Р Е
Ш Е Н И Е № 124
гр.Стара Загора, 09.04.2020
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на девети март
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
при
секретаря Николина Николова
и
в присъствието на прокурора Нейка Тенева като разгледа докладваното
от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело
№ 981 по описа за 2019 год, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с
правно основание чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба, подадена от И.С.Г. ***, подадена чрез адвокат М.Н., против
Областна дирекция/ОД/ на МВР гр.Стара Загора за присъждане на сумата 300лв,
обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменен електронен фиш /ЕФ/
серия К №2366984, издаден от ОД на МВР Стара Загора. В исковата молба се
твърди, че по жалба срещу ЕФ е образувано административнонаказателно дело №
392/ 2019г по описа на Районен съд Казанлък и с решение по него ЕФ е отменен
като незаконосъобразен. Решението на районния съд е оставено в сила с решение
по КНАД № 402/ 2019г по описа на Административен съд Стара Загора. Във връзка с
обжалването на ЕФ и решението на Районен съд Казанлък упълномощил адвокат като
му заплатил възнаграждение в размер на 300лв. Твърди, че е налице имуществена
вреда за нея в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт–
ЕФ, издаден от ОД на МВР Стара Загора. Моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да му заплати обезщетение за претендираните имуществени
вреди в посочения размер от 300лв. Претендира за присъждане на направените в
настоящото производство разноски.
Ответникът – ОД на
МВР Стара Загора, с представен писмен
отговор и чрез процесуалния си представител юрисконсулт М.А. в съдебно
заседание признава иска по основание и размер. С оглед представените
доказателства за заплащане на исковата сума прави искане на ищеца да не се
присъждат разноските за настоящото производство.
Представителят на
Окръжна прокуратура гр. Стара Загора дава заключение, че предявеният иск е основателен
и предлага да бъде уважен.
От събраните по
делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Срещу И.С.Г. *** е
издаден ЕФ серия К, № 2366984 от ОД на МВР Стара Загора, с което на основание
чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.6 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400лв. Като
административно нарушение са възприети обстоятелствата, че на 13.06.2019г в
10:41ч по път І-5 км.213+500 пътен възел
с.Ягода, общ.Мъглиж, в посока юг-север при ограничение 60км/ч, въведено с пътен
знак В-26, с МПС хххх, собственост на Г., е установено превишение на скоростта
с 60 км/ч, заснето с техническо средство мобилна радарна система № 582.
По жалба на И.С.Г.
е образувано АНД № 392/ 2019г по описа на Районен съд Казанлък, приключило с
Решение № 256/ 10.07.2019г, с което ЕФ серия К, № 2366984 на ОД на МВР Стара
Загора е отменен като незаконосъобразен. Решението е обжалвано и с Решение №
442/16.12.2019г КНАД № 402/ 2019г по описа на Административен съд Стара Загора
е оставено в сила.
Към материалите по настоящото дело е приложено
АНД № 2419/ 2018г по описа на Районен съд Стара Загора В него се съдържа
пълномощно от 01.03.2019г, с което И.Г. упълномощава адвокат М.Н. да
осъществява процесуално представителство /л.7 от делото на районния съд/. Видно
от съдържащите се в КНАД № 402/ 2019г по описа на Административен съд Стара
Загора договор за правна защита и съдействие № 2/ 01.08.2019 г и пълномощно /л.11
от касационното дело/, И.Г. е възложил и упълномощил адвокат М.Н. от ВТАК-София да изготви жалба и осъществи
процесуално представителство, защита и съдействие по повод обжалване на
решението по АНД №392/ 2019г на Районен съд Казанлък при договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв, заплатено в брой при подписване на договора.
От представеното и
прието като доказателство платежно нареждане от 30.01.2020г с наредител ОД на
МВР Стара Загора, се установява, че по банковата сметка на ищеца е наредено да
се извърши плащане на сумата 300лв с основание за плащане „АНД 392/2019”/л.28/.
Така установената фактическа обстановка
мотивира следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност.
Предявеният
иск за обезщетение за вреди е допустим като предявен от лице с правен интерес,
срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято
незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/. Независимо, че НП не е
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо
обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от
незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган, представлява властнически
акт на органите на администрацията, макар че поражда наказателноправни
последици. Неговото издаване е резултат от изпълнение на нормативно възложени
задължения, от упражняване на административна правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Следователно и съгласно Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по
т.д. № 2/2014 г. Общото събрание на колегиите на ВАС и на гражданска колегия на
ВКС, за вреди от отмененото НП може да бъде търсено обезщетение по реда на ЗОДОВ при наличие на останалите
предпоставки за това.
Разгледан
по същество, главният иск за присъждане на
обезщетение е основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на
отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват
следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата
или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени
по съответния ред; вреда от такъв
административен акт и причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В конкретния случай отговорността на
ответника ОД на МВР Стара Загора, респективно увреждането на ищеца, се основава
на незаконосъобразен ЕФ серия К, № 2366984, издаден от ОД на МВР Стара Загора, отменен
по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение. При прилагане на
разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк.
дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и
Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че административнонаказателното производство по
налагане на административни наказания, представлява осъществяване на
административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно
регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Налагането на
административни наказания от органите на администрацията за извършени
административни нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на
държавната наказателна репресия. По своята правна същност тази дейност се
определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа
на властническия метод на правно регулиране, прилаган от
административнонаказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно
наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че
НП, като резултат от упражнена дейност по административно наказване
представлява правораздавателен акт с
наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 от АПК,
като властнически акт издаден от административен орган /орган на
администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна
/изпълнителна/ дейност, НП следва да се квалифицира като акт на орган или
длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна
дейност по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. А съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.11 от Закона за движение по пътищата, електронният
фиш се приравнява на НП. Следователно спрямо електронния фиш са приложими всички
горепосочени доводи.
До приемането на чл.63, ал.3-5 от ЗАНН /ДВ
бр.94 от 2019г/ законодателят не предвиждаше ред за присъждане на разноски в
производствата по ЗАНН, както пред районния, така и пред административния съд,
което обаче не е основание за изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски
в административнонаказателния процес налага извод, че разходваните средства в
хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, се
явяват за лицето, подложено на неоправдана административно-наказателна
репресия, имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание
чл. 4 от ЗОДОВ.
Като
съобрази гореизложеното съдът приема, че са налице първите две предпоставки за
ангажиране отговорността на ОД на МВР Стара Загора по предявения иск с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно
лице на МВР при изпълнение на административна дейност. На следващо място безспорно
се установи по делото, че за обжалването на посочения ЕФ ищецът е ангажирал
адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Направените от И.Г. разноски, съставляващи заплатен адвокатски хонорар, несъмнено
представляват имуществени вреди по смисъла на закона и подлежат на репариране.
Налице е и пряка причинно-следствена
връзка между направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение и
отменения ЕФ, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във
връзка със съдебното производство по обжалване на ЕФ серия К, № 2366984 на ОД
на МВР Стара Загора. Този извод следва от отбелязването в договор за правна защита и съдействие № 2/
01.08.2019 г, който е приложен в оригинал към образуваното КАНД № 402/ 2019г на
Административен Стара Загора и не оставя съмнение, че е изготвен за конкретното
съдебно производство. Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и
адвокатска защита в производството по ЗАНН не е задължително, не може да обуслови
извод, че направените разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за
процесуалното представителство и защита в производството по КАНД № 402/ 2019г
на Районен съд Стара Загора, не е пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразно издадения и впоследствие отменен ЕФ. Сключването на договор с
адвокат е една закономерна последица от издаването на ЕФ, тъй като е логично и
разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си и негово
право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на правата, които
претендира в съдебния спор. Упражняването на това право не може да се
квалифицира като съпричиняване по смисъла на чл.5 от ЗОДОВ. Макар да липсва
нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН,
адвокатската защита при атакуване законосъобразността на НП/ЕФ се явява
нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора. В тази
връзка твърдените от ищеца имуществени вреди в размер на 300лв се явяват пряка
и непосредствена последица от незаконосъобразно издадения ЕФ серия К, № 2366984
от ОД на МВР Стара Загора. Приложеният договор за правна защита и съдействие
има характер на разписка, поради което удостоверява по надлежния ред
извършеното плащане до приключване на съдебното производство /в този смисъл е и
Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/.
От приложеното КАНД № 402/ 2019г на
Административен съд Стара Загора се установява, че адвокат М.Н. е изготвила
писмен отговор по подадената касационна жалба. Ето защо съдът приема за
доказано по делото, че ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в
направени от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с
воденото съдебно производство по обжалване на ЕФ серия К, № 2366984 на Началник
сектор БДС при ОД на МВР Стара Загора, отменен като незаконосъобразен с влязъл
в сила съдебен акт.
Като съобрази обаче извършеното плащане на
исковата сума, доказано с представеното платежно нареждане и неоспорено от ищеца,
съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като погасен чрез
плащане.
С оглед изхода на
делото следва да бъде отхвърлено и искането на И.С.Г. за присъждане на
направените по настоящото дело разноски. В тази връзка съдът намира, че нормите
на чл. 10, ал. 2 и ал.3 ЗОДОВ уреждат изцяло и по изричен начин отговорността
на ответника и отговорността на ищеца за разноски и е специална по отношение на
чл. 78 ГПК, като дерогира приложението на последната. Съгласно чл. 10, ал.2 от ЗОДОВ, ако
искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по
производството. След като се постановява отхвърлително решение, не е
налице основание за възлагане върху ответника на отговорността за заплащане на
разноски в съдебното исково производство по чл. 203 АПК. Съгласно чл. 207,ал. 3 АПК, пред съда по
иска може да се сключи споразумение. Тази хипотеза не е уредена в чл. 10, ал.3 ЗОДОВ, поради което ищецът би могъл да получи направените си разноски в случай,
че сключи с ответника споразумение /аргумент от Определение № 10623/ 08.07.2019г
по адм.
дело № 539/2018г на ВАС, ІІІ
отд/.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.204, ал.1 от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на И.С.Г.,
ЕГН **********,*** против Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи, гр. Стара Загора, ул.“Граф Игнатиев“ № 16 за
заплащане на СУМАТА 300 /триста /лв, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от отменен като незаконосъобразен електронен фиш серия К, № 2366984
и искането за присъждане на разноски.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: