№ 5308
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110175992 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на Глава XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
414408/19.12.2024 г., от В. Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: обл.
*****, *******, ул. ********, чрез адв. Д. Г., със съдебен адрес: *********
срещу ********, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
********* с която са предявени обективно кумулативно съединени искове,
с правна квалификация, както следва:
1. положителен установителен иск с правна квалификация чл.22 ЗПК,
с който се иска да се обяви за недействителен Договор за паричен заем
№728595 от 25.08.2023 г. сключен между В. Г. К., ЕГН ********** и
********, ЕИК: ********, на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, чл.10а ЗПК и
чл. 19 от ЗПК.
2. Евентуален иск на горния, с правна квалификация чл.26, ал.1, пр.1
ЗЗД, с който да признаете за установено, че чл. 8 от Договор за паричен
заем №728595 от 25.08.2023 г. сключен между В. Г. К., ЕГН ********** и
********, ЕИК: ********, е нищожен поради нарушение на чл. 143, ал.2,
т.5 ГПК.
3. осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, с
който ********, ЕИК: ******** да бъде осъден да заплати на В. Г. К.,
ЕГН ********** сумата от 1432.06 лв. (увеличена с протоколно
определение от 25.03.2025 г. на основание чл.214 ГПК), платена по
Договор за паричен заем №728595 от 25.08.2023 г., без основание.
1
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, ищецът
като заемополучател, а ответникът като заемодател, е сключен договор за
потребителски кредит № 728595/25.08.2023 г. при следните параметри:
главница – 2000 лева, срок за връщане на заема – 9 месеца, с месечна вноска
на 25 число на всеки месец, с крайна дата на връщане 25.05.2024 г., месечен
ЛП – 3.330 %, договорна лихва в размер на 347.51 лева, ГПР – 48.101 %.
Посочва, че ищецът е следвало да предостави обезпечение на заема, съгласно
чл.6, което обезпечение да отговаря на определени условия. Посочва, че
страните са се договорили, че ако не предостави обезпечението ще се начисли
неустойка 1 243.49 лева, която ще бъде разсрочена с погасителните вноски по
договора.
Посочва, че не е предоставил обезпечение и му е начислена процесната
неустойка. Твърди, че е платил всички суми по договора.
Твърди, че договорът е нищожен на основание чл.22 ЗПК. С неустойката
за обезпечение се нарушава размерът на ГПР по чл.19 ЗПК, заобикаляло се
законът, не е ясно как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК и чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК. Като основания посочва, че неустойката противоречи на принципа
на добросъвестността, както и на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗПотр.
Счита, че след като договорът е недействителен, то и платеното е без
правно основание, затова моли да бъде върнато, като предявява искът като
евентуален. Твърди, че в договора за кредит никъде не е описано, че таксата за
поръчителство ще се начисли към договора за кредит.
Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски. Прави
възражения за прекомерност.
На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка по осъдителния
иск и разноските на ищеца: доверителна сметка титуляр: Д. Г., Булстат:
*********2, IBAN: *******, BIC: UNCRBGSF.
На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка по за разноските
по чл.38 ЗА: титуляр: Д. Г., IBAN: *********, BIC: UNCRBGSF.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изцяло оспорва исковете. Твърди,
че договорът е действителен. Признава сключването на договора и неговите
параметри. Твърди, че уговорката за обезпечение е индивидуално уговорена.
Обезпечението не водило до оскъпяване на кредита. Излага правни доводи за
приложението на ЗПК. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие.
Ищецът редовно призован не се явява и не се представлява в открито
съдебно заседание (о.с.з). С допълнителна молба поддържа иска. Излага
становище по същността на процеса. Представя списък по чл.80 ГПК.
Претендира разноски.
Ответникът редовно призован, не се явява и не се представлява в о.с.з. С
допълнителна молба излага становище по същността на иска. Моли да се
отхвърлят претенциите. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78,
2
ал.5 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С оглед доклада по делото, съдът приема, че исковата молба,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е редовна, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес.
Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 9312/25.02.2025 г. съдът е отделил спорно от
безспорно, както и разпределил доказателствената тежест (л.59-64 от
делото).
Страните не спорят, че е сключен договор за потребителски кредит №
728595/25.08.2023 г. при следните параметри: главница – 2000 лева, срок за
връщане на заема – 9 месеца, с месечно плащане на 25-то число на месеца, с
последна падежна дата 25.09.2024 г., месечен ЛП – 3.330 %, договорна лихва в
размер на 347.51 лева, ГПР – 48.101 %. Общата сума, което ищецът е
следвало да върне е 2000 лева главница и 347.51 лева договорна лихва, което
се равнявало на 2 347.51 лева.
Не е спорно, че договорът е следвало да бъде обезпечен съгласно чл.6 от
договора в тридневен срок, считано от сключване на договора за кредит. Не е
спорно, че съгласно чл.8 от договора, че ще се начисли неустойка на ищеца в
размер на 1243.49 лева, ако същият не предостави обезпечение в тридневен
срок.
Не се спори, че общата сума, която ищецът следва да върне е 3591.00
лева
Не се спори, че тази сума за неустойка била предвидена за заплащане
към погасителния план на договора за кредита и същата се дължала от
заемополучателя на заемодателя в сроковете по връщане на главницата и на
заемодателя.
Не е спорно, че ищецът е заплатил на ответника сумите от 2232.06 лева
главница.
Спорно остава между страните дали договорът е недействителен, на
3
основание чл.11, ал.1 т.10 ЗПК – ясно ли е по какъв начин е формиран ГПР,
посочен ли е действителен ГПР, след като в посочения в договора, не е
включен: пакета от допълнителни услуги/застрахователната
премия/неустойката за липса на обезпечение.
Спорно остава дали клаузата за пакета от допълнителни
услуги/неустойката за липса на обезпечение е недействителна, тъй като тя не
е включена в ГПР, представлява такса по чл.10а ЗПК и дали с нея ГПР
надвишава размера на чл.19, ал.5 ЗПК. Спорно е дали възнаградителната
лихва дали противоречи на добрите нрави.
С оглед даденото в решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС
съдът приема, че с пакета от допълнителни услуги и неустойката ответникът,
като кредитодател, заобикаля императивна правна норма, а именно чл.10а
ЗПК и чл.19 ЗПК, с което води до оскъпяване на кредита. Същевременно този
пакет не е включен в ГПР, а представлява възнаграждение на кредитора.
Всеки разход, който не е включил при изчисляване на ГПР, но представлява
възнаграждение на кредитора, е нарушение на закона. Това води до
невъзможност потребителят да разбере как е сформиран ГПР, как е изчислен,
какво се включва в него. Фактически в договора има липса на посочен ГПР –
нарушение на чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, чиято заключение
съдът напълно кредитира, тъй като е изготвено от компетентно вещо лице,
обосновано и пълно. От него се установи, че ГПР на кредита с включената
неустойка в него е в размер а 360 %. А петкратният размер на законната лихва
към момента на сключване на договора е 66.45 %. Процесната неустойка за
липса на предоставено обезпечение не е включена в ГПР, който е описан в
ГПР (л.85-89 от делото).
При това положение съдът приема, че към момента на сключване на
договора потребителят не е могъл да разбера действителния ГПР по договора,
което е нарушение на чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК. Освен това действителният ГПР
надвишава определеният от закона размер по чл.19 ГПК.
С оглед изложеното, съдът приема, че представеният договор за
потребителски кредит е недействителен, на основание чл.22 ЗПК. Следва да се
обяви за недействителен. Главният иск е основателен и следва да се уважи
изцяло.
По осъдителния иск
След като договорът е недействителен на основание чл.22 ЗПК, то
съгласно чл.23 ЗПК ищецът дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, т.е. главницата. По делото се установи, от представените писмени
доказателства и експертизата, че главницата е 2 000.00 лева, а ищецът е
платил общо по договора 3 432.06 лева. При това положение разликата,
представляваща сумата между 2 000.00 лева и 3 432.06 лева е платена без
основание, тъй като същата не се дължи изначално, поради недействителност
на договора за кредит. Следователно сумата от 1 432.06 лева е платена без
4
основание.
Ответникът не успя да докаже основанието на което е получил сумата.
Ето защо осъдителният иск е напълно основателен и следва да се уважи.
По разноските
С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски на основани
ечл.78, ал.1 ГПК. Съгласно представения списък с разноски (л.93 от делото),
ищецът претендира:
200.92 лева държавна такса (л. 32,94 от делото)
1000.00 лева за експертиза (л. 69 от делото)
659.10 лева адвокатско възнаграждение по установителния иск по чл.38
ЗА
442.21 лева адвокатско възнаграждение по осъдителния иск по чл.38 ЗА
При това положение на ищеца следва да бъдат признати следните
разноски 1200.92 лева.
Ето защо ********, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
********* следва да бъде осъден да заплати на В. Г. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: обл. *****, *******, ул. ******** сумата от 1 200.92 лева
(хиляда и двеста лева и деветдесет и две стотинки), представляващи разноски
по гр. д. № 75992/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Сумата може да бъде платена по доверителна сметка на адвоката
титуляр: Д. Г., Булстат: *********2, IBAN: *******, BIC: UNCRBGSF, на
основание чл.127, ал.4 ГПК.
Ищецът се представлява от адвокат по чл.38 ЗА. Същият претендира две
адвокатски възнаграждения. Ответникът е направил възражение по чл.78, ал.5
ГПК. Съдът приема, че възражението е частично основателно. Съдът приема,
че двата иска са свързани, като установителният е преюдициален по
отношение на осъдителния, като не е пречка в мотивите на решението по
осъдителния иск съдът да разгледа нищожността/недействителността на
договора. При това положение доколкото подлежат на доказване сходни факти
и обстоятелства, то съдът приема, че двата иска имат сходна тежест на
доказване с оглед правопораждащите факти и обстоятелства. Ето защо съдът
приема, че следва да се определи едно възнаграждение на адвоката за целия
процес, а не за всеки иск по отделно. Противното би означавало злоупотреба с
право по смисъла на чл.3 ГПК. По отношение на размера съдът приема, че
възнаграждението следва да се определи въз основа на цената на
установителния иск, който е с по-голям размер. При това положение
адвокатът претендира сумата от 659.10 лева, което е около 329.55 евро. Съдът
приема, че възражението по чл.78, ал.5 ГПК в тази част не е основателно. С
оглед стволоватата на договаряне (чл.9 ЗЗД), вътрешния пазар на общността
по чл.101 ДФЕС и свободната стопанска инициатива по чл.19 КРБ, съдът
приема, че възнаграждението не е прекомерно с оглед фактическата и правна
сложност на делото. Служебно известен факт на съда е, че на свободния пазар
на адвокатите в ЕС, най-ниското възнаградения е в размер на 500 евро за най-
5
лесното дело от фактическа и правна страна. В процесния случай именно
такова представлява настоящото. При това положение претендира
възнаграждение от 329.55 евро не е прекомерно с оглед делото и с оглед
пазара на Общността. С оглед диспозитивното начало по чл.6 ГПК следва да
се признае на адвоката на ищеца възнаграждение в размер на 659.10 лева.
Ето защо ********, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
********* следва да бъде осъден да заплати на адв. Д. Г., със съдебен адрес:
********* сумата от 659.10 лева (шестстотин петдесет и девет лева и десет
стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 75992/2024 г. по описа на
СРС, на основание чл.78, ал.1 вр. чл.38 ЗА.
Сумата може да бъде платена по банкова сметка: титуляр: Д. Г., IBAN:
*********, BIC: UNCRBGSF, на основание чл.127, ал.4 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, в отношенията между В. Г. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: обл. *****, *******, ул. ******** и ********,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ********* че Договор за
паричен заем №728595 от 25.08.2023 г. сключен между В. Г. К., ЕГН
********** и ********, ЕИК: ******** е недействителен на основание
чл.22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, чл.10а ЗПК и чл. 19 от ЗПК.
ОСЪЖДА ********, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: ********* да заплати на В. Г. К., ЕГН **********, с постоянен
адрес: обл. *****, *******, ул. ******** сумата от 1 432.06 лева (хиляди
четиристотин тридесет и два лева и шест стотинки) платена при изначална
липса на основание при недействителен Договор за паричен заем №728595 от
25.08.2023 г., на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
ОСЪЖДА ********, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: ********* да заплати на В. Г. К., ЕГН **********, с постоянен
адрес: обл. *****, *******, ул. ******** сумата от 1 200.92 лева (хиляда и
двеста лева и деветдесет и две стотинки), представляващи разноски по гр. д.
№ 75992/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че сумата по иска по чл.54, ал.1, пр.1 ЗЗД и
разноските на ищеца, може да бъде платена по доверителна сметка на
адвоката, титуляр: Д. Г., Булстат: *********2, IBAN: *******, BIC:
UNCRBGSF, на основание чл.127, ал.4 ГПК.
ОСЪЖДА ********, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: ********* да заплати на адв. Д. Г., със съдебен адрес: *********
сумата от 659.10 лева (шестстотин петдесет и девет лева и десет стотинки),
представляващи разноски по гр. д. № 75992/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 вр. чл.38 ЗА.
6
УКАЗВА на ответника, че сумата по чл.38 ЗА може да бъде платена по
банкова сметка: титуляр: Д. Г., IBAN: *********, BIC: UNCRBGSF, на
основание чл.127, ал.4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители чрез ССЕВ.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7