№ 178
гр. Перник, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. А.иева
при участието на секретаря Тина Р. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. А.иева Административно
наказателно дело № 20241720200487 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №24-1158-000262/28.02.2024г., издадено
от Началник сектор ПП при ОД на МВР – гр. Перник, на А. Г. Р., ЕГН
**********, са наложени административни наказания: глоба 200 /двеста/ лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок 1 /един/ месец, на основание
чл.183, ал.6, вр. ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за това,
че на 07.02. 2024 г., 21.20 часа, в гр. Перник, движейки се по ул. Юрий
Гагарин в посока от центъра на град Перник към с. Големо Бучино, като
водач на МПС – л.а. „Ауди А3“ с рег. №********, на кръстовището с улица
Младен Стоянов, не съобразява поведението си със светлинните сигнали като
навлиза и преминава на червен сигнал на светофарната уредба, работеща в
нормален режим – нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, извършено в условията на
повторност.
Срещу издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба
от А. Г., с която оспорва законосъобразността на издаденото наказателно
постановление като твърди, че незаконосъобразно е наказан за повторно
извършено нарушение на основание чл.183, ал.6 от ЗДвП, без да са посочени
обстоятелствата, обосноваващи повторността. Моли наказателното
постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят е участвал лично и поддържа
жалбата си.
Административнонакзаващият орган – началник сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР – Перник, в съпроводителното писмо към преписката,
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
1
Процесуален представител не е участвал в съдебно заседание.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от НПК, както и
доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо
правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество е и
основателна.
От фактическа страна:
На 07.02.2024г. вечерта свидетелите Н. Г. Х. и Г. А. Г. – мл.
автокнтрольори в сектор ПП към ОДМВР - Перник изпълнявали служебните
си задължения на територията на град Перник. Около 21.20 часа се намирали
в кв. Мошино в района на кръстовището от ул. Юрий Гагарин и ул. Младен
Стоянов. Възприели лек автомобил марка/модел „Ауди А3“ с рег.
№********, движещ се в посока в посока от центъра на град Перник към с.
Големо Бучино, който навлязъл и преминал кръстовището. Полицейските
служители констатирали несъобразяване на водача на превозното средство
със светлинните сигнали на светофарната уредба, подадени в същия момент,
поради което го спрели за извършване на проверка. Установили
самоличността му – А. Г. Р., и го уведомили, че за извършеното нарушение
ще бъде съставен АУАН.
За констатираното нарушение на място срещу него било образувано
административнонаказателно производство с акт за установяване на
административно нарушение серия GA, №1138522/07.02.2024г., като
актосъставителят – свид. Н. Х. приел, че водачът виновно е нарушил
разпоредбата на чл.6, т.1, предл.2 от ЗДвП. При съставяне на акта било
отразено, че Р. няма възражения относно вмененото му нарушение.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН същият не подал писмени възражения.
На 28.02.2024г., въз основа на събраните по преписката доказателства и
след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са
налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН. Установил още, че нарушението
е повторно извършено, тъй като същото лице е наказано с наказателно
постановление №23-1158-000084, влязло в сила на 24.02.2023г. Въз основа на
горното АНО издал срещу А. Р. наказателно постановление, с което на
основание чл.183, ал.6, вр. ал.5, т.1 от ЗДвП му наложил административни
наказания за повторно извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
В горния обем изложената фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите Н. Г. Х. и Г. А. Г., съставеният АУАН серия GA,
№1138522/07.02.2024г., наказателно постановление №23-1158-000084 от
01.02.2023г., издадено от началник сектор ПП – ОДМВР – Перник,
справка/картон на водача и заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи.
Основавайки се на събраната доказателствена съвкупност съдебният
състав приема, че осъществяването на състава на административното
нарушение не е доказано по несъмнен начин, което мотивира отмяна на
обжалваният административнонаказателен акт .
Изводът, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение
2
наказващият орган е формирал единствено въз основа констатациите в акта за
установяването му, като е счел, че не е необходимо събиране на
допълнителни доказателства, предвид първоначалната позиция на Р., който не
оспорил нарушението. Съгласно чл. 53 от ЗАНН наказателно постановление
се издава, когато е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В
административнонаказателното производство тежестта на доказване лежи
върху АНО, като жалбоподателят не е длъжен да доказва, че не е извършил
нарушенията, респ., че не е действал виновно, нито е допустимо да се правят
изводи в негова вреда ако не е доказал възраженията си. Регламентираната в
чл.189, ал.2 ЗДвП доказателствена сила на съставения акт за нарушение не
обвързва съда. Отразените в него обстоятелства, послужили като фактическо
основание за ангажиране административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя подлежат на доказване в съдебното производство със
средствата и способите по НПК, в съответствие с правилата и принципите в
кодекса, като доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат
да имат предварително определена сила и доказателствената тежест остава за
административнонаказващия орган, съобразно презумпцията за невиновност
в чл.16 от НПК, приложима и в административнонаказателното производство
с оглед чл.84 от ЗАНН.
В този контекст, събраните в хода на съдебното производство гласни
и писмени доказателства не установяват обстоятелствата по чл.53 от ЗАНН.
Разпитаните в съдебното следствие свидетели – Н. Х. и Г. Г., не допринасят
съществено в тази посока, тъй като заявяват, че изобщо не помнят случая,
включително след предявяване съдържанието на съставения от първия
АУАН. Посочват, че нарушението е констатирано при рутинна проверка,
неотличаваща се с нищо от множеството подобни, които извършват при
изпълнение на служебните си задължения и не могат да съобщят конкретни
обстоятелства за нея. След като никой от двамата очевидци на извършването
на нарушението не предоставя убедителни сведения за възприетите факти
/при това в относително близко време/, то наличието на съставен акт,
записите в който формално потвърждават, не е достатъчно, за да се приеме
еднозначно, че обстоятелствата в съдържанието му са отразени обективно и
точно и съответстват на действителността. Други доказателства АНО не е
ангажирал в процеса.
Изложеното мотивира съдебния състав да приеме, че вмененото на А.
Р. нарушение не е доказано по несъмнен начин, тъй като събраните
доказателства не позволяват формиране на категоричен извод, че фактите,
относими към състава на нарушението са установени точно, че го е извършил
виновно, и че законосъобразно е привлечен към административнонаказателна
отговорност за него.
Предвид възражението му относно повторността и наказването на
основание чл. 183, ал. 6, вр. ал. 5, т. 1 от ЗДвП следва да се посочи и
следното:
Жалбоподателят А. Р. е санкциониран за нарушение на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП, като му наложени административни наказания глоба двеста лева и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство един месец, тъй
като АНО е приел, че нарушението е извършено повторно. При това
3
положение последният е бил длъжен да ангажира доказателства, че с
предходно наказателно постановление лицето е било наказано за извършено
нарушение по чл. 6, т. 1, пр. 2-ро от ЗДвП, че този акт му е бил надлежно
връчен и е влязъл в сила към момента на извършване на нарушението, което е
предмет на проверка по настоящото производство. Такива доказателства АНО
не е представил на съда, но доколкото в обстоятелствената част на
наказателното постановление е цитиран друг акт по чл.58д, т.1 от ЗАНН във
връзка с наказването за повторно извършено нарушение, съдът служебно е
изискал и приобщил препис на същия към доказателствата по делото.
Съгласно §5, т.33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено
в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. Следователно,
законосъобразното подвеждане на установените факти под нормата на чл.183,
ал.6, вр ал.5, т.1 от ЗДвП е изисквало отразяване на налично по-ранно
наказване на Р. за същото по вид нарушение, означаване на акта, от който то
произтича и датата на влизането му в сила. Тези данни, релевантни относно
преценката за повторност, не са изложени в пълнота в обжалвания акт по
чл.58д, т.1 от ЗАНН, тъй като в описанието на нарушението цитираното
наказателно постановление не е индивидуализирано изчерпателно, липсва и
констатация, че с него соченият като нарушител е наказан за същото по вид
нарушение. От гледна точка правото на защита на наказания тези
обстоятелства следва да са част от фактическото описание на нарушението, не
да се извеждат и допълват от събрани доказателства по делото. Отсъствието
им в необходимата пълнота в случая е ограничило правото на защита на
жалбоподателя, за което е показателно възражението му, направено в същата
насока в жалбата, особено след като повторността на деянието не е
констатирана от актосъставителя, а е въведена от
административнонаказващия орган в издаденото наказателно постановление
при определяне вида и размера на наказанието, във връзка с което проявява
правно значение.
Изложените съображения мотивират отмяна на оспорения
административнонаказателен акт като незаконосъобразен.
Разноски по делото не са доказани, не се претендират и не се
присъждат.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.3, т.1 и 2, вр.
ал.2, т.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №24-1158-000262/28.02.2024г.,
издадено от Началник сектор ПП при ОД на МВР – гр. Перник, с което на А.
Г. Р., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. ***, на основание чл.183, ал.6, вр.
ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата са наложени административни
наказания: глоба 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок 1 /един/ месец за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, извършено в условията
4
на повторност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5