Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 07.01.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на седемнадесети
ноември две хиляди и двадесета година в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при
участието на секретаря Цветелина Пецева,
като
разгледа докладваното от съдията търговско дело № 708 по описа за 2019 година
на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е по предявени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439,
ал. 1 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
След
влизане в сила на прекратителното определение от 19.06.2019 г. по отношение на предявените искове от ищеца “Д.Ф.” ООД (в несъстоятелност)– заличен търговец, против
ответника “О.Б.Б.” АД, ЕИК ********, и след влизане в сила на
определение от 22.01.2020 г. в прекратителната част, производството
по делото е висящо по предявени от ищеца К.Й. Т. против ответника “О.Б.Б.” АД искове, както следва:
1. Отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. с
чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на
ответника “О.Б.Б.” АД – взискател по изпълнително дело № 20117110400704 по описа на ЧСИ Д.П.-Я., по изпълнителен лист, издаден по гр.д.
№ 749/2011 г. по описа на РС – Разлог, следните суми: главница в размер на
150 000 лева – по договор за овърдрафт по разплащателна сметка от
16.05.2008 г. между “Д.Ф.” ООД (в несъстоятелност) и “О.Б.Б.” АД, ведно със
законната лихва върху главницата в размер на 80 391,07 лева за периода от
19.05.2011 г. до 18.04.2019 г., разноски по гражданското дело в размер на
6 800 лева, разноски по изпълнителното дело в размер на 906 лева и такси
по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 8 144,38 лева, поради погасяването им по
давност с изтичане на петгодишния срок по чл. 110 от ЗЗД, и
2. При условията на
евентуалност отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал.
1 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прието за установено, че вземанията на
ответника “О.Б.Б.” АД по договор
за овърдрафт по разплащателна сметка от 16.05.2008 г. към “Д.Ф.” ООД (в несъстоятелност), за които е издаден
изпълнителен лист по гр.д. № 749/2011 г. по описа на РС – Разлог в полза на
банката – главница от 150 000 лева, ведно със
законната лихва върху главницата в размер на 80 391,07 лева за периода от
19.05.2011 г. до 18.04.2019 г., разноски по гражданското дело в размер на
6 800 лева, предявени и неудовлетворени в производството по несъстоятелност на “Д.Ф.” ООД (в несъстоятелност), са погасени на
основание чл. 739 от ТЗ с постановяване на решението по чл. 735 от ТЗ.
Ищецът твърди, че при ЧСИ
Д.П.-Я., с рег. № 711 на КЧСИ, с район на действие – РС – Варна, е образувано изпълнително дело № 20117110400704, въз основа на
изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 749/2011 г. по описа на РС – Разлог, от взискателя и настоящ ответник “О.Б.Б.” АД срещу
длъжника “Д.Ф.” ООД (в несъстоятелност) и още четирима длъжници. Твърди, че взискателят
не е поискал образуване на изпълнително дело срещу ищеца К.Й. Т.. Твърди, че
същата не е получавала покана за доброволно изпълнение, не й е връчвана
заповедта за изпълнение, нито е била конституирана по делото като длъжник, нито
срещу нея са били предприети изпълнителни действия по това изпълнително дело.
Твърди, че по предходен спор между страните по гр.д. № 42122/2018 г. по описа
на Софийски районен съд, 48 състав, образувано по искова молба на “О.Б.Б.” АД против К.Й. Т., банката е представила
удостоверение с изх. № 7566/22.03.2019 г., издадено от ЧСИ Д.П.-Я. по
горепосоченото изпълнително дело, като въвежда твърдения, че Т. дължи и към
момента посочените в удостоверението суми: главница
в размер на 150 000 лева, разноски по гражданското дело в размер на
6 800 лева, разноски по изпълнителното дело в размер на 906 лева, такси по
Тарифата към ЗЧСИ в размер на 8 144,38 лева и лихви. Ищецът твърди, че
това вземане на банката е погасено по давност на основание чл. 110 от ЗЗД, като
давността е изтекла по отношение на ищеца Т. на 20.05.2016 г.
Ищецът К.Й. Т. твърди, че на основание чл.433, ал. 1, т. 8 от ГПК горепосоченото
изпълнително дело е прекратено ex lege през 2013 г. по отношение на всички длъжници, освен Г.Л.. Твърди, че към момента на подаване на
исковата молба съдебният изпълнител няма право да издава съдебни удостоверения
за наличие на дълг при настъпила перемпция по отношение на нея и при прекратено
изпълнително дело. Ищецът Т. твърди, че горепосоченото изпълнително дело е перемирано
спрямо нея, доколкото срещу нея не са били поискани или извършвани каквито и да
било изпълнителни действия. Твърди, че поради това не дължи вземането по
изпълнителното дело поради перемирането на изпълнителното дело към 29.09.2013
г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Ищецът К.Й. Т. твърди, че вземането на ответника по гореописания изпълнителен лист
произтича от договор за овърдрафт по
разплащателна сметка от 16.05.2008 г., сключен между “О.Б.Б.” АД и “Д.Ф.” ООД. Твърди, че по отношение на “Д.Ф.” ООД е открито производство по несъстоятелност
по търг. дело № 123/2011 г. по описа на ОС – Благоевград, в което са предявени
всички вземания на кредитора “О.Б.Б.” АД към “Д.Ф.” ООД, включително и вземането по договора за
овърдрафт от 16.05.2018 г. Вземането е прието в производството по
несъстоятелност. Твърди, че с решение на ОС – Благоевград, обявено по партидата
на дружеството под номер 20190104114243, производството по несъстоятелност е
прекратено поради изчерпване на масата на несъстоятелността и дружеството
следва да бъде заличено. Твърди, че предявеното и неудовлетворено вземане на
банката в производството по несъстоятелност е погасено на основание чл.739 от ТЗ.
Ищецът претендира направените по делото разноски.
В дадения срок ответникът “О.Б.Б.” АД подава отговор на исковата молба.
Ответникът не оспорва, че след прекратяване на производството по
несъстоятелност и заличаването на “Д.Ф.” ООД (н.) от Търговския регистър ищецът К.Й. Т.
не дължи сумите, предмет на иска. Прави признание на предявения при условията
на евентуалност иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ответникът сочи, че след подадени от К.Й. Т. и “Д.Ф.” ООД възражения срещу заповедта за изпълнение
на парично задължение от 20.05.2011 г. по гр.д. №
749/2011 г. по описа на РС – Разлог, банката е предявила установителен иск за
вземането си. Постановено е решение № 3056/07.05.2014 г. по гр.д. № 3777/2012
г. по описа на Софийски градски съд, I-12 състав, с което процесното вземане на банката срещу К.Й. Т. е признато за
установено изцяло и същата е осъдена да
заплати на банката разноски в размер на 6 800 лева.
Сочи, че на
14.03.2018 г. “О.Б.Б.” АД е направила изявление за прихващане,
връчено на Т. на 19.03.2018 г., което съдът намира за ирелевантно за предмета
на спора, тъй като в настоящото производство са заявени от ищеца различни
основания за погасяване на вземането на ответника.
Сочи, че на 27.09.2019 г. (преди получаване на исковата молба) банката е
подала пред ЧСИ Д.Я.молба за прекратяване на горепосоченото изпълнително дело,
поради прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаването на “Д.Ф.” ООД (н.). Сочи, че изпълнителното дело е
прекратено с постановление на съдебния изпълнител от 01.10.2019 г.
В допълнителната исковата молба ищецът пояснява исковата претенция,
поддържа предявените искове и оспорва възраженията на ответника. Соченото от
ищеца изменение на третия иск не представлява такова по смисъла на чл. 214, ал.
1 от ГПК, а представлява пояснение на исковата претенция. Съдът намира за
ирелевантно оспорването от ищеца на извършеното от банката прихващане, тъй като
това излиза извън предмета на спора, доколкото в настоящото производство са
заявени от ищеца различни основания за погасяване на вземането на ответника.
Сочи, че искането до съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело
е направено от ищеца, както и че по същото е постановен отказ, срещу който е
подадена жалба от настоящия ищец.
В допълнителния отговор ответникът прави искане за прекратяване на настоящото
дело поради недопустимост. Сочи, че с решение №
3056/07.05.2014 г. по гр.д. № 3777/2012 г. по описа на Софийски градски съд, I-12 състав, вземането на банката е признато за установено по заведения
от банката установителен иск след подаденото от настоящия ищец възражение по
чл. 414 от ГПК срещу заповедта за изпъление, издадена по гр.д. № 749/2011 г. по
описа на РС – Разлог. Сочи също, че жалбата на настоящия ищец срещу отказа на
ЧСИ Д.Я.да прекрати изпълнителното дело поради перемпция е отхвърлена като
неоснователна, тъй като изпълнителното дело не подлежи на перемпция, с решение
от 25.11.2019 г. по в.гр.д. № 1809/2019 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
Сочи, че е образувано гр. дело № 42122/2018 г. по описа на Софийски районен
съд, 48 състав, заведено от “ОББ” АД срещу настоящия ищец Т. за установяване на
извършено прихващане, по което е признато съществуването на вземането на
банката към 19.03.2018 г. (датата на извършеното прихващане) и извършването му
с решение от 22.07.2019 г., което се обжалва от Т.. Сочи, че делото пред ВОС и
пред СРС са изследвали именно въпроса за дължимостта на кредита и касаят
периода, за който е заведено настоящото дело.
Съдът, след като
обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Не се спори между страните по делото и се установява от събраните по делото
доказателства, че с изпълнителен лист, издаден на 20.05.2011 г. по гр.д. № 749/2011 г. по описа на РС –
Разлог, са осъдени ищеца К.Й. Т. и трети за делото
лица – “Д.Ф.” ООД, Г.П.Л., Б.С.Б., Г.М.С.и А.А.Б., да заплатят солидарно на кредитора и настоящ ответник
“О.Б.Б.” АД, сумата от 150 000 лева,
представляваща частична главница от цялата просрочена главница, ведно със законната лихва за забава за периода от датата на депозиране на
заявлението пред съда – 19.05.2011 г. до изплащане на вземането, сумата от
3 000 лева, съставляваща дължима държавна такса, както и сумата от
1 950 лева, съставлаваща юрисконсултско възнаграждение за защита в
производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Представена е от ищеца и заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК, издадена на 20.05.2011 г. по гр.д. № 749/2011 г.
по описа на РС – Разлог, в която е посочено, че вземането произтича от договор
за овърдрафт по разплащателна сметка от 16.05.2008 г.
Въз основа на издадения изпълнителен лист и по молба
на “О.Б.Б.” АД от 29.09.2011 г., е образувано изпълнително дело № 20117110400704 по описа на ЧСИ Д.П.-Я., с рег. № 711 на КЧСИ. Между
страните се спори дали изпълнителното дело е образувано срещу ищеца К.Й. Т., с
оглед твърденията на ищцата, че същата не е посочена в молбата по чл. 426, ал.
1 от ГПК. В титулната част на молбата действително не е посочен длъжникът К.Й. Т.,
но се установява, че същата е посочена на стр. 2 от молбата (лист 12 от
настоящото дело), като банката взискател претендира
да се пристъпи към принудително изпълнение срещу длъжиците
по изпълнителния лист, включително и изрично е посочен длъжникът К.Й. Т..
Видно от представеното от ищеца удостоверение
с изх. № 7566/22.03.2019 г. по изпълнително дело №
20117110400704, задължението по същото
към 22.03.2019 г. е в общ размер на 245 116,45 лева, от които главница в размер
на 150 000 лева, ведно със законна лихва в размер на 79 226,07 лева
за периода 19.05.2011 г. – 22.03.2019 г., разноски по гражданското дело в
размер на 6 800 лева, разноски по изпълнителното дело в размер на 906 лева
и такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на
8 144,38 лева.
Представен е от
ищеца списък на приети предявени вземания на кредиторите на “Д.Ф.” ООД по т.д. № 123/2011 г. по описа на Окръжен
съд - Благоевград,
от който е видно, че е прието вземане на кредитора и настоящ ответник “О.Б.Б.” АД в
общ размер на 425 430,35 лева, ведно със законната и договорната лихва до
окончателното плащане, с основание - договор за
овърдрафт по разплащателна сметка от 16.05.2008 г. (лист 17 от настоящото
дело).
Представено е от ищеца и определение от 03.02.2012 г. по т.д. № 123/2011 г. по описа на Окръжен съд –
Благоевград, с което са одобрени изготвените списъци.
Представено е от ищеца и решение от 18.12.2018 г. по т.д. № 123/2011 г. по
описа на ОС – Благоевград, с което е прекратено производството по
несъстоятелност на длъжника “Д.Ф.” ООД (в несъстоятелност) поради изчерпване на масата
на несъстоятелността.
Представено е от ищеца и решение от 16.05.2019 г. по т.д. № 123/2011 г. по
описа на ОС – Благоевград, с което е допусната поправка на явна фактическа
грешка в решение № 5486/04.18.2018 г. по същото дело, като освен прекратяването
на производството да се чете и заличаване от търговския регистър на “Д.Ф.” ООД (в несъстоятелност).
От служебно извършена справка по партидата на “Д.Ф.” ООД (в несъстоятелност) в Търговския регистър се установява, че дружеството
е заличено на 12.06.2019 г. с вписване № 20190612124330.
Представено е от ответника решение от 07.05.2014 г. по гр.д. № 3777/2012 г.
оп описа на Софийски градски съд, I-12 състав, влязло в сила на
22.10.2014 г., с което е признато за установено по иска на “О.Б.Б.” АД против К.Й. Т. с правно основание чл. 422
от ГПК съществуването на частично вземане в размер на сумите: 150 000 лева
(частична главница), законна лихва върху посочената главница след 19.05.2011
г.; държавна такса и съдебни разноски, които вземания са визирани в заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, издадени от РС – Разлог по гр.д. № 749/2011 г. (лист
98-99 от делото).
Представен е и изпълнителен лист от 12.01.2015
г. за присъдените разноски.
Представено е и удостоверение с изх. №
9235/08.04.2019 г. по изпълнително дело № 20117110400704 по описа на ЧСИ Д.П.-Я., от което е видно, че с молба с вх. №
13741/25.05.2018 г. взискателят “О.Б.Б.” АД е поискала последното по делото
принудително действие, а именно: налагане на запор на вземанията на длъжника К.Й.
Т., които има в качеството на взискател по
изпълнително дело № 20189240400261 по описа на ЧСИ Г.К.с рег. № 924.
Представена е от ответника и молба с вх. №
26327/27.09.2019 г. до ЧСИ Д.П.-Я., подадена от “О.Б.Б.” АД, в която е поискано да бъде прекратено
изпълнителното дело поради влизане в сила на 29.05.2019 г. на решение по т.д. №
20111200100123 на Окръжен съд – Благоевград за заличаване на кредитополучателя “Д.Ф.” ООД.
Представено е от ответника постановление за
прекратяване на изпълнителното дело от 01.10.2019 г., на основание чл. 433, ал.
1, т. 2 от ГПК.
Представено е от ищеца съобщение с изх. №
9267/08.04.2019 г. по горепосоченото изпълнително дело, изпратено до К.Й. Т., с
което съдебният изпълнител я уведомява, че е оставена без уважение молбата й за
прекратяване на производството по изпълнителното дело на основание чл.433, ал.
1, т. 8 от ГПК, тъй като не е изтекъл предвидения в разпоредбата срок.
Представено е от ответника решение от 25.11.2019 г. по в.гр.д. № 1809/2019 г.
на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата на К.Й. Т. срещу
действия на ЧСИ Д.П.-Я., изразяващи се в отказ да прекрати изпрълнителното дело
поради настъпила по силата на закона перемпция.
От приложения препис на изпълнително дело № 20117110400704 на ЧСИ Д.П.-Я. се установява, че с молба от 29.09.2011 г. е поискано
от банката взискател да се образува изпълнително дело и да се пристъпи към
принудително изпълнение срещу длъжниците по гореописания изпълнителен лист от
20.05.2011 г., издаден по заповед от 20.05.2011 г. по гр.д. № 749/2011 г. по
описа на Районен съд – Разлог, включително и срещу настоящия ищец К.Й. Т. (лист 3 от приложеното изпълнително
дело). Поискано е от взискателя да бъде извършен опис и оценка на ипотекиран в
полза на банката имот, находящ се в гр. Варна от ипотекарния
длъжник Г.П.Л. и със съгласието на съпругата му Н.Б.Л., които се явяват трети
за делото лица.
Доказателства, че изпълнителното дело е
образувано и срещу К.Й. Т. са също изпратената покана за доброволно изпълнение
с изх. № 13529/30.09.2011 г., връчена на длъжника чрез съпруга К. на 16.10.2011
г. (лист 120 от изпълнителното дело), уведомление по ДОПК до НАП - София град с
изх. № 13530/30.09.2011 г., както и извършените през 2011 г. справки от ГРАО,
Столична община, Имотен регистър и други.
Видно от разпореждане на ЧСИ на лист 93 от
приложеното изпълнително дело, на 19.10.2011 г. е наложен запор вълху трудовото
възнаграждение на длъжника К.Й.К..
С молба с вх. № 02265/02.02.2015 г. по описа
на ЧСИ Д.П.-Я. взискателят е поискал да бъде присъединено по изпълнителното
дело и вземането му към длъжника К.Й.К. за сумата от 6 800 лева въз основа
на изпълнителен лист, издаден на 12.01.2015 г. по гр.д. № 3777/2012 г. по описа
на СГС, I
Г.О., 12 състав.
С молба с вх. № 3877/25.01.2016 г. по
изпълнителното дело е поискано от пълномощник на взискателя да се направи
справка за трудови договори/съответно справка за пенсия по отношение на
длъжниците-физически лиза и ако бъдат установени такива, да се наложи запор
върху същите.
С молба с вх. № 4756/01.02.2016 г. по изпълнителното
дело е поискано от взискателя да бъде извършена справка в НОИ дали длъжниците –
физически лица получават трудово възнаграждение/пенсия и да бъдат наложени
запори върху същите (лист 1045 от приложеното изпълнитело дело).
С молба с вх. № 13741/25.05.2018 г. по
изпълнителното дело взискателят “О.Б.Б.” АД е поискал да бъде наложен запор на
вземането на длъжника К.Й.К. по изпълнително дело № 20189240400261 по описа на
ЧСИ Г.К.. Запорът върху вземания на К.Й.К. по горецитираното
изпълнително дело е наложен с постановление от 28.05.2018 г. по изпълнително
дело № 20117110400704 по
описа на ЧСИ Д.П.-Я..
С молба с вх. № 26327/27.09.2019 г. по описа
на ЧСИ Д.П.-Я., подадена от “О.Б.Б.” АД, е направено искане да бъде прекратено
изпълнително дело № 20117110400704 на основание чл.
433, ал. 1, т. 2 от ГПК, с оглед постановено
решение по т.д. № 20111200100123 на Окръжен съд – Благоевград за заличаване от
Търговския регистър на кредитополучателя “Д.Ф.” ООД, влязло в сила на 29.05.2019 г. и вписано
в Търговския регистър на 12.06.2019 г.
С постановление от 01.10.2019 г. на ЧСИ Д.П.-Я. е прекратено изпълнително дело № 20117110400704, на основание чл. 433, ал. 1, т.
2 от ГПК.
Останалите доказателства съдът намира за
неотносими към предмета на спора.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съдът
намира, че предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл.
439, ал. 1 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК (главен и евентуален) в частта за
установяване недължимостта на сумата от 906 лева -
разноски по изпълнително дело № 20117110400704 по
описа на ЧСИ Д.П.- Я.и сумата от 8 144,38 лева – такси по Тарифата към
ЗЧСИ, са недопустими поради
следните съображения:
Разноските
в изпълнителното производство представляват последица от водения изпълнителен
процес. Разпределението на разноските е последица от прекратяването или не на
изпълнителното производство. В разпоредбата на чл. 79, т. 1 от ГПК изрично е
уредена хипотезата, че при прекратяване на изпълнителното дело съгласно чл. 433
от ГПК, освен поради плащане, какъвто не е разглежданият случай, разноските не
са в тежест на длъжника.
В случая се
установява, че в хода на настоящия процес изпълнителното производство е
прекратено с постановление от 01.10.2019 г. на ЧСИ Д.П.-Я. по писмено
искане на взискателя, на основание чл. 433, ал. 1, т.
2 от ГПК.
Наличието
на правен интерес е положителна поцесуална предпоставка за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск, за която съдът следи служебно както при подаването на исковата
молба, така и в хода на процеса до неговото приключване. След като
изпълнителното производство е прекратено от съдебния изпълнител и няма данни за
претендирани по същото разноски от ищеца с оглед прекратяването му, то за ищеца
е отпаднал правният интерес от предявените отрицателни установителни искове
касателно разноските и таксите в изпълнителното производство.
При така установеното съдът
намира, че производството по делото е недопустимо в частта по исковете с правно
основание чл. 439, ал. 1 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК (главен и евентуален) за
установяване недължимостта на сумата от 906 лева - разноски по изпълнително
дело № 20117110400704
по описа на ЧСИ Д.П.- Я.и сумата от 8 144,38 лева – такси по Тарифата към
ЗЧСИ, поради което на основание чл.130, изр. първо от ГПК исковата молба в тази част следва да бъде върната, а производството по
делото – прекратено в тази част.
По предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 вр.
с чл.124, ал. 1 от ГПК за недължимост на вземането по изпълнителния лист поради
погасяването му по давност:
В останалата част съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск е допустим. Доводите на ответника в
писмената защита относно недопустимостта на иска във връзка с изпълнително дело
№ 261/2018 г. на ЧСИ Г.К.са неотносими към предмета
на спора по настоящото дело.
Съгласно нормата на чл. 439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, като искът на длъжника може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. На длъжника е предоставена възможност чрез
отрицателен установителен иск да оспори съществуването на изпълняемото право
въз основа на факти, непреклудирани от силата на пресъдено нещо, т.е.
новонастъпили факти. Новите факти следва да са настъпили след влизане в сила на
решението, което се изпълнява.
В случая предявеният главен иск се основава на твърдения за нововъзникнали
факти, а именно изтичането на предвидената в закона давност, което обуславя
допустимостта на иска касателно изпълняемото право съобразно предпоставките,
предвидени в чл. 439 от ГПК.
От представеното изпълнително дело № 20117110400704 по описа на ЧСИ Д.П.- Я., се установява, че същото е образувано
на 29.09.2011 г. по молба на взискателя и настоящ
ответник “О.Б.Б.” АД, въз основа
на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 749/2011 г. по описа на РС – Разлог,
срещу трети за делото лица и настоящата ищца К.Й. Т.. Макар че К.Й. Т. не е посочена в заглавната
страница на молбата за образуване на изпълнителното дело, на стр. 2 от молбата
е поискано да бъде образувано изпълнително дело и срещу нея. С оглед на горното
следва да се приеме, че изпълнителното дело е образувано и срещу К.Й. Т.. Видно
от данните по делото, на същата е връчена покана за доброволно изпълнение,
както и са правени справки за притежавано имущество.
Легитимиран ответник по иска е носителят на материалното право - “О.Б.Б.” АД, срещу която е
предявен искът.
Предвид правилата за
разпределение на доказателствената тежест при
отрицателен установителен иск, ответникът е този,
който следва да докаже при условията на пълно и главно доказване положителните факти,
които опровергават твърдението за несъществуване на вземането му, а именно - че са извършвани изпълнителни действия от съдебния изпълнител за събиране
на процесното вземане, водещи до прекъсване на
течението на давностния срок, съответно спиране на давностния срок, и до прекъсване на течението на срока по чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК
В т. 10
на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС е прието, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК (чл. 330, ал. 1, б. “д” ГПК от отм.),
нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Обявено е за изгубило сила Постановление № 3/1980 г.
на Пленума на Върховния съд.
Когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Прекратяването поради перемпция настъпва по силата на закона (ex lege), а съдебният изпълнител може да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване на изпълнителното производство. Без правно значение е дали и кога
съдебният изпълнител е постановил акта си за прекратяване на принудителното
изпълнение.
В случая се установява, че е налице пасивна солидарност на К.Й. Т. и
останалите длъжници по изпълнителния лист, чийто правопораждащ юридически факт
остава неизяснен и необсъждан от страните в настоящото производство до приключване на съдебното дирене. Едва в
писмената защита на ищеца се съдържа твърдение, че пасивната солидарност на “Д.Ф.” ООД и К.Й. Т. произтича от договор за
поръчителство, което представлява въвеждане на нов факт по делото, поради което
не следва да бъде взет предвид от съда поради настъпилата преклузия.
След образуване на
изпълнително дело № 20117110400704 по описа на ЧСИ Д.П.- Я.следва да се разгледа дали давността спрямо ищеца длъжник е прекъсвана с
валидно предприети изпълнителни действия от страна на ответника взискател. По
аргумент от разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от ЗЗД прекъсването и спирането на
давността по отношение на останалите солидарни длъжници,
не произвежда действие спрямо К.Й. Т..
В
случая след образуването на изпълнителното дело първото изпълнително действие по
отношение на ищеца длъжник е налагането на запор върху трудовото му
възнаграждение с разпореждане на съдебния изпълнител от 19.10.2011 г. (на лист
93 от приложеното изпълнително дело). Не се установява от приложеното
изпълнително дело, че към този момент взискателят ответник е направил искане за
налагането на запор на трудовото възнаграждение на длъжника К.Й.К.. Няма данни и по възлагане на
взискателя по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ съдебният изпълнител да е
оправомощен да определя начина на изпълнението. Напротив, дори с молба с вх. №
13140/18.10.2011 г. (на лист 88-89 от изпълнителното дело) взискателят изрично
е поискал съдебния изпълнител да не извършва проучване на имущественото
състояние на длъжниците. С оглед на липсата на възлагане от страна на
взискателя по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, настоящият състав намира, че
налагането на запор с разпореждането от 19.10.2011 г. не може да се приеме за
извършване на валидно изпълнително действие срещу длъжника К.Й.К.. Връчването на поканата за доброволно изпълнение не е
същинско изпълнително действие и не прекъсва течението на срока по чл. 433, ал.
1, т.8 от ГПК.
С оглед на изложеното не се установява, че след образуване на
изпълнителното дело взискателят да е поискал последващи изпълнителни действия
спрямо длъжника К.Й.К. в продължение на две години. Следователно перемпцията по чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК е настъпила на 29.09.2013 г., т.е. две години след образуване на
изпълнителното дело. Към този момент изпълнителното дело срещу длъжника К.Й.К. е прекратено по
силата на закона. Поради това конкретно постановеният отказ от частния съдебен изпълнител е
ирелевантен.
С оглед на така приетото съдът намира, че поисканите след тази дата
изпълнителни действия от взискателя по молба от 25.01.2016 г., 01.02.2016 г. и
25.05.2018 г. не могат да се приемат за валидно извършени такива, за да доведат
до прекъсване на давността на основание чл. 116, б. “в” от ЗЗД, доколкото са инициирани в прекратено поради перемпция изпълнително
производство.
По отношение на давността в случая следва да се отчете спирането на давностния срок, докато трае
съдебният процес относно вземането на ответника съгласно чл. 115, б. “ж” от ЗЗД
- съдебното производство по предявения от банката против К.Й.К. положителния установителен иск по гр.д. № 3777/2012 г. по описа на Софийски градски съд, I-12 състав, решението по което е влязло в сила на 22.10.2014 г.
След настъпване на перемпцията по силата на закона на 29.09.2013 г. и
влизане в сила на решението по установителния иск за съществуване на вземането,
новата петгодишна погасителна
давност за вземането на ответника е започнала да
тече, считано от 22.10.2014 г., и същата е изтекла на 22.10.2019 г. на
основание чл. 110 от ЗЗД. Макар в случая давностният срок да е изтекъл в хода
на настоящия исков процес, образуван въз основа на исковата молба от 18.04.2019
г., изтичането му следва да бъде взето предвид на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК като факт от значение за спорното право.
С оглед
на изложеното съдът намира, че в случая петгодишният давностен срок за
вземането на ответника е изтекъл на 22.10.2019 г. и вземането му – предмет на
изпълнителния лист, е погасено по давност на основание чл. 110 от ЗЗД.
Последицата от погасяване на вземането по давност е, че спрямо ищеца не могат
да бъдат предприети принудителни изпълнителни действия (така в Решение № 130/23.12.2015
г. по т.д. № 855/2011 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.; Решение № 10/16.02.2016 г. по гр.д. № 3231/2014
г. по описа на ВКС, Г.К., III Г.О.;
Решение № 209/02.02.2016 г. по т.д. № 1248/2013 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.).
Предвид горното съдът
намира, че ищецът доказа настъпилия след приключване на съдебното производство,
в което е издаден изпълнителният лист за вземането на ответника, факт от
значение за изпълняваното право, а именно погасяване на вземането срещу ищеца по
давност. Ответникът, който носи доказателствената тежест за това, не установи
да са
извършвани валидни изпълнителни действия от съдебния изпълнител за събиране на
процесното вземане, водещи до прекъсване на давностния срок спрямо ищеца.
По изложените
съображения съдът намира, че е основателен и следва да бъде уважен предявеният отрицателен
установителен иск по чл.
439, ал. 1 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ищецът не
дължи на ответника процесните вземания по изпълнителния лист поради погасяването им по давност.
Поради уважаването
на главния иск съдът не дължи произнасяне по предявения при условията на
евентуалност иск.
По разноските:
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, доколкото
ищецът е бил освободен от внасяне на държавна такса, ответникът “О.Б.Б.” АД следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски градски съд дължимата държавна
такса в размер на 9 487,64 лева, съразмерно с
уважената част от исковете, както и в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева,
съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК.
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът
претендира разноски по делото в размер на 2 200 лева – адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. По делото е представена и
разписка, че адв. Д. е получила от ищцата сумата от 2 200 лева –
възнаграждение за съставяне на искова молба и процесуално представителство по
настоящото дело. С оглед представената разписка за плащането на претендираното
адвокатско възнаграждение, следва да се приеме, че са представени доказателства
съгласно
задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г.
по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това не може да се приеме, че
в случая е осъществена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА, за да се присъди адвокатско възнаграждение на адвоката, а разноските за
същото следва да се присъдят в полза на ищеца.
С оглед на горното и предвид изхода на спора, съдът намира, че на основание
чл.78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение по делото в размер на 2 119,26 лева,
съразмерно с уважената част от исковете.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ВРЪЩА на основание чл.
130, изр. първо от ГПК искова молба с вх. № 53307/
18.04.2019 г., подадена от ищеца К.Й. Т. против ответника “О.Б.Б.” АД, ЕИК ********, в частта
по исковете с
правно основание чл. 439, ал. 1 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК (главен и
евентуален) за установяване недължимостта на сумата
от 906 лева - разноски по изпълнително дело № 20117110400704 по
описа на ЧСИ Д.П.- Я.и сумата от 8 144,38 лева – такси по Тарифата към
ЗЧСИ,
и ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 708 по описа за
2019 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав, в тази част.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 вр. с
чл. 124, ал. 1 от ГПК, че К.Й. Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи на “О.Б.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, по изпълнително дело № 20117110400704 по
описа на ЧСИ Д.П.- Я., по изпълнителен лист, издаден на 20.05.2011 г. по гр.д.
№ 749/2011 г. по описа на Районен съд – Разлог, следните суми: сумата от 150 000 лева (сто и петдесет хиляди лева) – главница по договор
за овърдрафт по разплащателна сметка, сключен на 16.05.2008 г. между “Д.Ф.” ООД (в несъстоятелност) и “О.Б.Б.” АД, сумата от
80 391,07 лева (осемдесет хиляди триста деветдесет и един лева и седем
стотинки) - законна лихва върху главницата за периода от 19.05.2011 г. до
18.04.2019 г., сумата от 6 800 лева (шест хиляди и осемстотин лева) - разноски
по гражданското дело, поради погасяване по давност на правото на
принудително изпълнение след издаването на изпълнителния лист.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК “О.Б.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 9 487,64
лева (девет хиляди четиристотин осемдесет
и седем лева и шестдесет и четири стотинки) и в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист държавна такса в размер на 5 лева (пет лева).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “О.Б.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на К.Й. Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2 119,26 лева (две хиляди сто и деветнадесет
лева и двадесет и шест стотинки), представляваща разноски по делото за
адвокатско възнаграждение пред СГС, съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО в
прекратителната част има характер на определение и подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му, а в останалата
част решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ :