Решение по дело №190/2025 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на С. В. К., с [ЕГН], с адрес: [населено място], община Трън, област Перник чрез адвокат И. М. от Адвокатска колегия Перник срещу Решение № 6 от 25.02.2025 година, постановено по АНД № 94 по описа за 2024 година на Районен съд Брезник, в частта с която е потвърдено Наказателно постановление № 24-0249-000201 от 18.10.2024 година на началника на РУ Брезник при ОДМВР Перник.

С оспореното решение е потвърдено наказателно постановление № 24-0249-000201 от 18.10.2024 година, издадено от началника на РУ Брезник при ОДМВР Перник, в частта, с която на С. В. К. с [ЕГН], с адрес: [населено място], община Трън, област Перник са наложени административни наказания: „Глоба“ в размер на 30 /тридесет/ лева на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, за нарушение по чл. 43, т. 6 от ЗДвП и „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП, за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година на МВР са отнети общо 10 контролни точки. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Касаторът твърди, че постановеното съдебно решение е неправилно и необосновано. По същество излага доводи в посока на това, че не е осъществил състава на вменените му административни нарушения. С тези доводи моли съда да постанови съдебен акт, с който да бъде отменено постановеното първоинстанционно решение, респективно да бъде отменено като незаконосъобразно потвърденото с него наказателно постановление.

Касационната жалба е връчена на ответника, който в срока по чл.213а, ал.4 от АПК не е депозирал отговор.

В проведеното съдебно заседание на 18.06.2025 година, касаторът, редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпила молба с вх. № 1528 от 18.06.2025 година, от страна на процесуалния представител – адвокат И. М. от Адвокатска колегия Перник, с която същата е заявила, че поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който да бъде уважена, респективно първоинстанционното решение в частта, с която е потвърдено наказателното постановление да бъде отменено. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание на 18.06.2025 година ответникът по касационната жалба – началникът на РУ Брезник при ОДМВР Перник, редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт З. В., която оспорва основателността на жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който същата да бъде отхвърлена, респективно издаденото наказателно постановление в потвърдителната част да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното съдебно заседание на 18.06.2025 година, представителят на Окръжна прокуратура Перник прави заключение за законосъобразност и правилност на решението и предлага същото да бъде оставено в сила.

Административен съд – Перник, в касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводи на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба. Същото обаче е неправилно, поради неправилно прилагане на материалния закон, а основанията за това са следните:

С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 1282115 от 09.08.2024 година, съставен от И. В. С. – командир отделение при ОДМВР Перник, РУ Брезник и в присъствието на свидетеля С. Н. С. е установено, че на 09.08.2024 година, в 13:46 часа, в [населено място], по [улица]с посока на движение от площад „***“ към бензиностанция „***“, (1). управлява лек автомобил „***“ с рег. № [рег. номер], собственост на Б. Ю. Ф. от [населено място] като изпреварва върху пешеходна пътека, обозначена с п.з. Д17, (2). управлява технически неизправен автомобил със счупено стъкло на заден десен стоп и подбити задна врата на автомобил и без ГТП. Водачът е сам в автомобила. Описаното деяние е квалифицирано от страна на актосъставителя като административно нарушение по чл. 43, т. 6 от ЗДвП, чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. АУАН е връчен на нарушителя, който го е подписал без възражения /лист 12 от АНД № 94/2024/.

Тези констатации на актосъставителя са възприети и в издаденото наказателно постановление (НП) № 24-0249-000201 от 18.10.2024 година, издадено от началника на РУ Брезник при ОДМВР Перник, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП, чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 185 от ЗДвП на С. В. К., с [ЕГН], с адрес: [населено място], община Трън, област Перник са наложени административни наказания: „Глоба“ в размер на 30 /тридесет/ лева за извършено административно нарушение по чл. 43, т. 6 от ЗДвП, „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за извършено административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и „Глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева за извършено административно нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година на МВР са отнети общо 10 контролни точки. Наказателното постановление е връчено на 18.11.2024 година /лист 13 от АНД № 94/2024/.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд Брезник, който с Решение № 6 от 25.02.2025 година, постановено по АНД № 94 по описа на съда за 2024 година, го е потвърдил в частта, с която на жалбоподателя са наложени административни наказания: „Глоба“ в размер на 30 /тридесет/ лева на основание чл. 183, ал.3, т.6 от ЗДвП, за извършено административно нарушение на чл. 43, т. 6 от ЗДвП и „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година на МВР на водача са отнети общо 10 контролни точки, а в частта свързана с наложената „Глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП НП е отменено.

За да постанови този резултат районният съд, след събиране и анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства е приел за безспорно установено от фактическа страна отразеното в АУАН и издаденото въз основа на него НП. Счел е, че при издаването на същите не са допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила, които да доведат до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Посочил е, че от събраните доказателства по безспорен начин се установява осъществяването на фактическия състав на вменените административни нарушения, а именно, че на посочената дата и час в [населено място], касаторът е реализирал състава на чл. 43, т. 6 от ЗДвП и чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Приел е обаче, че по отношение на вмененото административно нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП неправилно е била приложена санкционната норма на чл. 185 от ЗДвП, тъй като тя е приложима в случаите на нарушения по закона, за които не е предвидено друго наказание, а предвид липсата на изрично предвидено в ЗДвП задължение за водач, който не е собственик на превозното средство да го представя за проверка на техническата му изправност е недопустимо да му се налага административно наказание по общата санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП. С тези мотиви е потвърдил наказателното постановление в едната част, а в другата го е отменил.

Пред настоящата касационна инстанция не са представени нови писмени доказателства.

Съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от страна на Районен съд Брезник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Спорен в настоящият случай се явява въпросът, дали правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора досежно вменените му административни нарушения, квалифицирани от страна на наказващият орган като такива по чл. 43, т. 6 от ЗДвП и чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, респективно дали правилно са били приложени санкционните разпоредби на чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП и чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП.

По отношение на наложеното наказание по чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП за извършено административно нарушение по чл. 43, т. 6 от ЗДвП, настоящият касационен състав счита следното: разпоредбата на чл. 43, т. 6 от ЗДвП регламентира, че изпреварването на моторно превозно средство, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено пред и върху сигнализирана пешеходна пътека, а посочената от страна на наказващия орган санкционна разпоредба на чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП предвижда налагане на наказание „Глоба“ в размер на 30 /тридесет/ лева на водач, който при неправилно изпреварване не създава опасност за движението. Съдът счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, по безспорен начин се установява, както извършването на вмененото нарушение, така и неговото авторство, т.е. няма спор, че касаторът е осъществил състава на чл. 43, т. 6 от ЗДвП, но намира за незаконосъобразно наложеното наказание за така извършеното административно нарушение. Административнонаказателната норма, която е следвало да бъде приложена е тази на чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 7, според която се наказва с „Глоба“ в размер на 150 лева лице, което не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и други средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. Конкретната посочена по – горе административнонаказателна разпоредба на чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП е неправилно посочена в наказателното постановление от страна на административнонаказващият орган. Във всички случаи извършването на маневра изпреварване в зоната на пешеходна пътека се характеризира със създаване на непосредствена опасност за движението предвид спецификата на тази маркировка касаеща преминаването/ пресичането на пешеходци на пътното платно. В тази насока следва да се отбележи, че посочената от АНО норма касаеща маневрата изпреварване, визирана в чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП не включва тази маневра да е извършена евентуално на пешеходна пътека, а е общо касаеща маневрата изпреварване. В съответствие с това, съдът приема, че в тази част наказателното постановление следва да бъде отменено.

По отношение на наложеното наказание по чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП за извършено административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, настоящият касационен състав счита следното: за да направи съответната [жк], ал. 1, т. 1 от ЗДвП, регламентираща, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни и да наложи административно наказание по чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП, както актосъставителя в съставения от него АУАН, така и наказващият орган в издаденото от него НП са посочили, че касаторът управлява технически неизправен автомобил – счупено стъкло на заден десен стоп и подбита задна врата на автомобила. Следва да бъде посочено, че разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП посочена като нарушена от касатора в АУАН и НП не вменява конкретно административноправно задължение, неизпълнението на което да ангажира административнонаказателната му отговорност. Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено то, следва да се съдържат в АУАН, защото именно той поставя началото на административнонаказателното производство и нарушителя следва да има възможност да разбере точно, какво административно нарушение му се вменява, че е извършил. В конкретния случай, това процесуално нарушение не е от категорията на нарушенията в акта, които могат да бъдат преодолени по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като е съществено и не би могло да се санира в последващ стадий на административнонаказателното производство.

В разпоредбата на чл. 101, ал. 4 от ЗДвП изрично е посочено, че неизправностите и тяхната квалификация се определят с наредба по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съгласувано с министъра на вътрешните работи. Следователно тези разпоредби са бланкетни и препращат към разпоредбите на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 година за периодичните прегледи за проверка на техническата неизправност на пътните превозни средства, в която норма на чл. 37, ал. 1 е посочено, че в приложение № 5 се съдържат минимален списък на възможните неизправности и нивото на тяхната сериозност. В настоящият случай, нито в АУАН, нито в НП е посочено коя е нарушената разпоредба на цитираната наредба. Ето защо, настоящият касационен състав намира, че дадената квалификация на нарушението в НП в тази част е непълна, доколкото не са посочени конкретно нарушените от страна на касатора разпоредби, които да му вменяват конкретно административно задължение, което води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, тъй като се нарушава правото на жалбоподателя да знае основанието за наложеното му наказание и да организира спрямо това адекватно своята защита. Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно, какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. Административнонаказващият орган е следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление в тази си част.

Въз основа на изложеното настоящият касационен състав счита решението на Районен съд Брезник, в частта, с която е потвърдено наказателното постановление за неправилно. Същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново по същество, с което наказателното постановление, в обжалваната част, бъде отменено като незаконосъобразно.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото следва да бъде уважено направеното от страна на процесуалния представител на касатора искане за присъждане на направени по делото съдебни разноски в размер на 300 /триста/ лева, съобразно представен Договор за правна защита и съдействие от 11.06.2025 година (л. 17).

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 6 от 25.02.2025 година, постановено по АНД № 94 по описа за 2024 година на Районен съд Брезник, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0249-000201 от 18.10.2024 година, издадено от началника на РУ Брезник при ОДМВР Перник, в частта, с която на С. В. К., с [ЕГН], с адрес: [населено място], община Трън, област Перник са наложени административни наказания: „Глоба“ в размер на 30 /тридесет/ лева на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП, за нарушение по чл. 43, т. 6 от ЗДвП и „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП, за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година на МВР са отнети общо 10 контролни точки, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, с адрес: [населено място], [улица]да заплати на С. В. К., с [ЕГН], с адрес: [населено място], община Трън, област Перник съдебни разноски в размер на 300 /триста/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.