Р Е
Ш Е Н
И Е
№
210/14.11.2018 г.
Гр.
Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в публично заседание на пети ноември две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА
СТАМАТОВА
при секретаря Ст. Панайотова, разгледа
докладваното от Председателя адм. д. № 179 по описа за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 215, ал. 2, вр. чл. 210 от Закона
за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба
на „А.Т.“ АДСИЦ - С., против Решение от 17.04.2018 г. на Комисията по чл. 210
от ЗУТ, назначена със Заповед № З-134/08.03.2018 г. на кмета на община С., обективирано в Протокол № 2 от 17.04.2018 г., с което е
определено обезщетение за учредяване на сервитут, в
частта, касаеща имот № 12029, находящ
се в землището на с. П., имот № 6243, находящ се в землището на с. Т., и имот № 27007, находящ се в землището на с. В., собственост на оспорващия.
В жалбата се излагат твърдения за незаконосъбразност
на акта, като се сочи, че е постановен в противоречие с материалноправните
разпоредби, както и в нарушение на процесуалния закон, тъй като липсват
фактически и правни основания за издаването му. Иска се изменение на оспореното
решение, като се определи по-висок размер на обезщетенията. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
В с. з. жалбоподателят,
редовно призован, не изпраща представител. В представени по делото становища се
излагат твърдения досежно допустимостта на
оспорването, като се сочи, че не е налице твърдяното от ответната страна просрочие; сочи се още, че изготвеното експертно становище
за пазарната оценка на сервитутното право не е
възложена от община С., а от титуляра на сервитута, като нито от оповестените на интернет страницата
на общината документи, нито от писмото, с което е съобщено процесното
решение, може да се извърши преценка анализирана ли е оценката на независимия
оценител или е приета безрезервно; твърди се, че изразеното от заинтересованата
страна становище не следва да се кредитира от съда, тъй като то по никакъв
начин не обосновава методологията за извършване на оценката на сервитутните права. Иска се присъждане на разноските
съобразно приложен списък по чл. 80 от ГПК.
В с.з. ответната
страна ОБЩИНА С., редовно призована, не изпраща представител. В представен по
делото отговор оспорва жалбата, като се излагат твърдения за недопустимост на
оспорването, тъй като жалбата е подадена след преклузивния
срок. Конкретно се твърди, че 14-дневният срок за обжалване е изтекъл на
16.05.2018 г., тъй като с публикуването на сайта на общината на 02.05.2018 г.
на заповед № 3-249/20.04.2018 г. на кмета на община С., ведно с протоколите на
назначената с нарочна заповед на кмета на общината Комисия по чл. 210 от ЗУТ,
всички заинтересовани страни са били публично уведомени за проведената
процедура, а след влизането в сила на 16.05.2018 г. на посочената заповед,
всички правоимащи са уведомени с нарочни писма за
размера на следващото им се обезщетение и информация за необходимите документи
за изплащането му. Отделно от това се излагат и твърдения досежно
законосъобразността на заповед № 3-249/20.04.2018 г. на кмета на община С.,
като се сочи, че същата е законосъобразна, като издадена при спазване на всички
нормативни изисквания за това. Претендира се присъждане на сторените в производството
разноски.
Заинтересованата
страна „Е.С.О.“ ЕАД, редовно призована, не изпраща представител. В представен
по делото отговор жалбата се оспорва, като се счита, че същата е неоснователна
и недоказана. Излага се твърдение, че в конкретния случай размерът на
обезщетението е определен от назначената комисия на база определени от
лицензиран оценител пазарни цени, като последният е съобразил използваните
методи с регламентираните в нормата на чл. 64, ал. 4, т. 2 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) критерии. В
заключение се сочи, че размерът на обезщетението е определен по предвидения от
закона ред и при правилно приложение на материалния закон.
По делото са събрани
писмени доказателства, приложена е и административната преписка по издаване на
оспорения акт. Назначена е също и съдебно-техническа оценъчна експертиза със
следната задача: вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и
извърши необходимите справки, да даде заключение относно размера на дължимото
обезщетение за сервитутно право върху поземлените
имоти, собственост на дружеството - жалбоподател, а именно: ПИ №12029, находящ се в землището на с. П., ПИ № 6243, находящ се в
землището на с. Т. и ПИ № 27007, находящ се в
землището на с. В., като се вземат предвид пазарната стойност на имотите преди
и след налагане на сервитута, ограниченията на
ползване, срокът на сервитута, както и частта от
имота, засегната от сервивитута. Заключението на
вещото лице по изготвената експертиза е изслушано в проведеното на 05.11.2018
г. публично заседание и не е оспорено от страните в производството.
Съдът, след преценка
на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
Във входящия регистър
на община С. под вх. № ТСУИЕ-218/14.02.2018 г. е заведено искане от „Е.С.О.“
ЕАД (ЕСО ЕАД), относно учредяване
на ограничени вещни права за обект „Нова ВЛ 400 кV
„п/ст Марица-изток“ – „п/ст
Бургас“. В искането се сочи следното: за посочения обект има влязъл в сила
ПУП/ПП, одобрен със заповед № РД-02-15-66/17.07.2017 г. на МРРБ, поради което и
по силата на чл. 64, ал. 1 и ал. 4 от ЗЕ в полза на ЕСО ЕАД е възникнало сервитутно право; въздушната линия засяга имоти в землищата
на няколко населени места. Дружеството е отправило искане кмета на община С., в
съответствие с чл. 210, ал. 5 от ЗУТ, да посочи сметка в търговска банка, по
която да бъдат преведени определените на правоимащите
обезщетения във връзка с възникналото сервитутно
право. Същевременно са отправени и искания, както следва: комисия да разгледа и
приеме размера на обезщетенията на собствениците на засегнатите имоти - приложени
са изготвени експертни оценки от „В. К.“ ЕООД, притежаващо сертификат за оценителска правоспособност, като изготвянето на оценките е
извършено по възложение на титуляра
на сервитутното право ЕСО ЕАД; да бъдат изпратени
съобщения на засегнатите собственици и заинтересовани страни, в т.ч. и на ЕСО
ЕАД, за размера и реда за изплащане на обезщетенията.
Със заповед №
З-134/08.03.2018 г. на кмета на община С., издадена на основание чл. 44, ал. 2
от ЗМСМА, чл. 210, ЗУТ, вр. чл. 64 от ЗЕ и по повод
подаденото от ЕСО ЕАД искане, е назначена Комисия, чийто състав е поименно
определен, като са посочени и конкретните задачи, а именно: комисията да
разгледа доклада от лицензирания оценител; да определи размера на
обезщетението, което да се извърши по пазарни цени, като се използва оценка,
изготвена от лицензиран оценител; в 14-дневен срок от датата на заповедта
Комисията да изготви предложение до кмета на общината за решение и подготовка
на заповед във връзка с чл. 64 от ЗЕ; комисията следва да определи еднократно
обезщетение за учредено сервитутно право по смисъла
на чл. 64 от Закона за енергетиката.
Във връзка с
горепосочената заповед е изготвено Решение от 12.03.2018 г., обективирано в Протокол № 1/12.03.2018 г., с което
назначената комисия е взела решение към общия размер на пазарната оценка за
еднократни обезщетения да бъдат включени цените за учредяване на безсрочен сервитут на имоти-частна общинска собственост и
стопанисвани от общината земи по чл. 19, ЗСПЗЗ, след което ще бъде определен
общият размер на дължимото обезщетение.
Протоколът е изпратен на ЕСО ЕАД с писмо изх. № ТСУИЕ-218#1/27.03.2018
г. и видно от известие за доставяне ИД PS
8680 001CS0 8 е получен на 29.03.2018 г. С писмо, заведено във
входящия регистър на община С. под вх. № К-448/12.04.2018 г. дружеството –
титуляр на сервитутното право е поискало изключването
на посочените в решението имоти-частна общинска собственост и земи по чл. 19 от
ЗСПЗЗ, стопанисвани от общината, като неподлежащи на обезщетение по смисъла на
чл. 67, ал. 2 от ЗЕ. На 17.04.2018 г. е изготвено друго решение, с което, на
основание чл. 210, ал. 1, ЗУТ, вр. чл. 64, ал. 1 и
ал. 6, ЗЕ, Комисията по чл. 210, ЗУТ определя размера на обезщетението, дължимо
на собствениците на засегнатите имоти от сервитута на
електропровода за обект „Нова ВЛ 400 кV „п/ст Марица-изток“ – „п/ст Бургас“,
на територията на община С. през землищата на с. Н., с. Б., с. Л., с. С., с. Т.,
с. В., с. П. – от пазарната оценка за еднократни обезщетения, в общ размер на
315 592 лв.; с решението е посочена и банкова сметка ***, по която следва
да бъде внесена сумата. В текста на Решението от 17.04.2018 г. изрично се сочи,
че за да стигне до горното решение, Комисията е разгледала изготвените (по
възложение на титуляра на сервитутното право ЕСО ЕАД)
от „В. К.“ ЕООД експертни оценки и е приела същите. Неразделна част от така
изготвеното решение е Регистър на имотите с обезщетения за сервитути
в землищата на община С., обл. Я., образувани от
изграждането на обект „Нова ВЛ 400 кV „п/ст Марица-изток“ – „п/ст Бургас“,
разгледани и приети от Комисията по чл. 210, ЗУТ, назначена със заповед №
З-134/08.03.2018 г. Под т. 12 в графата, касаеща
имотите в землището на с. П. от Регистъра, фигурира имот № 12029, (собственост
на „А.Т.“ АДСИЦ съгласно нотариален акт за покупко-продажба на земеделска земя
№ 4, том 11, рег. № 7131, дело № 1435 от 17.12.2014 г. на Нотариус рег. № *по
регистъра на НКРБ) – за този имот посочената площ,
заемана от сервитута, е 2,077 дка, за което е определено
обезщетение в размер на 1 335 лв.; под т. 57 в графата, касаеща имотите в землището на с. Т. от Регистъра, фигурира
имот № 6243, (собственост на „А.Т.“ АДСИЦ съгласно нотариален акт за
покупко-продажба на земеделска земя № 86, том III,
рег. № 1583, дело № 199 от 16.03.2012
г. на Нотариус рег. № *по регистъра на НКРБ) - за този имот
посочената площ, заемана от сервитута, е 0,700 дка,
за което е определено обезщетение в размер на 478 лв.; под т. 16 в графата, касаеща имотите в землището на с. В. от Регистъра, фигурира
имот № 27007, (собственост на „А.Т.“ АДСИЦ съгласно нотариален акт за
покупко-продажба на земеделска земя № 49, том IV,
рег. № 2203, дело № 314 от 11.04.2012 г. на Нотариус рег. № *по регистъра на НКРБ)
- за този имот посочената площ, заемана от сервитута,
е 1,440 дка, за което е определено обезщетение в размер на 994 лв. В протокола изрично
е посочено, че същият следва да се връчи на заинтересованите страни, като е
указано, че решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
по реда на АПК.
Със заповед №
З-249/20.04.2018 г. на кмета на община С., издадена на основание чл. 44, ал. 2
от ЗМСМА, чл. 211, ал. 1, т. 1, чл. 210, ал. 5 от ЗУТ, чл. 64, ал. 4, т. 1 и т.
2 от ЗЕ, чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ и протоколи на назначената с нарочна заповед Комисия
по чл. 210 от ЗУТ, е наредено ЕСО ЕАД да преведе по посочената в заповедта
банкова сметка ***. за обезщетение в полза на собствениците на поземлени имоти,
върху които възниква сервитутно право за енергиен
обект „Нова ВЛ 400 кV „п/ст
Марица-изток“ – „п/ст Бургас“; на основание чл. 210,
ал. 5 от ЗУТ е допуснато предварително изпълнение, като е указано, че ЕСО ЕАД
може да се ползва от оценките преди решението на Комисията да е влязло в сила
след заплащане на дължимата сума за обезщетение по банков път; наредено е още
да се установят правоимащите лица, като собствениците
на имоти бъдат точно индивидуализирани и същите да бъдат уведомени за решението
на комисията по реда на чл. 61 от АПК. Заповедта, ведно с Протокол №
2/17.04.2018 г. на Комисията, са изпратени на ЕСО ЕАД с писмо изх. №
ТСУИЕ-600/23.04.2018 г., получени на 25.04.2018 г. съгласно известие за
доставяне ИД PS 8680 001I7P I.
Заповед №
З-249/20.04.2018 г. на кмета на община С., Протокол № 1/12.03.2018 г. и
Протокол № 2/17.04.2018 г. са поставени на таблото в информационния център в
сградата на община С., за което от поставилия съобщението служител в общината
на длъжност „старши специалист ТСУЕП“ е съставена разписка за връчване на
съобщение с дата 02.05.2018 г., подписана и от двама свидетели, също служители
в общината на длъжност „ *“. На същата дата - 02.05.2018 г., на сайта на община
С. е публикувано съобщение, с което на заинтересованите се съобщава, че със
Заповед № З-249/20.04.2018 г. на кмета на община С. е определено обезщетение в
полза на собствениците на ПИ, върху които възниква сервитут
(право на преминаване, на прокарване и ограничаване в
ползването на поземлените имоти, прилежащи към енергийния обект „Нова ВЛ 400 кV
„п/ст Марица-изток“ – „п/ст
Бургас“) в съответствие с извършената рекапитулация за общата
площ и размер на обезщетение за землищата на с. Н., с. Б., с. Л., с. С., с. Т.,
с. В., с. П., община С.; с това съобщение и на основание чл. 61 от АПК са
публикувани в прикачен файл посочената заповед, както и двата протокола на
Комисията по чл. 210, ЗУТ, като е указано, че „протоколът на комисията може да
се обжалва в 14-дневен срок чрез общината до Административен съд, гр. Ямбол“.
С писмо изх. №
ТСУИЕ-1020 от 26.06.2018 г. „А.Т.“ АДСИЦ – С. е уведомено, че с Протокол №
2/17.04.2018 г. на Комисията по чл. 210, ЗУТ е прието обезщетение за сервитутно право върху три имота – собственост на
дружеството, като са посочени и размерите на следващите се обезщетения
съобразно заеманата от сервитута площ. В писмото се
посочва още, че дружеството може да се запознае с протокола и да получи
дължимото обезщетение в община С. след представяне на съответно описани в писмото
документи. Писмото е получено на 28.06.2018 г. съгласно известие за доставяне
ИД PS 8680 001JTL 1.
Срещу Протокол №
2/17.04.2018 г. на Комисия, назначена със заповед № З-134/08.03.2018 г., е
депозирана жалба от представляващия „А.Т.“ АДСИЦ, заведена във входящия
регистър на община С. под вх. № АПИО-2082 от 11.07.2018 г.
При така изяснената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предмет на оспорване
в настоящото производство е Решение от 17.04.2018 г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед № З-134/08.03.2018 г. на кмета на община С., обективирано в Протокол № 2 от 17.04.2018 г., с което е
определено обезщетение за учредяване на сервитут, в
частта, касаеща имот № 12029, находящ
се в землището на с. П., имот № 6243, находящ
се в землището на с. Т. и имот № 27007, находящ се в землището на с. В., собственост на оспорващия.
Възражението за
недопустимост на жалбата като просрочена, направено от страна на
административния орган с писмения му отговор, е неоснователно. Процедурата по
възникване и реализиране на сервитутите на
енергийните обекти е уредена в глава пета, раздел II
(чл. 64 и сл.) от Закона за
енергетиката. Съобразно изискванията на чл. 64, ал. 4, ЗЕ (в
редакцията към момента на издаване на оспорения акт),
сервитутите възникват, когато има влязъл в сила
подробен устройствен план, с който се определя
местоположението на съответните имоти, и титулярът на
сервитута изплати еднократно обезщетение на
собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът,
и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот. Съгласно ал. 6 на
чл. 64, ЗЕ, определянето на размера на обезщетенията по тази глава се извършва
по реда на чл. 210 и 211 от ЗУТ или по взаимно
съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител. Чл. 210, ал. 1 от ЗУТ
предвижда изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на
обезщетения в изрично предвидените в закона случаи да се извършват по пазарни
цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината, който нарежда
служебно или въз основа на искане на заинтересуваните лица определянето на
обезщетения или оценка от комисията. Текстът на ал. 3 на чл. 210 от ЗУТ е
категоричен, че решението на комисията се съобщава на страните по реда на АПК, които могат да го
обжалват по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ. От своя
страна чл. 61 от АПК урежда начините за съобщаване на административните актове
- в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително
на тези, които не са участвали в производството, като съобщаването може да се
извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с
подпис на извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено
съобщение, включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила
такива (чл. 61, ал. 1 и 2, АПК).
