О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 1936/01.10.2021 година, град Бургас
Административен съд
- Бургас, в закрито заседание през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: Даниела Драгнева
Членове: Веселин Енчев
Димитър Гальов
разгледа адм. дело № 2110/2021 година,
докладвано от съдия Енчев
Производството е образувано по две частни жалби,
подадени от И.Н.Р. с ЕГН ********** и адрес ***, против определение № 1446/06.07.2021
година (лист 42 – 43 от адм. д. № 55/2021 година) и част от определение №
1632/05.08.2021 година (лист 11 - 12), и двете по адм. д. № 55/2020 година на Административен
съд – Бургас (АдмС - Бургас).
С определение № 1446/06.07.2021 година съдът е оставил
без разглеждане жалба на Р. против отказ изх. № 2602/06.12.2019 година (лист 6
от адм. д. № 55/2020 година) на началника на Бургаски затвор да представи на
неговия пълномощник В.Р. копия от заявления и жалби, подадени през 2019 година,
индивидуализирани с входящите си номера и дати, поискани със заявление от
02.12.2012 година (вероятно е
допусната грешка при изписване на годината).
С определение № 1632/05.08.2021 година съдът е
освободил Р. от внасяне на държавна такса в производството по обжалване на определение
№ 1446/06.07.2021 година и е отхвърлил искането му за предоставяне на правна
помощ в касационното производство. Определението е обжалвано в частта, в която
е отхвърлено искането за предоставяне на правна помощ.
В жалбата срещу определение № 1446/06.07.2021 година Р.
изразява „остър протест“. Едновременно твърди, че определението противоречи на
материалния закон и че е необосновано. Излага доводи, че отказът за
предоставяне на документи е незаконен, както и че определението противоречи на
предходно дадени указания от друг тричленен състав на АдмС – Бургас. Тълкува
нормите на чл. 276 във връзка с чл. 3 от ЗИНЗС, чл. 56 от Конституцията, чл. 6
ал. 1, чл. 28 ал. 3, чл. 198 и чл. 127
от АПК. Сочи, че за него остава неясно каква е доказателствената
стойност на доказателства, представени от началника на Бургаски затвор, за да
бъде приложена спрямо тях нормата на чл. 161 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Цитира пасажи от решение на Комисията за защита от дискриминация, от
тълкувателна практика на ВАС, от решение на Конституционния съд. Иска с
отмяната на определението.
В жалбата срещу определение № 1632/05.08.2021 година Р.
оспорва отказа да му бъде предоставена правна помощ. Твърди, че, въпреки
установената от съдебния състав липса на правна грамотност и юридическа
правоспособност и въпреки невъзможността си да се аргументира пълноценно,
правна помощ му е отказана, което поражда в него съмнения за умисъл, насочен
към препятстването му да защити правата си, представляващ – в крайна сметка –
отказ от правосъдие. Цитира нормите на чл. 6 и чл. 13 от КЗПЧОС, като след
техен анализ поддържа, че те са нарушени. Цитира и практика на Конституционния
съд, въз основа на чиито анализ прави извод, че правото му на защита е неправомерно
ограничено с обжалваното определение. Иска се отмяна на определението, в частта
в която на Р. е отказано предоставянето на правна помощ.
По жалбата срещу определение № 1446/06.07.2021 година.
Жалбата е допустима. Определението е връчено на Р. на
09.07.2021 година, а жалбата е депозирана от него на 13.07.2021 година в
деловодството на Бургаски затвор, в законоустановения срок по чл. 230 от АПК
(лист 44 от адм. д. № 55/2020 година и лист 1 от настоящото дело).
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна,
но не и по съображенията, изложени в нея.
Фактите.
Със заявление от 02.12.2019 година В.Р., като
пълномощник на И.Р., е поискала от началника на Бургаски затвор да получи копия
от „заявления и жалби“, описани с входящите си номера и дати на подаване, за да
„послужат пред държавни и международни институции“ (лист 5 от адм. д. № 55/2020
година).
С писмо изх. № 2602/06.12.2019 година началникът на
затвора е отказал да предостави на госпожа Р. копия от поисканите заявления и
жалби с мотив, че представеното от нея копие от пълномощно е с отпаднал предмет
и не е „приложимо към посочените заявления и жалби“. Отделно началникът на
затвора се е аргументирал с нормата на чл. 93 ал. 5 от НПК, като е посочил, че
пълномощното важи само за наказателното производство, по което е дадено, а то е
приключило през 2008 година (лист 6 от адм. д. № 55/2020 година).
И.Р. е обжалвал отказа на началника на Бургаски затвор.
В жалбата си е посочил като основание за обжалването нормата на чл. 276 от ЗИНЗС. Отделно в същата жалба Р. е поискал началникът на затвора да бъде осъден
да представи своя заповед, с която е ограничил до един час (през празнични и
почивни дни) достъпа на лишените от свобода до обособено място за престой на
открито. Във връзка с обжалването е образувано адм. д. № 55/2020 година по
описа на АдмС - Бургас.
С определение № 238/05.02.2020 година по адм. д. №
55/2020 година съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил
производството. Той е приел, че в случая твърдяното бездействие не се отнася до
неблагоприятни условия на изтърпяване на наказанието по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС и затова не е налице хипотеза, изискваща преустановяване на бездействие в
бърз порядък. По отношение на заповедта съдът е приел, че жалбата е недопустима
по същите съображения, както и че няма данни такава заповед да е била изискана
от Р. или пълномощника му, за да се твърди бездействие на ответника.
Р. е обжалвал определение № 238/05.02.2020 година пред тричленен състав на АдмС – Бургас,
във връзка с което е образувано адм. д. № 509/2020 година по описа на АдмС -
Бургас. По това дело от началника на затвора е изискано копие от пълномощното
на В.Р., както и извлечение от дневника
за писма и жалби на Бургаски затвор за периода 06.08.2019 – 27.01.2020 година
(лист 14 – 35 от адм. д. № 509/2020 година) .
С определение № 2410/11.12.2020 година по адм. д. №
509/2020 година тричленният състав е счел, че докладчикът по адм. д. № 55/2020
година неправилно е определил предмета на спора като е възприел правната
квалификация, дадена от самия жалбоподател, докато действителната правна
квалификация на оспорването, направено от Р. – в частта относно отказа за
предоставяне на копия от заявления и жалби -
е чл. 197 и сл. от АПК. Относно частта от жалбата, с която е поискано
представянето на заповед за времево ограничаване на достъпа на лишените от
свобода до място за престой на открито, тричленният състав е приел, че жалбата
е процесуално нередовна и е следвало да бъде оставена без движение, а не без
разглеждане. Затова определение № 238/05.02.2020 година е било отменено, а
делото върнато на същия съдебен състав за продължаване на процесуалните
действия.
С разпореждане от 04.06.2021 година докладчикът по адм.
д. № 55/2020 година е изискал от началника на затвора отговор издавана ли е от
него заповед, с която времето за престой на открито на лишените от свобода е
определено на един час за почивните и и празничните дни. На началника е
указано, ако такава заповед е издавана – да бъде представена като се посочи
дали е постъпвало искане от Р. за получаването ѝ (лист 34 – горе от адм.
д. № 55/2020 година).
С писмена справка вх. № 6425/16.06.2021 година
началникът на затвора е посочил законовия текст, уреждащ продължителността на
престоя на открито за лишените от свобода, позовал се е на писмо от ГДИН,
получено във връзка с решение на КЗД, указващо необходимата продължителност на
престоя на открито и е отрекъл да е издавана негова заповед, с която престоят
на открито да е ограничаван под минимума, предвиден в закона. Към справката
началникът на затвора е приложил утвърден график за престой на открито на
лишените от свобода в Бургаски затвор (лист 38 – 40 от адм. д. № 55/2020 година).
С определение № 1446/06.07.2021 година по адм. д. № 55/2020
година жалбата на И.Р. отново е оставена без разглеждане и делото е прекратено.
