Решение по дело №2857/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 87
Дата: 24 януари 2022 г. (в сила от 24 януари 2022 г.)
Съдия: Виделина Стоянова Куршумова Стойчева
Дело: 20215300502857
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Пловдив, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20215300502857 по описа за 2021 година
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във връзка с
чл.310 ГПК.
С решение № 1423 от 06.08.2021 г. постановено по гр.д.№4716 по описа
за 2021 г. на РС - Пловдив, III бр.с. се изменя размера на месечната издръжка,
визирана в определение от 14. 01. 2019г. по гр. д. 16356/2018г. по описа на
ПРС 4 бр. с., дължима на детето Д. Г. К., ЕГН: **********, която бащата Г.
ЕМ. К., ЕГН: **********, следва да му заплаща, чрез неговата майка и
законен представител – Д. Л. М., ЕГН: **********, от 180 лева на 250 лева
месечно, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
17.03.2021г., до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена месечна вноска, от падежа до окончателното и изплащане, като
отхвърля иска в частта му от уважения размер до претендирания такъв от 270
лв месечно. Издръжката следва да се заплаща до 5-то число на месеца,за
който се дължи. Осъжда Г. ЕМ. К., ЕГН: ********** да заплати сумата от
100 ,80лв – държавни такси за първоинстанционното производство. Осъжда
Г. ЕМ. К. ЕГН: ********** да заплати на Д. Л. М., ЕГН: **********сумата
1
от 400лв разноски по делото.
Недоволен от постановеното решение е останал ответникът Г. ЕМ. К.,
ЕГН: **********, който чрез пълномощника си адвокат Ц.Т., обжалва
решението в частта му, с която се изменя размера на месечната издръжка,
визирана в определение от 14.01.2019г. по гр. д. № 16356/2018г. по описа на
ПРС 4 бр. с., дължима на детето Д. Г. К., от 180 лева на 250лв лева месечно.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е
необосновано, неправилно и постановено в нарушение на процесуалния
закон, че докладът на районния съд е непълен и съдът не е разпределил между
страните подлежащите на доказване факти. Възразява се, че съдът
неправилно е ценил постъпилата справка за прекратяване на трудовият
договор на майката и че твърдение за това не е въвеждано, нито такова
обстоятелство й е възлагано в доказателствена тежест. Посочва, че
разпределената доказателствена тежест на ищеца е за доказване на
възможностите на бащата да заплаща издръжка в поискания размер, което в
производството не било сторено. Оспорва се разпределения между страните
размер на издръжката. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част с
искане за определяне на издръжка в размер на 200 лева. Представя
пълномощно, договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 ГПК.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Д. Г.
К., действащ чрез майката и законен представител Д. Л. М., подаден от
пълномощника по делото адвокат Е.Т., с която жалбата се оспорва като
неоснователна. Излага се становище по всяка от оплакванията в жалбата и
такова за правилността на решението. Поддържа се, че съдът правилно е
определил дължимия размера на издръжката с позоваването на събраните по
делото доказателства. Моли да се остави без уважение въззивната жалба и да
се потвърди обжалваното решение. Претендира присъждането на разноските
по делото на осн.чл.78, ал.1, във вр. с чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.1 от ЗАдв. в
размер на 400 лева, за които представя списък по чл.80 ГПК.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
След извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд
2
намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната част, поради което следва да се произнесе по съществуващия
между страните правен спор.
Производството пред РС е образувано по предявен иск с правно
основание чл.150, ал.1 от СК във вр. с чл.143,ал.2 СК от Д. Л. М., действаща
като майка и законен представител на Д. Г. К., против Г. ЕМ. К., за
увеличаване размера на месечната издръжка, която последният е осъден да му
заплаща, съгласно определение от 14.01.2019г. по гр. д. № 16356/2018г. по
описа на ПРС 4 бр. с., от 180 лева на 270 лева месечно.
В исковата молба се излагат твърдения, че Д.М. и Г.К. са бивши
съпрузи, които имат едно малолетно дете Д. Г. К., родено на 18.11.2011 г. С
Решение по гр.д.№ 1945/2017г. на ПРС, IV бр.с. упражняването на
родителските права спрямо детето Д. е предоставено на майката, като бащата
е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 115лв. С протоколно
Определение по гр.д.№ 16356/2018г. на ПРС IV бр.с., присъдената издръжка е
била увеличена на 180лв., считано от 16.10.2018г. Искът се обосновава с
изминалия период от повече от две години от определянето на издръжката от
180 лева, през който нуждите на детето са нараснали. Сочи се, че бащата не
участвал по друг начин в грижите за детето. През 2019 г. бащата започнал да
заплаща издръжката частично, поради което майката образувала изп.дело.
През учебната 2020 - 2021 г. детето било ученик в трети клас на СУ ***“,
имало разходи за хранене в училищния стол от 18лв. седмично, както и
майката допълнително му изпращала закуска и джобни в размер на един -два
лева. Седмичните разходи за храна на детето по времето, когато е на училище
възлизали на приблизително от 40 лв. Майката покривала разходи за храна,
дрехи, обувки, учебни помагала и др. Посочва се, че детето е в период на
активен растеж, нуждите му са нараснали, а бързият му растеж налагал честа
смяна на дрехите и обувките. Наред с това майката покривала и разходите,
свързани с образованието на детето. По време на въведеното дистанционно
обучение, майката била осигурила и компютър, чрез който детето да участва в
учебния процес Бащата отказал да заплаща по - висок размер на издръжка от
200 лева. Практически бащата заплащал 1/3 от разходите на детето. Позовава
се на епидемиологичната обстановка, в следствие на която са се увеличили
разходите на детето за образованието. Към момента за нуждите на детето
били необходими около 550лв.-600лв. месечно. Фактът, че бащата имал
друго дете не го освобождавал от ангажимент към сина си Д.. Отговорност за
заплащането на издръжката на по-малкото дете на бащата имала е неговата
майка. Посочва се, че ответникът е здрав и работоспособен мъж и би могъл
да получава доходи, които да му позволят адекватно да участва в издръжката
на децата си. С изложените обстоятелства се обосновава искането за
увеличаване на размера на издръжката.
В отговора по реда на чл. 131 ГПК ответникът Г. ЕМ. К. е взел
становище за основателност на иска до размера от 200 лева месечно. Този
3
размер се сочи, че е съобразен с възможностите на бащата, тъй като като
служител на МВР бащата получавал месечно възнаграждение между 700 лева
- 800 лева; нямал възможност да бъде ангажиран на друго работно място
извън МВР; имал разходи за отглеждането на второ дете, родено на
23.01.2020 г., които били в размер на 200 лева за вещи първа необходимост.
Отделно от това майката на детето М.Д. все още получавала детски за
отглеждането на детето от 380 лева, същата заплащала и ипотечна вноска от
360 лева за жилището, в което живеело семейството. Ответникът заплащал
всички разходи за семейството, когато било необходимо се включвал и в
някои разходи за детето от първия брак на М.Д. - А., която е на 12 години.
Сочи, че Д.Л. получавала три пъти по-голямо възнаграждение от бащата,
разполага със собствено жилище, ползва служебен автомобил и има по-
голяма възможност да участва в издръжката на детето. Оспорва твърдените
разходи за детето Д., както и за закупуването на нов лаптоп. Когато бащата е
предложил да подари таблет на детето за онлайн обучението, детето му
отговорило, че вече са му подарили, а той самият му е оставил на
разположение своя лаптоп, който е ползвал по време на съжителството с
майката. Единствената промяна за изминалия период от време е фактът, че
детето е пораснало с година и половина. Твърди, че участва в разходите за
детето Д. извън определената издръжка - закупил нови дрехи и обувки,
часовник, давали му джобни пари и подаръци. Участвал в развлеченията и
социалните контакти на детето, включително сочи за посещение на ледената
пързалка с входна такса и храна от 30 лева. Получил отказ от майката да
запише детето на школа по математика. Желаел по - активно да участва в
живота на детето, но майката отказвала по - разширен режим на лични
контакти. Поддържа готовността си за заплащането на месечна издръжка от
200 лева.
От фактическа страна по делото безспорно се установява, че детето Д.
Г. К. е родено на 18.11.2011 г. и е с родители Г. ЕМ. К. и Д. Л. М.. С Решение
по гр.д.№ 1945/2017г. на ПРС, IV бр.с. упражняването на родителските права
по отношение на детето са предоставени на майката, като бащата е осъден да
заплаща месечна издръжка в размер на 115лв., увеличена на 180 лева въз
основа на постигната спогодба, одобрена с протоколно Определение по гр.д.
№ 16356/2018г. на ПРС IV бр.с., считано от 16.10.2018 г.
Видно от служебна бележка изх.№ 203/18.03.2021 г. изд. от Директора
на СУ ***“, гр.Пловдив, детето е било записано като редовен ученик в III
клас през учебната 2020/2021 г.
От приложената справка от ТД на НАП Пловдив, се установява по
отношение на бащата, че реализира средно месечно трудово възнаграждение
от 1000лв., а относно майката, че трудовото й правоотношение е прекратено
на 15.05.2021 г. и не се установя да има друг действащ трудов договор
Установява се, че всеки от родителите има по още едно дете. Бащата
има дете от съжителката си М.Х.Д. - Г.Г. К., род. на 23.01.2020 г. Майката
4
има детето от настоящи си съпруг П.А.М. - Л.П. М., род. на 01.02.2019 г.
Бащата е представил четири касови бона за закупуването на дрехи и
чифт обувки, на преводни нареждани за заплащане на суми към БТК общо от
112, 95 лева, както и на дарение към М.Х.Д. от 500 лева. Представил е
удостоверение за раждане на А. Т.П., родена на 29.06.2011 г. с майка М.Х.Д. и
Т.А.П..
Майката е представил договор за ипотечен кредит.
Постъпил е социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ -
Пловдив, от който се установява, че детето се отглежда от майката, която
заедно със съпруга си, задоволява базовите потребности на детето от дом,
храна, облекло, медицинско обслужване, социални контакти. По информация
и на двамата родители режимът за лични контакти се спазва,както и бащата
заплаща редовно определената издръжка не детето. Детето е емоционално
привързано и към двамата си родители ,необходимо е размерът на издръжката
да бъде съобразен с възрастта и потребностите на момчето за осигуряване на
финансова стабилност в ежедневието му.
По почин на страните са събрани гласни доказателства чрез разпит на
допуснатите свидетели. От показанията на св.М., настоящ съпруг на майката,
се установява, че имат родено общо дете на 2 г. и половина. Семейството
обитава апартамент, който са закупили с ипотечен кредит, изплащан от
майката. Понастоящем детето е завършило 3 клас и му предстои постъпване
в 4-ти клас в училище ,,***“, което не се намирало в близост на дома на
детето и винаги е водено от майката или от свидетеля. Удостоверява, че
детето е на училище цял ден, ползва училищен стол и има седмичните
разходи за стол и джобни за закуска от 40лв. Всеки сезон се купуват нови
обувки на детето, обикновено по 2 чифта. За момента детето не посещава
извънкласни форми на обучение. През изминалата учебна година заради
онлайн обучението се наложило да му се закупи компютър, монитор,
тонколони, камера, микрофон, допълнителен рутер, както и да се включи
допълнителен пакет към интернет абонамента на семейството. Детето не е
често боледуващо. В началото на учебната година винаги им събират по 40лв.
в училище за закупуване на учебни помагала. Детето обича да чете и му се
закупуват книги. Има плоскостъпие, за което са закупува специална стелка –
супинатор с цената около 20-30лв, сменят се при смяна на обувките. Детето
разполагало с мобилен телефон, закупили му и часовник към мобилния
телефон.Присъствува на почти всички състезания в училище. Закупуването на
нов компютър се наложило, тъй като старият лаптоп, останал в жилището от
ответника,бил на 12 години и обективно било невъзможно да се използва за
онлайн обучението
От показанията св. Д., настояща съжителка на бащата, се установява, че
имат общо дете на година и половина. Живеят в жилище, закупено с
ипотечен кредит на името на свидетелката. Детето Д. посещава бащата
съобразно съдебното решение. Бащата постоянно му закупува необходими
5
вещи.Понякога тези вещи са изпращани при майката, когато детето се
прибира, но тя ги връщала. В жилището на бащата детето има всякакви дрехи
и обувки, дори и учебни пособия, защото идва без такива. Сочи доходите на
бащата като полицейски служител от около 1000 лв., както и че на
тримесечие им заплащат допълнителен труд в рамките на около 100лв.
Редовно заплаща издръжката от 180лв. Свидетелката е в отпуск по
майчинство. Посочва, че семейството им се състои от ответника,
свидетелката, дъщерята на свидетелката от първия й брак, общото им дете –Г.
както и Д. -когато е при тях. Д. е приет за член на семейството. Свидетелката
получава обезщетение за отглеждане на дете в размер на 380лв месечно,
около 160-200лв месечно са разходите на малкото им дете Г.. Вноската по
ипотечния им кредит е в размер на 370лв.Когато Д. идва в дома им не носи
дрехи със себе си, освен тези, с които е облечен. Д. не обичал много да чете.
Посещавали заедно библиотека.Купували супинатори, защото майката
пращала детето без тях. Предоставили телефон на детето, плащат по 10лв
месечна такса. Бащата можел да заплаща издръжка от 200лв.
При така установените факти от значение за спора настоящият съдебен
състав на ПОС приема следното:
Съгласно нормата на чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали същите са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на
издръжката, съгласно чл. 142, ал. 1 СК, се определя в зависимост от нуждите
на децата и от възможностите на родителите, като трябва да се има предвид
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, която определя минималния размер на
издръжката. Според постановките в ППВС № 5/16.11.1970 г., доразвити с
ППВС № 5/30.11.1981 г. нуждите на лицата, които имат право на издръжка се
определят от обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид
възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за
случая, като нуждите са винаги конкретни. При определяне размера на
издръжката следва да се определи общата сума за издръжка на всяко от
децата, която да се разпредели съобразно възможностите на родителите.
Следва да се съобрази на кого от родителите е предоставено упражняването
на родителските права, като усилията, които полага родителят във връзка с
оглеждането на децата се вземат предвид при определя размера на
издръжката, която този родител дължи.
Съгласно разпоредбата на чл.150 СК при изменение на обстоятелствата
присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или
прекратена. В настоящото производство се претендира увеличение на
присъдената издръжка, поради което за уважаването й следва да се докаже
трайно изменение на обстоятелствата, при които е бил определен
предходният размер на издръжка и материалната възможност на ответника да
дава издръжката в претендирания размер. Съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, с оглед разпоредбата на чл. 154,
6
ал. 1 ГПК, в доказателствена тежест на ищеца, претендиращ изменение на
размера на издръжката, е доказването на сочените обстоятелства. В случая с
доклада по реда на чл.146 ГПК, районният съд е възложил на ищеца
доказателствената тежест за установяването на горните обстоятелства, а на
ответника доказването на обстоятелства, препятстващи възможността му да
заплаща издръжката в претендирания размер. Следователно не се установяват
сочените от въззивника нарушения при докладване на делото, районният съд
изчерпателно е посочил подлежащите на доказване факти и обстоятелства в
хипотезата на чл.150 от СК, както и правилно е разпределил между страните
доказателствената тежест за тяхното установяване.
По аргумент от гореизложеното, ищецът Д. Л. М., действаща като майка
и законен представител на детето Д. Г. К., следваше да докаже, съобразно
разпределената й доказателствена тежест, изменението на обстоятелствата,
при които е определен предходният размер на издръжката и възможността на
ответника да плаща издръжка в размер на 250 лева, доколкото предмет на
въззивното производство е уважената претенция до този размер на
издръжката.
В конкретния случай се установява, че детето Д. Г. К. е било на 9
години през учебната 2020 г./21 г. в III клас, а към момента е на 10 години.
Съдът намира, че от определяне на размера на издръжката от 180 лева с
Определение по гр.д.№ 16356/2018г. на ПРС IV бр.с., считано от 16.10.2018
г., до датата на подаване на исковата молба по настоящото дело са изминали
почти две години и половина, а към момента повече от три години, през
който период промяната във възрастта и на детето дефинитивно е довела до
увеличаване и на потребностите му от храна, облекло, обучение и средства за
социално-културно развитие, които съдът намира, че не могат да бъдат
задоволявани с предходно определения размер на издръжката. Съдът намира
и че детето се нуждае от присъщите за децата на неговата възраст средства за
отглеждане –храна /която се осигурява както вкъщи, така и за изхранването
на детето в училище под формата на обедно хранене и допълнителни средства
за закуски/, облекло, обувки, които на тази възраст обичайно се подменят
всеки сезон поради израстването на детето, медикаменти за лечение и
консумативи, а също и за обучение – посещение на училище, закупуване на
ученическа униформа, пособия и помагала, както и за духовното му и
интелектуално развитие. От изложеното съдът прави извода за настъпило
съществено и трайно изменение на обстоятелствата, обусловили
определянето на размера на дължимата на детето издръжка. Допълнителен
фактор е и изменението на икономическите условия в страната през
последните години - повишаване цените на стоките и услугите, както и
увеличаване размера на минималната работна заплата, която към настоящия
момент е в размер на 650 лв. съгласно с ПМС № 331/26.11.2020 г., докато към
началната дата на предходно определената издръжка е била 510 лева,
съгласно ПМС № 316/20.12.2017 г.
7
На следващо място по делото са събрани данни за възможностите на
родителите. По отношение на бащата се установява, че има среден месечен
доход от 1 000 лева. Не се установява към момента майката да получава
доходи от трудово правоотношение, доколкото последният й действащ
трудов договор е прекратен на 15.05.2021 г., като не се твърди и не се
установя след това да е сключила друг. Последният факт правилно е бил
кредитиран от районния съд, тъй като същият се установява от служебно
изисканата справка от НАП. В тази връзка неоснователно се възразява в
жалбата срещу кредитирането на постъпилата информация от НАП.
Предметът на делото е за издръжка на малолетното дете, в който съдът следи
служебно за интереса на детето, поради което законосъобразно е изискал
информация за получаваните от родителите доходи, без да е необходимо
изрично искане от страната в производството, както и правилно е ценил
удостоверените от НАП данни. Същевременно по делото се установява, че и
двамата родители има алиментно задължение към още едно дете.
В аспекта на казаното, на детето следва да се определи издръжка в
размер на 350 лева месечно, от която бащата следва да заплаща по 250 лв., а
останалата сума следва да се допълва от майката, ведно с непосредствените
грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Първоинстанционният съд
е достигнал до същите изводи, поради което правилно е определил общата,
необходима за месечната издръжка на малолетното дете сума и правилно е
разпределил същата между родителите. Следва да се отбележи, че майката
поема не само останалият размер на издръжката над този, който следва да се
заплаща от въззивника, като минимално необходима изръжка за
задоволяването на базисните потребности на детето. Освен това майката
поема и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето
Д., както и задължението за обезпечаване на жилищните му нужди и
свързаните с тях, задължения за плащане на консумативни разходи за
отопление, електричество, вода и др. подобни, чиято стойност е нараснала
към момента. В този смисъл възраженията на въззивника, който е напълно
освободен от непосредствените грижи за детето Д., че майката следва да
поеме по-висок размер от издръжката на детето, са изцяло неоснователни.
Доколкото установеният средномесечен доход на въззивника е в размер на
1000 лева, то следва да се приеме, че въззивникът е в състояние да заплаща
издръжка на детето Д. от 250 лева и издръжката на другото си дете Г..
Издръжката на последното, според твърденията на въззивника и показанията
на св. Д., възлиза в приблизителен размер на 180 - 200 лева, задължение за
която носят двамата родители на това дете. След заплащането на тези
алиментни задължения от въззивника, за същият остават средства за
собствената му издръжка от получаваните от него доходи. Без правно
значение е обстоятелството, че ответникът подпомага настоящата си
съжителка за отглеждането на детето й А. П.. Алиментните задължения на
въззивника са с приоритет спрямо помощта, която е решил да осигури на
настоящата си съжителства за отглеждането на детето А., тъй като
8
задължението за издръжката на това дете се носи от неговите родители, а не
от въззивника. Доколкото е несъмнено, че алиментните задължения на
въззивника се ползват с приоритет, то поетите от съжителката на въззивника
облигационни задължения за изплащането на кредит, за които въззиникът й
помага, не обосновават намаляване на дължимия от него размер за
издръжката на детето Д.. Ирелевантно е, че бащата е закупувал отделни вещи
на детето, тъй като така не погасява задължението си за даването на издръжка
за ежедневните нужди на детето. Участието на въззивника в издръжката на
детето Д. следва да е такова, че да осигури оптимални условия за неговото
развитие, а от друга страна, следва да е в такъв размер, какъвто той би
предоставял, ако живееше в едно домакинство с това дете. Несъмнено е, че в
последният случай, той би предоставял значително повече средства за
нуждите на малолетния Д. от така определената издръжка.
С оглед на изложеното, след като е достигнал до същите правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и правилно
решение, което следва да бъде потвърдено в обжалваната част. Въззивната
жалба следва да се остави без уважение като неоснователна.
По разноските: При този изход на делото право на разноски има
въззиваемата страна. Искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна е за присъждането на адвокатско възнаграждение на
осн.чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 от ЗАдв. Това искане следва да се остави без
уважение. По делото не се удостоверява постигнато съгласие между адвоката
и страната за осъществяването на правната защита и съдействие като
безплатна в хипотезата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗАдв. с представяното на договор
или друг документ, удостоверяващ постигнатото съгласие. В този смисъл
едностранното изявление на пълномощника за представителство по реда на
чл.38, ал.1, т.1 ЗАдв не е достатъчно, доколкото не се доказва договарянето за
осъществяване на представителството в посочената хипотеза.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1423 от 06.08.2021 г. постановено по
гр.д.№4716 по описа за 2021 г. на РС - Пловдив, III бр.с., в частта му, с което
се изменя размера на месечната издръжка, визирана в определение от
14.01.2019г. по гр. д. № 16356/2018г. по описа на ПРС 4 бр. с., дължима на
детето Д. Г. К., ЕГН: **********, която бащата Г. ЕМ. К., ЕГН: **********,
следва да му заплаща, чрез майката и законен представител – Д. Л. М., ЕГН:
**********, от 180 лева на 250лв лева месечно.
9
В останалата част решението на районния съд не е обжалвано и е влязло
в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280,
ал.3, т.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10