В конкретния случай, във връзка с постъпило в община С.
от страна на ЕСО ЕАД искане относно учредяване на ограничени вещни права за
обект „Нова ВЛ 400 кV „п/ст
Марица-изток“ – „п/ст Бургас“, с нарочна заповед на
кмета на община С. е назначена Комисия по чл. 210, която да определи еднократно
обезщетение за учредено сервитутно право по смисъла
на чл. 64 от ЗЕ. С решение, обективирано в Протокол №
2 от 17.04.2018 г., назначената комисия е определила размера на дължимото
обезщетение на собствениците на засегнатите от сервитута
имоти, в т.ч. и следващото се такова за имотите на оспорващия. Именно това
решение, съобразно горецитираната нормативна уредба,
е следвало да бъде съобщено на жалбоподателя, при това по реда на чл. 61, ал. 1
и 2 от АПК, а не както в случая по реда на ал. 3 от същия текст, тъй като
последната предвижда, че съобщението се поставя на таблото за обявления,
в интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг обичаен
начин, но само когато адресът на някое от
заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него
адрес, какъвто, видно от доказателствата по делото (и конкретно писмо изх. №
ТСУИЕ-1020/26.06.2018 г. на кмета на община С.), не е настоящият случай. От друга страна,
чл. 210, ал. 5 от ЗУТ дава възможност на лицето, което иска да се ползва от
оценката, преди да е влязло в сила решението на комисията, да стори това, но
след внасяне в банката на името на правоимащия сума,
равна на определеното обезщетение, като внасянето на сумата има действие по
отношение на правоимащия от деня на съобщението по
реда на Административнопроцесуалния кодекс, направено
от общината; внесената
сума се изплаща на правоимащия по нареждане на кмета
на общината, като правоимащите трябва да бъдат
обезщетени напълно за разликата в едномесечен срок от влизането в сила на
оценката. С такова искане се е обърнал и титулярът на сервитутното право,
като с т. 3 от диспозитива на своя заповед №
З-249/20.04.2018 г. кметът на община С., на основание чл. 210, ал. 5, ЗУТ, е „допуснал
предварителното ѝ изпълнение“, като изрично е посочил, че дружеството
може да се ползва от оценките преди влизането на решението на комисията в сила
след заплащане на дължимата сума за обезщетенията по банков път. Това
обаче не освобождава административния орган от задължението за съобщаване на
решението на Комисията по чл. 210, ЗУТ по предвидения в закона ред. Отделен е
въпросът доколко така допуснатото предварително изпълнение е обосновано, тъй
като в заповедта не са изложени конкретни мотиви за това. От друга страна, Законът за
енергетиката предвижда специален ред за възникване на сервитутни
права в частни имоти и той включва влязъл в сила Подробен устройствен
план и изплащане на еднократно обезщетение на собствениците на имоти - частна
собственост (чл. 64 от ЗЕ), т.е с изпълнението
на тези две предпоставки сервитутът възниква по
силата на закона, като не е необходим нарочен акт за това. В случая не са
налице доказателства по делото за изплащане на определената със заповедта цена,
но дори и заинтересованата страна да беше внесла съответната сума, фактът на
внасянето ѝ по сметка на общината не е достатъчен, по аргумент от чл. 210, ал. 5
от ЗУТ.
Не на последно място следва да се има предвид и
обстоятелството, че заявлението от заинтересованата страна е подадено на
14.02.2018 г., оценката на комисията е с дата 17.04.2018 г., а заповед № З-249
на кмета на община С. е от 20.04.2018 г., т.е. към момента на издаването
ѝ не е налице влязла в сила оценката по чл. 210 от ЗУТ - същата е
съобщена на оспорващия едва на 28.06.2018 г., а както бе посочено по-горе,
съобразно действащата към момента на издаване на оспорения акт (Решение от 17.04.2018 г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ,
назначена със аповед № З-134/08.03.2018 г. на кмета
на община С., обективирано в Протокол № 2 от
17.04.2018 г.) нормативна
уредба тази оценка подлежи на самостоятелно оспорване. Именно това решение е
предмет на оспорване в настоящото производство.
По изложените
съображения съдът не споделя твърдението, че 14-дневният срок за обжалване е
изтекъл на 16.05.2018 г., тъй като с публикуването на сайта на общината на
02.05.2018 г. на заповед № 3-249/20.04.2018 г. на кмета на община С., ведно с
протоколите на назначената с нарочна заповед на кмета на общината Комисия по
чл. 210 от ЗУТ, всички заинтересовани страни, в т.ч. и жалбоподателят, са били
публично уведомени за проведената процедура, а след влизането в сила на
16.05.2018 г. на посочената заповед, всички правоимащи
са уведомени с нарочни писма за размера на следващото им се обезщетение и
информация за необходимите документи за изплащането му. Напротив, както бе
посочено по-горе, административният орган е следвало да съобщи по реда на чл.
61, ал. 1 и ал. 2, АПК именно решението на Комисията
по чл. 210, ЗУТ, обективирано в Протокол № 2 от
17.04.2018 г., което е сторено едва на 28.06.2018 г. с изпращането на писмо изх.
№ ТСУИЕ-1020/26.06.2018 г. на кмета на община С., и считано от 29.06.2018 г.
започва да тече 14-дневният преклузивен срок за
оспорването му. Срокът, съобразно разпоредбата на чл. 60, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 144, АПК, изтича на 12.07.2018 г., а жалбата против
решението е депозирана пред административния орган на 11.07.2018 г. Следователно
същата се явява допустима като подадена
в срок, от надлежна страна с правен интерес от оспорването и против акт,
подлежащ на оспорване.
Разгледана по
същество жалбата е и основателна,
предвид следното:
При служебно
извършената проверка за законосъобразност на оспорения административен акт
съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в изискуемата от
закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените
правила.
Съобразно приложимата
за конкретния казус действаща нормативна уредба, посочена по-горе, съдът
приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - Комисия по чл. 210, ЗУТ, назначена със Заповед № З-134/08.03.2018 г. на кмета на община С., в обема
на правомощията му, в изискуемата от закона писмена форма и при спазване на административнопроизвадствените правила за издаването му.
ЯАС в настоящия си състав намира, че актът в оспорената му част досежно определения размер на дължимото обезщетение за
имотите, засегнати от сервитута, собственост на
жалбоподателя, е произнесен в нарушение на материалния закон, предвид следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 64, ал. 6 от Закона за енергетиката определянето на размера на
обезщетенията по тази глава се извършва по реда на чл. 210 и 211 от ЗУТ или по
взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител. Критериите, които
се прилагат при определяне размера на еднократното обезщетение за сервитута върху обременения имот, са разписани в чл. 65,
ал. 1 от ЗЕ, а именно: площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; видовете ограничения на ползването; срок на
ограничението; справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него,
която попада в границите на сервитута. В настоящия
случай комисията по чл. 210 от ЗУТ е определила размера на еднократното
обезщетение, като е възприела безрезервно предложената й от заинтересованата
страна оценка от лицензиран оценител, без да отчете обстоятелството, че
използването на тази оценка от лицензиран оценител е допустимо само в
хипотезата на взаимно съгласие, каквото в случая липсва. Законосъобразното
определяне на еднократното обезщетение изисква комисията да извърши, а не да
одобри едностранно предложената й оценка по пазарни цени. Като не се е
съобразила с точното изискване на закона, комисията по чл. 210 от ЗУТ е произнесла
незаконосъобразно решение.
За установяване на относимите за спорното правоотношение факти и за
разрешаването на спора, по делото е извършена и приета съдебно-техническа
оценъчна експертиза, която не е оспорена от страните. Настоящият съдебен състав
възприема заключението на вещото лице по назначената по делото експертиза, тъй
като същото е обосновано, изчерпателно и обективно, то се базира на събран,
обработен и обстойно преценен сравнителен материал. Според заключението на
вещото лице, което е използвало сравнителния и приходния подход за определяне
на пазарната стойност, размерът на еднократното обезщетение по чл. 64, ал. 4,
т. 2 от ЗЕ възлиза, както следва: за засегната от сервитута
площ от 2,077 дка за поземлен имот № 12029 в землището на с. П. (целият
с площ 13,300 дка) – на 2 243 лв.;
за засегната от сервитута площ от 0,700 дка за
поземлен имот № 006243 в землището на с. Т. (целият с площ 30,500 дка) – на 932
лв.; за засегнатата от сурвитута площ от 1,440 дка за
поземлен имот № 27007 в землището на с. В. (целият
с площ от 11,802 дка) – на 1 928 лв. Предвид
изложеното, определената от вещото лице пазарна стойност на сервитута
за всеки един от посочените имоти съдът приема като справедлива пазарна оценка
по смисъла на чл. 65, ал. 1, т. 4 от Закона за енергетиката.
По изложените
съображения ЯАС приема, че са налице основанията оспореният акт да бъде изменен
в частта относно размера на дължимото обезщетение, което следва да се увеличи
съобразно заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа оценъчна
експертиза до размери, както следва: за засегната от сервитута
площ от 2,077 дка за поземлен имот № 12029 в землището на с. П. - от 1 335
лв. на 2 243 лв.; за засегната от сервитута площ
от 0,700 дка за поземлен имот № 006243 в землището на с. Т. – от 478 лв. на 932
лв.; за засегнатата от сурвитута площ от 1,440 дка за
поземлен имот № 27007 в землището на с. В. – от 994 лв. на 1 928 лв.
При този изход на
делото съдът намира за основателно искането на оспорващия за присъждане на
направените по делото разноски, а именно: заплатена държавна такса в размер на 50
лева; заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство в размер на 750
лева и заплатено възнаграждение за вещо лице в размер на 542 лева, или общо в
размер на 1 342 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, ЯАС, първи административен състав
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение от 17.04.2018
г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед № З-134/08.03.2018 г.
на кмета на община С., обективирано в Протокол № 2 от
17.04.2018 г., в частта, с която са определени размерите на обезщетението за
учредяване на сервитут за обект „Нова ВЛ 400 кV
„п/ст Марица-изток“ – „п/ст
Бургас“ за имот № 12029 в землището на с. П., за имот № 6243 в землището на с. Т.
и за имот № 27007 в землището на с. В. – собственост на „А.Т.“ АДСИЦ, като
увеличава размерите, както следва: за засегната от сервитута
площ от 2,077 дка за поземлен имот № 12029 в землището на с. П. - от 1 335 лв. (хиляда триста тридесет и пет лева) на 2 243 лв. (две хиляди
двеста четиридесет и три лева);
за засегната от сервитута площ от 0,700 дка за
поземлен имот № 006243 в землището на с. Т. – от 478 лв. (четиристотин седемдесет и осем лева)
на 932 лв. (деветстотин тридесет и два лева); за засегнатата от сервитута
площ от 1,440 дка за поземлен имот № 27007 в землището на с. В. – от 994 лв. (деветстотин деветдесет и четири лева)
на 1 928 лв. (хиляда деветстотин двадесет и осем лева).
ОСЪЖДА ОБЩИНА С. да заплати
на „А.Т.“ АДСИЦ – С., ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. *, представлявано от * Р.И.М., и с
посочен съдебен адрес: ***, адвокат Б.В.П.от САК, сумата от 1 342 (хиляда триста четиридесет и два) лева, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен
съд.
Решението да се съобщи на страните по реда на
чл. 138, ал. 1 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/не
се чете