Р Е
Ш Е Н
И Е
№130
28.02.2022 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм. дело № 1098 по описа на съда за
2021 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.
215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано
е по депозирана от ДЗЗД „ЛИДО – 3“ гр.Хасково, представлявано от управителя П.Г.П.,
жалба против Заповед № 1896 от 28.10.2021 г. на Кмета на Община Хасково.
Жалбоподателят
посочва, че оспорената заповед е незаконосъобразна, немотивирана, издадена в
нарушение на АПК и ЗУТ, като в подкрепа на тези си твърдения изтъква следните
доводи:
Процесната заповед
била издадена, без да се изследва напълно обстоятелствената част, констатациите
и събраните доказателства от контролните органи. Заповедта била издадена в
Нарушение на Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти
и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Хасково, тъй като
констатираните обстоятелства не били формулирани от упълномощените лица по тази
Наредба.
Посоченият в
заповедта констативен акт 11 от 25.08.2021 г. бил документ с невалидно
съдържание. Твърди се наличие на издадени наказателни постановления в нарушение
на чл. 32, ал. 1 от посочената Наредба, който текст гласял, че наказателните
постановления се издават от Кмета на общината въз основа на констативен акт,
установяващ нарушението, съставен от упълномощени длъжностни лица от отдел
„Контрол по ЗУТ” към Дирекция „Архитектура, градоустройство, строителство и
инвестиции” при Община Хасково. Изискванията на цитираните разпоредби не били
самоцел и били продиктувани от гледна точка обезпечаване законността в
процедурата по установяване и регистриране на нарушенията по общинската
Наредба. Горното обстоятелство въвеждало и основателно съмнение относно
извършването на нарушението, като липсата на доказано по нормативно предвидения
ред (със снимка) местоположение на преместваемите обекти и място, препятствала
възможността да се установи действително какъв е съставът на нарушението,
съответно административното нарушение по чл. 3, ал. 2 от Наредбата не било
безспорно доказано така, както било индивидуализирано в НП. Посочването на бланкетни
норми и препращането към констативен Акт № 11 от 25.08.2021 г., не можело да
обуслови пълното и словесно описание на нарушението.
С оглед на
така изложеното, се моли съдът да постанови решение, с което да отмени оспорената
заповед.
Ответникът –
Кмет на Община Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание,
изразява становище за законосъобразност на заповедта. Моли същата да бъде
потвърдена и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Административен
съд – Хасково, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
Със Заповед
№ 1073/20.11.2020 г. Кметът на Община Хасково е назначил и определил състава на
постоянни комисии, които да установяват състоянието в конструктивно и
санитарно-хигиенно отношение на обектите на територията на Община Хасково на
основание чл. 223, чл. 196, ал. 1, вр. чл. 195 от ЗУТ. Със заповедта е наредено
комисиите да извършват проверки и установяват вида и състоянието на строежите
на територията на Община Хасково, да установяват обстоятелствата по чл. 223 и
чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, като събират всички необходими данни, изслушват
заинтересованите страни, съставят констативни протоколи с предложение за
необходимите последващи дейности: поправяне, заздравяване или премахване на
конкретния строеж. Уточнено е, че при отсъствие на някой от определените
титуляри същият следва да бъде заместен от друг служител от същия отдел.
Във връзка с
осъществена на 25.08.2021 г. проверка от служители на отдел „Контрол по ЗУТ“
при Дирекция „Архитектура, градоустройство, строителство и инвестиции“ при
Община Хасково – В.В.С., Г. Г. И. и Е.Н. С. (главни специалисти в отдела), посочени в горецитираната заповед като компетентни
длъжностни лица, е съставен Констативен акт № 11/25.08.2021 г., в който е
отразено, че е осъществена проверка на преместваеми обекти - 5 броя маси за
консумация със столове и чадъри (стационарни) с обща площ 26,68 кв. м.,
находящи се на западния и северния тротоар на ***, пред кафе-аператив „Лидо“ гр.Хасково, собственост на
„Лидо - 3“ ДЗЗД, ЕИК: *********, находящи
се на терен, собственост на Община Хасково. При проверката е установено, че
масите са поставени без разрешение за поставяне от Кмета на Община Хасково за
2021 г., което представлява нарушение на чл. 56, ал. 2 от Закона за устройство
на територията и на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на
територията обектите подлежат на премахване.
Констативният
акт е връчен на П.Г.П., управител и представител на ДЗЗД „ Лидо - 3“, на
25.08.2021 г.
В законоустановения
тридневен срок е постъпило Възражение с вх. № 53 Л-100-2/27.08.2021 г. от „Лидо
– 3“ ДЗЗД *, както и входирано Заявление за
издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти или на РИЕ (чл. 55, 56
и 57 от ЗУТ) с peг. индекс № 53 Л-100-1/26.08.2021 г. за издаване на разрешение
за поставяне на 5 броя маси на ***, кафе бар „Лидо“, което е
разгледано на заседание на Експертния съвет по устройство на територията при
Община Хасково (ЕСУТ).
С Решение по
т. 24 по Протокол № 14/30.09.2021 г. Експертният съвет не съгласува схема за
поставяне на преместваеми обекти „5 броя маси за консумация със столове и
чадъри с обща площ 26,68 кв.м. към кафе - аперитив „Лидо“ - предвид
възможността за затрудняване на интензивното пешеходно движение в района и
нарушаването на формирането на благоприятна жизнена среда.
С оспорената
Заповед № 1896/28.10.2021 г. Кметът на Община Хасково е наредил на основание
чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, с оглед установено
нарушение на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ и наличието на предпоставките на чл. 57а, ал.
1, т. 1 от Закона за устройство на територията, „Лидо - 3“ ДЗЗД, ЕИК: *********, представляван от управителите и съдружници при равни
дялове П.Г.П. и Н.М.П., да премахне описаните в заповедта преместваеми
обекти - Маси за консумация със столове и чадъри (стационарен) с обща площ
26,68 кв. м., находящи се на западния и северния тротоар на ***. Определен е 14-дневен срок от датата на получаване
на заповедта за доброволно изпълнение на основание чл. 277, ал. 1 от АПК и
7-дневен срок от изтичане на срока по т. II за принудително изпълнение на
заповедта. На основание чл. 57а, ал. 6 от ЗУТ е разпоредено дружествата -
доставчици на електроенергия и вода да прекратят доставките до определения за
премахване обект след изтичането на срока по т. II от заповедта, съгласно чл.
57а, ал. 7 от ЗУТ.
Видно от представената
по делото Разписка (л. 11) заповедта е връчена на П.П. на 29.10.2021 г., а
жалбата срещу заповедта е подадена в Административен съд – Хасково на 01.11.2021
г.
При така
установената фактическа обстановка, като взе предвид приобщения по делото
доказателствен материал, доводите и възраженията на страните и като прецени
законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу годен за обжалване
административен акт, от надлежна страна, чиито права и законни интереси са били
засегнати, съответно е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
Кметът
на Община Хасково, съгласно разпоредбата на чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, е органът,
който издава заповеди за премахване на преместваеми обекти и елементи на
градското обзавеждане, находящи се на територията на Община Хасково. Ето защо
следва да се приеме, че оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган, в границите на неговата териториална и материална компетентност.
Оспорената
заповед е обективирана в писмена форма и съдържа необходимите реквизити.
Посочени са както фактическите основания за издаването й, така и правните
норми, които органът счита за нарушени. Като правно основание е посочена
нормата на чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, съобразно която преместваемите обекти
се премахват, когато са поставени без одобрена схема, когато такава се изисква,
и/или без разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие с
издаденото разрешение. От фактическите основания, изложени в заповедта, е
видно, че според административния орган са налице преместваеми обекти,
представляващи 5 броя маси за консумация със столове и чадъри с обща площ 26,68
кв.м., находящи се в западния и северния тротоар на ***, поставени без изискващото се разрешение за поставяне.
Следователно между фактически и правни основания е налице взаимна връзка и
конекситет.
При
проверка на оспорената заповед относно спазване на административно-производствените
правила по издаването й съдът констатира следното:
Спазена
е процедурата по чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ, като обстоятелствата, обосновали в
случая премахване на преместваемите съоръжения, са надлежно установени със
съставяне на Констативен акт № 11/25.08.2021 г., в който са конкретизирани
преместваемите обекти по вид и местонахождение. Изготвилите констативния
протокол лица са служители на Община Хасково, изпълняващи функции по контрол на
строителството по смисъла на чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. Констативният акт е връчен
на оспорващия по реда на § 4 от ДР на ЗУТ. Последният нормативен акт не поставя
изискване за присъствие на собственика на обекта по време на проверката, нито
пък същия да бъде уведомяван за датата и часа на извършването й, но видно от
констативния акт в случая представител на дружеството (П.П.) е присъствал при
извършване на проверката.
По
отношение на основния спорен по делото въпрос, а именно спазени ли са
материално-правните разпоредби на закона, съдът намира, че не е налице
основанието по чл. 146, т. 4 от АПК за отмяна на оспорената заповед.
По
смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, върху поземлени имоти могат да се поставят
преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други
обслужващи дейности, както и други елементи на градското обзавеждане (неизчерпателно
посочени в разпоредбата), като премахването им се извършва на основанията на
чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ и при условията на ал. 2 - 8 от същата разпоредба. За
поставянето им е необходимо издаването на нарочно разрешение по ред, определен
с наредба на Общинския съвет. Не е спорно по делото обстоятелството, че процесните
маси със столове и чадъри са разположени върху имот, общинска собственост. По
делото не е спорно и обстоятелството, че именно дружеството - жалбоподател е
собственик на обекта, описан в заповедта. Следователно административният орган
правилно е определил адресата на акта си. В тази връзка следва да се посочи, че
разрешение за поставяне на преместваеми обекти се изисква преди поставяне на
съответния преместваем обект и правното задължение за снабдяване с такова преди
поставяне на обекта тежи върху собственика му. Жалбоподателят не оспорва, че не
му е издавано разрешение за поставяне на обекта. За изясняване на обстоятелството
представлява ли описаният в заповедта обект "преместваем обект" по
смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, следва да се изхожда от това дали същият е
възможно да се премести без физическото му унищожаване. От описанието на обекта
в заповедта и в констативния акт е видно, че безспорно става въпрос за
преместваем обект. Доказателствената тежест за оборване на констатациите,
изложени в административния акт, в това число и че обектът не е преместваемо
съоръжение, пада изцяло върху жалбоподателя, но в случая същият не оспорва това
твърдение на органа. Ето защо съдът намира, че административният орган правилно
е възприел обекта, описан в акта, като преместваем обект, поставен при липса на
разрешение за това и правилно е приложил закона, като е издал заповед, с която
нарежда премахването му.
С
оглед съответствието на заповедта с материалноправните разпоредби на ЗУТ, съдът
намира, че оспорената заповед е съответна и на целта на закона, а именно да се
премахнат преместваеми обекти, които са поставени без надлежно издадено
разрешение.
Ето
защо, съдът приема, че оспорената заповед е законосъобразен административен
акт, издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, в хода
на административна процедура, при която не са допуснати съществени нарушения на
административно- производствените правила, в съответствие с материалноправните
разпоредби и с целта на закона, и оспорването следва да бъде отхвърлено.
Предвид
изхода по делото и изричната претенция на представителя на ответника, на
последния следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 3 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на ДЗЗД „ЛИДО – 3“, ЕИК : *********, ***, представлявано от П.Г.П., против Заповед № 1896 от 28.10.2021 г. на
Кмета на Община Хасково, като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА ДЗЗД „ЛИДО – 3“, ЕИК : *********, ***, да
заплати на Община Хасково сумата от 100 (сто) лева -
разноски по делото, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 215, ал. 7, т. 4 от ЗУТ.
Решението да
се съобщи на страните чрез изпращане на препис от него по реда на чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ: