№ 10516
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20201110143914 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Предявени са обективно съединени иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. чл. 92 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца по
отношение на ответника за сумата от 1 121,21 лв., представляваща неустойка за
забавено плащане на главниците по фактура № ... г. и фактура № ... г. за период на
забава от 01.05.2017 г. до 15.05.2017 г., ведно със законна лихва за забава от
датата на подаване на заявлението - 06.01.2020 г., до изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. 159/2020 г. на СРС, 138 с-
в, и иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата от 11 212,15 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за
извършена услуга по Договор за доставка на консумативни материали от ..., за
което са издадени фактура № ... г. на стойност 5 739,32 лв. и фактура № ... г. на
стойност 5 472,83 лв., ведно със законна лихва за забава върху главницата от
датата на предявяването на иска – 11.09.2020 г., до окончателното плащане=
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение с ответника,
възникнало по силата на договор за услуга от ... за доставка на специализирани
консумативни материали и актуализиране на проекти, по който е престирал точно,
а ответникът не е изпълнил задължението си да плати договореното
възнаграждение. По подробно изложените съображения претендира да бъде
1
установена дължимостта на претендираната неустойка, както и ответникът да
бъде осъден да му заплати горепосочената сума по фактури, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
Претендират се сторените по делото разноски.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок по чл.131 ГПК, с
който оспорва изцяло предявените искове, като оспорва между страните да е
сключен договор за услуга от ..., както и да е приемал възложената работа.
Оспорва авторството на представените по делото от ищеца документи с
твърдения, че положеният върху тях подпис не е на изпълнителния директор на ...
– проф. д-р Г. Г. М..
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На ... между ищеца ... и ответника ... е сключен договор за доставка на
консумативни материали, по силата на който ищецът, като изпълнител се е
задължил срещу възнаграждение, да извърши следната услуга: „Доставка на
специализирани консумативни материали и Актуализиране на проекти със сметни
стойности и разчети за финансиране на капиталови разходи и трасфери през 2017
год., по задание на Възложителя”.
Съгласно сключения между страните договор, срокът за изпълнението му е
до 31.03.2017 год. Възнаграждението по договора е уговорено в размер на 11
212,15 лв, без включен ДДС, платими на две вноски, съответно до 31.01.2017 год.
в размер на 50% от общата стойност на услугата, остатъкът - до 30.04.2017 год.
/чл.2 от договора/ Съгласно чл.3.1, ал.2 приемането на услугата се извършва с
двустранно подписан протокол.
В раздел 4 от Договора страните са уговорили дължимите неустойки при
неизпълнение на всяка от тях. Чл.4.1 предвижда при забава при предаване на
услугата, изпълнителят да дължи на възложителя неустойка в размер на 0.35% от
стойността на Услугата за всеки ден на забава, но не повече от 10% от стойността
на договора. Чл.4.2 регламентира пи забава за заплащане на уговорената цена.
възложителят да дължи на изпълнителя неустойка в размер на 0,35% на ден от
стойността на неплатената сума, но не повече от 10% от стойността на договора,
като плащането на неустойките, предвидени в Договора, не лишава изправната
страна от правото й да търси обезщетение за претърпени вреди и пропуснати
ползи над размера на неустойката /чл.4.3 от договора/.
На ... е съставен констативен протокол, подписан както от управителя на
2
ищеца, така и от представителя на ответното дружество – ..., и главния
счетоводител, съгласно който ответникът е констатирал, че ищецът е извършил
възложената му услуга качествено и в договорените срокове и извършената
работа е приета без възражения.
На ... е съставен приемо – предавателен протокол между страните, подписан
от управителя на ищеца и ... – за ответника, с който ищецът е предал по опис
закупените консумативи по договора. В протокола е отразено приемането без
възражения относно количеството и качеството на предадените консумативи.
От заключението на приетата по делото СГЕ, което съдът цени като
компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че подписите,
положени в мястото "За ...:/.../" в Договор, сключен на ... между ..., представлявана
от Проф. .... - Изпълнителен директор от една страна и от друга - ...,
представлявана от К. Л. – Управител, в мястото "За ...: /пф. д- Г. М./" в
р0Р
Констативен протокол от ...; и В МЯСТОТО ПРИЕЛ: За ...: /Проф. ...."/ в Приемо
- предавателен протокол от ... г.; са изпълнени от Проф., д-р Г. Г. М.. Предвид
безспорно установеното авторство на тези документи, съдът приема, че
оспорването на истинността ми не е доказано.
За извършената услуга, ищцовото дружество е издало фактура №...г. на
обща стойност 5739,32 лв. и фактура №...г. на обща стойност 5 472.83 лв.
От заключението на вещото лице по приетата ССчЕ, което съдът не намира
основание да не цени, се установява, че в счетоводството на ... е налична на
хартиен носител в счетоводните регистри на болницата (папка 6 - Доставчици в
лева) за периода 01.01.2017г. - 31.12.2017г. фактура №...г. на обща стойност
5739,32 лв. на контрагент ..., ЕИК ..., а фактура №...г. на обща стойност 5 472.83
лв. на контрагент ..., ЕИК ..., е отразена в счетоводните регистри, но не е налична
на хартиен носител. Вещото лице сочи, че фактура №...г. на обща стойност
5739,32 лв. е регистрирана по кредита на счетоводна сметка ... - Други
доставчици, по аналитичната сметка на контрагент ..., ЕИК ..., а фактура №...г. на
обща стойност 5472,83 лв. е регистрирана по кредита на счетоводна сметка 401/5 -
Доставчици, по аналитичната сметка на контрагент ..., ЕИК .... Фактура №...г. е с
кредитно салдо (задължение) по счетоводна сметка ... „Други доставчици“ в
размер на 5739,32 лв. и формира просрочено задължение към доставчика, а
фактура №...г. е с кредитно салдо (задължение) по счетоводна сметка 401/5
„Доставчици“ в размер на 5472,83 лв. и формира просрочено задължение към
доставчика. Вещото лице установява, че и двете фактури са изписани на разход
3
задължение към доставчик в сочените във всяка от тях размери, по дебита на
счетоводна сметка 611/2 - Общи разходи за дейността, през аналитични обороти
по кредита на сметка 601/1 - Разходи за материали.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
В настоящия случай са предявени в условията на обективно кумулативно
съединяване на искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.266 от ЗЗД и
чл.422 от ГПК, чл.92 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца
суми, представляващи дължима цена на извършени услуги по договор, както и
признаване за установени задълженията му за плащане на неустойка по същия
договор, за последното от които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК.
По иска с правна квалификация чл.79 от ЗЗД, вр.чл.266 от ЗЗД
Претенцията, заявена от ищеца почива на твърдения за неизпълнение на
задълженията на ответника по договор от ...
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие
на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент
от съдържанието на което да е задължението на ответника да заплати
претендираните суми, представляващи незаплатена цена за извършени услуги,
както и релевирано от длъжника неизпълнение.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал.1 ГПК доказателствената тежест за
установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на
положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно
доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от
действителността - а именно неосъществяване на дължимо поведение, е
достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената
тежест да установи положителния факт, който го изключва – неточно изпълнение.
В настоящия процес безспорно е установено наличието на валидно
договорно отношение между страните, изпълнение от страна на ищеца –
извършена е покупка и доставка на уговорените в спецификацията към договора
консумативи, както и неизпълнение от страна на ответника за плащане на
уговореното в чл.2.1 от договора възнаграждение в уговорените срокове.
Установено е по делото предаването на стоките и приемането им от ответника без
възражения, за което е съставен приемо – предавателен протокол. Установено е и
издаването на фактура № ... от ...г. и фактура № ... от ...г., осчетоводени при ищеца
и ответника, като нито се твърди, нито са представени доказателства за плащане
4
по тях от страна на последния. Ответникът не е изпълнил задълженията си за
плащане, поради което дължи сумите по издадените фактури, възлизащи на
исковиге суми /по заключението на ССчЕ/. Предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен.
По иска с правна квалификация чл.422 от ГПК, вр.чл.92 от ЗЗД
За възникване правото да бъде получена неустойка е необходимо
кумулативното наличие на следните предпоставки – сключен между страните
договор с включена клауза за неустойка, изпълнение на задълженията от страна на
лицето, претендиращо неустойката и неизпълнение на задълженията по договора
от насрещната страна, които в настоящия случай са налице.
В мотивите на Тълкувателно Решение от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009
г. е прието, че съдът следи служебно за спазването на добрите нрави при иск за
присъждане на неустойка. Съгласно разясненията, дадени с него, преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно
изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-
поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна
или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за
незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. Неустойката
следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване
на добрите нрави. Прекомерността на неустойката следва да се преценява към
момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от
неизпълнението вреди. Само несъразмерност между главницата и неустойката към
момента на неизпълнението не е основание за обявяването на клаузата за
неустойка за нищожна. Липсата на уговорен краен предел и срок за начисляване
на неустойката не я прави нищожна, доколкото и периодът, и размерът на
неустойката, са последица единствено от виновното бездействие на страната по
договора.
Въпросът за накърняването на добрите нрави по отношение на уговорена
5
неустойка следва да бъде решен чрез комплексна преценка не само на
съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на други фактори, като
свободата на договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на
неустойката, както и възможността неизправният длъжник сам да ограничи
размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за
неоснователно обогатяване (в този смисъл и решение № 88 от 22.06.2010 г. по т.
дело № 911/2009 г., ТК, І ТО на ВКС).
В разглеждания случай при съпоставката на размера на обезпеченото
главно договорно задължение - уговореното в определен размер – 11 212.15 лева и
размера на неустойката - 0.35% на ден /39.24 лева на ден/ от стойността на
незаплатената сума, но не повече от 10% от стойността на договора – 1 121.22
лева, по заложените в тълкувателното решение критерии съдът не откри такова
очевидно несъответствие между размера на уговорената неустойка и вредите,
които се цели да бъдат обезщетени с нея, което да го мотивира да приеме
уговорката за неустойка за нищожна или да намали нейния размер. Нещо повече –
в настоящия случай, неустойката е уговорена върху неплатените суми, като е
определен и нейният максимален размер.
С оглед на това, уговорената неустойка за забава отговаря на присъщите
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и не е нищожна. Поради
това съдът прие, че между страните е налице валидно договорно отношение с
валидна клауза за неустойка.
Страните са обвързани от валидно договорно отношение, в чл.4.2 от което
са уговорили размера на дължимата неустойка при забава в плащанията на
уговорената цена в размер на 0,35 % на ден от стойността на незаплатената сума,
но не по-вече от 10% от стойността на договора. Установено е изпълнение на
задълженията на ищеца по договора, както и неизпълнение на задълженията на
ответника за плащане на уговорената цена в уговорените срокове, поради което на
основание чл. 4.2 от договора, ответникът дължи сумата от 1 121.21 лева – 10%
от стойността на договора. Претенцията за неустойка е основателна в пълния й
предявен размер, в който следва да бъде уважена. Ответникът дължи и законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане,
което е постановено с издадената заповед за изпълнение.
По разноските
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат сторените от ищеца разноски – в исковото
6
производство изцяло, за заповедното производство – съразмерно на предявената
установителна претенция.
Разноски на ответника – длъжник в заповедното производство не се дължат
– липсват доказателства за извършени такива. В заповедното производство е
извършено от ответника едно процесуално действие – подаване на възражение по
чл. 414 от ГПК, подписано от представителя на ответното дружество и липсват
доказателства за извършване на процесуални действия било от юрисконсулт, било
от адвокат, което да обуслови ангажиране отговорността на ищеца за разноски,
въпреки частичното обезсилване на издадената заповед.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА, че оспорването на Договор от ... между ..., и ..., на Констативен
протокол от ... и на Приемо - предавателен протокол от ... г. НЕ Е ДОКАЗАНО.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление ... да заплати на ...,
ЕИК ..., седалище и адрес на управление ..., сумата от 5 472.83 лева – главница по
фактура ...г., и сумата от 5 739.32 лева – главница по фактура ...г., съставляващи
дължимото възнаграждение по Договор от ... за доставка на специализирани
консумативни материали, ведно със законната лихва върху главниците от
11.09.2020г. до окончателното плащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че ..., ЕИК ...,
седалище и адрес на управление ... дължи на ..., ЕИК ..., седалище и адрес на
управление ..., сумата от 1 121.21 лева – неустойка по чл.4.2 от Договор от ... за
доставка на специализирани консумативни материали ,ведно със законна лихва от
06.01.2020 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от 21.02.2020г. по ч.гр.д.№ 159/2020г. на СРС, 138
състав.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление ... да заплати на ...,
ЕИК ..., седалище и адрес на управление ..., сумата от 1 075.25 лева – разноски в
заповедното производство, както и 911.00 лева – разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ..., ЕИК ..., седалище и адрес на
управление ... за присъждане на разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
7
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8