Съдът е съпоставил предмета на жалбата с нормата на чл. 197 от АПК и е посочил,
че обжалваният отказ не е отказ по цитирания текст от закона, защото
производствата по чл. 197 от АПК разглеждат друг тип правоотношения. Относно
искането за представяне на заповед за установяване на продължителността на
престоя на открито, в определението е прието, че представеният график е
утвърден с подпис на началника на затвора, без да е издавана заповед и това
волеизявление не представлява административен акт, т. е. в тази си част жалбата
няма предмет (лист 42 – 43 от адм. д. № 55/2020 година).
По повод жалбата на Р. срещу определение №
1446/06.07.2021 година е образувано и настоящото дело.
Правото.
Настоящият съдебен състав напълно споделя доводите в определение
№ 1446/06.07.2021 година, че жалбата на И.Р., по повод която е образувано адм.
д. № 55/2020 година, не е жалба, подадена на основание чл. 197 от АПК.
Съгласно чл. 197 от АПК, изричният отказ на
административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за
издаване на индивидуален или общ административен акт може да се обжалва чрез
него пред съда от лицето, направило искането, в 14-дневен срок от съобщаването
му.
В случая не е налице изричен отказ на началника на затвора да
разгледа по същество искане (на Р., чрез пълномощника му) за издаване на
индивидуален или общ административен акт. Искането на пълномощника В.Р. е да
ѝ бъдат предоставени копия на конкретни документи (жалби и заявления).
Това искане е разгледано по същество и е отговорено с изричен отказ документите
да бъдат предоставени, съдържащ се в писмо изх. № 2602/06.12.2019 година,
подписано от началника на затвора. Именно по тази причина правната квалификация
на спора като спор по глава десета, раздел четвърти от АПК е неприложима, както
основателно е прието в определение № 1446/06.07.2021 година.
Според настоящия съдебен състав, обаче, спорът е по
чл. 76 ал. 1 т. 1 от ЗИНЗС във връзка с глада десета, раздел първи от АПК.
Съгласно чл. 76 ал. 1 т. 1 от ЗИНЗС, лишените от свобода
могат да искат информация за въпроси, свързани с изпълнението на присъдата.
Правото на лишения от свобода Р., изтърпяващ наказание
„доживотен затвор без право на замяна“, да иска извършването на административна
услуга - копия на конкретно описани документи, съдържащи негови изявления до
администрацията, които са от значение за признаване, упражняване или погасяване
на негови права или задължения, не е сред тези, които се изключват по реда на
чл. 75 от ЗИНЗС, предвид което и по отношение на спора важат общите правила на
АПК – за допустимост и основателност на жалбата.
Изричният отказ на началника на затвора за
предоставяне на конкретно описани документи по заявлението на пълномощника В.Р.
следва да бъде преценен по същество за съответствие с нормите на чл. 76 ал. 1
т. 1 и чл. 90 ал. 1 - 2 от ЗИНЗС във връзка с чл. 146 от АПК в рамките на адм. д. № 55/2020 година.
Що се отнася до частта от определение №
1446/06.07.2021 година, с която е оставено без разглеждане искането на Р.
началникът на затвора да представи заповедта, с която е ограничил времето за
престой на открито под минимума, предвиден в закона, настоящият съдебен състав
приема, че то е законосъобразно. В производството по адм. д. № 55/2020 година е
установено, че такава заповед не е издавана. Р. не е искал от началника на
затвора да му бъде представена заповедта, съответно – не му е отказвано. На
практика, ответникът е научил, че Р. иска да се запознае със съдържанието на
такъв акт едва с получаване на съобщението от съда по адм. д. № 55/2020 година.
Не е налице непосредствено неблагоприятно засягане на правата и законните
интереси на жалбоподателя от административен акт, поради което жалбата – в тази
си част – се явява без предмет и основателно е била оставена без разглеждане.
По жалбата срещу част от определение № 1632/05.08.2021
година.
Жалбата е допустима – подадена е в законоустановения
срок и от активно легитимирано лице.
Мотивът на съда да отхвърли искането за предоставяне
на правна помощ е нормата на чл. 24 т. 1 от ЗПП и обстоятелството, че
производството по разглеждане на частната жалба се провежда в закрито заседание
и има за предмет единствено процесуални действия, извършени от съда, поради
което назначаването на процесуален представител за оказване на правна помощ не
е оправдано, предвид ползата, която би донесло на лицето.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 24 т. 1 от ЗПП, правна помощ по чл. 21,
т. 1, 2 и 3 не се предоставя, когато предоставянето на правна помощ не е
оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето,
кандидатстващо за правна помощ.
В настоящия случай се установява, че частният
жалбоподател е лице, освободено от заплащането на държавна такса в
производството по адм. д. № 2110/2021 година, поради което по отношение на него
отпада изискването по чл. 212 ал. 2 във връзка с чл. 231 от АПК за
приподписване на жалбата му от адвокат. По общото правило на чл. 234 ал. 1 от АПК частната жалба се разглежда в закрито заседание без призоваване на страните
и без явяването им пред съда. На основание чл. 23 ал. 1 от ЗПП, системата за
правна помощ по чл. 21 т. 3 – процесуално представителство - обхваща случаите,
при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита,
резервен защитник или представителство. За съдебните производства по АПК не е
предвидена задължителна адвокатска защита.
Всички изброени обстоятелства сочат, че предоставянето
на правна помощ не е оправдано от гледна точка на по-нататъшните процесуални
действия, които следва да се извършат в частното производство. На частния
жалбоподател е признато, че е освободен от държавна такса и в тази хипотеза се
прилага изключението, в което частната жалба не се приподписва от адвокат.
Осигурен е достъп до правосъдие, който е осъществен съобразно действащия
национален процесуален закон. Спорът е процесуалноправен, не представлява
фактическа или правна сложност, поради което евентуално предоставената
безплатна правна помощ не би била съизмерима с ползата, която тя би донесла на
кандидатстващия.
Като е приел, че са налице предпоставките по чл. 24,
т. 1 от ЗПП и е отхвърлил като неоснователно искането на И.Р. за предоставяне
на правна помощ по делото, докладчикът по адм. д. № 55/2020 година е постановил
правилно определение, което следва да бъде оставено в сила.
В обобщение, настоящият съдебен състав приема, че определение
№ 1446/06.07.2021 година по адм. д. № 55/2020 година следва да бъде отменено в
частта относно оставянето без разглеждане на жалбата на И.Р. против изричен
отказ изх. № 2602/06.12.2019 година на началника на затвора за предоставяне на
конкретно описани документи по заявлението на пълномощника В.Р., като този
отказ следва да бъде преценен по същество за съответствие с нормите на чл. 76
ал. 1 т. 1 и чл. 90 ал. 1 - 2 от ЗИНЗС във връзка с чл. 18 и чл. 146 от АПК в
рамките на адм. д. № 55/2020 година. В останалата си част жалбата срещу
определение № 1446/06.07.2021 година е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Поради своята неоснователност следва да бъде
отхвърлена и жалбата срещу определение № 1632/05.08.2021 година.
Затова, на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл.
236 от АПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение № 1446/06.07.2021 година по адм. д.
№ 55/2020 година на АдмС - Бургас в
частта относно оставянето без разглеждане на жалбата на И.Р. против изричен
отказ изх. № 2602/06.12.2019 година на началника на затвора за предоставяне на
конкретно описани документи по заявлението на пълномощника В.Р..
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1446/06.07.2021 година по
адм. д. № 55/2020 година на АдмС - Бургас в останалата му част.
ВРЪЩА делото на същия състав на АдмС – Бургас за
контрол по същество на законосъобразността на отказ изх. № 2602/06.12.2019
година на началника на затвора.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1632/05.08.2021 година по адм. д. № 55/2020
година на АдмС – Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: