Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер  1161    Година  2011, 27.06.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, ІІІ състав

 

   на 31.05.2011 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

Секретар: МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА а. х. дело номер 309 по описа за 2011 година и като обсъди :

 

Производство пред първа инстанция.

Образувано е по жалба на А.К.Х. и И.А. Х.а, и двамата от гр.Пловдив, ул.”*****”№23, против Отказ изх. № 94 – 24152 от 23.11.2010г. на На­чалник Служба Геодезия, картография и кадастър (СГКК), гр.Пловдив към Аген­ци­ята по геодезия, картография и кадастър (АГКК), за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти на гр.Пловдив, по отношение на поземлени имоти (ПИ) с идентификатор № № 56784.519.280, № 56784.519.281 и № 5684.519.279. Кон­кретно в жалбата се зас­тъпва становище, че така постановения акт е неправилен и незаконосъобразен по­ради допуснати същестувени нарушения на административно-производстве­ни­те правила при издаването му, поради липсата на съставен на място от длъжност­ни­те лица на кадастъра акт за непълноти и грешки, който да е предявен за подпис на всички пряко заинтересувани лица. Поради така изложените съ­об­ражения се на­с­тоява за отмяна на атакуваната Заповед, като преписката се върне на органа за произнасяне. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът – Началник СГКК – гр.Пловдив, не се явява, не се представ­ля­ва и не изразява становище по жалбата.

Заинтересованата страна – Х.Г.Х., лично и чрез про­це­суалния си представител адв.Ш., оспорва жалбата. Изложените съобра­же­ния всъщност се припокриват частично с тези в жалбата – твърди се, че всъщ­ност поради несъставяне на акт за непълноти и грешки по предвидения за това ред не е установено наличието на такива, същият не е подписан от всички заинте­ре­совани страни, но поради тези съображения счита оспореният отказ за законо­съ­­об­разен и правилен.

Заинтересуваните лица – Р.Г.Х. и С.Г. Х., считат жалбата за основателна, като са съгласни с исканото изменение на КК и КР на гр.Пловдив, като носители на право на собственост по отношение на ПИ с идентификатор № 56784.519.279, засегнат от исканото изманение.

Заинтересованите лица – С.Х.Т., твърди че не може да вземе становище по жалбата, а И.Т. Трай­ков не взема такова.

По допустимостта.

Според приетата по делото административна преписка оспореният админи­ст­ра­ти­вен акт е връчен и на двамата жалбоподатели на 26.11.2010г., като в този сми­съл жалбата, подадена чрез СГКК- Пловдив на 06.12.2010г., следва да се при­е­ме, че е депозирана в рамките на за­ко­но­ус­тановения срок.

Освен това, жалбоподателите са записани в КР /л.43-46/ като носители на по 1/3 ид.част право на собственост от ПИ с идентификатор № 56784.519.280, както и по отношение на самостоятелен обект с идентификатор № 56784.519.280. 1.4, находящ се в намиращата се в дворното място сграда с идентификатор № 56784.519.280.1. От друга страна съгласно представените по делото писмени до­ка­зателства, Протоколи за съдебна делба, съответно от 6.09.1973г. по гр.д.№ 7684/1973г. по описа на ПРС, 5 състав; от 06.09.1982г. по гр.дело № 3657/19/1982 г. по описа на  ПРС, ІІ гр.състав, и от 15.09.1993г. по гр.дело № 7911/1993г. по опи­са на ПРС, ХХ гр.състав /л.19-21/, собственик по отношение на 2/3 ид.части от по­со­чения поземлен имот и касателно целия самостоятелен обект в него, е първият от жалбоподателите – А.К.Х., като вторият такъв –И. А.Х. е носител на вещно право на ползване по отношение на същите имоти. Последното не влияе върху преценката на този състав на съда, доколкото §1, т.13 от ДР на ЗКИР, "заинтересувани лица по чл.54, ал.1" /от ЗКИР/ са собстве­ни­ците и носителите на други вещни права на недвижими имоти, чиито права се за­сягат от изменението”.

Следователно, като подадена в законоустановения срок и от заинтересу­ва­ни лица, съответно при наличието на правен интерес, жалбата се явява ДОПУС­ТИ­МА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Според чл.54 ал.1 от ЗКИР, измененията в КК и КР, когато съдържат непъл­но­ти или грешки, са одобрени при нарушение на закона, или се нанасят допълни­тел­ни кадастрални данни по реда на чл.34, ал.1 от закона, се одобряват със запо­вед от изпълнителния директор на АГКК или от овластен от него началник на СГКК.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, обнародвана в ДВ, бр. 51 от 07.07.2009г., с която са одобрени КК и КР за землището на град Пловдив, като липсват доказателства за наличието на неприключило съдебно оспорване на за­по­ведта относно процесните три имота.

