Р Е Ш Е Н И Е
№260129
гр. П., 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 05449 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която се иска да се
признае за установено, че В.М.Д. дължи сумата от 1737,27
лева, представляваща главницата за
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр.
П., ул. «***, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., както и сумата от
233,88 лева, предсталвяваща лихвата за забава на месечните плащания за периода
от 10.07.2018 г. до 15.06.2020 г., ведно със законната лихва върху размера на
главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Подаден отговор на исковата
молба, с който се оспорват исковете, тъй като липсвали договорни отношения
между страните по делото. Излагат се доводи за недоказаност на исковете.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Установява
се, че „Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответникa, отнасящо се за
вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. В тази връзка е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. № 03186 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд.
Представено е извлечение от вестник “СъП.”, от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един местен ежедневник.
Не се
спори, че до имот с адрес гр. П., ул. «*** е доставяна топлинна енергия на обща
стойност 1737,27 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., както и че лихвата за забава
е в размер на 233,88 лева, считано от 10.07.2018 г. до 15.06.2020 г., поради
което тези обстоятелства са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване.
По делото
е приложен препис на нотариален акт от 22.08.1997 г., от който се установява,
че ответницата е придобила безвъзмездно правото на собственост върху
топлофицираното жилище с адрес гр. П., ул. «***.
Представен
е препис на нотариален акт от 04.02.2019 г., от който е видно, че ответницата е
учредила вещно право на ползване върху процесния имот в полза на трето
неучастващо по делото лице.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявени
са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал.
1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете
са предявени за установяване вземането на ищеца за стойността на доставена
топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе
заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В
тежест на ищеца е да установяви, че между страните по делото е налице облигационна
връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяване
изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както
и нейната стойност.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в
това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В
това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и
потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството
клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да
възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или
титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен
към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба
и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно
право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
Нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ следва да
се тълкува във връзка с разпределението на задълженията между собственика и
ползвателя, свързани с ползването на имота съгласно чл. 57 ЗС. Според чл. 57, ал. 1 ЗС, ползвателят на
имота е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването му. От тези норми е
ясно, че законът предвижда ползвателят да понесе цялата тежест във връзка с
ползването на имота, което е оправдано от гледна точка на това, че само той
извлича ползите от вещта, а собственикът не може да владее и ползва вещта си.
Разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ не предвижда кумулативна отговорност както за
собственика на имота, така и за носителя на ползването на този имот, предвид
съществуващите права и задължения за ползвателя, уредени в чл. 56 и чл. 57 от
ЗС (правото да ползва вещта според предназначението ѝ, да получава
добивите от нея и задължението да плаща разноските, свързани с ползването).
По
делото се установи, че ответницата е собственик на имота, а от 04.02.2019 г. е учредила вещно право на
ползване върху жилището. Това води до извод, че до 04.02.2019 г. страните по
делото се намират в договорни отношения за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за
продажба. След посочената дата не е налице облигационна връзка между ищеца и
ответнаа страна – собственик на имота, при което не се дължи заплащане
стойността на топлинната енергия, ползвана в имота.
Освен наличието на облигационна връзка между
страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. По
делото се установи, че до имота е доставяна топлинна енергия на обща стойност 1737,27 лева. Видно от извлечението на сметка стойността на топлинна
енергия от 01.05.2018 г. до 03.02.2019
г. е в размер на 1170,94 лева (за февруари са начислени три дни съответни на
среднодневната стойност за месеца), до който размер е основателна исковата
претенция.
Съгласно чл. 86,
ал. 1ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец
става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. Съдът
съобразявайки падежните датите на съответните месечни вземания от процесния
период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, намира,
че обезщетението за забава е в размер на 170,60 лева, считано от 10.07.2018 г. до 15.06.2020 г., до
който размер е основателна исковата претенция.
Неоснователна е претенция за лихва върху недължимата главница за разликата
от 170,60 лева до предявения размер от 233,88 лева, считано от считано от 01.04.2019 (падежът на м. февруари 2019 г.) до
15.06.2020 г.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции.
Ищцовото дружество е направило разноски в исковото производство както следва: 39,42 лева – държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер), т. е. общо 139,42 лева, от които следва да получи 94,89 лева.
В заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 39,42 лева – държавна такса, т. е. общо 89,42 лева, от които следва да получи 60,86 лева.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно отхвърлената част на исковите претенции.
Същият е направил разноски в размер на 350 лева за адвокатски хонорар в исковото производство, при което следва да получи 111,79 лева.
Направил е разноски и в заповедното производство, които са 300 лева за адвокатско възнаграждение, т. е. има раво да получи 95,82 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.М.Д., ЕГН ********** *** АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 1170,94 лева, представляваща главницата за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. «***, за периода от 01.05.2018 г. до 03.02.2019 г., както и сумата от 170,60 лева, представляваща лихвата за забава на месечните плащания (върху главницата за период от 01.05.2018 г. до 03.02.2019 г.), считано от 10.07.2018 г. до 15.06.2020 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, и ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата от 1170,94 лева до предявения размер от 1737,27 лева – главница за периода от 04.02.2019 г. до 30.04.2019 г. и за разликата от 170,60 лева до предявения размер от 233,88 лева – лихва за забава на месечните плащания (върху главницата за период от 04.02.2019 г. до 15.06.2020 г.), считано от 01.04.2019 до 15.06.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 03186 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА В.М.Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв.
„Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 94,89
лева – разноски в исковото производство и 60,86 лева – разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация
– П.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” ДА ЗАПЛАТИ на В.М.Д., ЕГН ********** сумата в размер
на 111,79 лева – разноски в
исковото производство и 95,82 лева –
разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в
сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 03186 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение
по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.