№ 3057
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241100506525 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 17.04.2024г., постановено по гр. дело № 18193/2023 год. по
описа на СРС, ГО, 68 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК от ЗК „ЛЕВ ИНС” АД срещу Столична община обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 410 от КЗ, вр. чл. 49 от
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуване на следните вземания
в полза на ищеца: за сумата от 428 лева, представляващо платено от
дружеството-ищец застрахователно обезщетение по щета № 0000-1261-18-
251761 по имуществена застраховка “Каско на МПС” за имуществени вреди
върху застрахования автомобил “Фолксваген Кади” с рег. № СА **** РК,
причинени при реализирането на 14.05.2018г. пътно-транспортно
произшествие, при което посоченият автомобил преминал през
несигнализирана и необезопасена неравност /дупка/ на пътното платно и за
сумата от 130, 43 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 30.11.2018г. до 01.09.2023г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 60578/2022г.
по описа на СРС, ГО, 68 състав.
1
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца ЗК “ЛЕВ ИНС”
АД, в която са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на
формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на
материалния закон. Конкретно се поддържа, че решаващият орган не е
съобразил обстоятелството, че представеният по делото протокол за ПТП,
съдържа обозначение, че същият е съставен след посещение на място от
органите на МВР. В схемата на протокола изрично е било удостоверено
наличието на няколко дупки на пътното платно. Счита, че механизма на
процесното ПТП, както и наличието на причинно-следствена връзка между
деянието и вредите, е установено от заключението на неоспорената
автотехническа експертиза. Поддържат се и доводи за допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в отказ на
първоинстанционния съд да допусне своевременно заявени, относими и
допустими доказателствени средства. По тези съображения е направено
искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което
предявените искове да се уважат в цялост.
Въззиваемата страна Столична община е подал отговор на въззивната
жалба, с който същата се оспорва по подробно изложени съображения. Счита
първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в
съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение
на относимите материално-правни норми. Поддържа възражение, че
съставеният протокол за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила
за механизма на процесното ПТП. Излага становище, че експертното
заключение също не следва да бъде кредитирано, тъй като е изготвено
единствено въз основа на представените от ищеца документи, съдържащи
изявления на застрахованото лице. Аргументиран е довод, че по делото не е
доказан в условията на пълно и главно доказване фактическият състав на
съдебно предявеното вземане. По тези съображения е направено искане за
потвърждаване на обжалваното решение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
2
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето лице
работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите. Видно от законовата разпоредба предпоставките
за предвидената суброгация са: 1/. да е бил сключен договор за имуществено
застраховане, в изпълнение на който 2/. застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение.
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49,
вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е обусловено от установяването на следните
кумулативни предпоставки: 1/. наличието на валиден договор за имуществено
застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/;
2/. заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството-
ищец; 3/. предпоставките по чл. 49 от ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени
от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да
са причинени вследствие противоправно деяние /действие или бездействие/
при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал
виновно. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Според разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на
гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от
другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на
възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. В настоящия случай
следва да се установи дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя и
дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение.
Реализирането на отговорността на ответника Столична община се
3
претендира във връзка с твърдяно противоправно бездействие, свързано с
неизпълнение на задълженията по поддържането на общинския път и
отстраняване на препятствията по него.
Между страните по делото не е спорно обстоятелството, че между
ищцовото дружество и собственика на лек автомобил “Фолксваген Кади” с
рег. № СА **** РК, е сключен на 02.08.2017г. валиден договор за имуществено
застраховане по застраховка “Каско” на МПС по клауза 1 – всички рискове,
със срок на застрахователно покритие от 00, 00 часа на 03.08.2017г. до 24, 00
часа на 02.08.2018г. Не е спорно, че застрахователният договор е включвал и
обезщетяване при настъпването на щети на застрахованата вещ в резултат на
пътнотранспортно произшествие, а съгласно § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП
"Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети.
Установява се, че по време на действието на сключения между ищеца и
застрахования договор за застраховка “Каско” за л.а. "Фолксавген Кади" с рег.
№ СА **** РК, е настъпило предвидено в него застрахователно събитие, в
резултат на което на застрахованото МПС са били нанесени вреди, а ищецът е
изплатил застрахователно обезщетение в размер на 428 лева.
Причина за настъпването на процесното ПТП е наличието на
необезопасена дупка на участък от общински път път, което препятствие на
пътя не е било сигнализирано. Този механизъм на ПТП се установява при
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. На първо място,
то се доказва от представения протокол за ПТП № 1694716 от 14.05.2018г.,
който представлява официален документ. Действително, съобразно чл. 179, ал.
1 ГПК материалната доказателствен сила на протокола обхваща лично
възприетите от длъжностното лице факти, но в случая това е спазено.
Протоколът е съставен от полицейски служител след посещение на място в
деня на инцидента, т.е. служителят лично е установил фактите на база
извършен оглед и професионална преценка на ситуацията. Като такъв той се
ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила относно
авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК и със
задължителна материална доказателствена сила, като съставлява
4
доказателство за факта на направените пред съставителя изявления и за
извършените от него и пред него действия /извод, относим към протоколи за
ПТП, съставени от органите на полицията при задължително посещение на
мястото на ПТП, очертани в чл. 125 от ЗДвП – т.нар. „констативен протокол за
ПТП” и „протокол за ПТП при материални щети” – чл. 6 и чл. 7 от Наредба №
I-167 от 24.10.2012г. за условията и реда на взаимодействие между
контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за
застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани
с МПС/. В тази хипотеза съставителят удостоверява пряко възприети от него
факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположение на МПС, участниците в ПТП, характера и вида на нанесените
щети, пътните знаци и маркировка на мястото на произшествието и др. И в
този случай обаче, протоколът за ПТП не обхваща направените от
длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличието
или липсата на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното
произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното
изявление относно възприет от съставителя на протокола факт. В обобщение
следва да се посочи, че протоколът за ПТП, съставен при посещение на място
от органите на МВР, е официален свидетелстващ документ и като такъв се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице
факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява изявление,
направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само
относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се
възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, който претендира
обезщетение за вреди, твърдейки, че е встъпил в правата на увреденото лице,
носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да
ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява
всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им
изисква специалния знания, които съдът не притежава /решение № 24 от
10.03.2011г. на ВКС по т.д. № 444/2010г., I ТО, решение № 85 от 28.05.2009г.
на ВКС по т.д. № 768/2008г., II ТО, решение № 98 от 25.06.2012г. на ВКС по
т.д. № 750/2011г., II ТО, решение № 73 от 22.06.2012г. на ВКС по т.д. №
423/2011г., I ТО, решение № 15 от 25.07.2014г. на ВКС по т.д. № 1506/2013г., I
ТО/.
5
Видно е от направените отбелязвания в процесния протокол за ПТП, че
същият е съставен от служител на ОПП-СДВР при посещение на място и
съдържа преки възприятия на длъжностното лице, в т.ч. възпроизведени в
схема, относно състоянието на пътя, препятствията /неравностите/ по него,
разположението на увредения автомобил, както и видимите щети по него –
дясна ходова част, теч, предна гума и др. В случая не е оспорена
автентичността на протокола за ПТП или удостоверителната компетентност на
неговия съставител или реда, по който е съставен протоколът. Ответникът е
оспорил единствено механизма на ПТП.
Настоящият съдебен състав приема, че верността на констатациите по
протокола за ПТП е потвърдена от разпитания пред СГС като свидетел водач
на процесното МПС – И. Т.. Показанията на същия, дори и при отчетената
евентуална негова заинтересованост в полза на ищеца /доколкото той е водач
на увреденото МПС/, следва да бъдат кредитирани, тъй като съобразно чл.
172 от ГПК се подкрепят от други доказателства по делото, а именно – от
заключението на автотехническата експертиза, което установява, че щетите по
процесния автомобил са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП,
така както е описан в протокола за ПТП. Следва да се посочи, че свид. Т. е
разпитан около 8 години след инцидента, поради което е логично, че той не си
спомня нищо конкретно за случая. Въззивният съд е предявил на свидетеля
уведомление-декларация за щета, подадена до ищцовото дружество, както и
съставения протокол за ПТП /което е допустимо процесуално действие като
способ за събиране на доказателства/, който след запознаване със същите е
заявил категорично, че подписът на „участник 1“ в протокола, както и
подписът и почеркът в уведомлението за настъпило застрахователно събитие
от 14.05.2018г. са негови, както и е потвърдил достоверността на
удостоверените обстоятелства. В протокола за ПТП е посочено от съставителя
на документа, че процесният автомобил се е движил в кв. „Обеля“ по ул. „3-та“
с посока от Околовръстен път към ул. „20-та“ и срещу № 19 превозното
средство преминало през необезопасени дупки на пътното платно. В
уведомлението за щета свидетелят Т. е удостоверил, че се е движил по улица
„3-та“ посока – площада на кв. „Обеля“ и се е опитал да заобиколи едната
дупка, но пропаднал в другата дупка. Описани са и видимите увреждания по
автомобила. Действително уведомлението за щета е частен документ и в този
смисъл не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Това
6
обаче не означава, че документът няма никаква доказателствена стойност.
Удостоверените в него обстоятелства са били предмет на обсъждане в
приетото по делото заключение на автотехническата експертиза, което
преценено по реда на чл. 202 от ГПК следва да се кредитира като пълно и
обективно. От същото се установява, че от техническа гледна точка вредите,
нанесени върху процесния автомобил, се намират в причинно-следствена
връзка с описания в уведомлението за щета механизъм. Вещото лице е
съобразило и представения опис на претенцията, изготвен от служител на
ищцовото дружество, в който са описани вредите, както следва: радиатор
воден, предна маска, предна лява джанта и антифриз. При изслушването си в
съдебното заседание експертът е уточнил, че уврежданията на водния
радиатор и на предната маска са причинени от дупка, която е била с
дълбочина не по-малко от 20 см., а автомобилът следва да се е движил поне с
30-40 км/ч. Посочено е, че ако превозното средство се е движило с по-висока
от тази скорост, е следвало да се увреди и окачването на колата. В
заключението е определена и стойността на вредите по средни пазарни цени –
500, 98 лева.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, както и при съобразяване на заключението по приетата в
първоинстанционното производство автотехническа експертиза, се установява
механизма на настъпване на процесното ПТП, вида на уврежданията, тяхната
стойност и причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и
вредоносните последици, а именно - че уврежданията по автомобила са
настъпили вследствие попадането му в необезопасено, неподсигурено и
несигнализирано препятствие на пътя – дупка на пътното платно, за чиято
изправност отговаря Столична община чрез своите служби и органи.
Освен изложеното, следва да се посочи и обстоятелството, че по делото
няма никакви данни – преки или косвени, които да сочат на вероятен друг
механизъм на увреждане на процесния автомобил, поради което възражението
на ответника в този смисъл е неоснователно.
Съгласно чл. 3 от Закона за движението по пътищата ЗДвП/ лицата,
които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата
маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението
по тях, така че да осигуряват условия за бързо и сигурно придвижване и за
7
опазване на околната среда. Нормата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП сочи, че лицата,
които стопанисват пътя го поддържат в изправно състояние, като
сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно
най-кратък срок. Според § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП, „препятствие на пътя” е
нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или
други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.
Безспорно е, че установеното в случая – необезопасена и несигнализирана
дупка на пътното платно, представлява препятствие на пътя.
Произходът на установеното по делото препятствие, представляващо
нарушаване целостта на пътното платно, е ирелевантен за ангажиране на
деликтната отговорност, тъй като ЗП предвижда общо и абстрактно
задължение на ответника да поддържа общинските пътища, без значение под
въздействието на какви фактори е настъпила частичната им негодност за
осигуряване на безопасен пътен трафик.
Не се спори между страните, че пътят, на който е реализираното
произшествието, е общински по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата
/ЗП/ във вр. с чл. 8, ал. 3 от закона, поради което и с оглед разпоредбите на чл.
19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, следва да се приеме, че задължен да осъществява
дейностите по поддържането и ремонта му е именно ответникът Столична
община. Същата като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП
чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В
конкретния случай именно бездействието на последните по изграждането,
ремонта и поддържането на процесния път е довело и до неизпълнение на
задължението по чл. 31 ЗП, поради което ответникът носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на
задълженията на неговите служители или други изпълнители.
По тези съображения се налага извод, че увреденият има срещу
ответника вземане по чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Застрахователят е встъпил
в правата на увредения по силата на факта, че е заплатил обезщетение за
причинените с деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу
деликвента.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение,
въззивният съд приема, че разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата
8
към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно
репариране на вредоносните последици. В съдебното производство
дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" се остойностява с размера на действителната стойност на
вредата към деня на настъпване на събитието – чл. 499, ал. 2 КЗ. Също така
обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго от същия вид и качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия
вид и качеството, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ и
съответно е лимитирано от застрахователната сума по договора – чл. 386, ал. 1
КЗ.
Въз основа на заключението на вещото лице по съдебната
автотехническа експертиза се установява, че стойността на ремонта на
увредения автомобил по средни пазарни цени възлиза на 500, 98 лева.
Следователно релевираната претенция е основателна за пълния предявен
размер.
Възражението на ответника за съпричиняване се явява неоснователно.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията
или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/. По делото не са
ангажирани каквито и да било доказателства, а доказателствената тежест е
била на ответника, че водачът на увредения лек автомобил е допуснал
нарушение на правилата за движение по пътищата, свързани със скоростта
/както и на други правила, установени в нормативен акт/, а обстоятелството,
че не е възприел своевременно дупката на пътя и е навлязъл в нея се дължи на
това, че същата не е била сигнализирана и обезопасена по никакъв начин,
задължение за което има ответникът Столична община. При приложението на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, СГС е длъжен да приеме, че няма съпричиняване на
9
вредоносния резултат.
Следователно релевираната главна претенция се явява основателна и
подлежи на уважаване до размер на сумата от 428 лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Регресното право на суброгиралия се застраховател произтича не от
договора за застраховка, а от закона. Правилото на чл. 86 ЗЗД се прилага без да
се провежда разграничение между юридическите факти, които пораждат
неизпълнение на парично задължение. Предвид търсената в настоящото
производство главница, ответникът следва да се счита за изпаднал в забава и
съответно дължи обезщетение за забавено плащане от деня на поканата за
плащане на претендираното обезщетение, а не от датата на увреждането.
Следователно в разглеждания случай намира приложение нормата на чл. 84,
ал. 2 ЗЗД, според която длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от
кредитора. От приетите като доказателства по делото писмо с изх. №Л-2745
от 25.10.2018г. и приложената към него регресна покана, както и известието за
доставяне, се установява, че претенцията на ищеца е била получена от
ответника на 30.10.2018г., от която дата общината е в забава. В този смисъл
доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане от 428 лева,
въззивният съд намира, че акцесорната претенция се явява установена в
своето основание за исковия период, а доколкото липсват данни за нейния
размер, то същият следва да бъде определен по реда на чл. 162 ГПК на 130, 43
лева /при използване на компютърна програма дължимата законна лихва е в
по-висок от претендирания размер – 163, 13 лева/.
Като е достигнал до други изводи първоинстанционният съд е
постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а предявените
искове да се уважат в пълните им размери.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззивника следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ размер
на 150 лева, от които 50 лева за държавна такса и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение.
В полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски в
първоинстанционното производство в общ размер на 575 лева, от които 75
10
лева за държавна такса, 350 лева възнаграждение за вещо лице и 150 лева
юрисконсултско възнаграждение.
В полза на заявителя следва да се присъдят разноските за заповедното
производство в общ размер на 75 лева, от които 25 лева за държавна такса и 50
лева юрисконсултско възнаграждение.
С оглед цената на всеки един от обективно кумулативно съединените
искове и предвид ограничението по чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не
подлежи на обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 7059 от 17.04.2024г., постановено по гр. дело №
18193/2023г. по описа на СРС, ГО, 68 състав И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 от ГПК от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67 А срещу Столична община, гр. София, ул. „Московска“ № 33
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т.
2 от КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване
съществуването в полза на ищеца на следните вземания: за сумата от 428 лева,
представляващо платено от дружеството-ищец застрахователно обезщетение
по щета № 0000-1261-18-251761 по имуществена застраховка “Каско на МПС”
за имуществени вреди върху застрахования автомобил “Фолксваген Кади” с
рег. № СА **** РК, причинени при реализирането на 14.05.2018г. пътно-
транспортно произшествие, при което посоченият автомобил преминал през
несигнализирана и необезопасена неравност /дупка/ на пътното платно, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК – 08.11.2022г. до окончателното изплащане и за сумата от 130,
43 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
30.11.2018г. до 01.09.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 60578/2022г. по описа на
11
СРС, ГО, 68 състав.
ОСЪЖДА Столична община, гр. София, ул. „Московска“ № 33 да
заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67 А, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 575 /петстотин
седемдесет и пет/ лева – съдебни разноски за първоинстанционното
производство, както и на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати
сумата от 150 /сто и петдесет/ лева – съдебни разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА Столична община, гр. София, ул. „Московска“ № 33 да
заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67 А, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 75 /седемдесет и
пет/ лева - съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
60578/2022г. по описа на СРС, ГО, 68 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12