30.07.2018
год. се установява, че преди завеждането на делото ищцата е отправила претенция
към застрахователя за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди. Не се спори, че застрахователят не е изплатил обезщетение на ищеца след
получаването на претенцията. Поради това исковата претенция допустимо е
заведена по исков ред.
В хода на производството по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ с следва да
бъде установено от една страна осъществяването на деликт, а от друга
страна наличието на валидно застрахователно правоотношение между
делинквента и застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”.
По настоящото дело се установиха и двете
предпоставки, необходими, за да бъде
ангажирана отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Безспорен по делото е фактът на наличието на валиден застрахователен договор по застраховка
„Гражданска отговорност” към 05.07.2018 год., сключен между собственика на л.а.
„Форд Фокус“ с рег. № РВ 6723 ТТ и ответното застрахователно дружество. Този
факт е обявен за безспорен между страните и ненуждаещ се от доказване.
На базата на събраните по делото доказателства се
установи осъществяването на всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, които са породили деликтната
отговорност на водача С.В. към ищеца.
Установи се, че застрахованото лице В. като водач на
застрахования автомобил противоправно
е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил произшествие – сблъсък
с управлявания от У. мотоциклет, вследствие на което на У. са причинени средни
телесни повреди, които е настъпило трайно затруднение на движенията на долните
крайници. Вината според чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на
противното, а е и установена с влезлия в сила съдебен акт на наказателния съд. Ищцата
е претърпяла две оперативни интервенции, оздравителният процес е продължил
по-дълго от обичайния, като последиците от произшествието все още не са
преодолени с оглед скъсяването на увредения долен крайник и необходимостта от
отстраняване на металните импланти. Установена с акта на наказателния съд е и
пряката причинно-следствена връзка между деянието и увреждането. По
съображенията по-горе, не се доказаха възраженията на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат с противоправното поведение на
пострадалата.
Оздравителният процес е бил продължителен, свързан с
поставянето на импланти, с оказването на чужда помощ от близките на У., със
значителни болки и неудобства. Понастоящем походката на ищцата не е
възстановена, тя се придвижва с помощни средства. Ищцата и нейните близки са положили
значителни грижи за успешното провеждане на възстановителния процес, като са
спазвали предписанията на лекуващите лекари за обездвижване, а впоследствие за
ползване на помощни средства и за рехабилитация. Оздравителният процес е бил
свързан със значителни болки, със страдания и неудобства, причинени от невъзможността
да се обслужва сама.
При определянето на размера на дължимото обезщетение съдът съобрази продължителността,
степента и интензитета на болките и страданията, тревогите, притесненията и
неудобствата от необходимостта да бъде обгрижвана; обстоятелството, че средните
телесни повреди са две, че е претърпяла две оперативни интервенции; обстоятелството,
че оздравителният процес не е приключил по начин, възвръщащ първоначалното
здравословно състояние на ищцата преди произшествието с оглед скъсяването на единия
крайник и нарушенията в походката; взе предвид трайно намалената
работоспособност на ищцата и невъзможността да упражнява професията си,
възрастта ѝ и перспективите пред нея. При съблюдаване на посочените
обстоятелства, съдът приема, че при прилагане на критерия за справедливост по
чл. 52 ЗЗД, обезщетението следва да се определи на 60 000 лв. До този
размер искът следва да се уважи, а за разликата до пълния претендиран размер от
110 000 лв. следва да се отхвърли.
Обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната лихва. Поставя се от ответника
въпроса за началния момент, от която е дължима законната лихва.
Според чл. 84, ал. 3 ЗЗД законната лихва се дължи от
датата на увреждането. От този момент тя бе дължима и от застрахователя при прилагането на отменения КЗ според формираната трайна
съдебна практика. Според сега действащата норма на чл. 429, ал. 2 КЗ, приложима
към процесното застрахователно събитие, в застрахователното обезщетение се
включват и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане
пред увреденото лице, при условията на ал. 3. Според ал. 3 от чл. 429 КЗ лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
по реда на чл. 430, ал.
1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Не се установява
застрахованият водач да е уведомил застрахователя за произшествието в по-ранен
момент.
Поради това законната лихва върху обезщетението се дължи от застрахователя
от датата на предявяването на застрахователната претенция от увреденото лице.
Според представените доказателства писмената претенция е получена от
дружеството на 30.07.2018 год. На основание чл. 429, ал. 3 КЗ обезщетението за
неимуществени вреди следва да се присъди от този момент. А искането за
присъждането на застрахователното обезщетение, ведно със законната лихва,
считано от датата произшествието до достигането на писмената покана до
застрахователя /29.07.2018 год./ ще се остави без уважение, предвид
съдържанието на посочената правна норма.
Във връзка с претенциите за присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди:
Според нормата на чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ отговорността на застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ се простира и върху причинените от
застрахования на трети лица имуществени вреди. Както обосновано се позовава
ответника на т. 4 от ППВС № 4/1968 год. в рамките на производства по претенции за имуществени вреди, изразяващи се
в разходи за лечение, чужда помощ и пр. следва да се събират доказателства за
необходимостта от такива разходи и за действителното им извършване, както и за
техния размер.
От представените епикризи и медицинската експертиза се установи, че при
първата операция на ищцата са ѝ поставени импланти за стабилизация на
счупения крак. От представената фактура № ********** / 06.07.2018 год. и
фискален бон от 06.07.2018 год. се установява, че ищцата е закупила и заплатила
стойността на ползвания при операцията титаниев проксимален феморален пирон
антиротационен, със спирала, в размер на 2100 лв., които разходи е ноторно
известно, че не са за сметка на Здравната каса, а се поемат от пациента.
За престоя в болницата ищцата е направила и разноски за подобрени битови
условия в размер на 240 лв., по 40 лв. на ден. Те са били необходими и с оглед
нуждата да бъде осигурен престоя на придружител, какъвто е бил до нея след
привеждането ѝ в Клиниката по ортопедия. На 10.07.2018 год. в полза на
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД е заплатена сумата 15 лв. за копие от образно изследване,
както и сумата 17,40 лв. потребителска такса на дата 09.07.2018 год., а на
12.07.2018 год. ищцата е направила отново разходи за копия от образно
изследване в размер на 30 лв.
Във връзка с шестдневния си престой в „Еврохоспитал“ ООД през м. 02.2019
год. У. е разходвала сумата 34,80 лв. за заплащане на начислената ѝ от
лечебното заведение потребителска такса.
Видно от представената епикриза, издадена от МБПЛР „Света Богородица“ –
Нареченски бани, У. е провела в периода от 21.03.2019 год. до 28.03.2019 год.
физикална терапия и рехабилитация във връзка с фрактурата на тазобедрената кост
и счупването на таза. Във връзка с този престой У. е направила допълнителни
разходи в размер на 52,40 лв. за потребителска такса и добавка за храна.
Несъмнена е необходимостта от провеждането на физиотерапия и рехабилитация за
преодоляването на последиците от фрактурите.
Наред с това е направила разходи за лекарства и пособия, както следва:
На 10.07.2018 год. е закупила антидекубитален дюшек на стойност 220 лв., за
което са представени фактура и касов бон. Предвид препоръката в епикризата и
установеното от свидетеля, че в продължение на повече от три месеца ищцата е
била лежащо болна със забрана да се изправя, антидекубиталния дюшек несъмнено е
свързан с оздравителния процес и е бил необходим за успешното му протичане и
предотвратяването на усложнения, каквито са декубиталните рани. Поради това
този разход съставлява имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване.
На 13.02.2019 год. ищцата е направила разходи за закупуване на патерици тип
канадка в размер на 40 лв., а преди това, на 28.09.2018 год. е заплатила сумата
60 лв. за надсройка WC, каквато е била
необходима с оглед необходимостта след третия месец от травата да започне
раздвижване и да премине постепенно към състояние на възможност за
самообслужване.
На 18.07.2018 год. ищцата е заплатила сумата 200 лв. за лекарството Зибор,
което ѝ е изписано в графа препоръки и назначения в епикризата от УМБАЛ
„Св. Георги“ ЕАД. Разходи за това лекарство са направени и на 14.08.2018 год.,
като е закупен Зибор на стойност 228 лв. На 12.07.2018 год. е направила разходи
в размер на 50 лв. за закупуване на Цикатридина спрей, Лиотон гел и стерилни
компреси. На 03.08.2018 год. е закупила Цикатридина спрей, калцикион и мокри
кърпи на обща стойност 51,70 лв., на 15.08.2018 год. е заплатена сумата 50 лв.
за Лиотон гел, а 22.10.2018 год. отново е направила разходи в размер на 50 лв.
за закупуване на Лиотон гел, Калцикион и Тромбо АСС. По фактура и фискален бон
от 19.02.2019 год. /в периода след изписването ѝ от „Еврохоспитал“/
ищцата е направила разподи за медикаменти, в т.ч. и Зибор в размер на 45,55 лв.
На 25.04.2019 год. е закупен калцикион на стойност 60 лв. За тези разходи са
представени фактури и фискални бонове.
Според вещото лице всички тези разходи, направени от ищцата по време на
лечението ѝ, са били необходими за успешното му провеждане. Правило е
според д-р М. в медицинската документация да се предписват само скъпоструващите
лекарства, за закупуването на които от аптеките се изискварецепта. А останалите
медикаменти и консумативи, свързани с обезболяване, превързване, които се продават в аптеките без рецепта, по
правило не се изписват в медицинската документация. Но те са били необходими и
свързани с предоляването на последиците от травмите и успешния изход от
лечението.
Представена е фактура за закупуването на инвалидна количка – рингова;
комбиниран стол за тоалет и баня и масичка за инвалидни колички на обща
стойност 734 лв. Тази сума е част от исковата прентенция. Но видно от
представената фактура същата е издадена на името на получателя ДСП – Пловдив и
разходите за закупуването на тези помощни средства не са за сметка на ищцата. В
тази насока са и констатациите на вещото лице по медицинската експертиза.
Поради това исковата претенция за сумата 734 лв. по фактурата от 19.09.2019
год. е неоснователна – разходите не са направени от У. и не съставляват настъпила
в правната ѝ сфера имуществена вреда. Поради това за тази сума искът се
явява неоснователен.
Така, от
разноските на ищцата, които са удостоверени с писмени доказатаства – фактури и
фискални бонове, в нейна полза следва да се присъди сумата 3 544,85 лв. За
разликата до пълния претендиран размер от 4 278,85 лв., която се дължи на
разноски по фактура от 19.09.2018 год., които са поети от ДСП, а не от ищцата,
исковата претенция следва да се отхвърли.
Установи се също,
че ищцата е полагала грижи за своето възстановяване, като е правила разходи за
рехабилитация. От свидетелските показания се установи, че в продължение на шест
месеца у дома на У. е идвал рехабилитатор три пъти седмично. Намесата му е била
необходима първоначално за да осигури на ищцата движение, каквото не е могла да
осъществява, за да не се допуска образуването на тромби, а впоследствие и при
раздвижването и възстановяването на мускулатурата. Доказа се се, че на
рехабилитатора са заплащани по 30 лв. на посещение. Първоначално рехабилитаторът
е издавал фактури и касови бонове /л. 16, 17 и 26/, в които една процедура е
остойностена на 30 лв., а впоследствие е спрял издаването на
разходно-оправдателни документи. За разходването на суми от по 30 лв. за
рехабилитация не е необходима писмена форма за доказване /чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК/, тези разходи допустимо се установяват и с гласни доказателства. Така, за
установено от съда въз основана гласните доказателства, се приема разходването
от страна на ищцата на 30 лв. на процедура, което формира разход от по 90 лв.
на седмица или 360 лв. на месец. Общите разходи за рехабилитационни процедури в
продължение на шест месеца са 2 160 лв. в какъвто размер е исковата претенция.
Извършването на тези разходи е несъмнено свързано с успешното провеждане на
оздравителния процес и те са пряко свързани с произшествието. Поради това искът
за присъждане на сумата 2160 лв. се явява основателен.
Представен с
исковата молба е трудов договор, сключен на 05.12.2016 год., от който е видно
че ищцата е била в трудово правоотношение с „**, като е изпълнявала длъжността **.
С допълнително споразумение от 09.07.2018 год. брутното трудово възнаграждение
на ищцата е определно на ** лв. на месец. В удостоверение, приложено на л. 142
работодателят е отразил брутния доход на У. през месеците април, май и юни 2018
год.
От представените
болнични листове е видно, че през целия период от датата на произшествието до
05.07.2019 год. У. е ползвала отпуск поради временна неработоспособност и
ѝ е изплащано обезщетение. С експертно решение на ТЕЛК от 29.10.2019 год.
на ищцата е определена 50%трайно
намалена работоспособност за период от три години, считано от м. 10.2019 год.
/след края на исковия период/.
По делото е
допуснато изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която да изчисли
разликата между трудовото възнаграждение, което би получавала У. по трудов
договор ако бе здрава и бе продължила да полага труд и получаваното от нея
обезщетение за временна неработоспособност. Според неоспореното заключение на
в.л. С.К., за периода от м. 07.2018 год. до м. 07.2019 год. нетната разлика
между трудовото възнаграждение от 4 969,25 лв. и обезщетението за временна
неработоспособност от 4 379,06 лв. формира сумата 590,19 лв., до който размер е
редуцирана исковата претенция с допуснатото в последното съдебно заседание
изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК. Поради това искът за сумата 590,19
лв. се явява доказан по основание и размер и следва да се уважи изцяло.
Обезщатанията за
имуществени вреди се претендират ведно със законната лихва от 21.09.2018 год.,
когато според ищцата изтича срока за отговор на застрахователя. Съдът приема
това искане за неоснователно. Законната лихва върху обезщетенията за
имуществени вреди ще се присъди считано от датата на подаването на исковата
молба – 28.08.2019 год. Това е така, тъй като претенциите за имуществени вреди
са предявени като обобщени, за множество разходи, извършвани в различни периоди
от време и част от тях, като разходи за лекарства и помощни средства са правени
след отправянето на претенцията към застрахователя, не са били включени в нея,
сторени са и след 21.09.2018 год., през 2019 год.; вредите, свързани с разходи
за рехабилитация са правени също след посочената от ищцата дата – 21.09.2018 год.,
в период от шест месеца след изписването на У. от болница /до м. 01.2019 год./
и не са претендирани в отправената застрахователна претенция; разликата между
обезщетение и заплата също е за период до м. 07.2019 год. и е недопустимо да се
приеме, че застрахователят е изпаднал в забава в момент преди възникването на
вредата и на задължението за нейното обезщетяване.
Ето защо, предвид
обобщения характер на претенциите, обобщения им характер, обстоятелството, че
са правени в различни моменти и не всички са залегнали в писмената претенция,
законната лихва върху обезщетенията за имуществени вреди ще се присъди от
датата на исковата молба, а за периода от 21.09.2018 год. до 27.08.2019 год.
искането за законна лихва ще се остави без уважение.
По въпроса за разноските:
Предвид обстоятелството, че ищцата е освободена от внасянето на такси и
разноски разноски, същата не е сторила разноски за внасяне на такса и не е
направила разноски за събиране на доказателства.
Предоставена й е безплатна правна помощ от адвокат при условията на чл. 38,
ал. 2 от ЗА, видно от договора за правна помощ на л. 132 от делото. Предвид
частичното уважаване на исковете, на основание чл. 38, ал. 2, предл. последно
ЗА, дължимото за тази помощ адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено
в полза на адв. В.Д.М.. Размерът на адвокатското възнаграждение за дело с
материален интерес 117 029,04 лв., определен в съответствие с чл. 7, ал.
2, т. 5 от Наредба № 1 МРАВ /в настоящата му редакция, към момента на
постановяването на решението/, е 3870,58 лв. Пропорционално на уважената част
от иска, възнаграждението за адвокат следва да се определи на 2 192,62 лв.,
която сума следва да се присъди в полза на адв. В.М..
Според нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на
лице, освободено от държавна такса, осъденото лице е длъжно да заплати всички
дължащи се такси в полза на съда. Поради това ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен
съд - Пловдив сумата 2 651,80 лв. държавна такса, дължима върху уважената
част от исковете. То следва да бъде осъдено да заплати и разноските по делото, изплатени от бюджета на съда, пропорционално
на уважената част от исковете. Разноските от бюджета на съда са в размер на 280
лв. за СМЕ и ССЕ. От тях върху ответника следва да се възложат 194,23 лв.,
пропорционално на уважената част.
Ответното дружество също претендира разноски, за които е представило списък.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК то има право на разноските по
делото, пропорционално на отхвърлената част от исковете. Според списъка
разноските на ответната страна, сторени по делото, са в размер на 5 213,06 лв.,
от които 500 лв. депозити за съдебни експертизи; 20 лв. депозит за свидетел и 4
693,06 лв. адвокатско възнаграждение, или общо 3 644,04 лв. Разноските за
депозити са реално сторени. За договореното адвокатско възнаграждение в размер
на 4 693,06 лв. с ДДС, издадена е фактура, същото е платено по банков път.
Липсва възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Внесеният депозит за
призоваване на свидетел не е използван, тъй като свидетелят не е пожелал да му
бъде изплатено възнаграждение, поради което не подлежи на възлагане върху
насрещната страна, а на възстановяване на вносителя. Така, от разноските на
ответника, констатирани в общ размер на 5193,06 лв., в полза на ответника ще се
присъдят 2 251,28 лв., пропорционално на отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
О С Ъ Ж Д А ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831 830 482, със
седалище и адрес на управление гр. София 1407, район Лозенец, ул. „Джеймс
Баучер“ № 87, да заплати на Д.Г.У., ЕГН **********,***, следните
суми, представляващи обезщетения за вреди,
претърпени от У., вследствие на пътно-транспортно произшествие, осъществило се
на 05.07.2018 год. около 23,40 ч. в гр. Пловдив, на кръстовището на ул.
„Свобода“ и ул. „Владивосток“, причинено виновно и противоправно от С.И.В., при
управление на лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № РВ 6723 ТТ, по отношение на
който е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност” към деня на
събитието:
-
сумата 60 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от У., изразяващи се в болки и страдания, вследствие
на причинените ѝ телесни увреждания: средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на дясната бедрена кост в горната част и средна телесна повреда,
изразяваща се в двустранно счупване на срамните костина таза, довели до трайно
затрудняване на движенията на долните крайници, ведно със законната лихва, считано от 30.07.2018 год. до окончателното
плащане,
като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за неимуществени вреди за
разликата над присъдената сума от 60 000 лв. до пълния претендиран размер от 110 000
лв. и ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
за присъждане на обезщетението за неимуществени вреди ведно със законната лихва за периода от датата на
произшествието – 05.07.2018 год. до 29.07.2018 год. вкл.;
- сумата 3 544,85 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи по фактури и фискални бонове за медицински пособия и лекарства,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния претендиран
размер от 4 278,85 лв.;
- сумата 2 160 лева представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за рехабилитация и физиотерапия;
- сумата 590,19 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата
между изплатените на ищцата от НОИ обезщетения за
временна неработоспособност и трудовото възнаграждение, което би получавала У. за периода от
06.07.2018 год. до 08.07.2019 год.;
- Законната лихва върху присъдените три обезщетения за имуществени вреди за
периода от датата на подаването на исковата молба – 28.09.2019 год. до
окончателното плащане, като ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на обезщетенията за имуществени вреди ведно със законната лихва за периода от 21.09.2018
год. до 27.08.2019 год. вкл.
О С Ъ Ж Д А ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1407, район Лозенец, ул. „Джеймс
Баучер“ № 87 на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд -
Пловдив сумата 2 651,80 лева държавна такса, определена върху
уважената част от исковете и сумата 194,23
лева разноски по делото за съдебни
експертизи, изплатени от бюджета на съда, пропорционално на уважената част от
исковете.
О С Ъ Ж Д А Д.Г.У., ЕГН **********,*** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София 1407, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата 2 251,28
лева разноски по делото, пропорционално на отхвърлената част от
исковете.
О С Ъ Ж Д А ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1407, район Лозенец, ул. „Джеймс
Баучер“ № 87, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
да заплати на АДВОКАТ В.Д.М., ЕГН **********,***, вписан в АК – **, с Личен
номер: ****************, сумата 2 192,62 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение,
определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, пропорционално на уважената част от исковете.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Окръжен
съдия: ……………………………………..