Решение по дело №771/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П. Б. П., [ЕГН], с. Черногорово, ул. „17-та“ № 5, подадена чрез адв. Л. М., против Решение № 226 от 09.06.2024 год. постановено по административно-наказателно дело № 199 от 2024 год. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 13-2300686 от 22.01.2024 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, с което на касационния жалбоподател, на осн. чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, е наложена глоба в размер на 1500,00 лева и са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София. Излагат се оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт като се сочи, че жалбоподателят не е нарушил разпоредбата на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда КТ), тъй като първостепенният съд незаконосъобразно е установил фактическата обстановка по спора. Положеният от И. В. Г. труд – обиране на чушки, следва да се квалифицира като граждански договор за изработка, предвид обстоятелството, че е възложено извършването му в рамките на един ден за няколко часа и за П. не е възникнало задължението да го уреди като трудово правоотношение и респективно да сключи трудов договор в писмена форма към 05.10.2023 год. с Г.. Предвид изложените касационни основания се моли за отмяна на обжалваното решение и вместо него съдът да постанови отмяна на процесното НП, както и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции, обективиран в списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК (л. 7 от настоящото дело).

В съдебно заседание касационният жалбоподател, чрез пълномощника му адв. М., поддържа касационната жалба като изразява становище за неправилност на оспорения първоинстанционен акт. Моли за отмяната му и присъждане на разноски за две съдебни инстанции.

Ответната страна - Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик в съдебно заседание не изразява становище по жалбата. В писмено становище с вх. № 7875 от 17.09.2024, депозирано от юрисконсулт Н. С. излага доводи за необоснованост на касационните оплаквания, предвид че инстанцията по същество достигнала до правилен извод за наличие на елементи на трудово-правни отношения между касатора и Г., предвид установената от съда фактическа обстановка по спора. Моли за отхвърляне на касационната жалба и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда. Заявява прекомерност на претендираните от касатора разходи за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд – Пазарджик, в настоящия касационен състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и релевираните касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, но разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Производството пред Районен съд – Пазарджик е образувано по жалба на П. Б. П., [ЕГН], с. Черногорово, ул. „17-та“ № 5, срещу НП № 13-2300686 от 22.01.2024 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, с което, на осн. чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, му е наложена глоба в размер на 1500,00 лева за това, че в качеството си на работодател, по смисъла на §1 т. 1 от ДР на КТ, не е уредил като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като на 05.10.2023 год. не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето И. В. Г., [ЕГН].

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, първостепенният съд е направил извод, че в случая се касае за трудови правоотношения, независимо от обстоятелството, че работата не се извършва ежедневно, а само при необходимост, както и че И. Г. е извършвала конкретна трудова дейност – бране на чушки, с определено работно време и при уговорено трудово възнаграждение. В тази връзка посочил, че наличието на трудовоправни отношения между Г. и П. е следвало да бъдат уредени с писмен трудов договор. Счел е, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 62, ал. 1, във връзка чл. 1, ал. 2 от КТ, поради което следва да понесе предвидената в чл. 414, ал. 3 от КТ отговорност. Приел е, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения, а наложената санкция е правилно определена. Също така съдът е направил извод, че случаят не може да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, не само с оглед спецификата на регулираните обществени отношения, а и поради законодателната забрана на чл. 2 от чл. 415 от КТ да се счита за маловажно нарушение от процесния вид.

Решението е правилно.

Касационната инстанция намира, че установените от Районен съд – Пазарджик факти кореспондират със събраните по делото доказателства и изложените въз основа на тях изводи са съобразени с установените факти и с приложимото право. Нарушението на чл. 62, ал. 1, във връзка чл. 1, ал. 2 от КТ е безспорно установено, поради което всички възражения на касационния жалбоподател са неоснователни, поради което инстанцията по същество правилно е приложила процесуалния и материалния закон, и обосновано е приела, че касационният жалбоподател е извършил административното нарушение, за което законосъобразно е ангажирана отговорността му с налагане на административно-наказателна санкция.

Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че са налице доказателства, сочещи предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ и наличие на трудово правоотношение между П. Б. П. и И. В. Г., което не е уредено чрез сключване на трудов договор, в писмена форма, преди постъпването на лицето на работа.

Районен съд - Пазарджик е обсъдил доказателствата по делото, извършил е обстоен анализ на събрания доказателствен материал и е изяснил обстоятелствата от съществено значение за правилното решаване на спора, поради което настоящата инстанция споделя направените от него правни изводи и приема, че обжалваното решение е правилно и обосновано. Всички доводи в обратния смисъл, изложени в касационната жалба, са неоснователни и не намират опора в тълкуването на материалния закон. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, касаещо неуреждане като трудово правоотношението по предоставяне на работна сила от лицето И. В. Г., на 05.10.2023 год., за бране на чушки, като работник на обекта, стопанисван от касатора. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че е осъществен съставът на това административното нарушение. От приобщения доказателствен материал по делото, включително и от устните свидетелски показания на Г. се обосновава несъмнен извод, че същата е престирала труд в обект на П. при съществуващи елементи на трудово правоотношение. От предявената от нея декларация несъмнено се установява, че тя е осъществявала трудова функция като работник без трудов договор, както и условията на изпълнение на трудовия договор, тъй като в случая е установена длъжността, работното място, трудовото възнаграждение и йерархическата подчиненост. В този ред на мисли касационният съд споделя извода на районния съд, че Г. е предоставяла работна сила по трудово правоотношение, без същото да е било уредено като такова с трудов договор, в писмена форма. В този смисъл е правилен и обоснован изводът на съда, че нарушението е доказано и П. следва да понесе предвидената в закона глоба, поради което касационните оплаквания за неправилна квалификация на престирания труд от Г., който следва да се приеме за граждански договор, не се споделят от настоящия съдебен състав.

По изложените съображения, Районен съд - Пазарджик правилно е потвърдил процесното НП и е изложил аргументи за липса на маловажност по чл. 28 от ЗАНН. Следователно оспореното решение следва да се остави в сила като постановено в съответствие с материалния закон, при липса на инвокираните касационни оплаквания.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 (осемдесет) лева, определено в размер по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик, Х-ти касационен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 226 от 09.06.2024 год. постановено по административно-наказателно дело № 199 от 2024 год. по описа на Районен съд – Пазарджик.

ОСЪЖДА П. Б. П., [ЕГН], с. Черногорово, ул. „17-та“ № 5, да заплати на „Инспекция по труда“ – Пазарджик сумата 80,00 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.