ПРОТОКОЛ
№ 122
гр. Пловдив, 22.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
и прокурора Димитър Иванов Махмудиев (АП - Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20225000600060 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – ПОДСЪДИМИЯТ Б. К. Б., се явява лично с
адв. Т.К., назначена за негов служебен защитник от по-рано.
ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ И ГРАЖДАНСКИ ИЩЦИ ЗЛ. Д. П. и Д.
Т. М. не се явяват, редовно призовани.
За тях се явява адвокат С.П., редовно упълномощена като повереник от
по-рано.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ И ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ Д. АНГ. П. не се
явява, редовно призована.
За нея се явява адв. Т.С. – особен представител, преупълномощен като
такъв от адвокат Н.Г..
Не се явява адв. Н.Г., редовно призована.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
1
АДВ. К.: Моля да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Б.Б.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото
предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи и нови искания.
АДВ. П.: Нямам отводи и нови искания.
АДВ. С.: Нямам искания за отводи. Нямам искания по доказателствата.
АДВ. К.: Поддържам въззивната жалба. Нямам искания за отводи, като
и за нови доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ Б.Б.: Поддържам въззивната жалба. Нямам
възражения този състав на съда, секретар и прокурор да участват при
разглеждане на делото.
С оглед становището на страните, че нямат искания за събиране на нови
доказателства и тъй като съдът намира делото за изяснено от фактическа
страна,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, моля да оставите подадената въззивна
жалба без уважение и да потвърдите изцяло обжалваната с нея присъдата. В
жалбата се твърди, че самопризнанията на подсъдимия не се подкрепят
изцяло от доказателствата по делото, като приемам, че защитата има предвид
правната квалификация на деянието, а не проведената процедура по чл. 371, т.
2 от НПК пред първата инстанция. Неоснователно е искането деянието да се
преквалифицира като по-леко наказуемо престъпление, с оглед степента на
телесната повреда, без да се уточнява дали се претендира за средна или лека
телесна повреда. На пострадалата не е била причинена средна телесна
повреда, а една тежка телесна повреда и леки телесни повреди по смисъла на
чл. 130, ал.1 и ал. 2 НК. Няма увреждане, което да може да бъде определено
2
като средна телесна повреда, за да се коментира изобщо такава квалификация
на деянието. От своя страна леките телесни повреди нямат никакъв принос
към настъпването на смъртта. Още по време на побоя пострадалата е
получила тежка телесна повреда и единствено тя има принос за настъпването
на смъртта и съвсем правилно с присъдата окръжният съд е възприел
квалификацията на деянието, дадена с обвинителния акт. Относно
разпоредбата на чл. 124, ал. 2 НК, в жалбата е възпроизведено съдържанието
й, без доводи в тази насока. Все пак темата е повдигната и моля да приемете,
че по делото липсват каквито и да е доказателства подсъдимият да се е
намирал в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалата с
някое от действията, посочени в чл. 124, ал. 2 от НК. Поради това правилно
окръжният съд е отхвърлил направените пред него възражения в тази насока.
Наложеното с присъдата наказание намирам за справедливо, като липсват
основания за неговото намаляне. Посочените в мотивите многобройни
отегчаващи отговорността обстоятелства действително са налице и налагат
наказанието да се определи при техния превес, както и конкретният му размер
според мен е определен правилно от съда. Към така изложеното в мотивите
искам само да допълня, че извършеното от подсъдимия далеч надхвърля
обичайните случаи на тези престъпления, които са свързани с удар по
пострадалия, падане и настъпване на смърт поради травма на главата. В
случая се касае за тежък и продължителен побой над жена в почти
беззащитно състояние и от подсъдимия е проявена напълно безсмислена
жестокост. Поведението му след деянието също показва липсата на каквито и
да е морални задръжки и е напълно безчовечно. Това според мен го определя
като личност с голяма степен на обществена опасност. Поради това
наложеното наказание от окръжния съд е справедливо и моля да го
потвърдите при Вашето произнасяне.
АДВ. П.: Уважаеми апелативни съдии, като повереник на Д.М. и З.П. в
настоящия процес в качеството на частни обвинители и граждански ищци, аз
също ще ви моля да потвърдите изцяло присъдата на П. окръжен съд като
такава, която е постановена при спазване на всички процесуални правила и
при правилното приложение на материалния закон, поради което моля да
оставите депозираната жалба без уважение. Присъединявам се към доводите
на прокурора, които между другото, са обстоятелства, подробно изтъкнати в
мотивите на първоинстанционната присъда и няма каквото и да е основание
3
да се приеме, че подсъдимият би могъл да извърши вмененото му
престъпление в състояние на афект и то, предизвикан от страна на
пострадалата, поради което моля да оставите това искане без уважение.
Съгласявам се и с мотивите на първоинстанционния съд, и със становището
на представителя на Апелативна прокуратура – Пловдив, че действително
настоящият случай надхвърля в пъти подобни случаи, които за съжаление, не
са рядкост в нашия бит. Без коментар е начинът на живот, който не само
починалото лице А. П. е водила, но и поведението на подсъдимия и преди да
извърши престъплението, за което е предаден на съд, а и след него. На човек
му е трудно да си представи, че има хора с такъв бит, има такива отношения,
правят се такива неща и в продължение на 48 часа съвсем спокойно стоят,
употребяват алкохол, въпреки това, че подсъдимият е гледал през цялото
време безжизненото тяло на починалата жена. Защитата се опитва да извади
дивиденти в полза на подсъдимия от това, че видите ли, той е търсил
своевременно медицинска помощ. Няма как на телефон 112 според мен да се
обърне адекватно внимание от страна на лицето, което се обажда, след едно
заявление, че „жена ми се е напила, спи и не се събужда“, каквото е било
сторено от подсъдимия на 26-ти декември. Не отговаря на истината и
твърдението, че на 27-ми декември той се бил притеснил изключително много
вече и отново решил сам да се обади на телефон № 112, тъй като виждаме от
доказателствата по делото, че това се случило вследствие настояването на
свидетелката Ц. А., на която освен на множество останали свидетели е
изпратил клипче и снимки с външния вид на А., в положението, в което се
намирала, очевидно в коматозно състояние. Ето защо аз напълно се
солидаризирам с мотивите на първостепенния съд, че наказанието, което е
следвало да се определи на подсъдимия, трябва да е при превес на
отегчаващите обстоятелства, които са изброени подробно. Няма да се спирам
на тях. Аз също съм ги изтъкнала пред Окръжен съд – П.. Що се касае до
размера на гражданския иск, който ни беше присъден, той е определен по
справедливост. От данните по делото може да се направи извод за
материалното положение на подсъдимия, а и за наследниците на починалата
А. П.. Вие разбирате сами, че няма как загубата на близък човек, смърт на
една жена, която е била около 50 години, да бъде изчислен нито на 80, нито
на 100 000 лв, нито на 200 000 лв. Няма как болките и страданията да бъдат
оценени на 5 000 или на 10 000 лв, така че считам, че размерът е справедлив.
4
Друг е въпросът дали подсъдимият ще може да заплати каквото и да било
като обезщетение на моите доверители, но моля ви да потвърдите присъдата и
в тази й част, както и в наказателно-осъдителната.
АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, от името на гражданския ищец и
частен обвинител Д.П. аз Ви моля да оставите въззивната жалба без уважение
и да потвърдите изцяло първоинстанционната присъдата в двете й части - в
наказателно-правната и гражданско-правната. Считам, че не са налице
основания, които да водят до изменение или отмяна на съдебния акт.
Начинът, по който е проведено първоинстанционното съдебно следствие с
признаване на фактите и обстоятелствата, включват признание на всичко
онова, което е изложено като механизъм на извършване на престъплението в
обвинителния акт, включително и относно вина на телесната повреда, което е
довело и е в пряка връзка с настъпилата смърт. Въззивната жалба има две
насоки на защита – едната касае квалификацията на деянието, за които се
твърди, че са налице факти и обстоятелства, които могат да доведат до
изменение на тази квалификация. Другата е възприетата от съда
квалификация, насочена към размера на наложеното наказание, също така и
размера на уважените граждански искове. Считам, че в тези части съдът
много точно е направил анализ на събраните по делото доказателства, на
фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Приел е, че те
напълно съответстват на признанието, което подсъдимият е изразил пред съда
и че не са налице каквито и да е основания или данни за промяна на
въведената с обвинителния акт квалификация. Затова присъдата в тази част
намирам за абсолютно правилна и издържана. По отношение на присъдените
размери на гражданските искове, същите съответстват на принципа на
справедливост, определени са в размер, който да обезщети загубата на близък
човек, какъвто се явява връзката майка и дете. Не са налице основания, които
могат да компенсират тази загуба, за да предполага по-ниско обезщетяване.
Моля да постановите решението си, с което да потвърдите изцяло
първоинстанционния акт и да оставите без уважение въззивната жалба,
благодаря ви.
АДВ. К.: Уважаеми съдии, аз считам, че постановената присъда е
неправилна и явно несправедлива, с оглед изложеното в мотивите към нея, че
наказанието е определено при превес на отегчаващи вината обстоятелства.
Ние намираме, че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства,
5
каквито са чистото съдебно минало на подзащитния ми – същият никога не е
бил осъждан. Неговата трудова ангажираност към момента на
инкриминирания период – същият е работил на трудов договор, за което има
данни по досъдебното производство. На следващо място аз считам като
смекчаващо обстоятелство това, че същият е телефонирал на телефон № 112,
както на дата 26-ти декември, така и на дата 27.12.2020 г. В този смисъл в
хода на разследването е била изискана подробна информация от „*** – гр. К.
и е представен и компактдиск. Ето защо аз намирам, че в мотивите си
окръжният съд неправилно сочи, че подзащитният ми е потърсил медицинска
помощ едва на 27.12.2020 г., при положение, че по делото има данни, че е той
търсил такава и на 26.12.2020 год. Тоест, не би следвало търсенето на
съдействие на телефон № 112 да се тълкува като отегчаващо вината
обстоятелство, а по-скоро да се приеме, че подсъдимият е направил това,
което е било по неговите възможности и сили към онзи момент за оказване на
такава медицинска помощ. Той не е избягал от мястото, на което се е
намирал, той е стоял в жилището, полагал е грижи за пострадалото лице и е
потърсил съдействие. Именно по негов сигнал е дошъл и спешен медицински
екип, който е оказал първа помощ на пострадалата и същата е била откарана
след това в болнично заведение. Тя не е постъпила в болнично заведение по
нечий чужд сигнал, а именно по сигнал на подзащитния ми. Това, че
подаването на първия сигнал на 26-ти декември 2020 г. не е било отчетено,
може би, самата беседа не е била проведена, така че да се установи какво е
било състоянието на пострадалата, а още повече има данни, че тя
многократно преди този инцидент се е намирала в такова състояние. Тя често
е изпадала в състояние след употреба на голямо количество алкохол в
продължение на часове да лежи, да спи и да не се събужда, но все пак, на
подзащитния ми е направило впечатление, че състоянието й е по-различно от
останалите пъти, когато тя просто е употребила по-голямо количество
алкохол, след като е преценил и е сигнализирал на телефон № 112. На
следващо място в мотивите си съдът е посочил като отегчаващо вината
обстоятелство и това, че се касаело за системно домашно насилие. Нито в
обвинителния акт, нито пък от другите доказателства по делото може да
направи категоричен извод, че е имало такова системно домашно
насилие. Съдът се позовава в мотивите си на показанията на двама свидетели,
които били виждали лицето й и друг път насинено. Значи, по досъдебното
6
производство има данни, изнесени от подзащитния ми и от други свидетели,
че лицето под въздействие на алкохол понякога се е самонаранявало, падало
е, удряло се е, така че, без да има дела по Закона за защита от домашно
насилие и други данни, не може да се вмени на подзащитния ми, че има
такова домашно насилие и да се приема като отегчаващо вината
обстоятелство. Ето защо се стига до постановяване на такова явно тежко и
несправедливо наказание, именно наложено му на наказание 10 години
лишаване от свобода, което е било редуцирано с оглед присъдата, по която се
гледа делото. Десет години лишаване от свобода е наказанието при горната
граница по обвинението, което й се повдига по чл. 124 ал.1 НК, е предвидено
наказание от 3 до 12 години „лишаване от свобода“. Представителят на
държавното обвинение в първоинстанционния съд поиска наказание не по-
ниско от 5 години лишаване от свобода, като съдът му наложи наказание в
двукратния размер от този, който беше първоначално предложен от
прокуратурата. Действително съдът не е длъжен да се съобрази с тези
параметри, посочени от представителя на прокуратурата, но аз считам, че те
са били събрани, с оглед смекчаващите обстоятелства по отношение на дееца,
по отношение на това, че същият е действал под въздействието на афект и на
силно раздразнение. В обвинителния акт се сочи на стр. 2-ра, че когато се е
върнала А. П., била само по бикини, била се изпуснала по голяма и малка
нужда и това ядосало Б., който започнал да я удря. По същия начин съдът в
мотивите си коментира, че бил много ядосан от състоянието, в което е
заварил пострадалата А. П., прибирайки се от работа вкъщи. Ето защо аз
считам, че това наказание се явява несправедливо и ще моля Апелативният
съд да го намали, с оглед на своята преценка и с оглед на доказателствата,
събрани по делото. По отношение на присъдените обезщетения за
неимуществени вреди, аз ще моля същите да бъдат намалени, тъй като
действително те се определят по справедливост, но в крайна сметка при
тяхната преценка се взема в предвид това в какви отношения се е намирала
пострадалата със своите близки родственици, дали те са били по-близки като
отношения, дали са можели да разчитат един на друг и на своята подкрепа. Аз
считам, че остана напълно недоказано изложеното от представителите на
пострадалите, че същите в момента са изгубили възможността да разчитат на
нея, било то за морална подкрепа, било то за финансова или пък да полагат
грижи на възрастните си родители. Има достатъчно данни, от които е видно,
7
че А. П. е имала нужда за нея да бъдат положени грижи и тя не е била в
състояние да полага грижи, било то морални, финансови или подкрепящи, за
възрастните си родители или за своята дъщеря. Още повече, че се установи,
че те са имали много редки, спорадични телефонни обаждания, тоест
контактът между тях е бил почти прекъснат. Ето защо аз считам, че
обезщетенията в този размер са завишени и ще моля да бъдат намалени.
АДВ. П. (реплика): По повод изложеното от защитата за измисленото
наличие на домашно насилие, само ще си позволя да напомня на съда и на
всички в залата, че по делото са налице показания на множество свидетели,
които редовно са виждали пострадалата насинена и то на области и места, в
които съдебномедицинските експертизи казват, че не може да бъдат получени
от падане, удряне, самонараняване, а казват, че единственият механизъм е от
удар с тъп, твърд предмет при фронтално при право положение или в легнало
такова. Освен данните на тези свидетели и показанията на свидетелката Д.
Б.А - съпруга на подсъдимия, която в своите показания е заявила, че когато
той й се е обадил около коледните празници и когато А. П. е била в дълбоко
безсъзнание, след като е изпратил клип на пребитата жена й е казал „този път
май прекалих“. За мен тези думи на подсъдимия, казани и разказани от
неговата законна съпруга, единствено може нееднозначно да бъдат
тълкувани. Освен това, фактите и обстоятелствата за системния побой се
поддържат в показанията на дъщерята Д.М.. А. П. не е между нас, за да
свидетелства. Тук е само единият участник от техния живот и от тяхната
трагедия. Но тук са показанията на Д., която казва и разказва как майка й
многократно й предлагала да й изпрати снимки, да се показва на камера до
какво състояние този път я е довел Б.Б. и това е било далеч преди последния
случай на 25-ти декември. Това е като мое кратко възражение за липсата на
домашно насилие.
ПОДСЪДИМИЯТ Б. К. Б. (за лична защита): Съгласен съм с това, което
каза моят адвокат. Искам да ви кажа нещо, досега не съм казвал на никой. На
тази жена не съм й направил абсолютно нищо, нито съм я бил, нито нищо.
Това си е от падане. Ние сме работили в чужбина и там е падала, била е синя
цялата, карана е в болница. Аз съм бил на работа, обаждал се е хазяинът,
полицията е идвала. Закарали са я в болница. Лежала е там, обаче тя тогава е
изтрезняла и се е оправила и си е казала всичко, че самичка си е паднала. След
това аз се прибрах в Б. и пак се е напила, пак е падала, сцепила си е главата,
8
пак е карана в болница, шита е. Какво да направя, не съм я бил и това го
разправям от началото. Искам да кажа и това за дъщеря й - точно тогава тя
получи от дъщеря си eсемес: „Каза, мамо, не искам да ми се обаждаш повече,
защото моят психолог ми е казал, че като говоря с теб, след това не се
чувствам много добре. Повече няма да говоря с тебе, не ме търси“. Даже аз
съм пращал на дъщеря й снимки какво представлява и съм я обаждал много
пъти да я питам: „Кажи какво да правим с майка ти, как да я махнем от това
пиене?“.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ Б. К. Б.: Не знам какво да
искам от съда. Вие решете, не съм направил абсолютно нищо и ми е много
тежко и ми е много гадно.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със съдебния
си акт в срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание се закри в 14:03 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9