Решение по дело №962/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Ж.А.М. *** против Решение № 321/24.03.2023г., постановено по адм. дело № 1991/2022г. по описа на Административен съд Бургас.

Касаторът обжалва решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Не споделя изводите на съда, обосновали отхвърляне на исковата му претенция за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода„ в Затвора Бургас в исковия период, като поддържа възражението, че е бил настаняван в пренаселени килии, при неосигурен пряк достъп на дневна светлина, лоши битови и санитарно-хигиенни условия и неефективна дезинсекция, което е довело до необходимостта да му бъде оказвана и медицинска помощ. Иска се отмяната на решението, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявеният от него иск в пълен размер от 4 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и да му се присъдят разноските по делото.

В съдебно заседание касаторът се представлява от пълномощник, който поддържа касационната жалбат на сочените в нея основания.

Касаторът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията“, гр.София, не изпраща представител. Извънсъдебно е депозирал писмен отговор чрез пълномощник, с искане за оставяне в сила на съдебния акт поради недоказаност на осъществено спрямо касатора нечовешко и унизително отношение, надхвърлящо неизбежното ниво на страдание, присъщо на изтърпяване на наказанието и непродължителен интензитет на неблагоприятните условия в мястото за лишаване от свобода.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на съдебния акт.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок.

Разгледана по същество съдът счете за основателна.

Производството пред Административен съд - Бургас се е развило по исковата молба на Ж.А.М. *** против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която, на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, е предявил иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение в общ размер от 4 000лв. за претърпени неимуществени вреди, настъпили през времето на задържането му в Ареста към Затвора гр.Бургас и изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Бургас, с обща продължителност 7 месеца /неясно остава защо ищецът сочи обща продължителност от 10 месеца/, за периода от 18.02.2021 г. до 14.06.2021г. /4 месеца/ и от 03.08.2022г. до 03.11.2022г. /3 месеца/, ведно със законната лихва за забава от 18.11.2022г. до окончателното изплащане на сумата. Фактическите основания, на които е претендирал обезщетяването, са лошите битови условия в Затвора Бургас, а именно - недостатъчна жилищна площ, лоши санитарно-хигиенни и битови условия и условия за къпане само два пъти седмично с оскъдно количество топла вода и недостатъчно работещи душове, неосигуряване на пряк достъп на дневна светлина и невъзможност за естествено проветряване, наличие на влага, мухъл, насекоми и причинени от тях нахапвания, за които се нуждаел от медицинска помощ.

Съдът е приел, че установените по делото факти сочат частична основателност на оплакванията на ищеца, като е посочил, че през несъществена част от периода на задържането му касаторът М. е бил настаняван в пренаселени помещения, но надвишаването на капацитета на помещенията не е било съществено през по-голямата част от периода на надвишаване. Приел е, че в помещенията е липсвала климатизация и аспирация, което отчасти е влошавало условията на престой, но условия за проветрение е имало, като за помещенията са били осигурени както дневна, така и изкуствена светлина. Съдът е приел още, че известно влошаване на битовите условия е произтекло от ненавременно отстранени повреди по оборудването – развалена врата на тоалетната кабина, развалени спирателни кранове на водоснабдяването. Отбелязано е, че извършването на обезпаразитяване на спалните помещения в Затвора - Бургас е било възложено на външна фирма-изпълнител и се е осъществявано периодично, а за ефективността на тези мероприятия са събрани свидетелски показания, които сочат, че осъществяваната дезинсекция не е на необходимото ниво, поради което се е стигнало до алергична реакция на ищеца, по повод на което му е била оказана медицинска помощ. Съдът е преценил, че в съвкупността си така установените условия не могат да обосноват извод за осъществено нечовешко, унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКЗПЧОС и макар и да са констатирани отклонения от дължимите по закон към лишените от свобода и задържаните лица битови условия, то интензитетът и продължителността на негативното въздействие върху ищеца не са били в степен, обосноваваща извод за наличие на предпоставките по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. С тези мотиви искът е намерен за неоснователен, както и обусловената от него претенция за присъждане на лихви за забава върху претендираното обезщетение.

Решението е неправилно.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, към която настоящият съд препраща на основание чл. 221, ал.2, изр.2-ро от АПК, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, но формираният правен извод за неоснователност на иска поради недоказаност на претърпяно нечовешко и унизително отношение поради убеждението, че интензитетът на въздействие на неблагоприятните условия не надвишава значително нивото на страдание, присъщо на изтърпяване на наказанието, вкл. поради това, че времетраенето на въздействието не е продължително, настоящият съдебен състав счете за неправилен, като несъответстващ на установените фактически данни.

По същество съдът е приел, че наведените от ищеца фактически основания на иска, са доказани. При тяхната оценка, настоящият съд подхожда като оценява техният кумулативен ефект. По отношение на недостатъчната жилищна площ съдът правилно е отбелязал, че тя не се наблюдава през целия исков период, но е видно, че за повече от месец стандартът за нормативния минимум от 4кв.м. на човек, не е бил спазен при пребиваването на ищеца в спално помещение № 7, което е с площ от 17кв.м., но в него непрекъснато са пребивавали 6 или 7 лица, което значително редуцира законовия норматив. Като налични и доказани за целия исков период следва да се считат фактическите основания касателно условията в спалните помещения, за които свидетелите сочат, че са пълни с дървеници, хлебарки, като дезинсекцията се правела в присъствието на лицата, но без достигане на нужната ефективност, както е отбелязал и съдът. Вследствие на това е настъпила и алергична реакция у ищеца, за която се наложило медицинско третиране. Друга част от лошите условия касаят наличието на изгнили, стари, разпадащи се дюшеци, въведения график на къпане, при който топлата вода не е течаща през целия ден, което прави невъзможно лишените от свобода да се вместят в него, както и невъзможността да се контролира температурата на водата, поради неизвестни причини, поради което тя тече или само вряла или само студена.

Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от с. з.. Съгласно тази норма осъдените, както и задържаните под стража лица, не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение, вкл. да бъдат поставяни в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, условия за двигателна активност (.........) унизително отношение, което уронва човешкото им достойнство. Така зададените неблагоприятни условия следва да се разглеждат в тяхната съвкупност и общо въздействие върху лишения от свобода, а не всяко едно от тях да се преценява като самостоятелно влияние и степен на интензивност върху личността, което според Европейският съд по правата на човека (Решение от 10.02.2012г. по делото на Ш. срещу България, т.40), води до намаляване на релевантността на всеки аргумент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху жалбоподателя, както се изисква от Конвенцията.

Горните фактически установявания могат да бъдат счетени като такива, нарушаващи забраната по чл.3, ал.1, във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, като техният кумулативен ефект, който съдът съобразява на основание чл.284, ал.2 от с.з., натрупващ се в исковия период с продължителност от 7 месеца общо, обосновава извод за надхвърляне на обичайното ниво на страдание, присъщо на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, което доказва претенцията по основание. При определяне на нейния размер съдът взема предвид вида и характера на неудобствата, продължителността на въздействието, като изхождайки от принципа на справедливостта съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД, счете дължима за присъждане сума за обезщетение в размер на 250лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане. Над този размер исковата молба следва да се отхвърли като неоснователна.

Съобразно този изход на процеса в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските съобразно нормата на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, като се присъди изцяло внесената държавна такса от 10лв. и съразмерно следва да се присъди възнаграждението за адвокат, като при материален интерес от 4000лв., уважена част в размер на 250лв., платено възнаграждение за адвокат на стойност 500лв., в негова полза следва да се присъди и сумата от 31,25лв.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, ХIII-ти състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 321/24.03.2023г., постановено по адм. дело № 1991/2022г. по описа на Административен съд Бургас, В ЧАСТТА, в която е отхвърлена исковата молба до размер от 250лв., като

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. София да ЗАПЛАТИ на Ж.А.М. ***, с ЕГН **********, сумата от 250лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в периода от 18.02.2021г. до 14.06.2021г. и от 03.08.2022г. до 03.11.2022г., причинени поради лоши хигиенни и битови условия в Затвора Бургас.

ОСТАВЯ в сила Решение № 321/24.03.2023г., постановено по адм. дело № 1991/2022г. по описа на Административен съд Бургас в ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. София да ЗАПЛАТИ на Ж.А.М. ***, с ЕГН **********, сумата от 31,25лв. разноски по делото.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: