Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   260426                            28.07.2022 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шести октомври през две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Секретар Стела Грозева

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 3767 по описа за 2020 година.

 

Предявени са искове с правно основание чл.109 ЗС, чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищцата Е.Н.С. твърди, че по силата на договор за покупко-продажба е придобила правото на собственост върху поземлен имот № ******** по кад. карта на гр. П., с адм. адрес гр. П., ул. П. К. № **. В имота имало построен незаконен масивен гараж с площ от 15 кв.м. върху който фактическа власт упражнявала ответницата. Гаражът бил заснет в кадастралната карта. Поддържа се, че предишният собственик на поземления имот бил водил дело по чл.109 ЗС, срещу ищцата по което било постановено решение за премахване на два гаража. Единият от тях бил процесния, който обаче не се явявал нейна собственост. Тя била премахнала собствения си гараж, но не и този ползван от ответницата. След придобиване на дворното място ищцата поискала от ответницата да премахне незаконния си гараж, но въпреки връчената за това нотариална, това не се случило. Съществуването на гаража пречело на ищцата да упражнява правото си на собственост. Поддържа се, че с нотариалната покана било поискано от ответницата освен да освободи имота да заплата обезщетение за лишаване от ползване на съответната част от недвижимия имот на ищцата в размер на 80 лв. месечно. За времето от 06.03.2015г. до 06.03.2020г. ответницата дължала обезщетение в размер на 4800 лв., както и обезщетение за забава върху него от 1462,66 лв. считано от 06.03.2017г. до завеждане на исковата молба. Предвид това се иска да бъде осъдена ответницата за прекрати действията с които пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост, като премахне незаконния гараж, както и да заплати горепосочените суми, представляващи обезщетение за лишаване от ползване и законна лихва върху него.

Ответницата И.Н.В. не отрича, че ищцата е придобила недвижимия имот описан в исковата молба. Твърди, че е собственик на процесния гараж, тъй като го е придобила по наследство и по силата на съдебна спогодба, постигната по гр.д. № 4756/1997г. на ПРС. Отрича гаражът да е незаконно изграден, като поддържа, че е съществувал още през 1982г. и е със строителни книжа. Предвид това счита първият иск за неоснователен.  Отрича да е получавала нотариална покана, поради което счита, че не дължи обезщетение. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

С договор за покупко-продажба от 03.11.2011г. ищцата С. закупила от П. И. П. – Б. правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***** по кад. карта на гр. П., с административен адрес гр. П., ул. П. К. № **, с площ от 451 кв.м., при граници имоти с идентификатори: *****, ****, ***** и ******. Сделката е обективирана в нотариален акт № ***, том *, делото ****. *** **** *** / лист 5 – 7/.

По делото не е спорно, че в процесното дворно място има изградени гаражи, един от които е този държан от ответницата. Св. С. П. го разпознава на приложената към исковата молба скица / лист 13/ като обозначен под № *. Поддържа, че през 1973г. този гараж вече е съществувал в дворното място. След това в мястото били направени и още масивни гаражи - два на свидетеля и един на ищцата по настоящото дело. Въпросните гаражи впоследствие били премахнати, тъй като П. П. – Б. била завела срещу Е.С. и П. С. П. иск по чл.109 ЗС. По него било образувано приложеното дело 3310/207г. на Пловдивския районен съд, като с решението по него, ответниците били осъдени да премахнат притежаваните от тях гаражи, намиращи се в дворното място / лист 10/.

За да се легитимира като собственик ответницата В. се позовава на съдебна спогодба, постигната по дело 4856/1997г. на Пловдивския районен съд, с която в дял и е бил възложен процесния масивен гараж с площ от 15 кв.м.  /лист 9/.

Видно от заключението на съдебно-архитектурната експертиза, че относно процесния гараж в архива на район „Ц.“ на гр. П., липсват документи, свидетелствуващи за разрешение за проектиране, одобряване на инвестиционен проект и разрешение за строителство. При изследване на кадастрално –регулационния статут на поземления имот, в който е изграден гаража се установява, че не съществува обозначаване на строеж, съответстващ на процесния гараж. Това се отнася до отменените планове одобрени през 1954, 1965 и 1973г. / лист 92 и 97 – 99/. В следващия план одобрен през 1982г. в поземления имот не е отразено друго застрояване освен съществуващата и понастоящем жилищна сграда. С оглед тези обстоятелства вещото лице обосновава извод, че процесния гараж следва да е изграден след 1982г. / лист 91/. При извършения на място оглед, вещото лице е констатирало, че гаражната клетка предмет на иска е изоставена, с видими белези и следи от начално саморазрушаване /лист 93, 101 – 103/.

Съгласно заключението на съдебно-оценъчната експертиза, изготвена от в. л. Р. средно-пазарната наемна цена, определена съобразно площта заета от процесната гаражна клетка с идентификатор ***** за периода 06.03.2015г. – 06.03.2020г. е 2417 лева / лист 81/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Възможността за защита чрез негаторния иск произтича от абсолютния характер на правото на собственост, което, освен че предоставя на титуляра си правомощията на владение, ползва и разпореждане, е свързано и с възможността му да изисква от всички останали да се въздържат от неоснователно предприети действия, които осуетяват осъществяването на правото на собственика в пълен обем.

 За да бъде уважен искът по чл.109 ЗС е необходимо освен да се установи, че ищецът е собственик, също че са налице въздействия от страна на ответника, които ограничават правото на собственост. Такова поведение може да бъде осъществено както чрез действия така и чрез бездействие. Затова основание за търсене на защита е налице дори тогава, когато ответникът поддържа състояние, при което се ограничава възможността пълноценно да се ползва имота на ищеца.

            Безспорно е установено, че процесния гараж е построен в имот, собственост на ищцата. За тази сграда не се доказа наличие на учредено право на строеж, както и на строителни книжа. Състоянието на самата сграда е недобро, а разположението ѝ в имота е такова, че той се явява пречка ищцата да ползва  пълната му площ. Собственикът на имот в който е построена незаконна сграда, без да е налице право на строеж, не е длъжен да търпи това състояние, като може по пътя на чл.109 ЗС да иска премахване на сградата от лицето, което поддържа това състояние. В случая това лице е ответницата по делото.

            С оглед изложеното съдът намира, че негаторният иск е основателен и следва да се уважи.

По исковете с правно осн. чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД :   

             Съгласно чл.59, ал.1 ЗЗД извън случаите на неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 ЗЗД, всеки който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

            Нормата на чл.59, ал.1 ЗЗД е израз на принципа за недопустимост на разместване на имуществени блага при отсъствие на юридическо основание, който съставлява същността на института на неоснователното обогатяване. Доколкото лишаването от фактическа власт върху недвижим имот препятствува действителния му собственик да упражнява правомощието владение, отговорността на лицето което е владяло имота без да има основание за това се урежда по посочената по-горе норма.

            Поддържайки състоянието при което държи процесния гараж върху чужд поземлен имот, без да има учредено право на строеж, ответницата е лишила ищцата от възможността да ползва частта от имота, съответна на застроената площ на гаража. Относно това ползване липсва правно основание. Видно от заключението на оценъчната експертиза за времето от 06.03.2015т. до 06.03.2020г. обезщетението, определено на база пазарния наем на заеманата от гаража площ, възлиза на 2417 лв. Това е сумата за която искът се явява основателен, поради което ответницата следва да бъде осъдена да я заплати на ищцата. В останалата си част до претендираните 4800 лв. искът следва да се отхвърли, тъй като е неоснователен.

            Основателна е претенцията за присъждане на обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД. Ответницата е била поставена в забава с отправената ѝ нотариална покана, считано седем дни след датата на фингираното връчване - 23.07.2012г. / лист 14 и 15/.  Поради това за посочения в исковата молба период от 06.03.2017г. до 06.03.2020 г. ответницата е била в забава и дължи законната лихва върху размера на определеното обезщетение по чл.59, ал.1 ЗЗД, която възлиза на 229 лева, съобразно заключението на експертизата /лист 81/. Ето защо тази претенция следва да се уважи до този размер и отхвърли за разликата до претендираните 1462,66 лв.

По разноските:

Искът по чл.109 ЗС е уважен изцяло. По неговото разглеждане ищцата е направила разноски в размер на 200 лв. за архитектурната експертиза и 50 лв. за държавна такса. Доказателства за заплатено по този иск възнаграждение за адвокат липсват. Предвид изхода от разглеждане на този иск, тези разходи в общ размер на 250 лв. следва да се заплатят от ответника на ищеца напълно. По другите два иска ищцата е направила разходи в размер на 100 лв. депозит за експертиза и 250,51 лв. държавна такса. Отново не са доказани разходи за адвокат.  С оглед уважената част от тези искове, следва ответницата да заплати разноски в размер на 147 лв. Така общо по делото в полза на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 397 лв.

Ответницата е заплатила адвокатско възнаграждение от 1200 лв., без в него да е разграничено по кой от обективно съединените искове се дължи то. Следователно, с оглед отхвърлянето на един от трите иска, следва разноските да се определят върху две трети от горната сума, тъй като първият иск е основателен, а другите два – частично основателни. Предвид това ищцата следва да заплати на ответницата разноски в размер на 336 лв. Разноските от 200 лв. заплатени като възнаграждение по архитектурната експертиза не следва да се вземат предвид, тъй като са сторени по уважения иск с основание чл.109 ЗС.

Мотивиран така съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА, на осн. чл.109 ЗС, ответницата И.Н.В. ЕГН ********** с адрес *** да преустанови неоснователните си действия по отношение на собствения на ищцата Е.Н.С. ЕГН ********** ***, партер, адв. дружество „Д. и патньори“ поземлен имот с идентификатор ****  по кад. карта  на гр. П., с административен адрес гр. П., ул. П. К. № **, с площ от 451 кв.м. при граници: поземлени имоти с идентификатори *****, *****, ****, *****, като събори и премахне построената в същия имот сграда с идентификатор ******, представляваща гараж със застроена площ от 17 кв.м.

 

ОСЪЖДА И.Н.В. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Е.Н.С. ЕГН ********** ***, партер, адв. дружество „Д. и патньори“, на осн. чл.59, ал.1 ЗЗД, сумата 2417 лв. /две хиляди четиристотин и седемнадесет лева/, с която ищците са се обеднили, а ответниците – обогатили, във връзка с ползването на площ от 17 кв.м. заета от гараж с идентификатор ***** по кад. карта на гр. П., с административен адрес гр. П., ул. П. К. № **, с площ от 451 кв.м. при граници: поземлени имоти с идентификатори *****, *****, *****, ***** за периода от 06.03.2015г. до 06.03.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.03.2020г. до окончателното заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до предявените 4800 лева, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА И.Н.В. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Е.Н.С. ЕГН ********** ***, партер, адв. дружество „Д. и патньори“, на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата 229 лв. /двеста двадесет и девет лева/, представляваща обезщетение за забавено плащане са главницата от 2417 лв. за периода от 06.03.2017г. до 06.03.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до предявените 1462,66 лева, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА И.Н.В. да заплатят на Е.Н.С., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, сумата 397 лв. /триста деветдесет и седем лева/, представляваща деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА Е.Н.С. да заплатят на И.Н.В., на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, сумата 336 лв. /триста тридесет и шест лева/, представляваща деловодни разноски.

 

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването, пред Пловдивския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /п/

 

 

Вярно с оригинала.

Д. К.