РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 27.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на тринадесети
май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 9346
по описа за 2014 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на
искова молба, подадена от В.Е.Г. против И.Ц.Ц., с
която е предявен иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 124 от ГПК във
връзка с чл. 537 във връзка с чл. 491 и сл. от Търговския закон.
Ищецът В.Е.Г.
твърди, че на 10.01.2011 г. предоставил в заем на ответника И.Ц.Ц. сумата от 100000 щатски долара, която той се задължил да
върне на 07.12.2012 г. Твърди, че заемът бил обезпечен със запис на заповед без
протест с издател И.Ц., с който той неотменимо, безусловно и без протест се
задължил, срещу предоставяне на записа на заповед да плати на ищеца сумата от
100000 щатски долара на 07.12.2012 г. в
гр. София, ж.к. ********Поддържа, че на 07.12.2012 г. предявил записа на
заповед за плащане на ответника и той бил приет от него, което било
удостоверено с подписа му. Твърди, че И.Ц. не е изпълнил задължението си да
плати исковата сума Твърди, че по заявление по чл. 417 от ГПК била издадена
заповед за незабавно изпълнение по гр.д. № 804/2013 по описа на СРС, 53 състав.
Моли да бъде признато за установено, че вземането, за което е издадена заповед
за изпълнение съществува. Претендира направените в исковото и заповедното
производство разноски.
Ответникът И.Ц.Ц. оспорва предявения иск като поддържа, че представения
запис на заповед е антидатиран. Твърди, че датата на
издаването му е посочена 10.01.2011 г., но записа на заповед било отразено, че
датата, на която е издадена личната карта на ищеца е 24.01.2011 г. Следователно
и доколкото в записа на заповед били посочени две дати, които са различни, като
датата на издаване на личната карта на ищеца води до невъзможност записът на
заповед да е издаден на 10.01.2011 г.
Поддържа, че в този смисъл записът на заповед не е редовен от външна
страна. На следващо място, оспорва твърдението, че между страните е сключен
договор за заем на 10.01.2011 г., а отношенията между тях били различни от
твърдените в исковата молба. Оспорва, че е издател на записа на заповед.
Твърди, че ищецът не е разполагал със сумата от 100000 щатски долара, за да
може да я предостави в заем. В молба от 29.08.2019 г. след представяне на договор
за заем от 10.01.2011 г. ответникът е изложил съображения за неговата нищожност
като е оспорил и неговата автентичонст. Моли
предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Въз основа на
подадено от ищеца заявление по чл. 410 от ГПК по гр. д. № 804/2013 г. по описа
на СРС, ГО, 53 състав са издадени заповед за незабавно изпълнение от 15.01.2013 г. и изпълнителен лист от
21.02.2013 г., с които е разпоредено на длъжника И.Ц.Ц. да заплати на кредитора В.Е.Г. сумата от
100000 щатски долара – главница, представляваща задължение по запис на заповед,
издаден на 10.01.2011 г., предявен за плащане на 07.12.2012 г., ведно със
законната лихва за периода от 08.01.2013 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 2989 лева – държавна такса и 1950 лева – адвокатско възнаграждение. Длъжникът е подал
възражение против заповед за незабавно изпълнение в срок, поради което на
заявителя е указано да предяви иск за установяване съществуването на вземането.
По делото е приет
запис на заповед, издаден от И.Ц.Ц. в полза на В.Е.Г.,
с който безусловно и неотменимо се е задължил без протест и разноски да заплати
сумата от 100 000
щатски долара, с падеж 07.12.2012 г. Като датата на издаване на записа на заповед
е посочено 10.01.2011 г., като в записа на заповед е отразен № на лична карта
на В.Е.Г. и датата на издаване – 24.01.2011 г.
От приетото по делото
заключение на съдебно- почеркова и техническа експертиза
се установява, че в представения оригинал на запис на заповед без протест и
разноски с издател И.Ц.Ц. и приемател В.Е.Г. с дата
на издаване 10.01.2011 г. не се установяват признаци за заличаване по механичен
или химичен способ, нито за преправка на буквени или цифрови знаци на печатния
текст. Вещото лице дава заключение, че текстовете в записа на заповед са
компютърно генерирани и отпечатани с монохромен лазарен
принтер, едностранно върху бял нелиниран лист с многофункционална
(принтерна/копирна) хартия формат А4. Те били форматирани по един и същ начин
като е използван един вид, размер и графичен рисунък шрифт. Посочва, че всички
печатни текстове в документа са отпечатани на един лазерен принтер. Не се
установявали признаци за допечатване на текста „лична карта № ********,
издадена на 24.01.2011 г. от МВР София“, отнасящ се за лицето В.Е.Г.. Вещото
лице установява, че първо да отпечатани текстовете (включително и текста „лична
карта № ********, издадена на 24.01.2011 г. от МВР София“) и след това са
положени подписите и ръкописния текст И.Ц.Ц..
Установява се, че подпис на издателя, съдържащи се в оригиналния запис на
заповед без протест и разноски с „издател“ – И.Ц.Ц. и
„приемател“ – В.Е.Г. са положени от И.Ц.Ц..
Установява се от
удостоверение рег. № RяБ, екз
2 от 12.03.2019 г., издадено от Отдел „Български документи за самоличност“ –
СДВР, МВР, че лична карта №********на името на В.Е.Г. е издадена на 24.01.2011
г.
Във връзка с твърдения в исковата
молба за връзка с каузално правоотношение, по делото са събрани писмени
доказателства и е приета съдебно-почеркова
експертиза.
Приет е договор за паричен заем
от 10.01.2011 г., сключен между В.Е.Г. – заемодател и И.Ц.Ц.
– заемател, по силата на който заемателят се е
задължил да предаде в собственост на заемателя сумата от 100000 щатски долара,
която сума заемател е поел задължение да върне на 07.12.2012 г. В т. 3 от
договора е посочено, че сумата е предадена на заемателя при подписване на
договора в брой. В чл. 6, ал.1 от договора е предвидено, че връщането на
заемната сума от заемателя ще бъде обезпечено със запис на заповед за сумата от
100000 щатски долара.
От приетото заключение на съдебно-почеркова експертиза се установява, че в рамките на
печатното съдържание на изследвания договор за паричен заем, датиран от
10.01.2011 г. между В.Е.Г. и И.Ц.Ц. за сумата от
100000 щатски долара не се установяват добавки, поправки и други манипулации,
като целият документ е изготвен и отпечатан наведнъж от едно и също принтерно
устройство. Вещото лице дава заключение, че изследваният подпис – обект,
положен в графа „заемател“ в края на договор за паричен заем, датиран от
10.01.2011 г. между В.Е.Г. и И.Ц.Ц. за сумата от
100 000 щатски долара е положен от лицето И.Ц.Ц..
Другите събрани по делото писмени
и гласни доказателства са неотносими към спора и
съдът не формира правни изводи въз основа на тях.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Предявеният положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК
е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от
установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е
издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, против
която е подадено възражение от длъжника.
Предявеният положителен
установителен иск има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта
на сумата, за която по гр. д. № 804/2013 г. на СРС, 53 състав, е била издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК за сумата от 100000 щатски
долара – главница по запис на заповед, издаден на 10.01.2011 г. в полза на В.Е.Г.,
издаден от И.Ц.Ц..
Основателността на предявения иск
е поставена в зависимост от това издаденият запис на заповед да отговаря на
предвидените в чл. 535 от Търговския закон.
Установява се от събраните по
делото доказателства, че И.Ц.Ц. е издал в полза на
ищеца запис на заповед като се е задължило да заплати сумата от 100000 щатски
долара. Записът на заповед съдържа
реквизитите, предвидени в чл. 535 от Търговския закон и инкорпорира
задължението на ответника да заплати посочената в него сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 535,
т. 6 от Търговския закон записът на заповед следва да съдържа дата и място на
издаването му, като в чл. 536, ал. 1 е предвидено, че документът, който не
съдържа някой от посочените в чл. 535 реквизити не е запис на заповед. Това означава, че
записът на заповед, в който не е посочена дата на издаването му или датата не е
посочената в него е нищожна. Във връзка с направените от ответника оспорвания
на датата, посочена като дата на издаване на ценната книга, са приети писмени
доказателства и е прието заключение на съдебно-почеркова
и техническа експертиза, от които се установява, че личната карта на В.Е.Г. е
издадена на 24.01.2011 г., т.е. след датата, посочена като такава на издаване
на записа на заповед – 10.01.2011 г. Вещото лице е посочило, че не се
установяват дописвания на посочения текст след издаването на документа, като
посочва, че подписите са поставени след отпечатването му. Следователно
направеното оспорване на достоверността на датата на издаване се явява
основателно, т.е. настоящият съдебен състав приема, че процесният запис на
заповед не е издаден на посочената в него дата. Поради липсата на задължителен
реквизит на документа, той не е породил действието на запис на заповед и не
материализира задължение на издателя да плати посочената в него сума.
С оглед недействителността на
записа на заповед, съдът не следва да обсъжда направените възражения относно
съществуването на каузално правоотношение, доколкото претенцията на ищеца е
основана на представения към заявление за заповед за изпълнение документ.
Предвид на изложеното,
предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2400 лева,
представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от В.Е.Г., ЕГН-**********,***4 против И.Ц.Ц., ЕГН-**********,*** иск с правно
основание чл. 422 във връзка с чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 537 във връзка с
чл. 491 и сл. от Търговския закон за установяване, че И.Ц.Ц.
дължи на В.Е.Г. сумата от 100 000 щатски долара –
главница, представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 10.01.2011
г., предявен за плащане на 07.12.2012 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК по гр. д. № 804/2013
г. на СРС, 53 състав като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
В.Е.Г., ЕГН-**********,***4 да заплати на И.Ц.Ц., ЕГН-**********,*** сумата
от 2400 лева, представляващи
направени по делото разноски.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: