Решение по дело №524/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 698
Дата: 25 май 2022 г. (в сила от 25 май 2022 г.)
Съдия: Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова
Дело: 20225300500524
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 698
гр. Пловдив, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20225300500524 по описа за 2022 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А. Париж, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България, гр. София, Ж.К. “Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр.14 , чрез
юриск. П.П. против Решение № 2441 от 08.12.2021г. постановено по гр. д. №
1633/ 2021г. по описа на ПРС – ХIV гр. с., с което са отхвърлени предявените
от жалбоподателя против АНГ. Т. П. от гр. Пловдив осъдителни искове. По
изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и
уважаване на предявените искове. Претендира се присъждане на юриск.
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Въззиваемата страна АНГ. Т. П., представляван от особен представител адв.
А. Л. А., редовно уведомен, не е постъпил писмен отговор, постъпила е
молба, в която моли въззивната жалба да се остави без уважение и се
потвърди обжалваното решение.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото
доказателства и на основание чл.269 ГПК, намира следното:
1
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 и сл. ГПК
срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с обективно съединени искове по чл.240 и чл.86 ЗЗД във вр. с
чл.9, чл.11, т.7 и т.11 и чл.33 ЗПК във вр. с чл.79 ЗЗД от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. против АНГ. Т. П. от гр. Пловдив за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 10 000лв по ДПК от 18.10.2018г.,
280.00 лв - застрахователни премии, 7 320.88 лв - възнаградителна лихва за
периода 05.04.2019 - 5.11.2025г. при обявена предсрочна изискуемост,
1181,19 лв - мораторна лихва за периода 05.05.2019г – 27.01.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на ИМ 29.01.2021г. до
окончателното й изплащане. Исковите претенции се основават на
обстоятелствата за сключен ДПК с ответника, по който на същия е
предоставена в заем сумата 10 000 лева при закупена застраховка в размер на
сумата от 4704 лв, при което ищецът изпълнил задълженията си по договора,
а за ответника възникнало задължението за връщане на заемната сума на 84
погасителни вноски, съобразно изготвен погасителен план. Поради
преустановяване на плащането, заемът станал предсрочно изискуем в целия
му размер от датата на втората пропусната месечна вноска – 05.05.2019г.,
ведно с обезщетението за забава за това.
Ответникът, представляван от особен представител в процеса, е
оспорил изцяло исковете, вкл. наличието на настъпила предсрочна
изискуемост, размера на възнаградителната лихва, както и наведени са доводи
за недействителност на договора с оглед нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ГПК.
Във връзка с указания на исковия съд до страните след разпределена
доказателствена тежест, са допуснати СГрЕ за изследване размерът на
шрифта по процесния договор, както и ССчЕ, за целите на които с
придружителна молба вх. №54708/ 27.09.2021г. на ищеца е предоставено
кредитното досие по процесния ДПК № PLUS-16459291 в оригинал. С оглед
оспорванието на ответната страна за нарушение на разпоредбата на чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК относно начина на формиране на ГПР и действително
включените разходи в него, от ССчЕ се установява като включен разход в
тежест на заемодателя по чл.19, ал.1 ЗПК да е само договорната
/възнаградителната лихва, без включване в ГПР на застрахователната премия
и такса ангажимент. По СТГрЕ е установено, че в процесния договор е бил
2
използван серифен шрифт от типа на „Гарамонд“, който на определени места
е удебелен.
В съответствие с надлежно събрания доказателствен материал районният съд
е констатирал установеното по делото несъответствие на процесния договор с
изискването на ЗПК относно това договорът да е изготвен на шрифт , не по-
малък от 12, както и изискването на същия закон ГПР да отразява
действителните разходи по кредита и общата дължима сума от потребителя
съгласно чл.19, ал.1 ЗПК поради невключени разходите за такса ангажимент
от 350 лева и застрахователната премия от 4 704 лв. С оглед на така
установените фактически обстоятелства правилно са изведени от районния
съд правните изводи, че на основание чл.22 ЗПК поради нарушение на
императивните разпоредби на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и
чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК , процесният договор за потребителски договор е
недействителен. В този случай отговорността на заемателя е за връщане само
на чистата стойност на кредита, без лихвите и другите свързани с договора
разходи на основание чл.23 ЗПК.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че независимо от
изискването на Закона за изготвяне на договора с шрифт, изискуем от
процесната разпоредба, в конкретния случай правата и интересите на
кредитополучателя не са нарушени, тъй като представените договор и
документи са читаеми и съществува яснота относно съществените елементи
на договора. Процесното изискване по чл.10, ал.1 ЗПК относно минималният
размер на шрифта на изготвяне на договора за потребителския кредит е от
императивен характер, касае установяване на законосъобразена практика на
кредитодателите, поради което не се обуславя относно нейното приложение
от субективните възможности на отделния кредитополучател. Както не се
оспорва и в развитата от жалбоподателя теза във въззивната жалба,
процесното изискване относно изискуемия размер на шрифта, на който се
изготвя договора, е въведено с оглед целта на Закона, а именно принципно с
цел охраняване интересите на икономически по-слабата страна –
кредитополучателя от недобросъвестни практики, при които изготвянето на
договорите са в различна степен на по-малък от 12 шрифт, което създава
предпоставки за невъзможност или значително затруднение при
възприемането на текста на договора от потребителя, в нарушение на
3
установеното в разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК правило за неговата яснота и
разбираем език.
Не се споделя като основателен и доводът на жалбоподателя за съответствие
на процесния договор с изискването на чл.11, ал.1, т.10 ГПК поради това, че
в същия са посочени ГПР / 45,16% и общата, дължима сума от потребителя /
32 795,28 лв/, а в чл.3 са обективирани и взетите предвид допускания –
началната дата на изчисляване на ГПР-датата на подписване на договора при
приети в годината 365 дни, независимо дали годината е високосна или не при
валидност на договора за целия срок при точно изпълнение на задълженията
от страните, като са посочени и условията за прилагането на фиксирания
лихвен процент по кредита / 36,21 %/, поради което се явяват изпълнени
всички изисквания на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С така формирания ГПР не са
посочени всички взети предвид допускания, използвани при неговото
изчисляване, както е установено по делото – не са включени договорени
разходи в тежест на потребителя, които скрито оскъпяват неговата стойност,
поради което и посочената крайна обща дължима сума от потребителя не
отговаря на действителната такава при дължимо заплащане на сумите по
установените допълнителни разходи, невключени в ГПР. Изискването на
разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК относно изразяване на компонентите на ГПР
в договора за потребителски кредит е в изпълнение целта на Закона, въведен
в императивната разпоредба на чл.10, ал.1 ЗПК относно условието договорът
да бъде изготвен по ясен и разбираем за потребителя начин, независимо от
липсата или наличието на изрично въведено с Директива 2008/48/ЕО
изискване в тази насока.
По така изложените съображения обжалваното решение ще се потвърди като
правилно и законосъобразно.
На основание чл.271, ал.1, пр. I ГПК, въззивният съд


РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 2441 от 08.12.2021г. постановено по
гр. д. № 1633/ 2021г. по описа на ПРС – ХIV гр. с.
4
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5