Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на единадесети юни през
двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА
ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря Велислава Трифонова като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ
ПАНОВА възз.гр. дело № 266 по описа на
Плевенски окръжен съд за 2020 г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 268 от 19.12.2019 г по гр.
дело № 332/2019 г по описа на РС – Левски състав на същия съд е ОСЪДИЛ ***“***“ - МВР, гр.София, ул.”***”№***, ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.Е. ***, ЕГН **********,
на основание чл.179, ал.1, вр. чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР, сумата от 1023,42 лв. главница, представляваща
възнаграждение за извънреден труд от 160,16 часа за периода 14.05.2016г. -
31.03.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1,143, съгласно възникнало между страните служебно правоотношение,
ведно със законната лихва за върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 14.05.2019г. до окончателното изплащане на вземането.Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Срещу така постановеното решение въззивна
жалба е подадена от ГД ПБЗН – МВР , в която се възразява ,че решението на РС - Плевен е
незаконосъобразно, неправилно и постановено при допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила. Възразява
се, че РС неправилно е приел, че следва да се преизчислява положения нощен труд
от служителя по правилата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Възразява се, че за
процесния период са действали две наредби по различно време за реда на организация
и разпределянето на работното време, за отчитането му и компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивка на държавните служители в МВР. В тези наредби липсва текст, който да
допуска преизчисляване на нощен към дневен труд с определен коефициент. За
исковия период е действала една наредба № 8121з-407/2014 г ,но само за 4 дни и
незаконосъобразно РС – Плевен е обосновал изводите си на разпоредбата на чл. 31 ал.2 от тази
наредба. Възразява се, че не е налице празнота в нормативната уредба за
работното време ,отчитането и заплащането му на служителите по служебно
правоотношение.Служителите могат да
полагат по 8 часа нощен труд за разлика от служителите по трудово
правоотношение. Възразява се, че вида на възнагражденията в ЗМВР от 2006 г е изчерпателен като противното е лишено от законодателна
логика. Възразява се, че по делото не са събрани доказателства, че служителят е
работил над рамките на установеното работно време по график.Възразява се ,че е налице противоречие в изводите на съда
относно вида на труда след превръщането на нощните часове в дневни. Възразява се, че не са обсъдени възраженията
на ответната страна пред първоинстанционния съд и представени доказателства във
връзка със задължителни указания на МТСП. Претендира се отмяна на атакуваното
решение и постановяване на друго такова, с което да се отхвърлят
предявените искове. Алтернативно се претендира отмяна на решението в
частта за периода от 1.01.2018 г до 17.07.2018 г по изложени в писменото
становище съображения за приложение на тогава действащото законодателство.
Въззиваемата страна, редовно
призована, в писмена молба, взема становище, че жалбата е неоснователна.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе
предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА
СПОРНИТЕ въпроси по
делото касаят наличието на условия за
заплащане на дължимо трудово
възнаграждение за положен извънреден
труд в резултат на превръщане на положен нощен труд в дневен такъв
РС -
Левски е приел за
безспорно между страните обстоятелството, че през процесния период ищецът е бил
в служебно правоотношение с ответника ***– МВР, възникнало на основание ЗМВР,
на длъжност „***” в Районна служба „***” гр.Левски при Областна дирекция „***"
гр.Плевен - ***„***" гр.София МВР.
Като безспорно е обявенои обстоятелството, че през процесния период
ищецът е полагал труд на смени, съгласно утвърдени графици и при сумарно
отчитане на работното време.
Не е било спорно между страните и се установява
от представените писмени доказателства – заверени копия на платежни бележки за
процесния период, че ищецът е полагал труд и през нощта, при режим на нощна
смяна от 22,00ч. до 6,00 часа, като за отработените часове нощен труд му е било
начислено и заплатено допълнително възнаграждение в размер на 0,25 лв. за всеки
час.
