Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1102 от 20.07.2021г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на осми юли две
хиляди двадесет и първа година в публично заседание
в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Диана Ганева
2. Галя Русева
при секретаря С. Х. и прокурор Христо
Колев като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно
административен характер дело номер 1043
по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас против Решение № 260163/22.02.2021
г., постановено по НАХД № 46/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което
е отменено Наказателно постановление № 02-0003276/29.10.2020 г. на директора на
Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, с което за нарушение на чл. 415, ал. 1
от КТ на ответника „Уелдинг сСрвисес Петров 2016“ ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 2 000 лева. Посочените в жалбата оплаквания съдът
квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение
второ от ЗАНН – неправилно решение поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на процесуалните правила. В съдебно заседание касаторът
Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, се представлява от юрисконсулт С. Н.,
която поддържа касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответната страна
- редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява
становище по съществото на жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна, но по
мотиви, различни от изложените в съдебното решение.
Производството
пред Районен съд - Бургас е образувано по жалба на „Уелдинг Сервисес Петров
2016“ ЕООД против Наказателно постановление № 02-0003276/ 29.10.2020г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, с което за нарушение на
чл. 415, ал. 1 от КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на
2 000 лева. За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че
фактите, както и правните изводи за наличие на процесното административно
нарушение, отразени в оспореното наказателно постановление са надлежно установени
от събраните по делото доказателства. В конкретния случай обаче, според
въззивната инстанция е налице хипотезата на чл.3, ал.2, вр. ал.1 ЗАНН. Т.е.
според съда до влизане в сила на наказателното постановление е последвала
разпоредба, която е по-благоприятна за нарушителя, а именно изменение в
съдържанието на чл.415 КТ, изразяваща се в отпадане задължението на наказаното
лице да изпълнява задължителни предписания на контролните органи, различни от
тези по чл.405а, ал.4 КТ. Доколкото вменената санкция за неизпълнение на
задължителни предписания, фиксирана в ал.1 на чл.415 КТ е отпаднала, а според
ал.2 (нова) наказуемо е неизпълнението единствено на предписанието по чл.405а,
ал.4 КТ. В този смисъл първоинстанционният съд е приел, че настъпилите промени
в материалния закон се явяват основание за отмяна на постановеното наказателно
постановление.
Решението на Районен съд – Бургас е правилно, но по мотиви
различни от изложените.
Предмет на
касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на
посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието
на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.
Настоящият състав
намира, че според установените по делото факти, районният съд е достигнал до правилен
правен извод, че наказаното лице действително е извършило нарушението, за което
е ангажирана отговорността му с процесното наказателно постановление.
Неправилен обаче
се явява изводът на съдебния състав, според който е отпаднала предвидената от закона
санкция за неизпълнение на предписание на контролен орган, различно от това по
чл.405а, ал.4 КТ. За да достигне до този извод въззивният съд неправилно е
счел, че задължителните предписания по КТ не представляват принудителна
административна мярка по смисъла на чл.22 ЗАНН. Съгласно разпоредбата на
чл.404, ал.1 АПК, именована „Принудителни административни мерки“ - „За предотвратяване и преустановяване на
нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с
държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите
по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните
организации могат да прилагат следните принудителни административни мерки:“ Сред
изброените ПАМ изрично в т.12 е посочена компетентността на длъжностните лица
при ИТ „да дават задължителни предписания
на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови
възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения.“
От така посочената разпоредба става ясно, че задължителното предписание по КТ е
вид ПАМ, поради което настоящата инстанция счита, че с изменението на чл.415 КТ
с ДВ 107, 2020г. практически е бил разширен обхватът на санкционната норма,
която освен задължителните предписания на ИТ (според предходната й редакция),
вече обхваща и всички останали видове ПАМ, изброени в разпоредбата на чл.404,
ал.1 КТ. Що се отнася до специалната хипотеза, уредена в ал.2 на чл.415 КТ,
касаеща неизпълнението на задължителните предписания по чл.405а, ал.4 КТ,
следва да се отбележи, че същата е обособена като самостоятелно нарушение с
по-висока степен на обществена вредност, поради което е предвидена санкция,
превишаваща както по минималния така и по максималния си размер тази по ал.1 на
чл.415 КТ. Изложеното дотук налага извод, че след изменението на КТ с ДВ бр.107
от 2020г. ал.1 на чл.415 КТ не е по-благоприятна за наказаното лице, а още
по-малко е отпаднало основанието за санкционирането изобщо. Въпреки изложеното,
настоящият съдебният състав, доколкото следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, на основание
чл.63, ал.1, вр. чл.218, ал.2 АПК, намира, че при постановяване на наказателното постановление
административнонаказващият орган не е съобразил нормата на чл. 18 от ЗАНН.
Административнонаказателната
отговорност на дружеството е ангажирана за неизпълнение на предписание, дадено
от органите на Инспекция по труда и обективирано в Протокол № ПР 2016836/23.06.2020
г. – т.7 от същия. Дружеството е задължено да заплати в пълен размер
уговореното трудово възнаграждение за месец март 2020 г. на четири различни
физически лица, работещи в обект Производствена база, съгласно изискванията на
чл. 128, ал. 2 от КТ във връзка с чл. 270, ал. 1; чл. 270, ал. 2 и чл. 270, ал.
3 от КТ. Съгласно чл. 18 от ЗАНН когато с едно деяние са извършени няколко
административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни
нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.
Видно от описанието на нарушението, дружеството не е изплатило заплати на
различни физически лица, т.е. с деянието неплащане е извършило няколко отделни
нарушения (неизплащане на заплатата на всяко лице за съответния правнорелевантен
период) и за всяко от тях е следвало да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството поотделно. Като не е
сторил това, административнонаказващият орган е постановил наказателно
постановление, в което фактическата обстановка и съответно квалификацията на
всяко от нарушенията е неправилна. Независимо от обстоятелството, че твърдяното
предписание е формулирано в т. 7 от протокола, анализа на текста на тази точка
показва, че в същата реално са обективирани 4 самостоятелни по своя характер
предписания – да се изплатят трудовите възнаграждения на 4 отделни работници за
месец март 2020г. Обстоятелството, че указанието за плащане на дължимото
трудово възнаграждение на всеки отделен работник по своя характер съставлява
отделно предписание се подкрепя и от факта, че дължимото трудово възнаграждение
е различно за всеки един от тях и изхожда от отделно и самостоятелно
правоотношение. Следвайки логиката на административнонаказващия орган, излиза
че незаплащането на едно и на осем от общо деветте възнаграждения представлява
едно единствено нарушение, което доколкото се сочи като извършено за първи път
и доколкото касае безрезултатно нарушение, би следвало и в двата случая да бъде
наказано с един и същи размер на предвидената в закона санкция.
Така поставения
въпрос подкрепя тезата, че всяко едно от указанията за плащане на трудово възнаграждение,
инкорпорирано в т.4 съставлява самостоятелно предписание, неизпълнението на
което съставлява самостоятелно нарушение, за което по смисъла на чл. 18 от ЗАНН
следва да се наложи отделно административно наказание.
Макар да е
достигнал до изводи различни от изложените, въззивният съд е постановил съдебно
решение, с което е отменил оспореното НП. Този резултат е правилен според
касационната инстанция съгласно изложените по-горе мотиви и следва да бъде
оставен в сила.
Поради изложената
причина поисканите от страна на касатора разноски не следва да бъдат присъдени.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН,
Административен съд – гр. Бургас, ХV състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260163/22.02.2021г., постановено по
НАХД № 46/2021г.
по описа на Районен съд - Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.