РЕШЕНИЕ
№ 19579
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110155939 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чкл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на И. Д. М., А. Д. Д., К. Й. Р., И. Е. А., представлявани
от адв. И. Б.-К. и А. А. К., представляван от адв. Т. Б. срещу ***********. С исковата молба
са предявени субетивно съединени осъдителни искове за осъждане ответника да заплати на
ищците следните суми на И. Д. М. – 8 750 лв., на А. Д. Д. – 8750 лв., на К. Й. Р. – 17 500 лв.,
на И. Е. А. - 17 500 лв. и на А. А. К. – 17 500 лв., с които *********** се е обогатила
неоснователно за сметка на ищците за периода от 10.10.2018 г. до 10.10.2023 г., като е
ползвала без правно основание техен собствен недвижим имот и ги е лишила от правото им
на ползване.
В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на земеделска територия –
НИВА, с площ от 5, 596 дка, четвърта категория, находяща се в местност *****,
представляваща имот № **** по плана за земеразделяне на *****, СО район ******, при
граници; имот № ****** - полски път на кв. ********, имот № ******** - полски път на кв.
********, имот № *** - нива на Х. Б. М., и с описание съгласно скица № 15-724255-
11.08.2020 г. на СГКК: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ************, с адрес:
***************** по КККР, одобрени със Заповед 300-5-5/03.12.2002 г. на изп.директор на
АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 31.07.2012 г., с адрес
на поземления имот: ***********, кв. ********, с площ от 5 595 кв.м., с трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на
земята: 4, предишен идентификатор; *******, с номер по предходен план: **** (***),
квартал: 1, парцел: I -част, съседи; **********; *************; *************. Твърди се,
че по силата на Нотариален акт, вписан в Службата по вписванията под № 172, том LLVI,
вх. № 36791
за собственици на недвижимия имот са признати следните лица и при следните квоти: Л. Д.а
А.а- ¼ ид.ч., Л. Д. М. - ¼ ид.ч., И. Д. М. и А. Д. Д. - общо ¼ ид.ч., Й. М. Х. и К. Й. Р.- общо
1
¼ ид.ч. След смъртта на Л. Д.а А.а същата е наследена от сина си И. Е. А.. След смъртта на
Л. Д. М. по силата на саморъчно завещание същият е наследен от И. З. Ч., която е дарила
наследената от нея идеална част от имота на сина си А. А. К.. След смъртта на Й. М. Х.
същият е наследен от дъщеря си К. Й. Р.. Ищците сочат, че процесният имот е възстановен
на наследодателя им Д. М. Т. по силата на Решение № 1854 от 21.12.1993 г. на ОСЗГ-
*******. Със Заповед № РД-09-50-64/17.01.2005 г. на гл. Архитект на София е одобрен план
за Регулация и застрояване на м. *******, кв. 1, УПИ 1 - за помпена станция и кв. 2, УПИ 1 -
за инженерни системи и озеленяване и улична регулация. По този план баланса на
територията засяга ПИ *******, идентичен на имот пл.№ *** по кад.план емисия 1980 г. по
следния начин: в УПИ 1 - за помпена станция, кв. 1 участва с площ от 2 158 кв.м., в УПИ I -
за инженерни системи и озеленяване, кв. 2 участва с площ от 1813 кв.м.; в три ивици за
озеленяване участва с площ от 1265 кв.м.; в част от улица ОТ6-ОТ7 участва с площ от 316
кв.м. и площ от 44 кв.м. попада в сервитута на околовръстното шосе. Регулационният план
от 2005 г., изменен за ЯФГ през 2017 г, не е реализиран. През 2006 г. с влязла в сила Заповед
№ РД-40-23 от 11.07.2006 г. на *********** за отчуждаване на поземлен имот по реда на
глава III от ЗОС, издадена на основание чл. 25, ал. 2 във връзка с чл. 21, чл. 23 от ЗОС и въз
основа на мотивирано Решение № 420 по Протокол № 80/08.06.2006 г., т. 14 на СОС, е
отчуждена реална част от процесния ПИ № ***, кв. 1, ******* с площ на частта 2 130 кв.м.,
при граници на същата: ПИ *****, терен за озеленяване, ПИ *** и улица в кв. 1. Съгласно
заповедта реалната част от поземления имот е отредена за изграждането на обект: „Помпена
станция за битови води и Помпена станция за дъждовни води“, ***************** -
публична общинска собственост съгласно ПУП. Сочи се, че за отчуждената част от имота
ищците са получили обезщетение. Към настоящия момент помпената станция - КПС ******,
е изградена и функционира, като за същата е издадено Разрешение за ползване № СТ-05-
434/28.04.2011 г. на ДНСК. Ищците твърдят, че останалата част от гореописания поземлен
имот - от 3 466 кв.м. е останала неотчуждена от *********** и е тяхна собственост. Със
Заповед № 18-3110-17.03.2023 г. на Началник на СГКК- София, е одобрено изменението в
КККР на ***********, ЕКАТТЕ ***, общ. ***, одобрена със Заповед 300-5-5/03.12.2002 г. на
Изп.директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо ПИ: няма данни за
изменение, съгласно скица - проект № 15-1014860-30.10.2020 г., като гореописаният
недвижим имот се разделя и от него се образуват следните два поземлени имота, които се
нанасят в КККР като самостоятелни ПИ, а именно: поземлен имот с идентификатор
********* с площ от 2 130 кв.м., начин на трайно ползване: за водностопанско,
хидромелиоративно съоръжение, собственост на *********** въз основа на документ: акт за
публична общинска собственост № 2726/09.06.2008 г., издаден от МРРБ-СО и поземлен
имот с идентификатор *********, находящ се в ***************** по КККР, одобрени със
Заповед 300-5-5/03.12.2002 г. на изп.директор на АГКК, последно изменение на КККР,
засягащо поземления имот е със Заповед № 18-3110-17.03.2023 г. на Началник на СГКК-
София, с адрес на поземления имот: ************, с площ от 3 465 кв.м., с трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на
земята: 4, номер по предходен план: **** (***); съседи: *********; *******; *************;
*************. Ищците твърдят, че поземлен имот с идентификатор ********* е тяхна
собственост при следните квоти: се явява собственост на ищците при следните квоти: за И.
Е. А. – ¼ ид.ч., за А. А. К. – ¼ ид.ч., за И. Д. М. – 1/8 ид.ч., за А. Д. Д.- 1/8 ид.ч., за К. Й. Р. –
¼ ид.ч. Наведени са твърдения, че през 1995 - 1996 г в собствения им неотчужден имот са
прокарани колекторни тръби и монтирани ревизионни шахти. През 2010 г. колекторните
тръби впоследствие са извадени и заменени с нови. Твърди се, че същите минават през
средата на имота им. Освен това той е засипан със строителни отпадъци и боклуци.
Останали са и стоят там и до настоящия момент инертни материали от строителството на
отклоненията и станцията. Шахтите всекидневно източват отпадъчни води от камиони.
Помпената станция работи постоянно и в имота на ищците непрестанно преминават хора,
2
които я поддържат. По повод нейната експлоатация и обслужване *********** ползва без
основание и неотчуждената част от недвижимия имот на ищците /впоследствие отделена в
нов имот - поземлен имот с идентификатор *********/. Независимо от отделянето на имота
*********** продължава да го ползва и до настоящия момент. Във връзка с тези твърдения
считат, че им се дължи обезщетение от *********** в размер на средния пазарен наем за
неотчуждената част от поземлен имот с идентификатор ************ с площ от 3 466 кв.м.
/понастоящем отделена в нов имот - поземлен имот с идентификатор *********/, която се
ползва от ответника без правно основание и която ищците са лишени от възможността да
ползват, поради което и предявяват настоящите осъдителни искове за заплащане на
обезщетение в общ размер от 70 000 лв. за периода от 11.10.2018 г. до датата на подаване на
исковата молба – 11.10.2023 г. Сочи се, че в предходни съдебни производства с влезли в сила
решения *********** е била осъдена да им заплати обезщетение за предходни периоди.
Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК във вр. чл. 62, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба, подаден от ответника *********** чрез юрисконсулт М.. Поддържа се, че
липсва правен интерес от ищците за предявяване на исковете, доколкото по силата на
приложените с исковата молба съдебни решения вече били получени обезщетения. Счита, че
предявените искове са неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат оставени
без уважение, а делото да бъде прекратено.
Софийски районен съд въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на
производството доказателства, приема за установено следното от фактическа
страна:
Като писмено доказателство по делото е приет Нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 111, том II, рег. № 15 312, дело № 270/2005 г., видно от който на
21.07.2005 г. Л. Д.а А.а, Л. Д. М., И. Д. М., А. Д. Д., Й. М. Х. и К. Й. Р. са признати за
собственици въз основа на наследствено правоприемство и земеделска реституция на
земеделска територия – нива с площ от 5, 596 дка, четвърта категория, находяща се в
местността *****, представляаща имот № **** по плана за земеразпределяне на *****, СО,
район ******, при граници имот № ****** – полски път как в. *****, имот № ********-
полски път на кв. *****, имот № *** –нива на Х. Б. М., с ограничения за ползване съгласно
Решението на ПК, при следните квоти: ¼ за Л. Д.а А.а, ¼ за Л. Д. М., ¼ за И. Д. М. и А. Д.
Д., ¼ за Й. М. Х. и К. Й. Р.. Прието като доказателство по делото е и Решение № 1854 за
възстановяване на правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари
реални граници в землището на *****, ЕКАТТЕ ****, общи ***** на Общинска служба по
земеделие и гори, община *****, с което е възстановено собствеността на нивата с площ от
5, 596 дка в местността *****, имот № **** и други имоти на наследниците на Д. М. Т..
Прието като доказателство е удостоверение за наследници на Д. М. Т., издадено на
20.04.2023 г., видно от което негови наследници по закон са дъщеря му 1. Л. Д.а А.а,
починала на 03.05.2021 г. и наследена от своя син ищецът И. Е. А., сина му 2. Л. Д. М.,
починал на 09.05.2017 г., оставил като свои наследници по закон племенниците си –
синовете на брат му Д. Д. М. – И. Д. М. и А. Д. Д., дъщерята на сестра му С. Б. Х. – К. Й. Р. и
сина на другата си сестра И. Е. А., сина му 3. Д. Д. М., починал на 23.10.1991 г. и наследен
от синовете си И. Д. М. и А. Д. Д., както и дъщеря му 4. С. Б. Х., починала на 08.08.1983 г. и
наследена от дъщеря си К. Й. Р. и преживелия й съпруг Й. М. Х., починал на 16.06.2016 г.
Приети като писмени доказателства са и удостоверения за наследници, от които се
установява, че след смъртта на Л. Д.а А.а, настъпила на 03.05.2021 г., същата е наследена от
сина си И. Е. А., а след смъртта на Й. М. Х., настъпила на 16.06.2016 г., същият е наследен
от дъщеря си К. Й. Р..
Прието като доказателство е саморъчно завещание и протокол за обявяването му на
починалия на 09.05.2017 г. Л. Д. М., видно от което починалият е завещал цялото си
3
недвижимо имущество на И. З. Ч.. Към исковата молба е посочено, че е представен
Нотариален акт от 04.08.2017 г., с който е сключен договор за дарение по силата, на който
наследничката по завещание е дарила в полза на сина си А. А. К. притежаваните от нея ид.ч.
от процесния недвижим имот. Такъв документ обаче не е приложен. От служебно
извършената справка по отношение на отбелязванията в Имотния регистър по партидата на
ищеца А. А. К. по повод искането му по чл. 83, ал. 2 ГПК обаче се установява, че в
действителност такъв договор за дарение е сключен на посочената дата и с предмет ¼ ид.ч.
от имота с площ от 5 595 кв.м., местност кв. „*****“, имот ****, с идентификатор
************.
Приети като писмени доказателства са още скица № 15-724255-11.08.2020 г. на
поземления имот с идентификатор ************, който е разделен и по силата на приетата
като доказателство по делото Заповед № 18-3110-17.03.2023 г. са образувани два имота,
включително процесния с идентификатор № *********, за който също е приложена скица №
15-401337-12.04.2023 г. По делото е приета като доказателство и Заповед РД-40-23 от
11.07.2006 г. за отчуждаване на поземлен имот по реда на глава III от ЗОС, издадена от
Кмета на ***********, по силата на която е отчуждена реалната част от позмеления имот №
765, кв. 1, м. „*****“, гр. **** с площ на частта от 2130 кв.м. за изграждането на обект
„Помпена станция за битови води и Помпена станция за дъждовни води, кв. *****, гр.
******** – публична общинска собственост“. С тази заповед е определено и парично
обезщетение за собствениците Л. Д.а А., Л. Д. М., И. Д. М., А. Д. Д., Й. М. Х. и К. Й. Р.
По делото е изслушана Съдебно-техническа експертиза, чието заключение е прието
като доказателство по делото като неоспорено от страните. Съдът намира същото за
обективно и професионално изготвено, като го кредитира с доверие и го поставя в основата
на фактическите си изводи. От заключението на вещото лице Д. се установява, че имотът,
посочен в Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 111, том II, рег. № 15 312,
дело № 270/2005 г. е идентичен с поземлен имот с идентификатор ********. След
разделянето на имота на два самостоятелни обекта и отчуждаването на част от имота,
неотчуждената част от стария имот 765 получава идентификатор *********, като това е
северната част от стария имот. Другата реална част от стария имот с площ от 2 130 кв. е
отчуждена в полза на *********** със Заповедта от 11.07.2006 г. Вещото лице е извършило
оглед на неотчуждената част на имот на 16.09.2024 г., този с идентификатор ********* и е
констатирало, че имотът е неизползваем, защото в отчуждената /южна част на стария имот
765/ са изградени сгради на помпена станция ********** и обслужващ я трафопост, като
двете съоръжения са оградени с ажурна ограда. До подстанцията от север през имот с
идентификатор идентификатор *********, достигат колекторни тръби. Достъпът до сградата
на подстанцията се осъществява по изградена улица тупик с асфалтова настилка, южно от
общия имот. От западната част е обособено обръщало от насипна трошенокаменна настилка,
което заема голяма част от имот идентификатор *********. В имота са монтирани две
камери. В имота са видими канални шахти, една от които е отворена и камерите са насочени
към нея. Двете колекторни тръби и обръщалото заемат значителна част от имота с
идентификатор идентификатор *********, включително и сервитутите към тях. Двата
новообразувани имота с идентификатор ********* и с идентификатор ********* попадат по
Общия устройствен план в устройствена зона – терени за площи и обекти на ВиК. Съгласно
регулационния план и при проследяване на издадените Заповеди за застрояване и регулация
вещото лице е направила извод, че процесният имот попада в границите на регулационния
план, но за него не е отреден самостоятелен УПИ, а попада в терен с отреждане за
обществени мероприятия. В имота са налице подземни комуникации. Доколкото имотът с
идентификатор *********, попада в терен за отреждане за обществени мероприятия – за
инженерни съоръжения, озеленяване, както и в улица, не се позволява изграждане на друг
вид застрояване извън отреждането с устройствената зона. Посочено е още, че още през
имота преминава електропровод, които съоръжения захранват помпената станция, а
4
отстоянията от проводите следва да се определят с проект, тъй като приложимите
понастоящем сервитутни права не са достатъчни. Вещото лице е посочило, че през имота е
предвидено изграждане на улица, но същата не е прокарана. Достигнало е до извод, че
имотът се ползва за нуждите на изградената и действаща помпена станция, поради което и
няма как да се ползва като земеделска земя. Вещото лице е констатирало, че липсват данни
за цени на наем на земеделски земи в територията около ********** към процесния период,
съобразила е наличните обяви актуални към момента на изготвяне на експертизата и е
приложила инфлационен кокрекционен коефициент, като е достигнала до извод, че наемната
цена за ползване на процесния имот за периода от 11.10.2018 г. 11.10.2023 г. е 73 699 лв.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Б. Я. С.,
познат и съсед на част от ищците. Свидетелят живее в *******, кв. „*****“. Знае, че ищците
имат имот в близост до помпената станция *******, кв. „*****“. Сочи, че имотът им е 4-5
дка, представлява нива, в която има изградени шахти. Сочи, че имотът им е обособен като
разтоварище на фекални води, като много имоти изхвърлят там. Самият той е наблюдавал
изхвърлянето на водите от камионите, тъй като срещу помпената станция се намира
стадиона, а той се е занимавал с отбора по футбол, поради което често бил там. До преди 2-3
години всеки ден бил на стадиона и забелязвал камионите. Знае, че помпената станция е в
съседен имот на този на ищците, а тази ситуация е от 10-15 години. Виждал е, че в имота
има насипан чакъл. Не е виждал ищците да садят в имота, нито да държат колите си там.
Съдът намира показанията на свидетеля за достоверни и ги възприема при формиране
на фактическите си изводи. Не се налице индиции за заинтересованост на свидетеля, същият
лично и непосредствено е установил фактите за които свидетелства. Показанията му са
последователни непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация в
чл. 59 ЗЗД. Уважаването на предявените искове за присъждане на обезщетение е обусловено
от установяване по делото, че ищците са собственици на процесния имот, обедняването им
и обогатяването на ответника, както и връзка между обедняването на ищците и
обогатяването на ответника, респективно липсата на основание за такова имуществено
разместване. С оглед наведените от страните твърдения за уважаването на претенцията
следва да се установи, че И. Д. М., А. Д. Д., К. Й. Р., И. Е. А. и А. А. К. са собственици на
имот с идентификатор *********, който се ползва от страна на *********** без правно
основание, поради което и ищците са лишени от възможността да упражняват правото си на
ползване върху същия, което представлява обедняването им, а същевременно ***********,
ползвайки неоснователно имота с идентификатор ********* се обогатява за сметка на
ищците.
В случая от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищците са
съсобственици на посочения имот. Имотът е част от възстановените по земеделска
реституция имоти на общия наследодател Д. М. Т. с приетото като доказателство Решение на
Общинска служба по земеделие и гори *****. По отношение на имота е издаден и
нотариален акт за собственост. От изслушаната съдебно-техническа ескпертиза се
установява, че е налице идентичност между възстановените имоти на Д. М. Т., за които е
издаден акт за собственост и имот с идентификатор *********, който е бил част от УПИ
756.
Д. М. Т. е починал на 29.03.1977 г. и е наследен от четирите си деца - Д. Д. М., С. Б.
5
Х., Л. Д.а А.а и Л. Д. М., като на на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството всеки от
наследниците получава равна част от наследството на баша си .
Ищците И. Д. М. и А. Д. Д. са синове на сина му – Д. Д. М., наследил ¼ ид.ч. от
процесния имот, следователно ищците се легитимират като собственици на по 1/8 ид.ч. от
имот с идентификатор *********, съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН.
Ищцата К. Й. Р. е дъщеря на дъщерята на общия наследодател – С. Б. Х., наследила ¼
ид.ч. от процесния имот. След смъртта на С. Б. Х. на 08.08.1983 г., същата е наследена от
съпруга си Й. М. Х., починал на 16.06.2016 г. и дъщеря си К. Й. Христова, респективно
ищцата се легитимира като собственик на ¼ ид.ч. от имот с идентификатор *********.
Ищецът И. Е. А. е син на Л. Д.а А.а, наследил ¼ ид.ч. от процесния имот,
следователно ищецът се легитимира като собственик на 1/4 ид.ч. от имот с идентификатор
*********.
Със саморъчно завещание Л. Д. М. е завещал на И. З. Ч. цялото си недвижимо
имуществ. Л. Д. М. е починал на 09.05.2017 г., а завещанието е обявено на 15.06.2017 г.,
респективно И. З. Ч. е придобила по силата на обявеното завещание ¼ ид.ч. от имот с
идентификатор *********. С договор за дарение, обективиран в Нотариален акт от
04.08.2017 г. И. З. Ч. е дарила А. А. К. притежаваните от нея ¼ ид.ч. от имот с
идентификатор *********, следователно и ищецът А. А. К. се легитимира като собственик
на ¼ ид.ч. от процесния имот.
В заключение съдът намира за доказано, че И. Д. М., А. Д. Д., К. Й. Р., И. Е. А. и А. А.
К. са съсобственици на процесния имот с идентификатор ********* към периода от
11.10.2018 г. до 11.10.2023 г. при следните квоти И. Д. М. – 1/8, А. Д. Д. – 1/8 ид.ч., К. Й. Р. –
¼ ид.ч., И. Е. А. – ¼ ид.ч. и А. А. К. – ¼ ид.ч. Тези обстоятелства и не се оспорват от
насрещната страна – ***********.
По делото се доказа и че ответната страна *********** чрез своите служители ползва
имота. От изслушаната съдебно-техническа експертиза, както и от събраните гласни
доказателства се установява, че в съседния на имот е осъществено обществено мероприятие
помпена станция, в имота на ищците се прокарани колекторни тръби, но фактическото
ползване на имота на ищците надвишава законоустановени севитут. През имота на ищците е
прокаран чакълен път и обръщало на камиони, като през него постоянно преминават
превозни средства във връзка с изхвърлянето на отпадните води.
Ищците са лишени от правото си на ползване върху имота, представляващ земеделска
земя по документи, но реално ползващ се за осъществяване на обществени мероприятия.
*********** ползва имота за осъществяване на дейностите, свързани с изградената в
съседния имот помпена станция, без основание, поради което и дължи обезщетение на
собствениците на имота в размер на средномесечния пазарен наем. Доколкото вещото лице
по изложени подробно съображения е определило средномесечен пазарен наем за имота за
процесния период от 11.10.2018 г. до 11.10.2023 г. в по-голям размер /73 699 лв./ от
претендирания от ищците 70 000 лв., то и исковата претенция се явява доказана по
основание и по размер. С оглед правата в собствеността на всеки отделен собственик, то и
претенциите на ищците за присъждане в полза на И. Д. М. – 8 750 лв., на А. Д. Д. – 8750 лв.,
на К. Й. Р. – 17 500 лв., на И. Е. А. - 17 500 лв. и на А. А. К. – 17 500 лв. са основателни и
следва да бъдат уважени.
Само за пълнота на мотивите, макар вече да е коментирано в определението за
насрочване на делото, следва да се отбележи, че предявяването на искови претенции за
присъждане на обезщетение по отношение на един и същи имот, но за различен период, не
изключва упражняването право на защита на правоимащите лица. Обхватът на силата на
пресъдено нещо по отношение на влезлите в сила решения между страните се разпростира
именно до исковия период по всяко едно дело. Това ще рече, че процесните искове не само
6
че са допустими, а и докато са налице материалноправните предпоставки, обуславящи
основателността на исковите претенции, а именно неоснователното ползване и лишаване от
правото на ползване на собствения на ищците имот от страна на отвеника, исковете ще са
основателни, независимо колко пъти преди това е било присъждане обезщетение за различни
периоди.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска.
По делото е представен списък за сторените разноски от И. Д. М., А. Д. Д. и И. Е. А..
Видно от същия ищците И. Д. М. и А. Д. Д. претендират по 1470 лв., включваща заплатено
адвокатско възнаграждение 1 000 лв., 350 лв. – заплатена държавна такса и 120 лв.. –
заплатен депозит за вещо лице. Допълнително съдът е задължил ищците да внесат сумата от
по 64, 60 лв. депозит за вещото лице, т.е. дължима съгласно представения списък и
представените доказателства, е сумата от 1 534, 60 лв. в полза на И. Д. М. и сумата от 1 534,
60 лв. в полза на А. Д. Д..
Съгласно представения списък И. Е. А. претендира сумата от 700 лв. държавна такса
и 120 лв. заплатен депозит за вещо лице, като същият е представил и доказателства за
допълнително заплатената сума от 64, 60 лв., следователно общо дължими в полза на ищеца
е сумата от 884, 60 лв.
Съгласно представения списък К. Й. Р. претендира сумата от 1 000 лв. адвокатски
хонорар, която следва да й бъде присъдена.
К. Й. Р. е освободена от внасянето на държавни такси и разноски с определение от
22.02.2024 г. , поради което с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза
на съда следва да бъдат присъдени държавна такса от 700 лв., както и депозит за вещо лице
в размер на 129, 20 лв. или общо сумата от 829, 20 лв.
Съгласно представения договор за правна помощ А. А. К. претендира сумата от 2 500
лв. адвокатски хонорар, която следва да му бъде присъдена.
А. А. К. е освободен от внасянето на държавни такси и разноски с определение от
22.02.2024 г., поради което с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза
на съда следва да бъдат присъдени държавна такса от 700 лв., както и депозит за вещо лице
в размер на 129, 20 лв. или общо сумата от 829, 20 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***********, с адрес: ******* да заплати на И. Д. М., ЕГН **********, с
адрес в ********* на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 8 750 лв., представляваща обезщетение
за лишаването му от правото на ползване на имот с идентификатор *********, находящ се в
гр. ********, ***********, който до влизането в сила на Заповед № 18-3110-17.03.2023 г. на
Началника на СГКК-София е представлявал неотчуждена част от 3 466 кв.м. от поземлен
имот с идентификатор ************, за периода от 11.10.2018 г. до 11.10.2023 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 534, 60 лв., представляваща сторените съдебни
разноски.
7
ОСЪЖДА ***********, с адрес: ******* да заплати на А. Д. Д., ЕГН **********, с
адрес в ******** на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 8 750 лв., представляваща обезщетение
за лишаването му от правото на ползване на имот с идентификатор *********, находящ се в
*******, ***********, който до влизането в сила на Заповед № 18-3110-17.03.2023 г. на
Началника на СГКК-София е представлявал неотчуждена част от 3 466 кв.м. от поземлен
имот с идентификатор ************, за периода от 11.10.2018 г. до 11.10.2023 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 534, 60 лв., представляваща сторените съдебни
разноски.
ОСЪЖДА ***********, с адрес: ******* да заплати на К. Й. Р., ЕГН **********, с
адрес в ********** на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 17 500 лв., представляваща
обезщетение за лишаването й от правото на ползване на имот с идентификатор *********,
находящ се в *******, ***********, който до влизането в сила на Заповед № 18-3110-
17.03.2023 г. на Началника на СГКК-София е представлявал неотчуждена част от 3 466 кв.м.
от поземлен имот с идентификатор ************, за периода от 11.10.2018 г. до 11.10.2023
г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 000, 00 лв., представляваща
сторените съдебни разноски.
ОСЪЖДА ***********, с адрес: ******* да заплати на И. Е. А., ЕГН **********, с
адрес в ******* на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 17 500 лв., представляваща обезщетение
за лишаването му от правото на ползване на имот с идентификатор *********, находящ се в
*******, ***********, който до влизането в сила на Заповед № 18-3110-17.03.2023 г. на
Началника на СГКК-София е представлявал неотчуждена част от 3 466 кв.м. от поземлен
имот с идентификатор ************, за периода от 11.10.2018 г. до 11.10.2023 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 884, 60 лв., представляваща сторените съдебни
разноски.
ОСЪЖДА ***********, с адрес: ******* да заплати на А. А. К., ЕГН **********, с
адрес в ****** на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 17 500 лв., представляваща обезщетение
за лишаването й от правото на ползване на имот с идентификатор *********, находящ се в
*******, ***********, който до влизането в сила на Заповед № 18-3110-17.03.2023 г. на
Началника на СГКК-София е представлявал неотчуждена част от 3 466 кв.м. от поземлен
имот с идентификатор ************, за периода от 11.10.2018 г. до 11.10.2023 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2 500 лв., представляваща сторените съдебни
разноски.
ОСЪЖДА ***********, с адрес: ******* да заплати в полза на Софийски районен
съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 829, 20 лв., представляващи разноски по
производството, сторени в полза на освободеното от държавна такса и разноски лице К. Й.
Р., ЕГН **********, както и сумата от 829, 20 лв., представляващи разноски по
производството, сторени в полза на освободеното от държавна такса и разноски лице А. А.
К., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9