Производството е образувано по частна жалба, подадена от адв. М. Шабан от АК- Кърджали, пълномощник на Денислава Мехмедова Ахмед от с. Айрово, община Кърджалипротив определение № 398/18.06.2012 г., постановено по гр. д. № 169/2012 г. по описа на Момчилградския районен съд. Поддържа се в жалбата, че атакуваното определение енеобосновано и се излагат подробни съображения. Жалбодателят моли да се отмени определението и се допусне исканата обезпечителна мярка или такава по преценка на съда. Въззивният съд като прецени доказателствата по делото при и по повод изложеното в жалбата, констатира: Частната жалба е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда са следните: Съгласно разпоредбата на чл. 389 ал. 1 от ГПК във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство, ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска. Съгласно ал. 2 на сочената разпоредба обезпечение се допуска по всички видове искове. В разпоредбата на чл. 391 от ГПК са посочени предпоставките за допускане на обезпечението, а именно- когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, и ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или бъде представена гаранция в определения от съда размер, съгласно чл. 180 и 181 от ЗЗД. Или, целта на обезпечението е да гарантира осъществяване на правата на ищеца при благоприятен за него изход на спора. При произнасяне по искането за допускане на обезпечение, съдът задължително следва да прецени налице ли е допустимост и вероятна основателност на иска; налице ли е обезпечителна нужда- без исканото обезпечение за ищеца да е невъзможно или да се затрудни осъществяване правата по бъдещото решение, което евентуално ще бъде в негова полза; адекватност на исканата обезпечителна мярка, в т. ч. съответна ли е на вида на търсената с иска защита на правата на ищеца, както и необходимостта от представяне на гаранция, респ. размерът й. Тази преценка винаги е конкретна- на база твърденията в молбата и представените към нея доказателства. Липсата на която и да е от посочените предпоставки, обуславя неоснователност на молбата за обезпечаване на иска. В случая, пред Момчилградския районен съд е предявен иск от Денислава Мехмедова Ахмед против Нурхан Мюмюн Ахмед за прекратяване на брака им с правно основание чл. 49 от СК, ведно със свързаните с него искове за упражняване на родителските права и издръжката на малолетните деца, фамилното име след развода, ползване на семейно жилище. Съдът счита, че макар искането за обезпечение да изхожда от легитимирано лице и предявените искове за прекратяване на брака между страните по делото и свързаните с тях искове, да са допустими и вероятно основателни, не са налице всички предпоставки за допускане на исканото обезпечение. Както вече се посочи, предпоставки, за да бъде допуснато обезпечение на иска, са наличието на интерес от обезпечение, т. е. обезпечителна нужда, както и адекватност на обезпечителната мярка- да е съответна на вида на търсената с иска защита. Въпросът за обезпечителната нужда е конкретен за всяко дело с оглед вида и характера на търсената със съответния иск защита. След като целта на обезпечителното производство е да се обезпечи упражняването на правата на ищеца по едно благоприятно за него решение по исковете, които в случая имат за предмет прекратяване на брака между страните, упражняване на родителски права, издръжка на децата, фамилно име след развода, ползване на семейно жилище, съдът приема, че в случая липсва интерес от исканата обезпечителната мярка, тъй като исканото обезпечение не касае претендираните права с исковата молба и не би подпомогнало тяхното осъществяване по бъдещото решение. С искането за допускане на обезпечение ищцата се стреми да уреди имуществени отн¯шения с ответника, цели защита на интереси, които не са предмет на предявените пред първоинстанционния съд искове, още повече, че от данните по делото не може да се направи извод, че страните имат семейно жилище и, че това е имотът, за който бил сключен предварителен договор за покупка, а и за който ищцата твърди, че е в строеж. Поради изложеното, исканата обезпечителна мярка се явява неподходяща и несъответна на характера на предявените искове. И тъй като не е доказано наличие на процесуалните предпоставки, визирани в нормата на чл. 391 ГПК, съдът намира, че обезпечение на предявените искове не следва да бъде допуснато. Като е направил същите изводи и е оставил без уважение молбата на Денислава Ахмед, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно определение. Поради изложеното, следва частната жалба като неоснователна да не се уважава, а атакуваното определение на първоинстанционния съд следва да се потвърди. Водим от изложеното въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 398/18.06.2012 г., постановено по гр. д. № 169/2012 г. по описа на Момчилградския районен съд. Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1/ 2/
|