№ 53
гр. Варна, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20223100502401 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е образувано е по въззивна жалба от К. П.
П. против Решение № 2130 от 29.06.2022 година, постановено по гр.дело №
18184/2021 година, по описа на ВРС, с която е била отхвърлена исковата
претенция на ищеца против Прокуратурата на Р България - осъдителен иск по
чл. 49 , вр.чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 1 000.00 лева /хиляда /, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди - разноски за адвокатско възнаграждение за защита по
НЧД № 4801/2021г. по описа на Варненски районен съд, образувано по
искане на Районна прокуратура – Варна с правно основание чл.157 от Закона
за здравето.
С жалбата си въззивника моли съдът да отмени атакуваното решение,
като неправилно и противоречащо на наличните по делото
доказателства.Излагат се доводи, според които съдът превратно е тълкувал
закона, като не е отчел наличната законодателна уредба и факта, че
Прокуратурата не е извършила подробна и задълбочена проверка на фактите,
преди да внесе искането във ВРС.Също според жалбата неправилно е било
прието, че съдът упражнява свои правомощия по закон.В заключение се
1
настоява ВОС да отмени атакуваното решение и да уважи претенцията.
Отговор по делото не е постъпил, а страните не са направили
доказателствени искания.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивника П., чрез адв.Ц. поддържа
въззивната си жалба, като настоява съдът да я уважи и отмени атакувания
съдебен акт.
Въззиваемата страна, в лицето на Прокуратурата на Р България, не се
явява, редовно призована.По делото е постъпила писмена защита Вх.№1042
от 16.01.2023 година, според която решението по същество се явява правилно
и се настоява то да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Ищецът излага в исковата си молба, че са налице всички кумулативни
предпоставки за възникване отговорността на Държавата за причинени вреди
– искане от Районна прокуратура – Варна за задължително лечение в
специализирано медицинско заведение, по което е образувано ЧНД №
4801/2021г. по описа на ВРС и последното било прекратено, тъй като ищецът
не попадал и не отговарял на условията по чл.146, т.1 и т.2 от Закона за
здравето. Според молбата още отговорността на Държавата е обективна и не
зависела от това, дали вредите са причинени виновно от длъжностно лице.
Прокуратурата била отговорна за образуваното ЧНД № 4801/2021г. по описа
на ВРС, поради факта, че е внесла искане до съда за настаняване на ищеца за
задължително лечение в специализирано медицинско заведение. Заплатеното
от ищеца адвокатско възнаграждение за представителство и защита по ЧНД
№ 4801/2021г. представлявало имуществена вреда за ищеца, която се
намирала в пряка причинно[1]следствена връзка с неоснователното искане за
настаняването му на задължително лечение.
От материалите по делото става ясно, че на 18.11.2021 година РП-Варна
е сезирала ВРС с искане на основание чл.157 ЗЗ, като е предложила на съда да
упражни правата си по ЗЗ и да назначи съдебно-психиатрична експертиза, с
която да се установи дали К. П. П. има някое от заболяванията, посочени в
чл.146 ЗЗ, с оглед евентуалното му лечение по принудителен ред в
специализирано медицинско заведение. Въз основа на налични данни от
2
извършена предварителна проверка, Прокуратурата разполага с правото само
да сезира Съда, за да може той, с помощта на вещо лице- психиатър да
извърши преценка, дали са налице основания да се назначи и изготви
психиатрична експертиза по отношение на лицето.
Произнасяйки се с протоколно определение от 29.11.2021 година ВРС
не отхвърлил внесеното от ВРП искане като неоснователно и неподкрепено с
доказателства, а постановил, че не са налице предпоставките, визирани в ЗЗ
за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза, тъй като макар П. да
страда от заболяване - Шизофрения, визирано в ЗЗ, към момента то било
медикаментозно овладяно.
При тези данни виждането на настоящия съд е следното:
Правната квалификация на предявения от К. П. П. иск е по чл.49 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, като се основава на твърдения за
причинени й имуществени вреди от незаконни актове и действия на държавни
органи и длъжностни лица. За подобни вреди отговорност носи Държавата
съгласно общия принцип на чл. 7 от Конституцията на Република България
/КРБ/, чиито норми имат непосредствено действие съобразно разпоредбата на
чл. 5, ал.2. Отговорността по посочената норма може да се реализира както
пряко срещу Държавата като частноправен субект, така и срещу съответното
държавно учреждение, тъй като и в двата случая задължението за обезвреда
настъпва единствено в имуществения патримониум на Държавата. Част от
тези частни случаи са уредени в специалния Закон за отговорността на
държавата и общините за вреди, който разграничава основанията за
отговорност според вида на държавната дейност - за дейността на
администрацията е предвидена отговорност за всички незаконни актове,
действия или бездействия, а за дейността на правозащитните органи е
предвидена отговорност само за изрично описаните в чл.2 действия. Извън
хипотезите на чл.1 и чл.2 от ЗОДОВ отговорността за други незаконни актове
и действия на държавни органи може да се реализира по реда на общото
гражданско законодателство. Поради това и е допустимо е отговорността по
чл.7 от КРБ да се осъществи и по реда на чл.49 от ЗЗД, както срещу
Държавата, така и срещу съответното държавно учреждение.
В конкретния случай ищеца е предявил искова претенция за
обезщетяване на имуществени вреди, очертана в исковата молба с основание
и петитум. От исковата и уточнителните молби е видно, че ищеца извежда
претенцията си за обезщетение от твърдения за постановен незаконен акт от
прокурор при Районна прокуратура – Варна, а именно - искане по чл.157 от
ЗЗ, което довело до причиняването на имуществени вреди.Няма наведени
твърдения от страна на ищеца, че изложените фактически основания на
исковата претенция покриват предвидените в ЗОДОВ деликтни фактически
3
състави, даващи право на обезщетение за вреди, и по-специално - тези по чл.2
от ЗОДОВ, поради което следва да се прецени дали са налице основания за
ангажиране отговорността на Държавата чрез държавното учреждение –
Прокуратурата на РБ - по общите деликтни състави на чл.49 от ЗЗД.Според
тази норма този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. За
да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД е
необходимо наличието на следните предпоставки: възлагане на работа;
осъществен фактически състав по член 45 от ЗЗД от физическото лице - пряк
изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда –
неимуществена в конкретния казус, причинна връзка между деянието и
вредата, противоправност и вина/; вредите да са причинени от изпълнителя
при или по повод извършването на възложената му работа чрез действия,
които пряко съставляват извършването на възложената работа, или чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, други
правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него. Във всички случаи
на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното
според разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД, като в тежест на ответника е при
оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на
вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване,
доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна
преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна
точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от фактическия
състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест, визирани в член
154, алинея 1 от ГПК.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че в конкретния случай не
са налице предпоставките по чл.49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на
Прокуратурата на РБ в качеството й на юридическо лице. Несъмнено самата
Прокуратура отговаря деликтно по чл.49 от ЗЗД за действията и
бездействията на своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението на нейни задължения, вменени й от законодателството. Спорът
се свежда до това дали е налице противоправност, тоест дали е незаконен
процесният акт на прокурора, а именно - искане по чл.157 от ЗЗ. Доколкото за
прокурорските искания по чл.157 от ЗЗ не е приложим ЗОДОВ, както бе
отбелязано по-горе, то преценката за тяхната законосъобразност, от която
зависи елементът "противоправност" от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД,
следва да се извърши според това дали са били налице законовите условия за
внасяне на искането в съда. Очевидно е, че ако съдебното производство е
завършило с влязло в сила решение на съда за задължително настаняване и
лечение, то това би потвърдило и законността на самото прокурорско искане.
Ако обаче съдебното производство е завършило с определение за
прекратяване по чл.159, ал. 4 от ЗЗ или с решение за отхвърляне на искането,
4
то законността на прокурорското искане е в зависимост от наличието на
законовите предпоставки за внасяне на искането в съда, които могат да бъдат
проверявани инцидентно от гражданския съд в евентуално исково
производство за вреди. В Закона за здравето не са посочени предпоставките,
при които прокурорът следва да внесе искане в съда - в чл.157 от ЗЗ е
посочено единствено, че задължително настаняване и лечение може да бъде
поискано от прокурора, а в чл.155 от ЗЗ са посочени материалноправните
условия, при които е приложимо подобно задължително настаняване - спрямо
лица по чл.146, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЗ, които поради заболяването си могат да
извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за
околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им. Липсата на
изрично записани законови предпоставки за внасяне на прокурорското искане
в съда обаче не означава, че такива няма. Прокурорът не може по свое
усмотрение да внася искания по чл.157 от ЗЗ срещу когото прецени, без тези
искания да са подкрепени със съответни данни и доказателства, но не е
необходимо от тези доказателства да може да се направи абсолютно сигурен
извод за наличието на материалноправните предпоставки по чл.155 от ЗЗ, а и
това не е възможно на този етап, тъй като прокурорът не може да назначава и
да задължава съответното лице да се подложи на съдебнопсихиатрична
експертиза /това може да направи само съда след внасяне на искането –
чл.159 от ЗЗ/, а без подобна експертиза е невъзможна преценката за
наличието на условията по член 155 от ЗЗ. Искането по чл.157 от ЗЗ следва да
е обосновано с факти и доказателства, от които може да се заключи за
вероятното наличие на предпоставките на чл.155 от ЗЗ - че лицето страда от
психическо заболяване и, че може да извърши престъпление, което
представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или
застрашава сериозно здравето им. Към този несъмнен извод води и
субсидиарното прилагане на правилата на НПК в това производство.
Следователно искането по чл.157 от ЗЗ би било законосъобразно, ако
съдебното производство е завършило с влязло в сила съдебно решение за
задължително настаняване и лечение или ако това искане е обосновано с
факти и доказателства, от които може да се заключи за вероятното наличие на
предпоставките на чл.155 от ЗЗ към момента на внасяне на искането, обратно
- то би било незаконно, ако нито една от двете хипотези не е налице. В
конкретния случай не е налице първата хипотеза, тъй като съдебното
производство по ЧНД № 4801/2021 г. по описа на ВРС е приключило с
определение за прекратяване по чл.159, ал. 4 от ЗЗ, поради което следва да се
прецени наличието на втората.
Съдът намира, че ищеца, върху която лежи доказателствената тежест, не
е установил по безспорен и категоричен начин, че искането по чл.157 от ЗЗ на
прокурора е необосновано, неподкрепено с никакви доказателства и е в
резултат на погрешна преценка. От събраните по делото свидетелски
показания също не може да се направи такъв извод, доколкото разказите на
свидетелите какво се е случвало между ищеца и неговата майка, която е
5
подала сигнала до органите на МВР, не са ирелевантни в конкретния случай.
Съдът следва да направи своите изводи въз основа на това какви факти и
обстоятелства е взел предвид прокурора при изграждане на становището си за
внасяне на искане. Искането не е нито виновно, нито противоправно
действие.Напротив – то е изцяло насочено към опазването психическата и
физическа цялост на ищеца.При тези данни и предвид липсата на нови
доказателства, ВОС приема, че атакуваното решение се явява правилно и
съобразено със закона.
С оглед на горното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2130 от 29.06.2022 година, постановено
по гр.дело № 18184/2021 година, по описа на ВРС, четиридесет и първи
състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6