Р     Е     Ш     Е    Н    И    Е

 

№       1118                                 03.09.2009 год.                                   гр.Бургас

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Бургаският районен съд,                                                      Наказателно  отделение, VІ състав,

на втори септември,                                                                    две хиляди и девета година,

В открито съдебно заседание, в следния състав:

                                                                                                                             

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ           

                                                                      

                                                             ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                          

 

Секретар Жасмина Славова

прокурор

като разгледа докладваното от съдия Чавдар Димитров

н.а.х.д № 2393 по описа за 2009 година

 

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред БРС е по реда на чл.59-63 ЗАНН. Образувано е по повод жалбата на Л.Л.Ж.,***, същият с ЕГН **********, против Наказателно постановление № 4069/29.04.2009г. на началник група в сектар ПП при КАТ ОДП Бургас, упълномощен с МЗ №Із – 189, т.ІІ на МВР от 08.02.2007г., постановено въз основа на АУАН №899886/01.04.2009г., с което НП Административнонаказващият орган за нарушаване на чл.5, ал.2, т.3 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1 му е наложил глоба в размер на 300лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12м.

Недоволен от Наказателното постановление, касаторът го обжалва в частта относно размера на наложените адм. наказания, като не оспорва установените в НП факти, нито правните изводи на АНО. Счита същото за несправедливо и пледира за намалянето му.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, не оспорва установената по делото фактическа обстановка, като излага аргументи за явната несправедливост на наказанието. Ответникът по жалбата – началник група в сектар ПП при КАТ ОДП Бургас, също редовно призован, не изпраща свой представител.

Други писмени доказателства не се представят, разпитан пред БРС е актосъставителят С.Г. и Х.Д.– автоконтрольор, сектор ПП при ОДП Бургас, който разказва за констатираните в АУАН обстоятелства, обяснява точното местонахождение на извършената проверка.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и като обсъди събраните доказателства намира, жалбата за допустима като подадена от легитимно да обжалва лице и депозирана в законно-определения 7-дневен преклузивен срок, а по основателността й след преценка на събраните по делото доказателства, като взе предвид възраженията и доводите на страните и съобрази закона, приема от фактическа страна следното :

От АУАН, сериен №899886/01.04.2009г. на С.Г., мл. автоконтрольор  от сектор ПП при ОДП Б. и от св. показания в о.с.з. на св. Д., се установява, че на 01.04.2009г., около 09.46 часа в гр. Б., по ул. О. „жалбоподателят управлявал лек автомобил с ДК№ ............., след употреба на алкохол. Бил е изпробван с алкотест Алкомер 931 с рег. № 2243449, който отчел 1,15 промила, като водачът отказал да даде кръвна проба за хим. Анализ. Така констатираното адм. нарушения е било квалифицирано от актосъставителя като такова на чл.5, ал.2, т.3 от ЗДвП. Процесният АУАН е бил съставен в присъствието на нарушителя и връчен на същия срещу подпис, като и към момента на съставянето му Ж. не е изложил възражения.

Въз основа на акта от 01.04.2009г. и след преценка на неговата законосъобразност и обоснованост, е издадено НП № 4069/29.04.2009г. на началника на група в сектор ПП към ОДП Б., с което на основание чл.174, ал.1 ЗДвП, за нарушаване на чл.5, ал.2, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е била наложена глоба в размер на 300лв. и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12м.

Така установената фактическа обстановка Съдът възприема изцяло за доказана, както предвид св. показания на актосъставителя Г. и Д., така и с оглед разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП, според която редовно съставени актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Следва да бъде отбелязано и това, че оспореното НП е съставено изцяло съобразно императивните правила на чл.57, ал.1 от ЗАНН, като съдържа всички изискуеми от закона елементи, отразени в т.т. от 1 до 6 на същия член. Издадено е от компетентен орган, съгласно известната на Съда Заповед №Із-189 т.ІІ на МВР от 08.02.2007г., посочен със своите три имена и длъжност, отразена е датата на издаване и номера на НП, както и датата на съставяне на АУАН, въз основа на който се издава, както и името длъжността и местослуженето на актосъставителя. Правилно е индивидуализиран нарушителя, по име и адрес, нарушението е описано обстоятелствено и пълно, с отразяване на датата на осъществяването му. При постановяване на НП, АНО изцяло се е позовал на АУАН и е възприел същият като надлежно доказателствено средство което безспорно и категорично доказва описаната фактическа обстановка, а така извършените констатации не са оборени по надлежния ред и в о.с.з. с годни доказателствени средства, съобразно тежестта на доказване, установена с разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП.

