Р Е Ш Е Н И Е
№……..
2020година гр.в.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ПЕТНАДЕСЕТИ
наказателен състав в публичното съдебно заседание на десети март през две
хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ при ВРС:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
при
секретаря РАДОСТИНА ИВАНОВА, като
разгледа докладваното от съдията НАХД №
796 по описа на ВРС за 2020год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба от ЕТ„ П.-ПВ- т.в.” гр.в.,
представлявано от В. Т. П., депозирана
чрез адв.Х., против НП №481246-F 517632/ 29.11.2019г. на Началник
на Отдел „Оперативни дейности”-в. в ЦУ на НАП- в., с което на дружеството, за
нарушение на чл.118 ал.4 от ЗДДС, във вр. с чл.8 ал.2
във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/ 2006г. на Министъра на
финансите е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3200 лв./три хиляди и двеста /лева, на
основание чл.185 ал.2 от ЗДДС.
Жалбата
е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като допустима е приета от
съда за разглеждане.
С жалбата
се изразява становище, че НП е незаконосъобразно, оспорва се извършването
на нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/ 2006г. на Министъра на финансите,
твърди се, че неправилно е била приложена санкционната норма и се оспорва
размерът на наложеното административно наказание, визира се ограничено право на
защита, аргументира се и приложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН и в заключение
се иска отмяна на НП, а в условията на евентуалност се моли да бъде редуциран
размерът на наложеното административно наказание до законоустановения
минимум в нормата на чл.185 ал.1 от ЗДДС.
В съдебно заседание въз. дружество при
редовност на призоваването, не се представлява, като се депозира писмено
становище, с молба НП да бъде отменено или да бъде редуциран размерът на
наложеното административно наказание с аргументи, аналогични с изложените в
жалбата срещу НП.
Представителят на органа, издал НП, оспорва жалбата, а в хода на делото
по същество моли за потвърждаване на НП, като аргументира доказаност
и съставомерност на приетото за установено нарушение,
липса на процесуални нарушения, които да са допуснати в хода на АНП,
справедливост на наложеното административно наказание, като се иска и
присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След
преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа
обстановка:
На
14.10.2019г. в 15:00 часа , служители на ЦУ на НАП, сред които и св.Т., извършили проверка в търговски обект –
магазин за хранителни стоки, находящ се в с.Д.,център,
общ.А..Търговският обект бил стопанисван от ЕТ„ П.-ПВ- т.в.” гр.в.,
представлявано от В. Т. П.. Проверяващите
извършили контролна покупка, за която бил издаден касов бон от въведеното в
експлоатация в обекта ФУ- модел DAISI Perfekt M-KL и ИН на ФУ –FY371632 и ИН на ФП
36472290, регистриран в НАП на 12.12.2016г.След
извършената контролна покупка проверяващите предприели същинска проверка, в
хода на която установили, че ФУ не съдържа клиър код,
за същото няма подписан договор за сервизна поддръжка, тъй като срокът на
наличния в обекта договор бил до 11.12.2017г. и устройството не разполагало със
софтуер за управление на продажбите.
На место бил изготвен протокол за проверка,
в който били отразени резултатите от същата.
Предвид резултатите от проверката св.Т. приел, че търговецът е извършил нарушение на чл.118
ал.4 от ЗДДС, във вр. с чл.8 ал.2 във вр. с чл.3 ал.1 от
Наредба № Н-18/ 2006г. на Министъра на финансите поради което на 21.10.2019г. съставил АУАН, срещу горепосочения ЕТ.АУАН бил връчен надлежно на представляващия търговеца, която го подписала
без възражения.В законоустановения срок не постъпили
писмени възражения срещу съставения
АУАН, поради което въз основа на материалите
по преписката на 29.11.2019г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.
Със същото
е наложена имуществена санкция в размер на 3200 лева на ЕТ„ ПОИСК-ПВ- т.в.” гр.в., на основание
чл.185 ал.2 от ЗДДС.
Съдът
изцяло кредитира показанията на св.Т., дадени в с.з., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с останалите събрани и
приобщени по делото доказателства, като доказателства за различна фактическа
обстановка не са ангажирани какво в хода на АНП, така и в с.з..
Съдът
изцяло кредитира и писмените материали от АНП, приобщени към доказателствата по
делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с
установената по делото фактическа обстановка.
Гореизложеното се установява от показанията на св.Т., дадени в с.з., които
съдът напълно кредитира, от приетия като доказателство по делото Протокол за
извършена проверка, АУАН, дправки, опис на паричните
средства и от останалите, приетите писмени доказателства по делото, съдържащите
се в АНП.
Като
прецени изложената фактическа обстановка, с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, настоящият
състав на ВРС, достигна до следните правни изводи:
Актът за установяване на нарушението, както и
издаденото, въз основа на него НП, са издадени от оправомощени
лица.Спазени са сроковете по ЗАНН за издаване на НП и съставяне на АУАН.
