МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
от 29.01.2020г. на КРС по НОХД № 51/
2020г.
Повдигнато е обвинение срещу Н.А. *** за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК за това, че на 28.12.2019г. в гр.Кърджали управлявал моторно превозно
средство- лек автомобил марка „Мерцедес Е270 ЦДИ” с рег.№ К7404ВС с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,05 на хиляда,
установено по надлежния ред.
Повдигнато е и второ обвинение срещу него по чл.316 вр.чл.308
ал.2 вр.ал.1 от НК за това, че на 28.12.2019г. в
гр.Кърджали съзнателно се ползвал от неистински официален документ-
Свидетелство за управление на моторно превозно средство със сериен номер АF №
190670 с отпечатана дата на издаване 18.03.2016г., на който е придаден вид, че
е издаден от Република Турция, като от него за самото му съставяне не може да
се търси наказателна отговорност.
В ход по същество представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото
обвинение срещу подсъдимия Н.А. за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и по чл.316 вр.чл.308 ал.2 вр.ал.1
от НК. Пледира, че авторството и механизма на деянието безспорно се доказва от
събрания доказателствен материал, като в тази насока
били показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели
полицейски служители Р., Д., Т. и С., показанията на техническото средство, както
и от изготвената техническа експертиза. Моли съда да признае подсъдимия А. за
виновен в извършване на престъпление, за които е предаден на съд. Настоява да
му се определи наказание при превес на отегчаващите наказателната отговорност
обстоятелства предвид обремененото му минало, недобрите характеристични данни,
управлявал е МПС без да е правоспособен водач. За престъплението по чл.343б,
ал.1 от НК моли да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
1 година и 2 месеца при първоначален „общ“ режим на изтърпяване на основание
чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, както и кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в
размер на 500лв. За престъплението по чл.316 вр.чл.308
ал.2 вр.ал.1 от НК предлага наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца при първоначален „общ“ режим на
изтърпяване на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС. На основание чл.23 ал.1 от НК, тъй като двете деяния са извършени в условията на реална съвкупност, преди
да има влязла присъда, за което и да е от тях, настоява да се определи едно
общо най- тежко наказание, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и
6 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим на основание чл.57
ал.1 т.3 от ЗИНЗС. Към това общо наказание на основание чл.23 ал.3 от НК да се
присъедини наказанието „глоба“ в размер на 500лв. Пледира на основание чл.53
ал.1 б.“а“ от НК след влизане на присъдата в сила свидетелството за управление
на МПС със сериен номер АF 190670 с отпечатана дата на издаване 18.03.2016г. и
издаден от Република Турция, да се отнеме в полза на държавата. На основание
чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия да се присъдят направените по делото
разноски.
Подсъдимият Н.А.А. се признава за виновен по
обвинението за управление на МПС след употреба на алкохол. Отрича съпричастност
към престъплението по чл.316 вр.чл.308 ал.2 вр.ал.1 от НК като в дадените подробни обяснения за
случилото се на инкриминираната дата твърди, че свидетелят И.Р. е влязъл в
неговия автомобил, където е извършил претърсване и е намерил документ
представящ свидетелство за управление на МПС, който той сам направил в
Република Турция като го ламинирал в книжарница. В
своя защита подсъдимият А. моли за най- ниската присъда и обещава повече да не
върши престъпление. В последна дума съжалява за стореното. Служебният защитник
на дееца Н.А., назначен на досъдебното производство, пледира за безспорно
установено, че подзащитният му е управлявал собственото
си МПС след употреба на алкохол. Но не може по един несъмнен и категоричен
начин да се установи, че той се е легитимирал с неистински документ, за да
заблуди проверяващите органи, че притежава свидетелство за правоуправление.
Моли съда да оправдае подсъдимия по това обвинение. При определяне на
наказанието за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК пледира да му се наложи
наказание далеч под минимума предвиден в закона.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият Н.А.А. е роден на ***г***, общ.Джебел, български и турски
гражданин, женен, без образование, безработен, осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият Н.А. е неправоспособен водач на моторно превозно средство,
поради което не притежавал свидетелство за управление на МПС. Той е с двойно
гражданство- българско и турско. В
Република Турция той се води с имената Б.К. (B.K.) и имал издаден документ за
самоличност в Република Турция – лична карта с турски идентификационен № 31
*********.
На неустановена дата и място подсъдимият Н.А. се сдобил със Свидетелство за
управление на моторно превозно средство със сериен номер ***, с отпечатана дата
на издаване 18.03.2016 г., на който е придаден вид, че е издаден от Република
Турция. На посоченото свидетелство за управление на МПС били отпечатани имената
B.K., които са тези, с които той се води в Република Турция.
На 28.12.2019г. подсъдимият Н.А. бил употребил алкохол, но въпреки това
около 10ч. привел в движение и предприел управление на собствения си лек
автомобил марка „Мерцедес Е270 ЦДИ” с рег. № К 7404 ВС. Така той движейки се по
ул.Първи май пред заведение „Пещерата” в гр.Кърджали бил спрян за проверка от
свидетелите И.Р. и Т.Д.-***, след подаден светлинен и звуков сигнал с патрулен
автомобил. Те установили самоличността на водача от представените от него документи
за самоличност, а именно българска лична карта и български паспорт. При
проверката свидетелят Т.Д. попитал подсъдимия А. дали има свидетелство за
управление на МПС, при което той му отговорил, че има, но не знае къде е. Тогава
свидетелите Р. и Д. поискали съдействие от екип на сектор „Пътна полиция” при
ОДМВР- Кърджали, тъй като проверяваният автомобил бил спрян по сигнал, че
водачът управлява след употреба на алкохол. Така почти веднага на место дошли
служители от сектор „Пътна полиция”- Кърджали в състав свидетелите В.Т. и С.С.. Първият изпробвал подсъдимия Н.А. за употреба на
алкохол с техническо средство „Дрегер 7510” с № ARBB
0095, което отчело наличие на алкохол в издишания от водача въздух, а именно
2,05 на хиляда, което му било показано. От своя страна свидетелят В.Т. също
попитал подсъдимия Н.А. дали има свидетелство за управление на МПС, при което той
му отговорил че има, но не знае къде е. След това на дееца А. бил издаден Талон
за изследване с № 0056731/28.12.2019г., който казал, че не приема показанията
на техническото средство, вписал това лично и избрал да бъде изследван за
употреба на алкохол чрез медицинско и химическо лабораторно изследване, след
което се подписал. След това водача Н.А.
заключил личния си автомобил и бил съпроводен от свидетелите И.Р. и Т.Д.
до Спешно приемно отделение при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски”АД
в гр.Кърджали. Там подсъдимият Н.А. отказал да даде кръвна проба за химическо
лабораторно изследване, което обстоятелство било отразено в Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози от 28.12.2019г.
По това време свидетелите В.Т. и С.С., които
останали на мястото на проверката на ул.Първи май в града, направили справка в
информационната система на Пътна полиция, при която установили, че водачът А.
няма издадено българско свидетелство за управление на МПС. Поради това двамата
се отправили към Районното управление в гр.Кърджали, за да проверят този факт и
чрез оперативния дежурен. Това, че е неправоспособен подсъдимия А. се
установили и от проверката чрез ОДЧ, поради което свидетелят С.С. се обадил по телефона на колегата си И.Р., който все още
се намирал в СПО при МБАЛ „Д - р Атанас Дафовски”АД-
Кърджали, и го попитал дали водачът Н.А. има свидетелство за управление на МПС,
какво е то и дали го е открил. Това се наложило, тъй като свидетелят В.Т.
съставял акт за установяване на административно нарушение срещу водача и трябвало
да попълни този факт в него. Тогава свидетелят И.Р. попитал подсъдимия А. дали
притежава свидетелство за управление на МПС, при което деецът Н.А. му
отговорил, че или го е забравил, или е в автомобила му. При този отговор полицейският служител Р. на
път за Районно управление- Кърджали и след освидетелстването на водача Н.А.,
предложил на последния да отидат до спрения автомобил, където да потърси
документи си, при което получил съгласие от дееца А.. По този повод свидетелите
Р. и Д. с патрулния автомобил, в който бил и подсъдимия Н.А. *** май пред
заведение „Пещерата” в гр.Кърджали, където бил оставен автомобила на дееца. Там
и тримата мъже слезли и се доближили до паркирания лек автомобил „Мерцедес Е270
ЦДИ”, с рег. № К 7404 ВС. Подсъдимият Н.А. отключил собственото си МПС, при
което полицейските служители се намирали от двете му страни, Р. от дясно, а Д.-
от ляво. Там водачът А. отворил вратата на автомобила и от пространството до
скоростния лост между двете предни седалки взел Свидетелство за управление на
моторно превозно средство със сериен номер ***, с отпечатана дата на издаване
18.03.2016 г., на който е придаден вид, че е издаден от Република Турция, и го
предал на свидетеля И.Р.. Последният го показал на колегата си Д., след което
тримата мъже с патрулния автомобил се отправили към Районно управление-
Кърджали. Там свидетелят Р. предал на колегата си В.Т. даденото му от
подсъдимия Н.А. свидетелство за управление на МПС, който продължил със
съставянето на акта за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от Закона за движението по
пътищата, в който вписал и предаденото му турско свидетелство за управление на
МПС, който акт деецът А. подписал без възражения.
В хода на разследването от назначената и изготвена съдебно-техническа
експертиза се установява, че представеният за изследване документ, а именно
Свидетелство за управление на моторно превозно средство със сериен номер ***, с
отпечатана дата на издаване 18.03.2016г., съдържа данни за лице с имена B.K.,
роден на *** г. в Република България, дата на издаване 18.03.2016 г., категории
„В, С“. Свидетелството е с отпечатан сериен номер на гърба *** и не
представлява истинско свидетелство за управление на моторно превозно средство
на Република Турция, а е фотоелектрическо копие на свидетелство за управление
на МПС и е неистинско.
Тази фактология се установи безспорно от
свидетелските показания на И.Р., Т.Д., В.Т. и С.С.,
както и писмените доказателства- Акт за установяване на административно
нарушение серия GA № 129777 от 28.12.2019г., Талон за изследване № 0056731 от 29.12.2019
г., Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба
на алкохол и/ или наркотични вещества или техни аналози от 28.12.2019г., Справка
за нарушител/ водач, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 19-1300-000577 от 29.12.2019г., Справка з централна база- КАТ от
28.12.2019г., лична карта серия № *** ведно с превод, Протокол № 1 от
02.01.2020г. по извършена техническа експертиза, както и частично от обяснения
на подсъдимия Н.А..
Настоящата съдебна инстанция кредитира показанията на свидетелите Р., Д., Т.
и С., тъй като те са последователни, логични, кореспондират с другите събрани
по делото доказателства, включително и с обясненията на подсъдимия А. в частта,
в която той признава за това, че е управлявал МПС след употреба на алкохол,
както и са незаинтересовани от изхода на делото и. Освен това всички тези гласни
показания проверени и кореспондиращи си доказателства сочат на престъпното
поведение от страна на подсъдимия Н.А. както за управление на МПС след употреба
на алкохол, така и за ползване от неистински официален документ.
Настоящата инстанция не кредитира обясненията на подсъдимия А. досежно твърдението му, че свидетелят Р. е извършил
претърсване на лекия му автомобил марка „Мерцедес“, при което е намерил сам
неистинското свидетелство за управление на МПС, тъй като те са нелогични и не
са подкрепени с никакви други доказателства по делото. Прочее по делото не се
доказа да е извършвано процесуално следственото действие „Претърсване и
изземване“, което не е отразено и в докладните записки от полицейските
служители дадени по случая от 28.12.2019г. Прочее самият подсъдим Н.А. не се е
противопоставил по никакъв начин и не е казал нищо пред свидетелите Т. и С. по
повод на инкриминираното свидетелство за управление на МПС, който е бил вписан
и в съставения същата вечер АУАН, който подписал без възражения. Тези обяснения
на подсъдимия Н.А. останаха изолирани от целия доказателствен
материал, поради което съдът ги възприема като негова защитна теза.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: по обвинението по
чл.343б, ал.1 от НК: Подсъдимият Н.А. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК за това, че на 28.12.2019г.
в гр.Кърджали управлявал моторно превозно с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда, а именно 2,05 на хиляда, установено по надлежния ред.
Деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият А. е съзнавал обществено
опасния му характер, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал
тяхното настъпване. Причините за извършване на деянието се коренят в неуважение
на дееца към закона и ниско правосъзнание.
по обвинението по чл.316 вр.чл.308 ал.2 вр.ал.1 от НК: Подсъдимият Н.А. от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл.316 във вр. с чл.308 ал.2 вр.ал.1 от НК. Това е така, тъй като изпълнителното деяние
се изразява в ползването на процесния документ.
Безспорно се установи, че той е извършил деянието чрез действие изразяващо се в
представянето на инкриминираното свидетелство за управление на МПС за
удостоверяване на факта, че притежава правоспособност за управление на автомобил,
което е задължително изискване за водач на МПС. Налице е и резултата от
престъплението, тъй като този документ е предаден на свидетеля Р., който от
своя страна го е предал на свидетеля Т. и последният го вписал в съставения от
него акт за установяване на административно нарушение за управление на МПС след
употреба на алкохол. При това следва да се приеме, че от обективна страна са
налице всички необходими признаци на престъплението по чл.316 вр.чл.308 ал.2 от НК, тъй като инкриминирания документ
представлява такъв даващ право за управление на МПС, но чрез представянето му пред
полицейския служител И.Р. *** е постигнал престъпния
резултат.
В същото време са налице достатъчно убедителни доказателства, установяващи
виновно поведение от страна на подсъдимия Н.А.. Престъплението е умишлено и тъй
като с него се преследва определена цел, осъществяването му е възможно
единствено при наличието на пряк умисъл у дееца, който в настоящия казус е обективиран в неговите действия. Последният е знаел, че
представеният от него документ е с невярно съдържание поради факта, че не е
провел курсове за управление на МПС и не се е явил на изпит, поради което не
притежава валидна правоспособност за управление на МПС, съзнавал е обществено
опасния му характер, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал
тяхното настъпване. Причини за извършване на деянието се коренят в незачитане
на законовия ред и стремеж за постигане на исканите цели по престъпен начин.
ПО НАКАЗАНИЕТО: по чл.343б, ал.1
от НК: Съдът като взе предвид степента на обществена опасност на деянието-
типична за този вид престъпления, отчете наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства- младата възраст, семейна ангажираност, направеното самопризнание
и съжалението от стореното, както и отегчаващите- предходни осъждания, големия
размер на установената концентрация на алкохол в кръвта на дееца и лошите
характеристични данни, намира, че следва да бъде наложено наказание при превес
на смекчаващите обстоятелства към минималния размер на предвиденото, а именно
„лишаване от свобода” за срок от 1 година и 2 месеца, чрез което намира, че ще
бъдат реализирани целите на наказанието според НК. Предвид наличието на
обременено съдебно минало не са налице условията по чл.66 ал.1 от НК за
отлагане на изтърпяването на наказанието. На основание чл.57 ал.1 т.3 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража бе определен
първоначалният режим на изтърпяване да бъде „общ“. На дееца беше наложено и
кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в размер на 300лв. при отчитане на
описаните по- горе обстоятелства.
по чл.316 вр.чл.308
ал.2 вр.ал.1 от НК: Съдът като взе предвид степента на обществена опасност на деянието- типична
за този вид престъпления, отчете наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства- младата възраст и семейна ангажираност, както и отегчаващите-
предходни осъждания и лоши характеристични данни, намира, че следва да бъде
наложено наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства но под
средния размер на предвиденото, а именно „лишаване от свобода” за срок от 1
година и 6 месеца, като по този начин ще бъдат реализирани целите на чл.36 от НК. Предвид наличието на обременено съдебно минало не са налице условията по
чл.66 ал.1 от НК за отлагане на изтърпяването на наказанието. На основание
чл.57 ал.1 т.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
бе определен първоначалният режим на изтърпяване да бъде „общ“.
Настоящата инстанция определи на основание вр.чл.23
ал.1 от НК по отношение на подсъдимия Н.А. едно общо наказание по двете
престъпления, тъй като и двете са извършени преди да има влязла в сила присъда,
за което и да е от тях, а именно най- тежкото от тях- „лишаване от свобода” за
срок 1 година и 6 месеца при първоначален „общ“ режим на изтърпяване. На
основание чл.23 ал.3 от НК бе присъединено към така определеното общо наказание
и наказанието „глоба“ в размер на 300лв.
Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият Н.А.
бе осъден да заплати направените по делото разноски, както следва: по сметка на
ОДМВР- Кърджали в размер на 97,09лв., по сметка на Районен съд- Кърджали- в
размер на 60лв.
Настоящата инстанция постанови на основание чл.53 ал.1 б.“а“ от НК след
влизане на присъдата в сила вещественото доказателство- Свидетелство за
управление на МПС със сериен номер АF № 190670 с отпечатана дата на издаване
18.03.2016г. и издаден от Република Турция, да се отнеме в полза на държавата, тъй
като той принадлежи на подсъдимия и е послужил за извършване на умишлено
престъпление.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: