№ 65
гр. Пловдив, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500101 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЕЛ. АСП. Т. против Решение №
260181/ 21.07.2021 г. по гр. д. № 36/2020 г. на ОС – С.З., с което са
отхвърлени предявените против Б. Й. В. искове с правно основание чл. 227,
ал. 1, б. „в“, чл. 227, ал. 5 ЗЗД и чл. 108 ЗС, а именно за отмяна на трите
извършени от нея дарения на идеална част от недвижим имот, както следва:
дарение на 1/8 ид. ч. от недвижим наследствен имот: дворно място с
постройките в него, находящо се в гр. С.З. на ул. „Д.Б.“ /сега ул. „Ц.И.Ш.“/
№**, представляващо имот пл. №****, кв.*** по плана на същия град, с
квадратура на дворното място 330, при граници: ул. „Д. Б.“ /сега ул.
„Ц.И.Ш.“/ и пл. №**** и ****, обективирано в НА №***, том *, д. № ****/
28.11.1985 г.;
дарение на 1/8 ид. ч. от недвижим имот от дворно място, цялото от 330
кв. м., находящо се в гр. С.З., ул. „Ц.И.Ш.“ /бивша ул. „Д.Б.“/ №**,
урегулирано в парцел ** за имот пл. №**** в квартал *** по плана на града,
заедно с 1/8 ид. ч. от постройките в него - къща и стопански сгради, при
1
граници на парцела: улица, парцел пл. №*-****, парцел пл. № **-****,
парцел пл. № ***-**** и парцел пл. № ****, обективирано в НА № **, том
**, д. № 5395/18.11.1996 г.;
дарение на 1/8 ид. ч. от съсобствен недвижим имот - дворно място с
площ от 330 кв. м., находящо се в гр. С.З., ул. „Ц.И.Ш.“ /бивша ул. „Д.Б.“/
№**, съставляващо урегулиран поземлен имот/парцел ** - **** от квартал
*** по плана на града, заедно с построената в него двуетажна масивна
жилищна сграда с всички подобрения в имота, при граници на УПИ: ул.
„Ц.И.Ш.“, парцел *-****, парцел **-****, парцел I**-**** и парцел *-****,
обективирано в НА №**, том *, рег. № ***, д. № **/21.03.2005 г.,
за предаване владението върху съответните идеални части от
собствеността й върху имот №** на ул. „Ц.И.Ш.“ в гр. С.З.
или алтернативно ответникът Б. Й. В. да бъде осъден да й заплати
сумата 50 000 лв., представляваща паричната равностойност за тази нейна
собственост, ведно със законната лихва.
С Решение № 260004/ 26.01.2022 г. по делото е допусната поправка на
ОФГ в диспозитива на постановеното решение в следния смисъл: първият
диспозитив вместо неправилно написаната „1/8 ид. част“ да се чете
правилната „1/4 ид. част“ и във втория диспозитив вместо неправилно
написаната сума „50 000 лв.“ да се чете „50 100 лв.“.
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на обжалваното решение с подробно развити доводи в
тази насока. Жалбоподателката желае да се отмени решението, вместо което
се постанови ново, с което да се уважат изцяло предявените искове.
Въззиваемият Б. Й. В. чрез пълномощника си оспорва жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
Ищцата ЕЛ. АСП. Т. е предявила против Б. Й. В. искове по чл. 227, ал.
1, б. „в“ ЗЗД за отмяна на три дарствени разпореждания на идеални части от
2
УПИ ** – **** от 330 кв. м. в гр. С.З., по чл. 108 ЗС за предаване владението
върху идеалните й части от имота, както и иск по чл. 227, ал. 5 ЗЗД за сумата
от 50 100 лв., представляваща паричната равностойност на частта й от имота
поради отчуждаването на същия. Касае се за три кумулативно съединени
иска, тъй като съдът дължи произнасяне по всеки един от тях. Видът
съединяване се определя служебно от съда, което зависи от това дали
основанията, на които са предявени, се изключват или могат да са налице
независимо едно от друго. При отрицателна връзка между правата, при която
едновременното им възникване и съществуване е невъзможно, съединяването
е винаги евентуално, тъй като отхвърлянето на главния иск ще обуслови
разглеждането на иска относно еветуалното право. При наличието
положителна връзка съединяването е кумулативно, тъй като уважаването на
първия иск е предпоставка за уважаване и на втория.
В тази връзка следва да се отбележи, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че искът по чл. 227, ал. 5 ЗЗД е предявен като
алтернативен, по какъвто начин се е произнесъл с обжалваното решение, тъй
като уважаването му е обусловено от уважаване на иска по чл. 227, ал. 1 ЗЗД
и поради това съединяването с иска по чл. 227, ал. 1 ЗЗД е винаги
кумулативно. Допуснатият порок, обаче, не води до незаконосъобразност или
недопустимост на обжалваното решение в тази част, тъй като в крайна сметка
е налице формирана и изразена воля на съда по отношение на този иск.
Дарението е едностранен и безвъзмезден договор, по силата на който
дарителят безвъзмездно, веднага и безвъзвратно отстъпва в собственост на
дарения подареното, като със стойността на последното имуществото на
дарителя се намалява, а това на дарения се увеличава. Срещу полученото
дареният има моралното задължение за признателност към дарителя, което
при определени обстоятелства се трансформира в правно такова за даване на
издръжка. В хипотезата на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД дарението може да бъде
отменено при следните предпоставки: дарителят да е изпаднал в трайна
нужда, да е поискал от надарения издръжка и последният неоправдано да е
отказал да му дава такава.
Състояние на трайна нужда е налице, когато доходите на дарителя не му
позволяват за продължителен период от време да посреща най – належащите
си и жизнено необходими потребности за своето нормално съществуване – за
3
осигуряване и поддържане на дом, за храна, лекарства, дрехи. При преценка
финансовото състояние на дарителя следва да се изключи помощта, която
получава от своите близки, тъй като тя няма правен характер, а се предоставя
по морални съображения. За разлика от нея задължението на надарения да
дава издръжка произтича от закона, неизпълнението на което е скрепено със
санкция – отмяна на дарението. При изпадане в трайна нужда за дарителя
възниква субективното право да поиска финансова помощ от надарения
независимо от получаваната от негови близки помощ, която не му се дължи
по закон. Оказваната от близките на дарителя финансова подкрепа, от която
има нужда, не освобождава надарения от произтичащото от закона
задължението да му дава издръжка
По настоящето дело по категоричен начин се установи, че с три
нотариално оформени договора за дарение от 28.11.1985 г. (НА №***, т.*, д.
№****), 18.11.1996 г. (НА №**, т.**, д.№****) и от 21.03.2005 г. (НА №**,
т.*, рег.№***, д. №**) ищцата ЕЛ. АСП. Т. е прехвърлила на сина си –
ответника Б. Й. В. притежаваните от нея 4/ 8 ид. ч. от имот пл. №**** в кв.***
от 330 кв. м. по плана на гр. С.З., идентичен с парцел ** – **** в кв.*** по
плана на града от 330 кв. м., ведно с построената в имота жилищна сграда.
Ищцата е пенсионерка, като от 2012 г. живее при дъщеря си В.Й.В. във
Ф.Р.Г., където пребивава и до днес.
Видно от представеното Удостоверение № 1056 – 23 – 294#1/ 14.05.2021
г., към 13. 05. 2020 г. – датата на подаване на исковата молба, ищцата
получава пенсия в размер на 219. 43 лв., а към месец май 2021 г. (последният
месец от справката) – 350 лв. Следва да се има предвид, че пенсията й е
осъвременена с 5%, считано от 01.07.2021 г., а от 25.12.2021 г. минималният
размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст е 370 лв.
Видно от приетата в първоинстанционното производство допълнително
съдебномедицинска експертиза (л. 414) ищцата ЕЛ. АСП. Т. страда от
Хипертония (високо кръвно налягане) и депресивно състояние, за които й е
предписано лечение чрез Ренаприл и Деанкит. Наред с посочените
заболявания ищцата страда и от кифосколиоза, която представлява
комбинирана аномалия на гръбначния стълб, обединяващо две състояния –
кифоза и сколиоза. Хората с кифосколиоза имат гръбначен стълб, който се
извива едновременно встрани и назад. Според вещото лице оперативно
4
лечение на пациенти над 75 г. не се препоръчва поради рискове от
оперативни и следоперативни усложнения. В такива случаи се препоръчват
неоперативни методи – носене на корсети, масажи, гимнастика и
обезболяващи медикаменти.
Съгласно приетата комплексна съдебно – икономическа експертиза (л.
373) средномесечната издръжка на ищцата възлиза общо на 528 лв.,
включващи разходи за наем на жилище, за неговото поддържане, телефон,
храна, лекарства, дрехи и други.
При тези данни по делото съдът намира за безспорно установено по
делото, че ищцата ЕЛ. АСП. Т. е изпаднала в трайна нужда от издръжка, тъй
като доходите й в размер на 219. 43 лв. към датата на подаване на исковата
молба – месец май 2020 г., и 350 лв. към м. май 2021 г. са недостатъчни за
осигуряване на нормален за възрастта й жизнен стандарт, за който според
вещото лице са необходими около 530 лв. Както се отбеляза по – горе,
оказваната от дъщеря й - св. В. В.а, финансова подкрепа следва да се изключи
при преценка на материалното състояние на ищцата, тъй като предоставяната
по морални съображения помощ от близки на дарителя не може да освободи
надарения от задължението му за издръжка. Наред с това следва да се
отбележи, че размерът на дължимата издръжка следва да се определи според
стандарта на живот в Б., независимо че понастоящем ищцата живее за
постоянно в чужбина – ФРГ, тъй като при сключване на договора и двете
стани са действали със съзнанието, че евентуалната издръжка ще се дава в
страната. Според настоящия съдебен състав размерът на издръжката може да
се определи и според стандарта на живот в страната, където живее постоянно
дарителят, ако при извършване на дарственото разпореждане надареният е
съзнавал, че дарителят ще живее или живее постоянно в чужбина, но в случая
посоченото обстоятелството не се установи по делото.
В съответствие с доказателствата по делото окръжният съд е приел, че
преди подаване на исковата молба ищцата не е отправила нито устно, нито
писмено искане до ответника за изплащане на издръжка. В тази насока не се
събраха никакви доказателства. Дори св. В. В.а, ангажирана от ищцата, не
сочи, че майка й е поискала от ответника да и дава издръжка. Св. В.а твърди,
че след пристигането им в Б. през м. ноември 2019 г. майка й е водила
разговор с брат й, но той е бил по повод искането й да остане при него до
5
края на дните си, тъй като не искала да пътува повече, но не и повод нуждата
й от издръжка. Данни в тази насока не се съдържат и в показанията на
останалите свидетели (В. В.а, Д.М., И.Ч.), които са в насока, че до завеждане
на делото ищцата и ответника са били в добри отношения, поддържали са
контакти по между си, ответникът е бил загрижен за здравето на майка си,
като е посещавал личния й лекар и е закупувал предписаните й лекарства,
които изпращал в Г.. Отношенията им се променили след завеждане на
делото, когато ищцата спряла да отговаря на телефонните повиквания на сина
си. За да се трансформира моралното задължение за признателност в правно
задължение за издръжка, е необходимо дарителят изрично да е поискал устно
или писмено предоставянето на такава, поради което изразеното от ищцата
желание да остане да живее в дома на ответника не може да се приравни на
покана за издръжка. От друга страна твърденията на св. В. В.а, че от дълго
време майка й и брат й били в обтегнати отношения, са в противоречие с
останалите доказателства по делото, които сочат, че страните са поддържали
близки отношения и че дори ищцата е присъствала на организирания от
ответника помен на баща му през м. ноември 2019 г. Наред с това показанията
на св. В. В.а, че майка й е пожелала да остане да живее в дома на сина си,
звучат нелогично, ако наистина отношенията им са били лоши. По делото
липсват доказателства преди завеждане на делото ищцата да е поискала
финансова помощ от сина си, поради което следва да се приеме, че такава е
поискана едва с подаване на исковата молба. От тогава до настоящия момент
ответникът внася по сметката на ищцата в „Ю.И Е.Д. Б.“ АД сумата от 150
лв., която, прибавена към получаваната пенсия не по – малко от 370 лв., се
получава доход от 520 лв., който според експертизата е достатъчен за
задоволяване на нуждите й за поддържане на минимално необходимия
стандарт за нормален живот съобразно социално - икономическите условия в
страната. Предвид изложеното следва да се приеме, че в случая не е налице
основанието по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД за отмяна на извършените от ищцата
три дарствени разпореждания поради липса на една от предпоставките за
това, а именно отказ на ответника да дава на необходимата на ищцата
издръжка. Събраните по делото доказателства по категоричен начин сочат, че
след подаване на исковата молба ответникът е започнал да осигурява
ежемесечно необходимата на ищцата издръжка, което обуславя извод за
неоснователност на иска по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, както и на обусловените
6
от него искове по чл. 108 ЗС и по чл. 227, ал. 5 ЗЗД. Поради това, като е
достигнал до извод за неоснователност на предявените искове,
първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който
следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260181/ 21.07.2021 г. по гр. д. № 36/2020
г. на ОС – С.З., поправено по реда на реда на чл. 247 с Решение № 260004/
26.01.2022 г. по същото дело.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7