№ 13165
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110160794 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по повод на искова молба на Л. В. Г., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. ............. – партер, срещу „.............“ ООД, ЕИК .........., със седалище и адрес на
управление: гр. ............., с която е предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че не
подлежат на принудително изпълнение поради погасяването им по давност вземанията по
изпълнителен лист от 14.06.2012 г. по гр. д. № 21502/2012 г. по описа на СРС, 48 състав, за
принудителното събиране на които е образувано изпълнително дело № 2016........0401347 по
описа на ЧСИ ........... с рег. № ........ на КЧСИ.
В исковата молба се излагат фактически твърдения, че въз основа на изпълнителен
лист от 14.06.2012 г. по гр. д. № 21502/2012 г. по описа на СРС, 48 състав, Л. В. Г. е осъден
да заплати в полза на „.............“ ООД, с ново наименование „.............“ ООД, следните суми: 1
488,67 лева – главница, ведно със законната лихва до изплащане на вземането, 233,00 лева –
разноски. За принудителното събиране на вземанията по издадения изпълнителен лист е
било образувано ИД № 4341/2012 г. по описа на ЧСИ ............ с рег. № ........... впоследствие
преобразувано в ИД № 2016........0401347 г. по описа на ЧСИ ........... с рег. № ........ на КЧСИ.
Ищецът твърди, че последното изпълнително действие, извършено по ИД № 4341/2012 г., е
от 17.12.2012 г. След тази дата не били извършвани други валидни изпълнителни действия,
които да са препятствали перемиране на делото, както и да са прекъсвали теченето на
погасителната давност. Едва на 02.10.2024 г. ищецът получил уведомление за наложен запор
върху вземанията му по банкови сметки, с оглед на което и доколкото в периода 17.12.2012 г.
– 02.10.2024 г. не са извършвани принудителни действия, счита, че вземанията по процесния
изпълнителен лист са погасени по давност.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва
предявения иск като неоснователен. Поддържа, че в приложимия петгодишен давностен
срок са регулярно извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната
давност. Моли за отхвърляне на иска.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото са изискани и представени в заверен препис материалите по
1
изпълнително дело /ИД/ № 4341/2012 по описа на ЧСИ ............ с рег. № ........... и
материалите по ИД № 2016........0401347 г. по описа на ЧСИ ........... с рег. № ........ на
КЧСИ. От материалите по тях съдът установи следните обстоятелства:
Въз основа на процесния изпълнителен лист от 14.06.2012 г., издаден въз основа на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 04.06.2012 г. по ч. гр. д. № 21502/2012 г. на СРС, 48
състав, с молба от 10.07.2012 г. „.............“ ООД, с ново наименование „.............“ ООД, е
поискало образуването на изпълнително дело срещу Л. В. Г. пред ЧСИ ............ с рег. №
......... В молбата се съдържат искания от взискателя за принудително събиране на
вземанията му чрез налагане на запор върху вземанията му по банкови сметки,
произтичащи от трудови възнаграждения и др. С молбата е възложено на ЧСИ
извършването на всички действия по чл. 18 ЗЧСИ.
С разпореждане от 10.07.2012 г. ЧСИ ....... е образувала изпълнително дело срещу Л.
В. Г. – ИД № 4341/2012 г., разпоредила е да се изпратят съобщения по чл. 191 ДОПК до
НАП, както и запорни съобщения; разпоредила е изпращане на покана за доброволно
изпълнение до длъжника.
До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 3203/10.07.2012 г.
/л. 13 от ИД/, ведно с постановената заповед за незабавно изпълнение, която е връчена на
длъжника на 13.07.2012 г. Със същата, на основание чл. 428, ал. 1 ГПК, съдебният
изпълнител е поканил длъжника в двуседмичен срок от получаването на поканата да
изпълни доброволно задължението си по подлежащия на изпълнение акт, приложен към
поканата. В тежест на длъжника са начислени и следните такси и разноски по ИД: 300,00
лева – адвокатско възнаграждение, 305,24 лева – такси.
По делото не се твърди и не се установява от събраните доказателства в
законоустановения двуседмичен срок от връчване на поканата за доброволно изпълнение /в
приложимата редакция на разпоредбата на чл. 414, ал. 2 ГПК – ДВ, бр. 59/20.07.2007 г./ да е
постъпило възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение. Поради това и по
аргумент от чл. 416, ал. 1 ГПК заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила на
30.07.2012 г.
На 10.07.2012 г. ЧСИ ....... е изпратила запорно съобщение до дружеството –
работодател на длъжника – .............“ ООД /л. 12 от ИД/, за налагане на запор върху
получаваното от длъжника трудово възнаграждение. Запорното съобщение е получено на
13.07.2012 г.
Видно от приложени по ИД № 4341/2012 г. извлечения от банкови сметки на
съдебния изпълнител, в резултат на приложения изпълнителен способ, в хода на
изпълнителния процес са постъпили следните плащания /л. 14 – л. 26/: 1./ на 09.08.2012 г. –
125,06 лева, 2./ на 10.09.2012 г. – 55,87 лева, 3./ на 09.10.2012 г. – 81,56 лева, 4./ на 09.11.2012
г. – 77,82 лева, 5./ на 10.12.2012 г. – 119,61 лева.
С 2 броя платежни документи от 24.09.2012 г. /л. 16-17 от ИД/ ЧСИ ....... е наредила
плащане на сума в размер на 130,93 лева в полза на взискателя, и плащане в размер на 50,00
лева в полза на съдебния изпълнител.
С 2 броя платежни документи от 14.11.2012 г. /л. 22-23 от ИД/ ЧСИ ....... е наредила
плащане на сума в размер на 119,38 лева в полза на взискателя, и плащане в размер на 50,00
лева в полза на съдебния изпълнител.
С 2 броя платежни документи от 17.12.2012 г. /л. 28-29/ ЧСИ ....... е наредила
плащане на сума в размер на 89,61 лева в полза на взискателя, и плащане в размер на 30,00
лева в полза на съдебния изпълнител.
С оглед на горните данни за плащания следва извод, че общо постъпили по ИД №
4341/2012 г. са суми в общ размер на 459,92 лева, от които 339,92 лева са разпределени в
полза на взискателя. На основание чл. 76, ал. 2 ЗЗД от така постъпилата обща сума погасени
първи по ред са сторените от взискателя разноски по изпълнителното дело, посочени в
поканата за доброволно изпълнение: 300,00 лева – адвокатско възнаграждение за ИД, 305,24
лева – такси по ИД. Доколкото общо постъпилата сума е по-ниска от сторените от
взискателя разноски, съдът приема, че никаква част от вземанията по издадения
изпълнителен лист от 14.06.2012 г. не са били погасени от длъжника чрез плащане.
С уведомително писмо от 13.12.2012 г. /л. 27 от ИД/ работодателят .............“ ООД е
уведомил съдебния изпълнител, че преустановява удръжките от трудовото възнаграждение
на Л. В. Г., тъй като считано от 27.11.2012 г. трудовият му договор е прекратен.
2
С молба от 20.03.2013 г. / л. 32 от ИД/ длъжникът Л. В. Г. е отправил искане към ЧСИ
....... да не налага запор върху трудовото му възнаграждение, като е декларирал пред нея, че
доброволно ще погасява задълженията си по ИД.
С молба от 20.08.2014 г. /л. 37 от ИД/ взискателят е отправил искане към съдебния
изпълнител да извърши справка за притежавано от длъжника недвижимо имущество.
С молба от 20.01.2016 г. /л. 42 от ИД/ взискателят е отправил искане към ЧСИ ....... за
прехвърляне на ИД № 4341/2012 г. при ЧСИ ............ за продължаване на изпълнителните
действия.
С разпореждане от 09.02.2016 г. ЧСИ ........... с рег. № ........ на КЧСИ /л. 46 от ИД/ е
образувал изпълнително дело срещу Л. В. Г. – ИД № 2016........0401347, и е разпоредил да се
уведомят ЧСИ ............ взискателите, длъжника и третите лица за прехвърлянето и за номера
на образуваното пред този съдебен изпълнител ИД. Със същото разпореждане ЧСИ е
оставил без движение ИД № 2016........0401347 с указания до взискателя да посочи
изпълнителен способ. Начислени са и следните такси и разноски: 24,00 лева – такса по т. 5
от ТТРЗЧСИ, и 240,80 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
С молба от 29.02.2016 г. /л. 51 от ИД/ взискателят е посочил конкретен способ за
изпълнение и е възложил на ЧСИ извършването на всички действия по чл. 18 ЗЧСИ.
С разпореждане от 10.11.2016 г. /л. 53 от ИД/ ЧСИ ............ е разпоредил извършване
на опис на движимото имущество на длъжника.
С разпореждане от 27.02.2018 г. /л. 56 от ИД/ ЧСИ ............ е разпоредил извършване
на опис на движимото имущество на длъжника.
С разпореждане от 13.03.2018 г. /л. 59 от ИД/ ЧСИ ............ е разпоредил налагане на
запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки.
На 13.03.2018 г. са изпратени запорни съобщения до „......... АД и „.......... АД.
С разпореждане от 02.11.2018 г. /л. 72 от ИД/ ЧСИ ............ е разпоредил извършване
на опис на движимото имущество на длъжника.
С разпореждане от 05.07.2019 г. /л. 75 от ИД/ ЧСИ ............ е разпоредил извършване
на опис на движимото имущество на длъжника.
С молба от 03.12.2019 г. /л. 78 от ИД/ взискателят е отправил искане към съдебния
изпълнител за насрочване на опис на движимото имущество на длъжника.
С разпореждане от 19.12.2019 г. /л. 79 от ИД/ ЧСИ ............ е разпоредил извършване
на опис на движимото имущество на длъжника.
С разпореждане от 14.09.2020 г. /л. 82 от ИД/ ЧСИ ............ е разпоредил извършване
на опис на движимото имущество на длъжника.
С молба от 13.11.2020 г. /л. 85 от ИД/ взискателят е отправил искане към съдебния
изпълнител за насрочване на опис на движимото имущество на длъжника.
С разпореждане от 05.02.2021 г. /л. 86 от ИД/ ЧСИ ............ е разпоредил извършване
на опис на движимото имущество на длъжника.
С разпореждане от 11.06.2021 г. /л. 90 от ИД/ ЧСИ ............ е разпоредил извършване
на опис на движимото имущество на длъжника.
С разпореждане от 12.08.2021 г. /л. 93 от ИД/ ЧСИ ............ е разпоредил извършване
на опис на движимото имущество на длъжника.
С молба от 13.01.2022 г. /л. 96 от ИД/ взискателят е отправил искане към съдебния
изпълнител за насрочване на опис на движимото и недвижимото имущество на длъжника.
С разпореждане от 09.03.2022 г. /л. 100 от ИД/ ЧСИ ............ е разпоредил извършване
на опис на движимото имущество на длъжника.
На 08.04.2022 г. е изпратено запорно съобщение /л. 104 от ИД/ до „.......... АД.
С разпореждане от 19.07.2022 г. /л. 106 от ИД/ ЧСИ ............ е разпоредил извършване
на опис на движимото имущество на длъжника.
На 23.11.2022 г. е изпратено запорно съобщение /л. 109 от ИД/ до „......... АД
С молба от 20.02.2023 г. /л. 111 от ИД/ взискателят е отправил искане към съдебния
изпълнител за насрочване на опис на движимото имущество на длъжника.
С разпореждане от 12.07.2023 г. /л. 112 от ИД/ ЧСИ ............ е разпоредил извършване
на опис на движимото имущество на длъжника.
3
С разпореждане от 07.12.2023 г. /л. 116 от ИД/ ЧСИ ............ е разпоредил извършване
на опис на движимото имущество на длъжника.
С разпореждане от 29.08.2024 г. /л. 120 от ИД/ ЧСИ ............ е разпоредил извършване
на опис на движимото имущество на длъжника.
С разпореждане от 29.08.2024 г. /л. 121 от ИД/ ЧСИ ............ е разпоредил налагане на
запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника, получавано от ............“
ООД.
На 29.08.2024 г. в изпратено запорно съобщение до работодателя ............“ ООД.
С разпореждане от 24.09.2024 г. /л. 125 от ИД/ ЧСИ ............ е разпоредил налагане на
запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки в „........“ ЕАД.
С молба от 04.11.2024 г. /л. 131 от ИД/ взискателят е отправил искане към съдебния
изпълнител за насрочване на опис на движимото имущество на длъжника.
Съгласно служебно изискана от съдебния изпълнител Справка за постъпили и
разпределени суми по ИД № 2016........0401347, находяща се на л. 55 от настоящото дело/,
след прехвърлянето му при ЧСИ ........... по ИД са постъпили суми в общ размер на 129,84
лева, от които разпределени в полза на взискателя са суми в размер на 123,15 лева, а в полза
на ЧСИ 6,69 лева. Следователно постъпилите и разпределени суми, на основание чл. 76, ал.
2 ЗЗД, са послужили за частично погасяване на сторените от взискателя разноски по ИД и не
са послужили за погасяване на същинските задължения, за които е издаден процесният
изпълнителен лист от 14.06.2012 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
В предмета на делото е включен отрицателен установителен иск за установяване в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество процесните
суми, за които е бил издаден изпълнителен лист от 14.06.2012 г. по гр. д. № 21502/2012 г. по
описа на СРС, 48 състав, за принудителното събиране на които е образувано изпълнително
дело № 2016........0401347 по описа на ЧСИ ........... с рег. № ........ на КЧСИ, поради
погасяването им по давност.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се
ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК
следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение,
когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не е било
провеждано – в този смисъл Определение № 956/22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на
ВКС, I ТО. Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез
предявяване на иска по чл. 439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че
изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното
му установяване, които обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо не
всички правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а
само тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение (в този
смисъл и Определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, ІV ГО).
По изложените съображения, в съответствие с императивните изисквания на
процесуалния закон, на изследване подлежат само онези факти, които са настъпили след
влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен
лист, по силата на който е образувано изпълнително производство.
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение
замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването от
длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се
извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е било
подадено в срок, какъвто е и разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила.
Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в
този случай е установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче
обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл.
4
414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта за изпълнение влиза в сила, като се получава
ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване
на вземането са основанията по иска с правно основание чл. 424 ГПК – при новооткрити
обстоятелства и нови писмени доказателства. В този смисъл е и трайната и непротиворечива
съдебна практика на ВКС – напр. Определение № 480/9.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г.
на ВКС, IV ГО. Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма
на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от
възможността да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за
изпълнение на основание чл. 423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК
(отм.) във връзка с издаването на ИЛ въз основа на несъдебно изпълнително основание, в
който е била предвидена възможност за предявяване искове – чл. 252 ГПК (отм.), чл. 254
ГПК (отм.), чл. 255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В
действащия ГПК с изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение против
заповедта за изпълнение се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен
правен спор относно съществуването на вземането.
Въпреки съществуващите сходства между уредбата на несъдебните изпълнителни
основания по ГПК (отм.) и на заповедното производство, уредено в Глава XXXVII на
действащия ГПК, последното има съществени специфики, които правят недопустимо
поставянето на знак за равенство помежду им. Стабилитетът на заповедта за изпълнение
произтича от това, че тя влиза в законна сила, за разлика от несъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 ГПК (отм.).
Съгласно т. 14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК, ВКС, новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния
процес и поради това заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва
давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но
съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, ако е бил
спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след
изтичането на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, давността не се счита прекъсната със
заявлението. Неподаването на възражение от страна на длъжника създава презумпция, че
вземането е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на
нея се издава изпълнителен лист съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че нормата на чл. 117, ал. 2
ГПК следва да намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице
постановена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, влязла в сила поради
неподаване на възражение от страна на длъжника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК,
респ. приложима в процесната хипотеза е установената в чл. 117, ал. 2 ГПК 5 – годишна
погасителна давност.
В конкретния случай на 14.06.2012 г. е бил издаден изпълнителният лист въз основа
на постановената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника Л. В. Г..
Поканата за доброволно изпълнение е била изпратена на длъжника от ЧСИ ............ ведно с
подлежащия на изпълнение акт – заповедта за незабавно изпълнение, и е била връчена на
длъжника на 13.07.2012 г. /л. 13 от ИД /. С оглед така констатираното, настоящият състав
приема, че двуседмичният срок по чл. 414, ал. 2 ГПК /в приложимата към този момент
редакция/ за подаване на възражение от длъжника е изтекъл на 30.07.2012 г. (присъствен
ден – понеделник), респ. заповедта за изпълнение е влязла в сила на 30.07.2012 г. В
конкретния случай между страните не е спорно обстоятелството, че издадената заповед за
изпълнение е влязла в сила в хипотезата на чл. 416, пр. 1 ГПК.
С оглед на разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на
процесната заповед за изпълнение – 30.07.2012 г., е започнала да тече нова 5 - годишна
погасителна давност.
Съгласно предвиденото в чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. №
2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е било предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ/, като примерно и неизчерпателно
са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността. Взискателят има задължение
със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки
5
изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително
и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес
давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска
нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не
иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по силата на закона, без значение дали и
кога съдебният изпълнител ще постанови акт за неговото прекратяване, тъй като актът има
единствено декларативен, но не и конститутивен характер. Поради това новата давност
започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното
производство, а от датата на предприемането от страна на взискателя на последното по
време валидно изпълнително действие.
С Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, е
обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд (ППВС).
Според даденото с ППВС № 3/1980 г. тълкуване образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не
тече. С т. 10 от цитираното ТР е дадено противоположно разрешение, като е прието, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко едно действие по принудително
изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не
спира. С Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV ГО,
Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. дело № 2917/2018 г. по описа на ВКС, IV ГО, и др., е
прието, че прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяване по давност на дадени вземания, които
са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за
период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата
преди момента на постановяване на ТР, но въз основа на даденото с него тълкуване, което
би довело и до несъобразяване на действащото към този момент ППВС. Поради това
даденото с отмененото ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да намери
приложение и след отмяната на ППВС, когато спорът се отнася до последиците от нормата,
които са били реализирани за период преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР
ще се прилага от този момент за вбъдеще. С оглед на това, извършената с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, отмяна на
ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т.
10 разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и за тези, които са приключили преди това.
Съгласно приетото в Решение № 50007/27.05.2025 г. по гр. д. № 3954/2020 г. на ВКС,
III ГО, допуснато до касационно обжалване по въпроса „Искането на взискателя за
насрочване на опис на движими вещи представлява ли изпълнително действие, годно да
прекъсне погасителната давност за вземането, ако исканият опис не е извършен?“, е
прието следното: „С т. 10 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС и с
т. 3 ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че искането
за прилагане на определен изпълнителен способ, какъвто е описът на движими вещи,
прекъсва погасителната давност и оттогава започва да тече нов погасителен
давностен срок.“
Настоящият съдебен състав изцяло споделя практиката на ВКС, обективирана в
горепосочените съдебни решения.
В контекста на гореизложеното настоящият състав приема, че процесните вземания
не са погасени по давност поради следното:
След съвкупен анализ на доказателствата по делото съдът установи, че в периода от
стабилизиране на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК /на 30.07.2012 г./ до датата на
сезиране на настоящия състав, в рамките на ИД № 4341/2012 по описа на ЧСИ ............ с рег.
№ ........... и ИД № 2016........0401347 г. по описа на ЧСИ ........... с рег. № ........ на КЧСИ,
регулярно са поискани и предприемани изпълнителни действия, които са препятствали
6
изтичането на петгодишната погасителна давност, както следва: 1./ на 09.08.2012 г.,
10.09.2012 г., 09.10.2012 г., 09.11.2012 г. и 10.12.2012 г., в резултат на успешно приложен
способ за принудително изпълнение – запор на вземането за трудово възнаграждение, са
били извършени удръжки от трудовия доход на длъжника, постъпили по ИД; 2./ с молба от
20.03.2013 г. длъжникът Л. В. Г. е отправил искане към ЧСИ ....... да не налага запор върху
трудовото му възнаграждение, като е декларирал пред нея, че доброволно ще погасява
задълженията си по ИД, с което същият е признал съществуването на вземанията по
процесния изпълнителен лист – основание за прекъсване на давността по чл. 116, б. „а“ ЗЗД;
3./ с молба от 29.02.2016 г. взискателят е посочил конкретен способ за изпълнение и е
възложил на ЧСИ ............ извършването на всички действия по чл. 18 ЗЧСИ; 4./ с молба от
03.12.2019 г. взискателят е отправил искане към съдебния изпълнител за насрочване на опис
на движимото имущество на длъжника; 5./ с молба от 13.11.2020 г. взискателят е отправил
искане към съдебния изпълнител за насрочване на опис на движимото имущество на
длъжника; 6./ с молба от 13.01.2022 г. взискателят е отправил искане към съдебния
изпълнител за насрочване на опис на движимото и недвижимото имущество на длъжника;
7./ с молба от 20.02.2023 г. взискателят е отправил искане към съдебния изпълнител за
насрочване на опис на движимото имущество на длъжника; 8./ с молба от 04.11.2024 г.
взискателят е отправил искане към съдебния изпълнител за насрочване на опис на
движимото имущество на длъжника. Следователно, от материалите по приложените ИД не
се установява период от време, по-дълъг от 5 години, в които взискателят да не е проявил
активност и да е поискал извършването на изпълнителни действия. В този смисъл, следва да
се отбележи, че исканията на взискателя за насрочване на опис съобразно цитираната по-
горе практика на върховната инстанция – Решение № 50007/27.05.2025 г. по гр. д. №
3954/2020 г. на ВКС, III ГО, представляват искане за прилагане на определен изпълнителен
способ, годно да погасителната давност, и считано от момента на неговото отправяне към
съдебния изпълнител започва да тече нов погасителен давностен срок. В тази насока следва
да се посочи още, че съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от
Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 г. по описа на ОСГТК на
ВКС, погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В мотивите на посоченото ТР е
възприето становището, че перемпцията и давността са различни правни институти с
различни правни последици, като кредиторът по изпълнително дело, допуснал с
бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния
материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали
погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността
като поиска изпълнителни действия отново. За него санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е в
друго – той губи възможност да събере от имуществото на длъжника вече направените
разноски по перемираното дело, губи наложените обезпечения и напредъка, постигнат по
предприетите изпълнителни действия, изграждащи неосъществилите се изпълнителни
способи. Перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното
процесуално правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска
принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител
като орган по принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на
изпълнителния лист. Ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след
настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение.
Изпълнено е условието за определеност на дължимата защита и съдействие по чл. 6, ал. 2
ГПК. Съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за
принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в
изпълнителния лист, който е в негово държане. За давността и нейното прекъсване
водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се
осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ,
давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от
кредитора. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той
не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния
изпълнител. С оглед възприемането на цитираното становище, съдебният състав намира, че
ирелевантно в конкретно разглеждания случай е дали в спорния период е налице период от
две години по воденото срещу длъжника ИД, в който да не са били извършвани
изпълнителни действия, респ. дали са предприемани такива след евентуално перемиране на
делото. Правно ирелевантни се явяват само тези действия на съдебния изпълнител,
предприети от него по вече перемирано дело при липса на нарочно искане на взискателя за
тяхното извършване или възлагането им по реда на чл. 18 ЗЧСИ. В конкретния случай,
7
съдът установи наличие на такива действия, но не ги отчете при преценката си за
неоснователност на иска, а съобрази само валидно извършените такива.
Предвид осъществяването на горепосочените изпълнителни действия през 2012 г.,
2013 г., 2016 г., 2019 г., 2020 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г., съдът приема, че считано от
30.07.2012 г. до датата на сезиране на съда – 14.10.2024 г., не е изтекла предвидената в
закона петгодишна погасителна давност, тъй като същата е била регулярно прекъсвана в
посочения период. Следва да се отбележи, че при преценка изтекла ли е приложимата 5-
годишна погасителна давност съдът съобрази и спирането на теченето на давността поради
обявеното извънредно положение в Република България със Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.).
Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение, спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове,
с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за
частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Съгласно § 13 от ПЗР на
Закона за здравето (обн. в ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в Държавен вестник. Ето защо, давностният срок в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. е
спрял да тече и продължил да тече, считано от 21.05.2020 г. Продължителността на този
период на спиране на основание ЗМДВИП е 2 месеца и 8 дни.
При горните мотиви съдът намира иска с правно основание чл. 439 ГПК за
неоснователен.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски има ответникът по делото. В полза на
същия следва да се присъди сумата от 700,00 лева – платен в брой адвокатски хонорар
съгласно договор за правна защита и съдействие от 24.03.2025 г. /л. 38 от делото/.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. В. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. .............
– партер, срещу „.............“ ООД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр.
............., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване
за установено в отношенията между страните, че не подлежат на принудително изпълнение
поради погасяването им по давност вземанията по изпълнителен лист от 14.06.2012 г. по
гр. д. № 21502/2012 г. по описа на СРС, 48 състав, за следните суми: 1 488,67 лева –
главница, ведно със законната лихва до изплащане на вземането, 233,00 лева – разноски, за
принудителното събиране на които е образувано изпълнително дело № 2016........0401347 по
описа на ЧСИ ........... с рег. № ........ на КЧСИ.
ОСЪЖДА Л. В. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ............. – партер, ДА
ЗАПЛАТИ на „.............“ ООД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр.
............., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 700,00 лева – сторени разноски
за адвокатски хонорар в производството по гр. д. № 60794/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 29
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8