Въпреки гореизложеното, съдът констатира, че в хода на АНП са допуснати
нарушения на чл.42 т.4 от ЗАНН и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН.Съобразно цитираните
две разпоредби на ЗАНН, в АУАН и НП задължително следва да бъдат посочени
датата и мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е
извършено, като следва да се съдържа и пълно, точно и ясно описание на
нарушението както от фактическа, така и от правна страна, като задължително
съгласно разпоредбите на ЗАНН следва да бъдат посочени и конкретните нарушени
норми.
В конкретния случай, видно от съдържанието
на НП, от фактическа и правна страна се приема, че ФУ не е одобрен тип по смисъла на с чл.8 ал.2 от
Наредба № Н-18/ 2006г. на Министъра на финансите във вр.
с чл.71 от ПЗР към НИД на същата Наредба, като се сочи, че не се използва
софтуер за управление на продажбите и че сервизният договор за ФУ е със срок на
валидност до 11.12.2017г.
Като нарушени са посочени разпоредбите на
чл.118 ал.4 от ЗДДС, във връзка с чл.8
ал.2, вр.чл.3 ал.1 от
Наредба № Н-18/ 2006г. на Министъра на финансите.
Съгласно
чл.118 ал.4 от ЗДДС, Министърът на финансите издава наредба, с която се
определят условия, ред, начини, сервизно обслужване, изисквания и т.н.....,
касаещи ФУ и ИАСУТД и др. и не вменява никакви конкретни правила за поведение.
Чл. 8 ал.2 от Наредба № Н-18/ 2006г. на
Министъра на финансите също не визира
конкретни изисквания към ФУ, а гласи, че ФУ от одобрен тип е устройство, което отговаря на техническите
и функционалните изисквания съгласно ал.1, има издадено свидетелство за одобрен
тип и е вписано в регистъра по чл.10 ал.9.
Ал.1 на чл.8 от Наредба № Н-18/ 2006г. на
Министъра на финансите визира две
Приложения към същата с редица изисквания и не е ясно точно на кое изискване не
отговаря ФУ, а нарушенията следва да бъдат квалифицирани пълно, точно и ясно
както от фактическа, така и от юридическа страна съгласно константната съдебна
практика/ независимо от посоченото в обстоятелствената част на НП/ , за да не е
ограничено правото на защита на нарушителя
Чл.3 ал.1
от Наредба № Н-18/ 2006г. на Министъра на финансите вменява задължение за
търговците да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки или услуги по
определен начин с визиране на определени изключения.
Предвид
горното съдът споделя възраженията, че не е ясно точно в какво е обвинен
нарушителя, че използва ФУ, което не отговаря на техническите и функционални
изисквания съгласно двете Приложения и съгласно кое приложение и коя точка от
същото, че за същото няма издадено свидетелство за одобрен тип, че не е вписано
в процесния регистър или че е нарушен редът за
регистриране и отчитане на продажбите.
Липсата на съответствие между фактическото и правното описание на
нарушението и неговата цифрова квалификация винаги съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на
защита на нарушителя. Освен, че ограничават възможността нарушителят да разбере
в извършването на точно какво нарушение
е обвинен, горните процесуални нарушения лишават и съда от възможността
да прецени в съответствие с материалния
закон има ли извършени нарушения, правилно ли са квалифицирани същите и
правилно ли е приложена санкционната норма.
Освен горното, съгласно разпоредбата на чл.185 ал.2 от ЗДДС, санкция в
наложения размер се налага само за нарушения, които водят до неотразяване на
приходите/ по арг. от изр. 2 на санкционната норма,
съгласно която, ако нарушението не води до неотразяване на приходите се налагат
санкции по ал.1 от същата норма/, но мотиви, дали нарушението води до
неотразяване на приходите в АУАН и НП липсват, а и видно от гласните
доказателства по делото, няма данни в обекта да не са били отразени приходи.
Предвид констатираните съществени процесуални нарушения съдът не счита
за необходимо да излага аргументи относно приложението на чл.28 от ЗАНН и
относно справедливостта на наложеното административно наказание.
Предвид гореизложеното съдът намира, че НП следва да бъде отменено, тъй
като е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили
правото на защита на нарушителя , водещи до неговата незаконосъобразност и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП №481246-F 517632/ 29.11.2019г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности”-в. в ЦУ на НАП- в., с което на
ЕТ„ П.-ПВ- т.в.” гр.в., представлявано от В. Т.П. , за нарушение на чл.118 ал.4
от ЗДДС, във вр. с чл.8 ал.2 във вр.
с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/ 2006г. на
Министъра на финансите е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3200 лв./три хиляди и двеста /лева, на
основание чл.185 ал.2 от ЗДДС.
Решението подлежи на касационна проверка пред
Административен съд-в. в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.
След
влизане в сила на решението, АНП да се върне по компетентност на наказващият
орган.
СЪДИЯ при ВРС: