№ 1321
гр. Велико Търново, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20244110101378 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Б. А. Я. срещу И. А. Я., с
която се иска прекратяване на сключения между страните граждански брак. С
молбата се претендира упражняването на родителските права спрямо
родените от брака деца да бъде предоставено на ищцата, при която да бъде и
местоживеенето на децата, като за ответника бъде определен режим на лични
отношения и последният да заплаща месечна издръжка за децата. С молбата е
отправено и искане да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на
ответника, за пътуването на децата до страните от Европейския съюз до
навършване пълнолетие, както и да им бъдат издадени задгранични паспорти.
Ищцата твърди, че с ответника са съпрузи, както и че от брака им са
родени малолетните Р. И.в Я., К. И.в Я. и А. И.в Я.. Заявява, че страните са във
фактическа раздяла от началото на м. март 2024 г., когато е напуснала
семейното жилище след упражнено насилие от страна на ответника. Сочи, че
след раздялата им тя и децата са настанени в КЦЛ към КСУ „Търновград“,
където се намират и понастоящем. Твърди, че след настаняването им в
посочената институция ответникът не е престанал с вербалната агресия срещу
нея, в резултат на което е образувано гр.д. № 1293/2024 г. на Районен съд –
Велико Търново, по което е издадена заповед за незабавна защита. Заявява, че
след раздялата й с ответника именно тя полага грижите по отглеждането на
децата, а последният не е осигурявал никакви средства за издръжката им.
Сочи, че има намерение да живее при своя брат в Испания, където децата да
започнат градина и училище.
В законоустановения срок ответникът не е подал отговор на исковата
1
молба.
В проведените открити заседания ищцата и нейният процесуален
представител поддържат исковата молба и молят за допускане на искания
развод.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не заема становище по
молбата.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
От представеното удостоверение е видно, че страните са съпрузи, като
бракът им е сключен на 21.12.2016 г. в гр. Велико Търново.
От брака на страните са родени малолетните Р. И.в Я., К. И.в Я. и А. И.в
Я..
С решение по гр.д. № 1293/2024 г. на Районен съд – Велико Търново по
отношение на ищцата и трите й деца е наложена мярка за защита срещу
осъществено от страна на ответника домашно насилие.
От изложеното в социалния доклад става ясно, че след подаден сигнал за
осъществено от ответника домашно насилие ищцата и трите деца са настанени
в Кризисен център за лица в гр. Велико Търново, където са пребивавали в
периода от 4.3.2024 г. до 10.7.2024 г. Установява се, че по време на престоя им
в центъра ответникът е осъществил две срещи с тях, като същият е проявявал
арогантно отношение по време на въпросните срещи. Сочи се, че след
напускането на социалната услуга майката и трите й деца са се върнали да
живеят при ответника и неговите родители, предвид липсата на възможност за
наемане на самостоятелна квартира. Пред социалните работници родителите
са споделили, че са подобрили отношенията помежду си и че не желаят да се
развеждат.
Във връзка с изложеното в доклада ищцата заявява, че след напускането
на Кризисния център отношенията й с ответника не са се подобрили и
причината да сподели пред социалните работници обратното е страхът й да не
й отнемат децата предвид липсата на възможност за наемане на жилище, в
което да се установи заедно с тях. Сочи, че е правен опит за подобряване на
отношенията й с ответника, но че този опит е останал безуспешен.
Потвърждава, че и към момента ответникът осъществява психически тормоз
над нея.
Според показанията на св. Д. В. – служител на Кризисен център за лица в
гр. Велико Търново, ответникът на два пъти е посещавал центъра под
претекст, че иска да види децата, като при посещенията си същият е бил
агресивен към ищцата и към служителите на социалната услуга. Заявява, че
ответникът е отправял заплахи към служителите и е обиждал ищцата. Обръща
внимание, че когато в този период ответникът е вземал по-голямото дете, при
развръщането на същото в центъра то се е държало към майката с обидно
2
отношение.
При така установените факти, съдът намира предявения иск за развод
поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака, за доказан по
основание. От установената по делото фактическа обстановка може да се
направи несъмнен извод, че след последно осъществения от ответника акт на
домашно насилие в началото на м. март 2024 г. в отношенията между страните
липсва взаимна привързаност и разбирателство, както и че е налице
непоправимо разстройство на брачната връзка, която не може да бъде
заздравена и да се възстанови нормалното й съдържание. Установеното
отчуждение обезсмисля брачната връзка и я прави ненужна, лишена от
социалната й функция, поради което и настоящото фактическо състояние в
отношенията им е несъвместимо с целите на брака. По тези съображения
съдът намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен по
смисъла на чл. 49, ал. 1 СК.
Съдът намира за основателно искането на ищцата упражняването на
родителските права по отношение на родените от брака деца да бъде
предоставено на нея, където да бъде и местоживеенето на децата. Тъй като
при възлагане упражняването на родителските права следва да се вземе
предвид възрастта и пола на децата, както и установеното вече фактическо
положение, съдът намира, че интересите на малолетните биха били защитени
пълноценно от майката, при който същите живеят след фактическата раздяла
на родителите и понастоящем и която е създала за тях семейна среда, в която
потребностите им са адекватно задоволени. Тук не може да не бъде отчетена и
липсата на становище от страна на бащата, който не подаде отговор на
исковата молба и не взе отношение по предявените искове, поради което
възлагането родителските права на него е очевидно неудачно, още повече
предвид наличните по делото данни за осъществявано от последния домашно
насилие и неподходящо поведение в присъствието на децата.
И все пак не може да не се отчете необходимостта от осигуряване на
възможност за контакт с бащата – в случай, че последният прояви желение за
такъв. В исковата молба е посочен конкретен режим на лични контакти, който
обаче съдът намира за твърде рестриктивен, поради което счита за подходящ
следния такъв: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10:00 часа
в събота до 17:00 часа в неделя, един месец през лятото, разделен на два
периода от по две седмици, както майката не е в платен годишен отпуск, всяка
нечетна година за Коледните празници за времето от 10:00 часа на 24-ти
декември до 18:00 часа на 26-ти декември, всяка четна година за
Новогодишните празници за времето от 10:00 часа на 31-ви декември до 18:00
часа на 1-ви януари и всяка нечетна година за Великденските празници за
времето от 10:00 часа в петък до 18:00 часа в понеделник.
Относно дължимите издръжки за децата, съдът съобразява установения в
чл. 142 СК минимален размер, както и факта, че претендираните издръжки са
именно в този минимален размер, поради което претенциите следва да бъдат
3
уважени за сумата от 235.00 лева.
Посоченият размер на дължимите от ответника издръжки се отнася както
за периода преди подаването на молбата, така и за в бъдеще.
Претенцията за минало време обхваща периода от 5.3.2024 г. до 30.4.2024
г., т.е. претендираната обща сума за този период възлиза на 1 251.00 лева /3 х
417.00 лева/. С оглед приетия от съда размер на издръжките и липсата на
доказателства, че ответникът е заплащал такива издръжки за посочения
претенцията за минало време е основателна за пълния предявен размер от
1 251.00 лева.
Искането на ищцата за възстановяване на предбрачното й фамилно име -
А. е основателно и следва да бъде уважено.
Страните не си дължат издръжка един друг след прекратяване на брака с
оглед липсата на искания в тази насока.
Съдът не следва да се произнася по въпроса за предоставяне ползването на
семейното жилище с оглед липсата на искания от страните в тази насока.
По исковете по чл. 127а, ал. 2 СК:
Съгласно разпоредбата на чл. 127а СК, въпросите, свързани с пътуване на
дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се
решават по общо съгласие на родителите, а при липсата на такова спорът
между тях се разрешава от съда.
В настоящия случай до приключване на устните състезания бащата не е
възразил изрично децата да пътуват до чужбина заедно с майка си, но
доколкото от негова страна, така или иначе, не е дадено такова изрично
съгласие в изискуемата форма, то същото следва да бъде заместено по реда на
чл. 127а, ал. 2 СК. Съдът намира, че в случая пътуването в чужбина е в
интерес на децата, доколкото посещението на други държави и опознаването
на други народи безспорно ще се отрази благоприятно на социалното и
културното им развитие и ще способства за съзряването им като личности. От
друга страна, отхвърлянето на така направеното искане би ограничило
правата на свободно придвижване на децата, гарантирано както от
Конституцията Република България, така и от ЕКПЧ и Конвенцията за правата
на детето.
По горните съображения съдът намира, че са налице законовите
основания за даване на исканото разрешение за пътуване на децата в чужбина,
чрез което да се замести липсващото съгласие на бащата, още повече, че в
съвременния мобилен свят решенията за пътуване все повече придобиват
ежедневен и битов характер /Решение № 295/4.12.2015 г. по гр. д. №
3212/2015 г. на III г.о. на ВКС/.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от ТР
№ 1/3.7.2017 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС, съдът може да
разреши по реда на чл. 127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в
чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен
4
период от време и/или до определени държави респ. държави, чийто кръг е
определяем, или за неограничен брой пътувания, през определен период от
време, но също до определени държави. На следващо място, разрешението за
пътуване не може да бъде дадено за прекалено дълъг период, тъй като с
течение на времето е възможно да настъпят промени, непредвидими към
датата на първоначалното му определяне /Решение № 244/3.7.2014 г. по гр. д.
№ 953/2014 г. на IV г.о. на ВКС/. Единствено наличието на изключителни
извънредни обстоятелства могат да обусловят даването на разрешение за по–
продължителен период /Решение № 253/20.7.2015 г. по гр. д. № 7336/2014 г. на
ВКС/. Такъв характер биха имали причини от здравословно естество,
налагащи пътувания на децата в чужбина с цел опазване на живота и здравето
им, но в случая нито се твърди, нито се установява наличието на подобни
обстоятелства. В исковата си молба майката е посочила, че желание децата да
пътуват до страните от ЕС за срок до навършване на осемнадесет години, като
съдът приема, че това са сигурни държави, при престоя в които животът и
здравето на децата няма да са застрашени, но че исканият срок не е адекватен,
доколкото същият е прекалено дълъг и чрез определянето му съдът на
практика ще замести съгласието на бащата завинаги. По тази причина
искането разрешение следва да бъде дадено за определен срок – за пет години
от влизане на решението в сила и за определени държави – страните от
Европейския съюз, където Република България може да гарантира
изпълнението на съдебните си решения. Съдът намира, че в случая
ограничение в броя на пътуванията не следва да бъде налагано, но че същите
следва да с продължителност до 10 дни при всяко пътуване, тъй като в
противен случай би се нарушил режимът на лични контакти с бащата.
Даването на исканото разрешение за пътуване на децата в чужбина, което
да замести липсващото съгласие на бащата, предпоставя даване на
разрешение и за снабдяването на децата със задгранични паспорти само по
молба на майката по реда на Закона за българските лични документи.
По разноските:
Съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК, по брачните дела, когато съдът не се
произнася по въпроса за вината разноските остават в тежест на страните така,
както са ги направили.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за допускане
на развода в размер на 40.00 лева, която следва да бъде заплатена от
ответника, доколкото ищцата е освободена от внасянето на такси и разноски.
Ответникът следва да заплати и дължимата държавна такса върху
присъдените издръжки за децата, възлизаща на сумата от 1 015.20 лева, както
и държавна такса по иска по чл. 127а, ал. 2 СК, възлизаща на сумата от 25.00
лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 322 ГПК, вр. чл. 49 СК, съдът
5
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на
21.12.2016 г. в гр. Велико Търново между И. А. Я., ЕГН ********** и Б. А. А.,
/след брака Я./, ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо разстроен, без
да се произнася по въпроса за вината.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
малолетните Р. И.в Я., ЕГН **********, К. И.в Я., ЕГН ********** и А. И.в
Я., ЕГН ********** на майката Б. А. Я. /след развода А./, ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетните Р. И.в Я., ЕГН **********,
К. И.в Я., ЕГН ********** и А. И.в Я., ЕГН ********** при майката Б. А. Я.
/след развода А./, ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между децата Р. И.в Я., ЕГН
**********, К. И.в Я., ЕГН ********** и А. И.в Я., ЕГН ********** и бащата
И. А. Я., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица от
месеца за времето от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя, един месец
през лятото, разделен на два периода от по две седмици, както майката не е в
платен годишен отпуск, всяка нечетна година за Коледните празници за
времето от 10:00 часа на 24-ти декември до 18:00 часа на 26-ти декември,
всяка четна година за Новогодишните празници за времето от 10:00 часа на
31-ви декември до 18:00 часа на 1-ви януари и всяка нечетна година за
Великденските празници за времето от 10:00 часа в петък до 18:00 часа в
понеделник.
ОСЪЖДА И. А. Я., ЕГН ********** да заплаща за децата си Р. И.в Я.,
ЕГН **********, К. И.в Я., ЕГН ********** и А. И.в Я., ЕГН **********,
чрез тяхната майка и законен представител Б. А. Я. /след развода А./, ЕГН
**********, месечни издръжки в размери от по 235.00 лева, считано от
подаване на исковата молба – 30.4.2024 г. до настъпването на законни причини
за изменението или прекратяването на издръжките, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА И. А. Я., ЕГН ********** да заплати за децата си Р. И.в Я.,
ЕГН **********, К. И.в Я., ЕГН ********** и А. И.в Я., ЕГН **********,
чрез тяхната майка и законен представител Б. А. Я. /след развода А./, ЕГН
**********, сумата от 1 251.00 лева – сборна издръжка за децата за периода от
5.3.2024 г. до 30.4.2024 г.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата Б. А. Я. да
възстанови предбрачното си фамилно име – А..
ПОСТАНОВЯВА, че след прекратяването на брака страните не си дължат
издръжка един на друг.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата И. А. Я., ЕГН
**********, за пътуване на малолетните Р. И.в Я., ЕГН **********, К. И.в Я.,
ЕГН ********** и А. И.в Я., ЕГН ********** извън територията на
Република България - до страните от Европейския съюз, без ограничения в
броя на пътуванията в рамките на съответната календарна година, с
продължителност на всяко пътуване до 10 /десет/ дни, за срок от 5 /пет/
6
години, считано от датата на влизане на решението в сила, придружавани от
майката Б. А. Я. /след развода А./, ЕГН ********** или от друго
упълномощено от нея лице.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата И. А. Я., ЕГН
**********, за издаване по искане на майката Б. А. Я. /след развода А./, ЕГН
********** на задгранични паспорти на малолетните Р. И.в Я., ЕГН
**********, К. И.в Я., ЕГН ********** и А. И.в Я., ЕГН **********.
ОСЪЖДА И. А. Я., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса в
общ размер от 1 080.20 /хиляда и осемдесет лева и двадесет ст./ лева за
допускане на развода, както и държавна такса в размер на 5.00 /пет/ лева – в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7