№ 1972
гр. Пловдив, 18.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Величка П. Белева
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502032 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274 ал. 1 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК, образувано по
частна жалба на „ Агенция за контрол на просрочени задължения „ ООД, ЕИК
********* срещу Разпореждане № 14862/28.06.2022 г., пост. по ч.гр.д. №
9348/2022 г. на РС – Пловдив, с което е отхвърлено изцяло заявлението на
дружеството за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК срещу длъжник М.Ю.Х., ЕГН - **********. Поддържаните
оплаквания са за неправилност на разпореждането, искането – за неговата
отмяна и издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за паричните вземания,
предмет на депозираното от жалбоподателя – молител в производството,
заявление.
Съдът установи следното:
Частната жалба е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, процедура по чл.
276 от ГПК в случая не се изпълнява. Като така е допустима и ще се разгледа
по същество.
С подаденото заявление молителят „ Агенция за контрол на
просрочени задължения „ ООД, ЕИК ********* е претендирал издаване на
Заповед по чл. 410 от ГПК за парични вземания срещу длъжника М.Ю.Х.,
ЕГН – **********, произтичащи от Договор заем № 3952335/15.10.2020 г.,
сключен между Х. като заемополучател и „ Изи Асет Мениджмънт „ АД като
заемодател и Договор за предоставяне на поръчителство, също с дата
15.10.2020 г. и също с № 3952335, сключен между Х. и „ Файненшъл
България „ ЕООД, ЕИК ********* като поръчител. Вземанията са както
следва: По договора за заем - 676,64 лв. главница, 58, 56 лв. договорна /
възнаградителна / лихва за период 30.10.2020 г. – 02.04.2021 г., 77,34 лв.
1
обезщетение за забава за период 03.04.2021 г. – 22.03.2022 г. и 60 лв. –
разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземанията / изпращане на
напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори, лични
посещения и др. /; По този договор и по договора за поръчителство – 444, 80
лв. незаплатено възнаграждение на поръчителя. Заявителят поддържа да се
явява титуляр на процесните вземания срещу Х., тъй като поръчителят „
Файненшъл България „ ЕООД е заплатило на „ Изи Асет Мениджмънт „ АД
горепосочените непогасени от Х. негови задължения по договора за заем и
така е встъпило в правата на удовлетворения кредитор за тях, а с последващ
договор за цесия е прехвърлило на „ Агенция за контрол на просрочени
задължения „ ООД тези си вземания, както и вземането си за възнаграждение
по договора за поръчителство.
Към заявлението са приложени договора за паричен заем, договора за
поръчителство и приложения към същите.
За да отхвърли заявлението районният съд е приел че претендираното
възнаграждение на поръчителя е уговорено като условие за сключване на
договора за заем – видно от самия договор, следователно същото съставлява
разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, който е следвало
да бъде включен в ГПР по кредита, което не сторено. Поради което е налице
обоснована вероятност договорът за заем № 3952335/15.10.2020 г. да е изцяло
недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, в която
хипотеза - съгласно чл. 23 от ЗПК, заемодателят има задължението да върне
само чистата стойност на кредита, но не и лихви и другите разходи по същия.
Заявлението в случая е отхвърлено и досежно главницата, като в тази насока е
прието, че предвид сочените от молителя плащания по кредита от
заемополучателя Х., то главницата явно не се дължи в заявения размер, а в
настоящото производство липсва възможност за съда да изследва
действителния дължим размер. За пълнота съдът е посочил също така че
вземането от 60 лв. за разходи и такси за извънсъдебно събиране на заема, се
основава на неравноправни клаузи от договора – в противоречие с
разпоредбата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК, което е самостоятелно основание за
неговата недължимост.
Поддържаните в частната жалба оплаквания се свеждат до възражения
за неправилност на изводите на съда за неравноправни клаузи и
недействителност на договора за потребителски кредит, евентуално за
присъждане на претендираната главница – чистата стойност на кредита,
съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК.
Жалбата настоящата инстанция намира за неоснователна.
Споделят се изцяло изводите на районния съд – по изложените от него
мотиви, за наличие на хипотеза на чл. 411 ал. 2 т.т. 2 и 3 от ГПК, при която
съдът не може да издаде заповед за изпълнение когато искането се основава
на неравноправни клаузи на договор, сключен с потребител / за които съдът
съгласно чл. 7 ал. 3 изр. 1 от ГПК следи служебно / или е налице обоснована
2
вероятност за това. Обжалваното определение, с което заявлението е
отхвърлено – в т.ч. и досежно главницата, е правилно и на второ
самостоятелно основание. Заявителят основава твърдението си да е титуляр
на процесните вземания на договор за цесия, сключен със суброгирания
кредитор – поръчителя „ Файненшъл България „ ЕООД. Съгласно
задължителното разрешение, дадено в т. 4г на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС, ОСГТК по тълк.д. № 4/2013 г. настъпилото преди подаването на
заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено от молителя с
документ по чл. 417 от ГПК, като в случай че частното правоприемство се
основава на договор за цесия/ какъвто е настоящия / на общо основание
трябва да бъдат представени и доказателства за уведомяването на длъжника
за прехвърлянето на вземането, за да има то / прехвърлянето / действие по
отношение на него – чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. В случая договора за цесия не е
представен към заявлението, липсват и доказателства за уведомяване на
длъжника по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. Така не е установено заявителят да има
качеството на кредитор, което – както се каза по горе, е самостоятелно
основание за отхвърляне на заявлението.
Предвид изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение частната жалба на „ Агенция за контрол на
просрочени задължения „ ООД, ЕИК ********* срещу Разпореждане № 14
862/28.06.2022 г., пост. по ч.гр.д. № 9348/2022 г. на Районен Съд – Пловдив, с
което е отхвърлено изцяло заявлението на дружеството за издаване на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
длъжника М.Ю.Х., ЕГН – **********.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3