 Освен това въпреки липсата на такава по делото на съда е служебно из­ве­ст­но, предвид множеството такива дела на производство пред него, че е налична и Заповед № 300-120 от 15.08.2003г. на Изпълнителния директор на АГКК, с която е делегирал правомощието си по чл.54, ал.1 от ЗКИР на началниците на СГКК, между които и началника на СГКК-Пловдив. Посоченото делегиране на законови правомощия е надлежно направено, поради което съдът намира, че процесната за­повед е издадена от компетентен орган.

На следващо място, непълнотите или грешките на основните данни в када­ст­ралната карта и кадастралните регистри се допълват или поправят по молба на заинтересуваното лице.

В случая, началникът на СГКК-Пловдив е бил сезиран от страна на заинте­ре­суваните лица – оспорващите А. и И. Х.и със Заявление с Вх.№ 94-24152 от 22.10.2010г. /л.8/ за коригиране границите на ПИ с идентификатор № 56784.519.280 по КК на гр.Пловдив. Към заявлението били приложени изискуеми­те документи, съгласно разпоредбата на чл.58 от Наредба №3 за съдържанието, съз­даването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба №3), в това число- геодезическо заснемане на ПИ с идентификатор № 56784.519.280 /л.27-36/, изготвено от инж. В.Б., вписан със Заповед №190 от 09.05.2001г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра (АК), понастоящем АГКК, в регистъра на лицата, правоспособни да извършва дейности по кадастъра, и скица-проект на заявеното изменение /л.37, 38/.

Според легалното определение на §1, т.10 от ДР на Наредба №3, "непъл­но­ти и грешки" са несъответствия в данните за недвижимите имоти, които са съще­ст­вували към момента на одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри, съответно в одобрения кадастрален план, спрямо действителното им със­тояние, които “непълноти и грешки”, съгласно чл.53, ал.3 от ЗКИР, се установя­ват на самото място от СГКК с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пря­ко заинтересуваните собственици, а според чл.62, ал.2 от Наредба №3, актът за непълноти и грешки се съставя по образец, одобрен от изпълнителния дирек­тор на АК, понастоящем АГКК.

Неподписването на акта за непълноти и грешки от страна на заинтересу­ва­ни­те лица е индиция за наличието на спор за материално право, което обстоятел­ст­­во, според чл.53, ал.2 от ЗКИР, съответно чл.62, ал.6 от Наредба №3, е пречка за изменение на картата, преди разрешаването на спора за материалното право по исков ред.

Разбира се, нормативният ред съдържа изключение от посоченото правило за подписване на акта от заинтересованите лица, когато изменението на картата е в изпълнение на съдебно решение или пък регулационните линии от приложен ус­т­ройствен план се нанасят като имотни граници (чл.62, ал.5 от Наредба №3, като отделен е въпросът, но и ирелевантен в процесния случай, по отношение на тъл­ку­ването на последната част от цитираната правна норма и нейното приложение). В случая не сме изправени пред нито една от цитираните хипотези.

По делото е приета 1 бланка на Акт за непълноти и грешки, листове 10 и 11 от делото, ведно със Скица проект по отношение на ПИ с идентификатор № № 56784.519.279, № 56784.519.280 и № 56784.519.281, както и протокол за удостове­ря­ване на означени граници на ПИ касателно същите имоти /л.16-17/.

Така представената бланка на Акт за непълноти и грешки обаче не е ясно въ­обще от кой точно е съставен, като съдържа подписите на заявителите, заинте­ре­со­ваните лица Р. и С.Ховсепян /носители на правото на собоственост по отношение на ПИ с идентификатор № 56784.519.279/, не съдържа подпис на за­интересованото лице Х.Б. /като носител на правото на собственост по отношение на ПИ с иднетификатор № 56784.519.281/, като въобще в него не при­състват посочени като заинтересовани лица, коституираните като такива в про­цеса С. и И. Трайкови, които се установи да са носители на право на соб­ственост по отношение на самостоятелен обект, находящ с в ПИ с идентифи­ка­тор № 56784.519.280.

Скица проект, Скицата на новообразуваните имоти и протоколът за удос­то­ве­ряване на означени граници на ПИ от своя страна също не са съставени от длъ­ж­ностно лице на службата по кадастъра, а са съставени от лицето, правос­по­соб­но да извършва дейности по кадастъра.

Изложеното обосновава извода на този състав на съда, че никой от посоче­ните документи всъщност не представлява акт за непълноти и грешки по смисъла на ЗКИР и Наредба №3, което води до извода, че такъв въобще не е съставян и то на място в хода на административното производство по издаване на оспорения отказ, съответно такъв не е бил предявен на всички заинтересовани лица.

Съгласно чл.62 ал.2 и 3 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, непълнотите и грешките се установяват на място от службата по кадастъра с акт по образец, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересува­ни­те собственици, а при неподписване на акта от заинтересуваните лица, респ. под­пис­ване с възражение, това обстоятелство се отбелязва от съставителя, и е осно­ва­ние за издаване на отказ за отразяване на непълнотата или грешката в кадас­тъ­ра. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.53, ал. 3 ЗКИР.

В конкретния случай безспорно се установи фактът, че акт на практика не е съставен, а изготвеният протокол за трасиране, означаване и координиране не е предявен на собственика на засегнатия съседен имот Х.Б., както и на носителите на право на собственост по отношение на самостоятелен обект в соб­ствения на заявителите недвижим имот, както и не е останал изяснен въпро-сът за носителя на правото на собственост по отношение на останалата 1/3 ид. част от същия, което лице/лица съответно се явяват заинтересовани такива по сми­съла на § 1 т.13 от ДР на ЗКИР, поради което и следва да вземат участие в про­цедурата.

Изложеното безспорно води до извода за наличие на нарушение на адми­ни­стративната процедура от категорията на съществените, което е достатъчно ос­но­вание за отмяна на акта като незаконосъобразен.

Консеквентно на изложеното оспореният отказ следва да бъде отменен ка­то неправилен и незаконосъобразен, а преписката – да се върне на админист­ра­тив­ния орган за произнасяне.

При новото произнасяне органът следва да спази горепосочените изисква­ния на закона, да издири и правилно конституира заинтиресованите лица в про­це­ду­рата, изложи конкретни обстоятелства и доводи от фактическа и правна страна, включително и при твърдения за наличен спор за материално право, както и се съ­об­рази обстоятелството, че евентуалното наличие на спор за материално пра­во между собствениците на ПИ с идентификатори № № 56784.519.280 и № 56784. 519.281 /категорични данни за което няма на този етап, при липсата на съставен акт за непълноти и грешки и липсата на категорична позиция по този въпрос и в на­стоящото съдебно производство/, не е пречка за частично уважаване на иска­но­то изменение, касателно правилното отразяване на границата между имотите с иден­тификатор № 56784.519.280 и № 56784.519.279 и останалите данни в ка-да­ст­ралната карта и кадастрални регистри, при липсата на такъв спор между носи­те­лите на право на собственост между тях.

С оглед очерталия се изход на делото, направеното искане за присъждане на разноските от страна на жалбоподателите се явява основателно и ответното уч­реждение следва да бъде осъдено да заплати на оспорващите сумата от по 260 лева на все­ки един от тях.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И

 

ОТМЕНЯ Отказ изх. № 94–24152 от 23.11.2010г. на На­чалник Служба Гео­де­­зия, картография и кадастър, гр.Пловдив към Аген­ци­ята по геодезия, картог­ра­фия и кадастър, за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти на гр.Пловдив, по отношение на поземлени имоти с иден­ти­фикатор № № 56784.519.280, № 56784.519.281 и № 5684.519.279.

ВРЪЩА преписката на СГКК – гр.Пловдив, за постановяване на админи­ст­ративен акт по заявление вх. № 94-24152 от 22.10.2010г. при спазване на за­дъл­­жи­тел­ните указания по тълкуването и при­ла­га­нето на закона, изложени в нас­то­я­що­­то решение, в тази му част.

ОСЪЖДА Агенцията по геодезия, картография и кадастър да заплати на А. К.Х., ЕГ **********, гр.Пловдив, ул*******, сумата от 260 /двеста и шестдесет/ лева, разноски по делото.

ОСЪЖДА Агенцията по геодезия, картография и кадастър да заплати на И. А. Х., ЕГН **********, гр.Пловдив, ул.”*****”, су­ма­та от 260 /двеста и шестдесет/ лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: