Р Е
Ш Е Н И Е
№………/……………, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА- ІV
касационен състав, в открито съдебно заседание на трети декември две хиляди и
двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева
ЧЛЕНОВЕ: Ивета Пекова
Йордан
Димов
при секретаря ............. като разгледа докладваното от
председателя касационно адм. дело №2254 по
описа на съда за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.2
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл.208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на „УниКредит
Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. /// , р-н
///, пл. „////“ №///, подадена чрез пълномощник - адв. Х. К, срещу решение №
260025/17.08.2020 г. на РС-Варна, IV състав, по нахд. №2731/2020 г.
Релевира се нарушение на закона и допуснати
съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл. 348 , ал.1, т.1
и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс
във вр. с чл. 63 от ЗАНН. Поради
факта, че в мотивите на обжалвания съдебен акт не са отразени данни от проведен
разпит на свидетел , според касатора това доказателствено средство не е било
включено в обхвата на правен анализ от районния съд. Твърди се нарушено право
на дружеството да иска поправка на съдебния протокол от открито съд. заседание
на 12.08.2020 г. , понеже не е бил
осигурен електронен достъп до материалите по делото. В обжалваното съдебно решение не е вписано
искането на жалбоподателя за присъждане
на съдебно-деловодни разноски.
Излага се твърдение за неспазване на
материалноправните разпоредби предвид
предписанието на чл. 27 от ЗКНИП . Описаната в НП такса
няма отношение към усвояване и
отпускане на кредита на потребителя , а е разход по изследване кредитоспособността на потребителя. Погрешно ВРС е счел, че в НП се съдържат данни за дата и място на
нарушението . В НП липсва информация за
обстоятелствата , свързани със сключване на ипотечния кредит. Атакуваното решение е без
мотиви, тъй като само са „маркирани“ правни изводи , без аргументация .
Отправеното към съда искане е за отмяна на
обжалвания съдебен акт с присъждане на
съдебно-деловодни разноски съобразно представен техен списък.
Ответната страна – РД на Комисия за защита на
потребителите за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра , редовно призована, не се
представлява, но депозира писмен отговор на жалбата с позиция за нейната
неоснователност. Претендира се присъждане на разноски съобразно представен техен списък. Прави се възражение за
прекомерност, ако заплатения адв.
хонорар от насрещната страна надвишава минималния по Наредба № 1/2004 г.
Прокурорът при Окръжна прокуратура гр. Варна в
съдебно заседание дава заключение за неоснователност на подадената касационна
жалба.
Настоящият съдебен състав на Административен съд -
Варна счита касационната жалба за
процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна
страна и с правен интерес от обжалването. В тази връзка жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна поради следните съображения:
Предмет на обжалване пред ВРС е
било наказателно постановление /НП/ НП № В-0046991/11.05.2020г. на Директор на
РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра със
седалище в гр. Варна към ГД „КП” при КЗП, упълномощен със заповед
№165/18.03.2020г. на Председателя на КЗП, с което на "Уникредит Булбанк“ АД е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 20 000 лева на основание
чл.80 ал.1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите.
От
фактическа страна РС-Варна е приел, че във връзка с постъпила жалба в КЗП на
19.07.2020 год. от Х Й- потребител по сключен 29.03.2019 г.
договор за ипотечен кредит с „Уникредит Булбанк“ АД , е била извършена проверка
от контролните органи , в хода на която банката е депозирала разяснение, че
събрана от потребителя А еднократна такса от 291.00 лв. представлява комисионна
за определяне степента на кредитния риск на потребителя.
От правна страна РС-Варна е счел,
че АУАН и НП са издадени от компетентни орган , в срока по чл. 34 от ЗАНН, като
съдържат всички необходими реквизити по чл. 42 и 57 от ЗАНН. За неоснователно е
преценено оплакавването за минимално
съдържание на НП . В него има информация за дата и място на нарушението.
Като лишено от основание е анализирано оплакването за неспазване на чл. 34 от ЗАНН предвид факта ,че нарушителят е
станал известен на наказващия орган едва след приключване на проверката.
ВРС
счита, че оценката на кредитоспособност на потребителя не е свързана с
усвояване и управление на кредита, а е самостоятелна услуга. В ЗКНИП няма е уредено кой
посреща разходите за тази оценка.
Потребителят след запознаване с договора за кредит е могъл да узнае, че този
разход е в негова тежест. Освен това банката е задължена да извърши
проучване на кредитоспособността на
потребителя и да определи степента на кредитен риск. Според РС-Варна конкретният случай не е маловажен , тъй
като не се отличава от обичайните нарушения
от същия вид.
Касационната инстанция счита обжалваното
съдебно решение за неправилно поради погрешно тълкуване и прилагане на закона.
Повдигнатото административнонаказателно
обвинение на касатора е било за това, че включена еднократна такса за определяне
степента на кредитен риск /оценка на кредитоспособността / от 291.00 лв. в
погасителния план към отпуснат ипотечен кредит за определяне степента на
кредитен риск /оценка на кредитоспособността / , представлява такса и
комисионна за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а новелата
на чл. 27, ал.2 от ЗКНИП гласи ,че кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Легалното
определение на понятието „Оценка на кредитоспособността“ се съдържа в §1 т.18
от ДР на ЗКНИП и това е оценка на възможността за изпълнение на задълженията,
произтичащи от договора за кредит. Цитираният нормативен акт е издаден с цел
транспониране на Директива
2014/17/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 4 февруари 2014 г. относно договорите за кредити за жилищни недвижими
имоти за потребители и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 / §2 от цитирани
язакон/. Съгласно т. 55 от преамбюла на Директивата важно е способността и
склонността на потребителя да плаща погасителните си вноски да се оценят и
проверят преди сключването на договор за кредит. При тази оценка на
кредитоспособността следва да се отчитат всички необходими и значими фактори,
които биха могли да влияят на способността на потребителя да погаси кредита
през неговия срок. По-специално способността на потребителя да обслужва и да
погаси изцяло кредита си следва да включва разглеждане на бъдещите плащания или
увеличения на плащанията поради отложени лихвени плащания или разсрочени
плащания по главницата или лихвата и следва да се разглежда в светлината на
останалите редовни разходи, дългове и други финансови ангажименти, както и на
дохода, спестяванията и активите.
Новелата на т. 57 от същия преамбюл гласи, че решението на кредитора
дали да предостави кредит следва да е съобразено със заключението на оценката
на кредитоспособността. Например възможността на кредитора да прехвърля част от
кредитния риск на трета страна не следва да го подтиква да пренебрегва
заключенията, произтичащи от оценката на кредитоспособността, като предоставя
договор за кредит на потребител, който вероятно няма да бъде в състояние да
погаси кредита.
Поради изложените
съображения в чл. 18 от Директивата е разписано, че Държавите членки
гарантират, че преди сключването на договор за кредит кредиторът прави обстойна
оценка на кредитоспособността на потребителя. При оценката се отчитат надлежно
факторите, свързани с проверка на вероятността потребителят да изпълни своите
задължения по договора за кредит.
Именно тази
регламентация на Общностното право е основание българският законодател да въведе задължение за кредитора да
предостави кредит , само когато оценката на кредитоспособността показва, че
потребителят ще може да изпълнява задълженията си, произтичащи от договора за
кредит / чл. 14 ЗКНИП / . Оценката на кредитоспособността се извършва въз
основа на информация за доходите и разходите на потребителя и други
обстоятелства от финансов и икономически характер, която е необходима и
достатъчна за извършване на оценката / чл. 16 от посочения закон/.
При тази правна регулация кредиторът е длъжен да провери кредитоспособността
на потребителя преди отпускане на ипотечен кредит. Подобно изследване в
обхвата по чл. 16 от закона предполага
разходи . Тези разходи са еднократни и се включват в т.4 на приложение №2 на стандартния
европейски формуляр по чл. 6, ал. 3 от ЗКНИП , които е неразделна част от
предоставената от кредитора на потребителя персонализирана информация за предлагания кредит. В тази
връзка още на подготвителния етап преди сключване на договора потребителят е
запознат със този разход и има възможност за вземане на решение при пълнота на информацията относно
възможните разходи, такси и комисионни по повод отпускане на кредита.
В закона не е уредено кой заплаща тази
такса, но в т. 10.4 , Раздел III - Лихви и комисионни на Общите
условия на „УниКредит Булбанк“ АД за предоставяне на кредити за недвижими имоти
на потребители – ипотечни
кредити е упоменато, че всички разноски и допълнителни услуги по във връзка
с сключването на договора са за сметка на кредитополучателя.
Както бе посочено го-горе според т. 57 от преамбюла на Директива
2014/17/ЕС решението на
кредитора дали да предостави кредит следва да е съобразено със заключението на
оценката на кредитоспособността т.е. оценката на кредитоспособността предхожда отпускането на кредита
, това е дейност по предварително проучване на степента на кредитен риск и
именно поради тази причина не може да се приеме, че е такса или комисионна , а
еднократен разход. В чл. 4,
от 4 от Директивата се съдържа дефиниция за допълнителна услуга“- услуга,
предлагана на потребителя във връзка с договора за кредит. Изследването на
кредитния риск не представлява услуга , а нормативно въведено правно задължение
за кредитора . Освен това този разход не касае усвояването
или управлението на кредита, тъй като усвояването на кредита е възможно само
след сключване на договора , а управлението на кредита предполага вече отпускат
ипотечен кредит т.е. тези дейности са последващи възникването на облигационното
правоотношение между кредитор и потребител, докато оценката на
кредитоспособността предхожда сключването на договора, давайки нужната
информация на кредитора по вземане на решение дали да отпусне кредита. В потвърждение на този извод е т. 6 от раздел ІІ „Условия за усвояване на
ипотечни кредити“ на Общите условия на „УниКредит Булбанк“ АД за предоставяне на кредити за
недвижими имоти на потребители , в който е
посочено, че правото на кредитополучателя да усвоява
суми по кредита възниква
след подписване на договора от всички
страни.
В този контекст разходът по оценка на кредитоспособността
на потребителя не представлява такса или комисионна за действия по усвояване
или отпускане на ипотечен кредит на граждани и няма неспазване на предписанието
на чл. 27, ал.2. ЗКНИП от страна на касационния жалбоподател.
Оплакването на касатора за
допуснати съществени процесуални нарушения настоящият съдебен състав
счита за неоснователно , тъй като от мотивите на обжалваното съдебно решение е
видно, че установените относими факти по случая се основават и на събраните гласни доказателства в производството
пред ВРС, а възражението за нарушено процесуално право да се иска поправка на
съдебен протокол не може да обуслови извод за съществено неспазване на съдопроизводствените правила. Не всяко
процесуално нарушение е съществено , а само това което се е отразило върху
правилността на възприетите фактически обстоятелства по случая и правната им
квалификация. Постановеното съдебно решение
преди изтичане на срока за поправка на съдебния протокол от заседанието
на 12.08.2020 г. не е преклудирало това процесуално право на страната, а освен
това твърдението в касационната жалба , че в съдебния протокол от 12.08.2020 г.
няма вписано искане на дружеството за присъждане на разноски е недостоверно.
Такова е документирано на втората страница от протокола / л. 33 от анд. №
2731/20 г. на ВРС/. Невъзможността на жалбоподателя за достъп до електронния
портал с цел запознаване с делото, не е препятствало същия да поиска достъп до самото дело в
деловодството на съда , за да се запознае с материалите по него.
В обобщение при проведения инстанционен съдебен контрол се установи
валидността, допустимостта на
обжалваното съдебно решение на РС-Варна и неговата неправилност поради погрешно
тълкуване и прилагане на материалния закон.
При този изход на делото съдът
дължи произнасяне по искането за разноски, направено от касационния
жалбоподател , който представи техен
списък, фактура и платежно нареждане , удостоверяващи платено по банков път адв.
възнаграждение в размер на 1356.00 лв./л. 52-54/. Лишено от основание е възражението за
прекомерност на ответника , тъй като
според чл.18, ал.2 във вр. с чл. 7, ал.3 от Наредба № 1/2004 г. във вр.
с чл. 63 , ал.4 от ЗААН съдът не може да присъди адв. възнаграждение в размер
по-нисък от минималния по цитираната наредба , а в случая предвид размера
на имуществената санкция от 20 000
лв. минималният размер на адв. хонорар е 1356.00 лв. Предвид произнасянето на
касационната инстанция по същество , след отмяна на обжалваното решение на ВРС
, на основание чл. 222, ал.1 във вр. с чл. 63 от ЗАНН съдът следва да присъди
на жалбоподателя и направените от него разходи по водене на делото пред
РС-Варна, а именно 1356.00 лв. платен
адв. хонорар.
Мотивиран от изложените
съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение втори
от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна -ІV касационен
състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260025/17.08.2020г. по нахд. № 2731/2020 г. на
РС – Варна и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № В-0046991/11.05.2020г. на
директора на РД на Комисия за защита на потребителите за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра , с което на „УниКредит
Булбанк“ АД е наложена имуществена санкция от 20 000 лв. на основание чл. 80, ал.1 от ЗКНИП.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителя с адрес : ГР./// , УЛ.
„////“ №/// да заплати на
„УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК ********* ,
със седалище гр. ///, район „///“ , пл. „////“ № // да заплати сумата от 2712 лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.