№ 881
гр. София, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20211100111340 по описа за 2021 година
Ищeцът Б.Ч. излага в исковата молба, че е кредитор на ответника А.Ц. по
силата на договор за заем за сума в общ размер на 19 530лв., предоставен в
периода 27.05.2010г. – 28.06.2010г. Вземането му е установено с влязло в сила
решение на СРС, 32 с-в по гр. д. №27005/2015г., с което е уважен предявения
иск с пр. осн. чл.422 от ГПК за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр. д.
№4783/2015г. по описа на СРС, 32 с-в.
На 20.12.2013г. А.Ц. дарил на децата си – ответниците Д.И С. Ц.и – два
недвижими имота, подробно описани в исковата молба, представляващи
апартамент и едноетажна жилищна сграда, находящи се в гр. София.
Счита, че това разпореждане е било предназначено да го увреди като
кредитор, така че да не може да удовлетвори вземането си чрез насочване на
принудителното изпълнение към тези имоти. Длъжникът е знаел за
увреждането, което причинява, а предвид безвъзмездността на сделката и
факта, че съдоговорители на първия ответника са негови низходящи от първа
степен, тяхното знание се предполага на осн. чл.135, ал.2 от ЗЗД.
Ето защо, моли процесното дарение да бъде обявено за недействително
спрямо него, като с молба от 25.03.2022г. уточнява, че предявява иска само за
½ идеална част от имотите, дарени с атакуваната сделка – съответна на
идеалната част на длъжника в съпружеската имуществена общност.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците подават писмен отговор, с който
1
оспорват исковата молба.
Поддържат, че към датата на процесната сделка връщането на заетите
суми не е било поискано от ищеца, като изтъкват, че в решението по гр. д.
№27005/2015г. е прието, че за първи път ищецът е поискал връщане заетата
сума едва с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение
през 2015г. и сочат, че в това съдебно производство исковата молба не е
достигнала ефективно до ответника, а защитата му е била осъществена чрез
назначаването на особен представител. Ето защо, А.Ц. не е могъл да знае за
предявяването на вземането на ищеца за връщане за посочените суми, което
изключва увреждащата цел при сключването на договора за дарение.
Ответниците-контрагенти по договора за дарение, от своя страна твърдят, че
изобщо не са знаели за съществуването на подобен кредитор, което изключва
знанието, респ. намерението за увреждане. Считат, че предявеният иск е с пр.
осн. чл.135, ал.3 от ГПК, в който случай увреждащата цел е изцяло в
доказателствена тежест на ищеца и презумпцията по чл.135, ал.2 от ЗЗД не
намира приложение.
Поддържат, че предявеният иск е погасен по давност, т.к. е предявен
след изтичането на 5 г. от сключването на сделката, която се атакува като
увреждаща.
Оспорват съществуването на кредиторовото вземане с твърдението, че
същото е погасено по давност на 15.11.2020г.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД – във
фактическия състав на който вземането е възникнало преди извършване на
увреждащото действие. Това е така, защото ищецът извежда твърдението си,
че е кредитор на ответника от сключен между страните договор за заем от
2010г., от който момент е възникнало и кредиторовото вземане за връщане на
заемната сума. Атакуваната сделка е сключена през 2013г., поради което
увреждащото действие е извършено след възникване на кредиторовото
вземане и приложима е ал.1, а не ал.3 на чл.135 от ЗЗД. Обстоятелството кога
вземането на кредитора е било предявено за плащане чрез подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение има отношение към
настъпването на неговата изискуемост, а не към неговото възникване, поради
което и възраженията на ответника в този смисъл, насочващи към правна
квалификация на иска по члк.135, ал.3, са неоснователни.
В практиката на ВКС е прието, че искът по чл. 135, ал.1 от ЗЗД има за
предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по
отношение на себе си сделка или друго действие, с която длъжникът го
2
уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката е увреждаща и е
безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за
увреждането. Щом правният субект има качеството кредитор, длъжниковото
имущество му служи като общо обезпечение за вземането, поради което всяко
действие на длъжника, с което той създава или увеличава своята
неплатежоспособност, е увреждащо спрямо кредитора и от момента на
извършването на такова действие за последния възниква правото да иска
отмяната му.
Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, съгласно която
погасителната давност за предявяването на иска с правно основание чл. 135
от ЗЗД започва да тече от сключването на увреждащата сделка и не се
влияе от прекъсване на давността по отношение на самото вземане или от
други действия на страните, освен от предявяване на самия Павлов иск.
Установява се от приетите по делото доказателства, че атакуваната
сделка е сключена на 20.12.2013г. Следователно, от този момент е започнала
да тече погасителната давност за предявяването на иска по чл.135 от ЗЗД по
отношение на кредитора. Приложима е общата петгодишна давност, която е
изтекла на 20.12.2018г. Евентуални прекъсвания и спирания на давността по
отношение на кредиторовото вземане нямат никакъв ефект спрямо течащата
погасителна давност по отношение на потестативното право на кредитора да
иска обявяването на увреждащата сделка за недействителна, в който смисъл
са твърденията на ищцовата страна. Както вече съдът посочи по-горе,
давността за предявяване на Павловия иск може да бъде прекъсната само с
предявяването му. Нито правните действия на кредитора по реализиране на
вземането, включително предявяването му по исков ред, нито правните
действия на длъжника, дори ако последният признае вземането, са от
естество да прекъснат давността за реализиране на правото кредиторът се
иска отмяна на увреждаща го сделка съгласно чл.135 ЗЗД - предвид неговата
самостоятелност, потестативния му характер и материалните предпоставки за
упражняването му. Тъй като за успешно провеждане на отменителния иск не
се изисква нито безспорност, нито съдебна установеност на вземането,
погасителната давност за предявяването на иска с правно основани чл. 135
ЗЗД , започнала да тече от сключването на увреждащата сделка, не се
прекъсва при настъпването на горните факти и не се влияе от прекъсване на
давността по отношение на самото вземане. В този смисъл - решения № 7 от
26.01.2012 г. по гр. д. № 456/2011 г. на III ГО, № 12 от 11.03.2014 г. по гр. д.
№ 3547/2013 г. на III ГО, № 38 от 24.07.2012 г. по гр. д. № 1348/2010 г. на IV
ГО и др.
Исковата молба, по която е образувано настоящото дело, е депозирана в
Софийския районен съд, където делото е било висящо първоначално, на
3
29.04.2021г. – далеч след изтичането на давността. Възражение в този смисъл
е направено от ответниците своевременно – с отговора на искова молба.
Ето защо, съдът намира, че искът следва да се отхвърли като
неоснователен само на това основание, като разглеждането на въпроса за
наличието или липсата на предпоставките по чл.135, ал.1 от ЗЗД в конкретния
случай е безпредметно – дори и съдът да установи, че те са налице, предвид
погасяването на иска по давност, същият все пак ще трябва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има
право на разноски по делото, които съгласно представения списък по чл.80 от
ГПК и доказателствата по делото възлизат на 1 600 лв. – платено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 135, ал.1 от ЗЗД за обявяване за
недействителен по отношение на ищеца Б.К. Ч., ЕГН **********, с адрес: с.
П., общ. С., ул.******* на договор за дарение, извършен с нот. акт №56, том
II, рег. №8601, дело №233 от 20.12.2013г. на нотариус А. Ш., вписан в Служба
по вписванията – София с вх.рег. №66480 от 20.12.2013г,, акт. № 115, том
CLXIII, дело №52411, с който първият ответник АН. Д. Ц., ЕГН ********** с
адрес: гр. София, в.з. ******* е дарил собствената си ½ ид. част от подробно
описаните в нотариалния акт недвижими имоти на ответниците С.А.. Ц., ЕГН
********** и Д. АН. Ц., ЕГН:**********, двамата с адрес: гр. София, в.з.
*******.
ОСЪЖДА Б.К. Ч., ЕГН **********, с адрес: с. П., общ. С., ул.*******
да заплати на АН. Д. Ц., ЕГН **********, С.А.. Ц., ЕГН ********** и Д. АН.
Ц., ЕГН:**********, тримата с адрес: гр. София, в.з. ******* сумата от 1 600
лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4