Установява
се от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа
експертиза, което съдът е кредитирал
като компетентно, обосновано и пълно, че за периода от 14.05.2016г. до 31.03.2019г. ищецът е положил реално общо 1120 часа нощен
труд, който не е бил преизчислен от ответника с коефициент 1,143 за
превръщането му в дневен труд. За реално отработените часове нощен труд е било
заплащано своевременно по 0,25 лв./час. Дадено е заключение, че нощният труд,
приравнен на дневен с коефициент 1,143 се равнява на 1280,16 часа, като за
разликата 160,16 часа се изчислява брутно възнаграждение в размер на 1023,42 лв., изчислено със средна ставка 6,39 лв.,
формирана от основната заплата на ищеца по периоди и нормативно определените
работни дни за всеки отработен месец. За целия процесен период ищецът е получил
допълнително заплащане по 0,25 лв. на час за положен нощен труд, съобразно
Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и Заповед №8121з-1429/23.11.2017г. на МВР, с
които е определен размера на посоченото допълнително възнаграждение.
При
така установените факти и липсата на спор между страните относно полагането от
страна на ищеца на нощен труд през процесния период, правният спор е
концентриран относно приложимите по отношение заплащането на нощния труд в
процесния случай нормативни актове. Доколкото ищецът е държавен
служител на МВР, за него приложима е разпоредбата на чл.179, ал.1 от ЗМВР, съгласно която на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22.00 до 6.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на
Министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.
В чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР е определено, че държавните служители получават допълнителни
възнаграждения за извънреден труд.
Според РС, съгласно чл.187, ал.9 ЗМВР, редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния исков период - 14.05.2016г.
– 31.03.2019г., са действали Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба
№8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., уреждащи реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи.
С всеки един от посочените подзаконови
нормативни актове е уредена нормална продължителност на работното време на
държавните служители - 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица. Предвидена е работа на смени с
полагане на труд през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., максимално 8 часа за всеки
24- часов период.
В чл.31, ал.2 от Наредба
№8121з-407/11.08.2014г. – действала в
периода от 19.08.2014г. до 02.08.2016г., е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с
общия брой отработени часове за отчетния период.
След отмяна на горепосочената
наредба, са издадени последващите Наредба №8121з-592 /в сила от 01.04.2015 г.,
отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/ 2016г., в сила от 11.07.2016 г./ и
Наредба № 8121з-779 /в сила от 02.08.2016г./.
Същите обаче не съдържат аналогична
разпоредба на чл.31, ал.2 от отменената Наредба № 8121з-407/ 2014г.,
предвиждаща увеличаване на реално отработените часове нощен труд с посочения
коефициент, а е разписан само редът за отчитането на часовете нощен труд.
Налице е празнота в закона, като съдът
е приел за основателен наведения от
ищеца довод, че при наличието на такава, следва по аналогия да бъде приложена
общата законодателна уредба относно отчитането и заплащането на нощния труд.
Съгласно чл.46, ал.2 от Закона за
нормативните актове, когато нормативният акт е непълен, за
неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби
липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на
Република България.
В
процесния случай, увеличеното изчисляване на нощния труд е предвидено, както в
отменената Наредба №8121з-407 за служителите на МВР, така и в Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, издадена въз основа на КТ.
Предвид на това, липсата на изрично предвиждане в последващите наредби към ЗМВР
не следва да се тълкува като забрана за такова преизчисление, а като празнота в
закона, която следва да бъде преодоляна по правилото на чл.46, ал.2 от ЗНА. ЗМВР, уреждащ полагането на труд от страна на държавните служители в
структурата на МВР, се явява специален по отношение на КТ – общ, уреждащ
трудовите правоотношения между работник или служител и работодател в страната.
По същия начин се отнасят и Наредбата, уреждаща реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи и общата Наредба за структурата на
работната заплата към КТ.
В
чл.9, ал.2 НСОРЗ е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (чл.136, ал.3 КТ
и чл.140 КТ), установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място или 8ч. : 7ч. = коефициент 1,143. Същият коефициент е възприет и
в отменената Наредба № 8121з-407 от 2014г., но формулиран по друг математически
начин, който обаче води до същия резултат - при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период, при което се получава същият коефициент
1,143.
Изложеното
води до извод, че в наредбата към ЗМВР законодателят е възприел подход,
идентичен с този установен в Кодекса на труда и в Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Възприемането на
изложения от ответника довод за липсата на основание за преизчисление на нощния
труд, предвид липсата на изрична разпоредба в този смисъл в приложимата
Наредба, би довело до поставянето на служителите на МВР, полагащи нощен труд, в
по-неблагоприятно положение спрямо работници по трудови правоотношения, които
са урегулирани от общия закон – КТ. Посоченото не съответства на целта на
нормативния акт и е в разрез с принципите на Конституцията на Република
България, предвиждаща полагането на труд от всички граждани при равни условия и
права.
Целта
на посочената разпоредба, според РС, е именно нощното работно време да се
заплаща в увеличен размер спрямо дневното работно време – поради спецификата на
нощния труд, като по-неблагоприятен за работника спрямо дневния, за което са
предвидени и редица други компенсации. Съобразявайки посоченото, лишен от
логика е аргументът, че нощният труд на служителите в МВР не следва да се
преизчислява с посоченият коефициент, доколкото максималната продължителност и
на дневния и на нощния труд е 8 часа, съотношението между които е 1, а не
1,143, както при нормална продължителност на нощният труд от 7 часа. Така
изложеното би довело до поставянето на служителите на МВР в по-неблагоприятно
положение, при което могат да полагат повече часове нощен труд, за което няма
да получават възнаграждение в увеличен размер спрямо дневния такъв.
Коефициентът 0,143 в отменената наредба към ЗМВР не е бил обвързан със
съотношение между дневен и нощен труд, а е бил посочен като конкретна цифра,
като по тази начин и в общата и специалната наредба положеният нощен труд е бил
заплащан с увеличена ставка в еднакъв размер.
Предвид
на изложените съображения, съдът е приел,
че за процесния период след 02.08.2016г. (до когато е действала Наредба №8121з-407), следва по
аналогия да бъде приложена разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ и реално
отработените от ищеца часове нощен труд, бъдат преизчислени с коефициент 1,143.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза
се установява, че за процесния период ищецът е положил реално 1120 часа нощен
труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1280,16 часа. Положеният от ищеца нощен труд трябва да бъде заплатен
именно в така увеличения размер като за времето от 14.05.2016 г. до 01.08.2016 г. е приложима нормата на чл.31, ал.2 от Наредба
№8121з-407, а за останалата част, субсидиарно - чл.9, ал.2 НСОРЗ. От
заключението на вещото лице се установява, че часовете положен от ищеца нощен
труд не са били преизчислявани, поради което за разликата между реално
положените такива и преизчислените с коефициент 1,143 – 210,50 часа, не е било
заплатено възнаграждение.
Неоснователен,
според РС, е наведеният от ответника
довод, че дължимото се на ищеца възнаграждение за положения от него нощен труд
е било изцяло и своевременно изпълнено, тъй като за отработените от него часове
нощен труд своевременно му било заплащано допълнително възнаграждение в размер
на 0,25 лв. за всеки час нощен труд.
Съгласно чл.179 от ЗМВР, на държавните служители
се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00
до 6,00 ч., като условията и редът за това се определят с наредба на министъра
на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Издадена е Заповед №
8121з-1429 от 23.11.2017г. от Министъра на вътрешните работи, съгласно която за
всеки отработен час през нощта или за част от него между 22,00 и 06,00 ч. на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер 0,25 лв.
Преизчисляването
на нощните часове с визирания по-горе коефициент 1,143, при което реално
отработените часове нощен труд се заплащат в увеличен размер, не изключва
заплащането на допълнително възнаграждение за всеки час нощен труд в
размер на 0,25 лв. Според РС доктрината,
както и съдебната практика възприема, че законодателят е възприел две линии, по
които се реализира увеличеното заплащане на нощния труд – 1) заплащане на часовете
положен нощен труд в увеличен размер и 2) допълнително възнаграждение
за всеки час нощен труд (в този
смисъл – Решение №14 от 27.03.2012 на ВКС по гр.д. №405/2011г., IV гр.о., Коментар на Кодекса на труда, 12 издание,
В.М., К.С., А.В., стр.831).
Посочените принципи за допълнително заплащане на нощния труд са уредени
в две различни разпоредби на НСОРЗ чл.8 и чл.9, ал.2 и се дължат на различно
основание. В цитираното Решение №14 от 27.03.2012 на ВКС по гр.д. №405/2011г. е
посочено, че няма значение, че при сумарно отчитане на работното време нощните
часове се превръщат в дневни. Посочената методология е само с оглед установения
по законодателен път начин за отчитане нормата фактически положен труд. Тези
разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд,
т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и
допълнително възнаграждение за нощен труд – 0,25 лв./час. В идентичен смисъл е
и приложеното с отговора на исковата молба Писмо изх.№94-НН-198 от 29.08.2011г.
на МТСП относно увеличеното заплащане на нощния труд при сумирано изчисляване
на работното време /абзац предпоследен/. Доколкото по делото е безспорно
установено, че на ищеца е било заплатено само допълнително възнаграждение за
заработените часове през нощта, но положените реално часове нощен труд не са
били увеличени със съответния коефициент и респективно за така увеличените
часове не е било заплатено възнаграждение, не може да се приеме, че ответникът
е изплатил изцяло и в срок задължението си спрямо ищеца за положения от него
нощен труд.
Основателно
се твърди от процесуалния представител на ответника, според РС, че както КТ,
така и ЗМВР, правят ясно разграничение между нощния труд и извънредния труд,
които се заплащат по различен ред. Извънреден труд е налице само,
когато е положен труд извън установеното работно време - когато
продължителността на работното време надвишава нормалната такава. При сумарно
изчисляване на положения труд, извънреден труд ще е налице само в случай, че
отработеното време за съответния отчетен период /с увеличението на часовете
положен нощен труд/ надхвърля нормата работни часове за отчетния период. Посоченото обаче не води до
извод за неоснователност на исковата претенция. Действително от приложените по
делото платежни бележки за изплатено на ищеца трудово възнаграждение се
установява, че за съответните периоди на сумарно отчитане на същия е бил
начисляван и заплащан извънреден труд – за часовете, надхвърлящи нормата
работни часове за съответния отчетен период. Към тези часове обаче не са били
отчетени, респективно заплатени часовете нощен труд, които се явяват разлика
между реално отработените такива и увеличеният им размер след преизчисление с
коефициент 1,143. За тези часове исковата претенция се явява доказана по своето
основание. По отношение на размера на претендираното вземане, съдът взе предвид
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза,
съгласно което разликата между реално положените часове нощен труд и
преизчислените с коефициент 1,143 е 160,16 часа, което съобразно изчислената от
вещото лице часова ставка – 6,39 лв., възлиза на сума в размер на 1023,42 лв.
За тази сума, според РС, искът следва да
бъде уважен. В съдебно заседание ищцовата страна е направила изменение на
размера на предявения иск, като същия е изменен за сумата посочена от вещото
лице. При това положение, съдът е приел,
че искът следва да бъде уважен за цялата претендирана сума като.
С оглед уважаване на главната искова претенция,
основателно се явява и акцесорното искане за присъждане на законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
Решението на
РС – Плевен е частично незаконосъобразно
Първоинстанционният съд е изложил мотиви за
изводите си, които не се споделят изцяло от въззивния съд.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
С други думи на
изследване, установяване и отговор подлежат единствено конкретните оплаквания
по въззивната жалба на ответника, защото обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Неоснователно е оплакването, че ПлРС в противоречие със
Закона е приел липса на нормативна уредба в Наредбите по ЗМВР и по аналогия е
приложил чл.9 ал.2 НСОРЗ. При липсата на специално правило, което да определи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР,
правилно съдът е приел, че е налице нормативна празнота, която следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).
Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143,
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/
и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
В подкрепа на тези разсъждения е и Р № 311/08.01.2019г.
по гр.д. № 1144/2018г. на ВКС на РБ, изясняващо, че това тълкуване е в
съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.
По отношение на направеното с въззивната жалба
възражение, че в процесния случай не е налице положен извънреден труд, същото е
частично основателно само за периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г., но поради
действието на чл.9Г от НРВПО, а не по доводите на ответника.
Според чл.143 КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Съгласно чл. 142, ал.2 КТ
работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време –
седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече
от 6 месеца. Работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12-
или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период предвид чл.187, ал.3,
изр.1 ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното време е форма на
отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време,
който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване
продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не
съществува задължение през всеки календарен период (седмица, месец) да
осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време,
което за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР.
На 01.01.2018 г. е влязла в сила нормата на чл.9Г (нов - ДВ,
бр. 41 от 2017г., в сила от 01.01.2018г.) от НРВПО, съгласно която
отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за
който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ
пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни.
По-късно по силата на § 3 от Постановление на
Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време,
почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г., в сила от
17.07.2018г.) в чл.9Г думите "без превръщане на нощните часове в
дневни" се заличават. Тоест отчетените в повече часове и в двата случая са
извънреден труд, като при превръщане на нощните часове в дневни броят им със
сигурност е над броя отработени часове, определени по чл.9Б НРВПО.
За периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. е действало
правилото на чл. 9Г (нов - ДВ,
бр. 41 от 2017г.) от НРВПО, съгласно което извънредният труд се
отчита без превръщане на нощните часове в дневни. При сумирано изчисляване на
работното време обаче отработените часове (фактически отработените часове, към
които се прибавят часовете, получени след превръщане на нощните часове в дневни
с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния период и се съпоставят с
работните часове при нормална продължителност на работното време за същия този
период. Именно в края на отчетния период се извършва преценката за наличието на
положен извънреден труд и съответно тогава става дължимо възнаграждението за
положен извънреден труд. Поради това правилото на чл. 9Г НРВПО
намира приложение за два от периодите на отчитане (01.01.2018г. – 31.03.2018г.
и 01.04.2018г. – 30.06.2018 г.), но не и за положените за периода от 01.07.2018
г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те попадат в отчетния период от
01.07.2018г. до 30.09.2018г. и по отношение на тях преценката за наличието на
извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018 г., когато вече действа
новата редакция на чл.9Г от НРВПО
(изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г.).
Съобразно неоспореното заключение на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза за периода от 01.01.2018г. до
30.06.2018г. на ответника са се дължали общо 262,87 лв. главница , които следва
да се извадят от общия размер на възнаграждението за извънреден труд, изчислено
от вещото лице за целия исков период в размер на 1023,42 лева. Получената сума
възлиза на 760,55 лева, до който размер искът се явява основателен, като за
горницата над тази сума до пълния предявен размер от 1023,42 лева съобразно
прието изменение на първоначално предявения иск , искът е
следвало да бъде отхвърлен като неоснователен.
По настоящето дело с исковата молба няма предявен иск за
заплащане на лихви за забава.
Към това като се
отчита и разпоредбата на чл.161 ГПК настоящият състав на решаващия съд приема,
че изводите по спорните по делото въпроси следва да се направят по заключението
на вещото лице от СИЕ пред ПлРС. От
разпоредбата на чл. 161 от ГПК следва и изводът, че съдът възприема за установени обстоятелствата, за чието
доказване страната е създала пречки, а те касаят надвишаване на тримесечната
норма на работно време като следва да се приеме, че това е налице и се съобрази
заключението на ВЛ от първата инстанция.
При тези мотиви
въззивната жалба се явява частично основателна. На основание чл. 271, ал. 1 ГПК
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в Частта, с която
въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия сумата над 760,55 лв до уважения размер от 1023,42 лв., като вместо него следва да се
постанови, че искът се отхвърля като неоснователен за горницата.
С оглед
гореизложеното следва да се отмени решението и в частта за присъдените разноски
за разликата над 222,90 лв с оглед отхвърлената и уважена част на
иска, както и за държавната такса за разликата над 30,42 лв с оглед уважената част на иска, както и за
разноските за ВЛ над 163,46 лв.
Разноски за въззивното производство се дължат съразмерно на уважената и отхвърлена
част от въззивната жалба . Възззивникът претендира заплащането на 100 лв
юрисконсултско вънаграждение и разноските по делото за държавна такса. Другата
страна във въззивното производство претендира по списък за разноските 300
лв адв. възнаграждение. С оглед изхода на делото пред въззивната
инстанция и разпоредбите на чл. 78 ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 23
т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и след компенсация въззивникът следва да се осъди да заплати
разноски на въззиваемата страна в размер
на 181,60 лв при дължими 25,70 лв юрк. възнаграждение и 15,60 за ДТ, както и 222,90 за адв. Възнаграждение на
въззиваемата страна.
Предвид гореизложеното следва да се отмени частично
атакуваното решение съобразно изложеното по – горе. Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ
№ 268 от 19.12.2019 г по гр. дело № 332/2019 г по описа на РС – Левски В ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН СЪД –
ЛЕВСКИ е ОСЪДИЛ ***“***“ - МВР, гр.София, ул.”***”№***, ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.Е. ***, ЕГН **********, на основание чл.179, ал.1, вр. чл.178, ал.1, т.3
от ЗМВР, сумата от 1023,42 лв. главница, представляваща възнаграждение за
извънреден труд от 160,16 часа за периода 14.05.2016г. - 31.03.2019г.,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, съгласно възникнало между страните служебно
правоотношение, ведно със законната лихва за върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 14.05.2019г. до окончателното изплащане
на вземането ЗА
РАЗЛИКАТА НАД 760,55 лв КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ на осн. Чл. 179 ал.1 и 2 вр. с чл. 178 ал.1
т.3 от ЗМВР ИСК от В.Д.Е. ***, ЕГН **********СРЕЩУ ****** МВР,
гр.София, ул.*** № *** ЗА РАЗЛИКАТА НАД 760,55лв до пълния предявен и уважен от Пл РС размер от 1023,42 лв КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОТМЕНЯ
РЕШЕНИЕ № 268 от 19.12.2019 г по гр. дело №
332/2019 г по описа на РС – Левски В
ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН СЪД – Левски е ОСЪДИЛ ****** МВР, гр.София, ул.*** № *** ДА
ЗАПЛАТИ на В.Д.Е. ***, ЕГН **********
деловодни разноски за първата инстанция
ЗА РАЗЛИКАТА НАД 222,90 до
постановения размер от 300 лв
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 268 от 19.12.2019 г по гр. дело № 332/2019 г по описа на РС – Левски В ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН СЪД – Левски е ОСЪДИЛ ****** МВР, гр.София, ул.*** № *** ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт ЗА
РАЗЛИКАТА НАД 30,42 лв до постановения
размер от 40,94 лв
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 268 от 19.12.2019 г по гр. дело № 332/2019 г по описа на РС – Левски В
ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН СЪД – Левски е ОСЪДИЛ ****** МВР, гр.София, ул.*** № *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен
съд – Левски разноски за ВЛ ЗА РАЗЛИКАТА
НАД 163,46 ЛВ до пълния постановен размер от 220 лв
ОСЪЖДА ****** МВР, гр.София, ул.*** № *** ДА
ЗАПЛАТИ НА В.Д.Е. ***, ЕГН ********** деловодни разноски по
компенсация в размер на 181,60лв за въззивната инстанция
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в останалата
обжалвана част
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :