Р Е Ш Е Н И Е
№ 89/11.2.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на единадесети февруари, две хиляди двадесет и първата година
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина
Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 83 по
описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е по реда на чл. 122, ал. 3, във връзка с чл. 111 от Закон за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ и е образувано по жалба
на Д.Г.А. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик против незаконосъобразни
действия на Началника на Затвора – Пазарджик, по задържане и непредоставяне на достъп
до „аудио плейър - без записващо устройство“.
В жалбата се твърди, че действията на Началника на Затвора - Пазарджик, по задържане
и непредоставяне на достъп до „аудио плейър - без записващо устройство“ са
незаконосъобразни, т.к. процесната вещ не е забранена според утвърдения от
министъра на правосъдието списък. Моли съда да отмени действията по задържане и
непредоставяне на вещта, както и същата да бъде предоставена на лишения от
свобода за ползване.
В съдебно заседание, лишеният от свобода
Д.Г.А., редовно призован се явява лично, като по изложени съображения поддържа подадената
жалба и моли съда да отмени като незаконосъобразни действията по задържането и
непредоставянето на процесната вещ. Сочи, че в утвърдения списък с разрешените
вещи е посочено, че лишените от свобода могат да притежават аудио плейър без
записващо устройство. Моли съда да постанови да му бъде предоставена процесната
вещ за ползване.
Ответникът по жалбата – Началника на Затвора Пазарджик,
редовно призован, се представлява от юриск. Р., редовно упълномощен по делото,
който по изложени съображения моли съда да потвърди обжалваните действия по
задържане на процесната вещ. Претендира направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Началото на
производството е поставено с подаване на молба от 14.12.2020 г. от Д.Г.А., с
която моли да получи аудио плейър FIIO X3 – един брой и слушалки FIIO FA7 – един брой. В посочената молба е изразено положително мнение за
получаване на исканите вещи, удостоверено с подпис от инсп. Д. Петров.
По делото е приложена
докладна записка, с която инсп. НОТ П. Д. е докладвал, че на 13.01.2021 г., в
деня на получаване на техника за лишените от свобода, е върнат медиен плейър,
предназначен за лишения от свобода Д.Г.А., тъй като устройството не е в пълен
комплект – МР3-плейър, слушалки и адаптер, както и че същият поддържа безжична
комуникация „Bluetooth“. В докладната е посочено, че поради гореизложените причини техниката не
отговаря на изискванията.
В писмено
становище, представено по делото, Началникът на Затвора – Пазарджик е посочил,
че съгласно Заповед № ЛС-04642/28.11.2018 г. на Министъра на правосъдието е
утвърден списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти,
които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си. Със
Заповед № Л-15/06.01.2020 г. на Началника на Затвора – Пазарджик, приложена по
делото, е уреден и редът за прилагане на изискванията на горната заповед в
териториалната служба. Във връзка с изпълнение на посочените заповеди, на
13.01.2021 г. е извършена проверка и визуален оглед на процесния аудио плейър,
при която е установено, че същият не отговаря на изискванията на т. 5, буква
„з“ от списъка, а именно не е бил окомплектован в съответствие с описаното в
същата точка – жични слушалки, батерии, адаптер. Във връзка с тази констатация
устройството не е прието и е върнато на лицето, което го е донесло.
Въз основа на горната фактическа
обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо
правен интерес и в законоустановения срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
По силата на чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС
Министърът на правосъдието утвърждава списък на разрешените вещи и предмети, които
осъдените и задържаните по реда на Наказателно-процесуалния кодекс лица, настанени
в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, могат да държат
при себе си и да ползват. В същия смисъл е нормата на чл. 82, ал. 7 от ППЗИНЗС.
В изпълнение на законовата делегация министърът на правосъдието е издал Заповед
№ ЛС-04-642/28.11.2018 г. В същата в т. І, озаглавена „Лични дрехи, вещи и хранителни
продукти, които могат да се държат в спалното помещение“, под № 5, б. „з“ фигурира
портативни радиоприемник и аудио плейър – без записващо устройство, с жични слушалки;
батерии; адаптер; касети и музикални СД във фабрична опаковка (щамповани от производителя).
От установената по делото фактическа обстановка по безспорен начин се установява,
че жалбоподателят е подал молба, с която моли да получи аудио плейър FIIO X3 – един брой
и слушалки FIIO FA7 – един брой, който попада в хипотезата на разрешеното по т.
І. 5. „з“ от обсъжданата заповед. Безспорно е и, че първоначално е изразено положително
мнение за получаване на исканите вещи, удостоверено с подпис от инсп. Д. П..
В деня на получаване на техниката
обаче процесният аудио плеър е върнат на
приносителя му, тъй като е констатирано, че устройството не е в пълен комплект
– МР3-плейър, слушалки и адаптер, както и че същият поддържа безжична комуникация
„Bluetooth“, поради което е прието, че техниката не отговаря на изискванията.
Според достъпните интернет ресурси
„Bluetooth“ представлява безжична технология действаща на късо разстояние, която
позволява безжично предаване на данни между цифрови устройства, като компютри или
цифрови фотоапарати. Безжичната технология „Bluetooth“ работи в диапазон от около
10 метра и осигурява безжичен начин за свързване и пренос на информация на къси
разстояния между устройства от рода на мобилни телефони, лаптопи, персонални компютри.
Предвид описанието на технологията, съдът намира, че не може да се приеме, че безжичната
комуникация „Bluetooth“ представлява някакъв вид записващо устройство, което е
забранено да се притежава от лишените от свобода, съгласно т. 5, буква „з“ от списъка.
Съобразяването на изискванията по чл. 97, т. 1 и т. 3 ЗИНЗС налага извода, че в
случая не става въпрос за неразрешен предмет, доколкото подходът на административния
орган при издаване на заповедта по чл. 122, ал. 1 ЗИНЗС е да опише разрешените предмети,
сред които се установи и процесният, а от друга страна предметът не попада в хипотезата
на мобилен телефон, фотоапарат, звуко - и видеозаписващи устройства или части от
тях. Това е така, защото дори да се приеме, че процесната технология
„Bluetooth“ позволява безжично предаване на данни между цифрови устройства, то
същата не е упомената от законодателя като неразрешен предмет. Съдът намира, че
списъкът с разрешени лични вещи, които могат да получават, ползват и държат
лишените от свобода е изчерпателен и подробен, и е недопустимо чрез тълкуване
същият да бъде дописван и или коригиран. Такова право има единствено министърът
на правосъдието, който ако счете, че е необходимо, във връзка с постоянно
променящите се цифрови и компютърни технологии, ще го обнови с издаването на
нова заповед.
Съдът намира също така, че
неправилно административният орган е тълкувал разпоредбата на т. 5, б. „з“ от
списъка като е приел, че същата предвижда, че портативен радиоприемник и аудио
плейър – без записващо устройство следва да бъде предоставен единствено в комплект
с жични слушалки, батерии, адаптер, касети и т.н. В разпоредбата е направено
изброяване на различните елементи на
устройството и части от него, без които същото не може да функционира според
предназначението си, но не поставя изискване, при получаването на един от
елементите, същият да бъде съпроводен от всички останали. В този смисъл съдът
намира, че неправилно е прието в изготвената докладна записка и изложеното
писмено становище пред съда, че устройството не отговаря на изискванията,
поради това, че не е в пълен комплект.
Поради изложеното до тук съдът намира,
че действията на Началника на Затвора - Пазарджик, по задържане и непредоставяне
на достъп до „аудио плейър - без записващо устройство“, заявен от Д.Г.А. са
неправилни е незаконосъобразни и като такива ще следва да бъдат отменени. С
решението на съда следва да бъде постановено и предоставянето на вещта на
лишения от свобода Д.Г.А..
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 111, ал. 6, т. 2 от ЗИНЗС съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ действията на Началника на Затвора - Пазарджик, по
задържане и непредоставяне на достъп до „аудио плейър - без записващо устройство“,
заявен от Д.Г.А. за получаване с писмена молба от 14.12.2020 г. и с изразено
положително мнение от инспектор П..
ПОСТАНОВЯВА един брой „аудио плейър - без записващо устройство“
да бъде предоставен на Д.Г.А. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик.
Решението на административния съд подлежи на касационно оспорване
по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен
състав на същия съд в 7 (седем) дневен срок считано от днес.
Препис от решението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ:/п/
ОСТАВЯ в сила решение № 89/11.02.2021 г., постановено
по АД № 83/2021 по описа за 2021 г., на Административен съд Пазарджик.
Решението е окончателно.