При правилно изяснена и надлежно установена фактическа обстановка, правилен се оказва и изводът на адм. наказващият орган, че като е управлявал ППС след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата от 0,5 на хиляда, а именно 1,15 на хиляда, жалбоподателят е нарушил разпоредба на материалния закон, а именно чл.5, ал.2, т.3 от ЗДвП, което нарушение същият е извършил умишлено в хипотезата на пряк умисъл по см. на чл.11, ал.2 НК, тъй като е съзнавал обстоятелството, че е употребил алкохол преди по-малко от 24ч., знаел е, че не следва да управлява МПС и въпреки това е желаел да стори именно това.

БРС възприема наложеното на нарушителя наказание – глоба в размер на триста лева, като справедливо и обосновано – същото е близко до определеният от законодателя минимум, като видно от доказателствата по делото нарушението е извършено от жалбоподателя за първи път. Несправедливо, въпреки това се възприема наказанието Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12м. Видно от разпоредбата на чл. 174, ал.1 от ЗДвП, предвидената в този случай санкция е в размер от 1 до 12 месеца, като на нарушителят е наложено наказание на предвидения в наредбата максимум. Като смекчаващи адм. отговорност обстоятелства представителят на АНО не е отчел липсата на предишни нарушения на тази нормативна разпоредба. При преценка размера на наказанието следва под внимание да бъде взето и обстоятелството, че нарушителят не оспорва авторството на нарушението и констатациите на АНО, като дори не се е възползвал от нормативно предоставената му възможност да оспори показанията на техническото средство – Дрегер. Напротив, съдействал е на органите за изясняване на фактическата обстановка. Като отегчаващо адм. нак. отговорност обстоятелство не може да бъде взет и точния размер на алкохол в кръвта на жалбоподателя, тъй като самия адм. нак. състав визира като еднакво нарушение всяко управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, без да разграничава размера на тази концентрация. Не на последно място следва да бъде отчетено обстоятелството, че при определяне на повече от едно наказание за конкретно адм. нарушение, преценката за неговата справедливост следва да бъде комплексна за двете наказания заедно и дали по този начин би била изпълнена генералната и специална превенции на адм. наказания.

Всички тези причини  създават у БРС в настоящия му състав убеждение за явната несправедливост на така наложеното наказание. В този смисъл претенцията на жалбоподателя за несправедливост на размера на наказанието “лишаване от право да управлява МПС” се споделя изцяло. Съдът счита, че в конкретния случай налагането на наказание “лишаване от право да управлява МПС” в размер под средния предвиден в закона, а именно 6 месеца, би било справедливо и би оказало както възпитателно-възпиращо, така и коригиращо въздействие върху нарушителя, като приспаднато следва да бъде времето през което свидетелството му е било отнето, считано от датата на нарушението 01.04.2009г.

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 4069 от 29.04.2009г. на Началника на група в сектор ПП-КАТ към ОДП Бургас, като намалява наложеното с него на Л.Л.Ж.,***, същият с ЕГН **********за нарушаване на чл.5, ал.2, т.3 ЗДвП, на основание чл.174, ал.1 ЗДвП, наказание “Лишаване от право да управлява МПС” от 12 /дванадесет/ месеца на 6 /шест/ месеца.

 

РЕШЕНИЕТО на настоящата инстанция подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

 

                                                                

                                                                                  СЪДИЯ : Чавдар Димитров

 

 

Вярно с оригинала:

Жасмина Славова