РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 13.07.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д а
Русенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично заседание на тридесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: Петър Балков
Членове :
Росица Радославова
Александър Иванов
при секретаря Н.Н. и в
присъствието на прокурора Мирослав Маринов, като разгледа докладваното от съдия
Иванов, въззивно наказателно общ характер дело № 339
по описа
за 2016г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по глава двадесет
и първа от НПК.
Постъпила е въззивна
жалба от Г.А.Х. (подадена чрез
защитниците му адв.С.П. и адв.Н.С.), срещу присъда № 63/25.04.2016год. по НОХД№ 560/16г.
по описа на Районен съд – Русе, с която същият е признат за ВИНОВЕН в това, че на
08.09.2015 год., в гр.Р. пред И. К. Г. – *** в Транспортен факултет в РУ
„А.Кънчев” съзнателно се ползвал от български неистински официален документ: Диплома за завършено
средно образование, сер.***, издадена на ***. от Техникум
по механотехника „Шандьор
Петьофи” – Р., на името на Г.А.Х., съставена от неизвестен извършител, на който
му придал вид, че представлява конкретно писмено изявление с правно значение на
директора на Техникум по механотехника „Шандьор Петьофи” – Р., като от него за самото съставяне на
документа не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на
основание чл.316, вр., чл. 308 ал.2, вр. ал. 1 от НК, му
било наложено наказание ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието
изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК било отложено за изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ. С присъдата на основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК било постановено
отнемане в полза на държавата, на Диплома за завършено средно образование, сер.***, издадена на ***. от Техникум по механотехника „Шандьор Петьофи” –
Р., на името на Г.А.Х., като вещ, послужила за извършване на престъплението.
В жалбата и допълнителните съображения
към нея се излага оплакване за необоснованост на присъдата, довела до
неправилно приложение на материалния закон. Конкретно поради приемане на
фактически положения, несъответни на установяващото се от доказателствените
източници по отношение процесната диплома – навежда
се твърдение, че противно на залегналото в мотивите на проверяваната присъда, е
налице установеност на факта, че подсъдимия е съставител на документа и то по
време преди изменението, с което бил въведен състава по ал.2, квалифициращ
подобно деяние съобразно предмета му – с ДВ,бр.26/2004год. (съответно дейността му е
трябвало да бъде разследвана и съответно приведена към състава на чл.308, ал.1
от НК, и в резултат по-благоприятният закон във времево отношение преди това
изменение, и като последица от правилата на давността, не следвало да носи
наказателна отговорност). В тази връзка
от жалбата и допълнителните съображения в същата насока, следва, че се
претендира преквалифициране на деянието и оправдаване на подсъдимия поради
настъпила давност за наказателно преследване, за извършено преди посоченото
изменение съставяне на процесната диплома – неистински
документ.
Отделно от това се излага оплакване за
допуснато съществено нарушение на процесуални правила и конкретно поради
неустановеност автора на сигнала, обусловил извършване на проверка и на
последвалото процесното наказателно производство, несъбиране
на доказателства по отношение някои характеристики на инкриминирания документ, от
значение за определянето му като „официален“ по смисъла на чл.93, ал.1, т.5 от НК. Искане, което може да се свърже с тези доводи е отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане на прокурора.
Алтернативно се излагат и доводи за
несправедливост на наказанието, без да са изложена конкретна претенция в тази
насока.
В заседанието на въззивната
инстанция явилият се защитник (адв.С.П.) поддържа жалбата, представя и допълнителни
съображения към нея в посоченият смисъл
Прокурорът счита жалбата за
неоснователна и пледира за потвърждаване на обжалваната присъда.
Русенският окръжен съд, след като
провери изцяло правилността на обжалваната присъда, констатира правилност и
законосъобразност на същата, съответно неоснователност на атакуващата я въззивна жалба.
В хода на първоинстанционното
разглеждане на делото, съобразно предмета на делото, определен от наведеното
обвинение, с ангажирани и събрани доказателства, установяващи по несъмнен начин
именно отчетената от първата инстанция фактология, основание
за промяна в която не се констатира от въззивната
инстанция, поради което не е необходимо само да се повтаря й тук. Източник за
същата са всички събрани гласни, както и писмени доказателства, отчетени в проверяваният акт, в това число и
значимата с оглед предмета на доказване, част от обясненията на подсъдимия, явяващи
се пряк такова и даващи свидетелство, съответстващо на останалите доказателства
за факта, че не бил завършил учебното заведение, посочено като издател на процесната диплома, че я ползвал на 08.09.15г. пред визираното в
обвинението висше учебно заведение, че взел обратно представения оригинал след
като там било изготвено и останало фотокопие (което е именно приложеното на л.13
до 15 от ДП), целта на
което действие, обективно като даденост, а и преценено през призмата на
неговата оценка за извършеното, разкрива и изискваната за съставомерността
по чл.316 от НК, съзнателност на ползването на инкриминираната диплома за завършено
средно образование. При липса и на минимална доказателствена
информация за авторството на несъмнено имащата правната характеристика като
неистинска процесна диплома по време на досъдебното
производство (което състояние
по фактите остава и след проведеното съдебно следствие пред първата инстанция
въз основа на събраният доказателствен материал поради правилно отчетените като
недостоверни в противен смисъл обяснения на подсъдимия в тази им част), правилно обвинението било
въведено, съответно била и постановена присъдата по предмета на делото, с
деяние, признаците за което от обективна, както и субективна страна и
авторството на подсъдимия са несъмнено установени, а именно – ползването на процесният неистински официален документ на 08.09.15г. Доводите
за необоснованост не намират почва при съпоставяне на установеното въз основа
на доказателствената съвкупност и съпоставянето им с
приетото по фактологията. Както правилно е отчел
районният съд, освен, че не се явява предмет на доказване, авторството на
съставяне на ползваната от подсъдимия диплома за завършено средно образование,
не може да се приеме за даденост и въз основа на обясненията на подсъдимия,
като констатирайки съдържанието им, противоречието в тях в това отношение,
както и липсата и на минимални подкрепящи ги източници, ги отхвърлил, приемайки
за доказана въведената с обвинението теза, определяща деятелност по ползването
на документа. Това обуславя като неоснователна претенцията по жалбата за
преквалифициране на деянието като такова по чл.308, ал.1 от НК, и като
последица оправдаване поради изтекла погасителна давност в аспекта на
по-благоприятния закон, както бе визирано по-горе. Извън вече обсъдените като
недостоверни в частта им за съставителството на
инкриминираният документ, доказателствата при липса на противоречие разкриват
посочените основни изискуеми елементи именно за съставомерно
ползване на процесната диплома за завършено средно
образование.
Неоснователни са доводите по въззивната жалба и допълнението към нея за неизясненост на правната природа на ползваната диплома. Те
били подробно обсъдени в проверяваният акт и е даден отговор, които изцяло се
споделя и от въззивната инстанция. Съставомерното за чл.308 от НК създаване (с цел ползване) на неистински документ може да
се изрази в две форми – съставянето на неистински официален документ или
преправяне съдържанието на официален документ. И в двата случая резултата е придаване
на документа на вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице,
а не на това което действително го е съставило. Или както правилно е посочил и
районният съд, документа винаги е неистински съгласно дефиницията по чл.93,
ал.1, т.6 от НК, независимо от това дали е съставен изначално като такъв, или е
преправен. В случая предмет на делото е факта на ползване на неистински официален
документ, като именно тази характеристика на процесната
диплома за средно образование е несъмнено установена –ползваната от подсъдимия
диплома по съдържанието си има някои основни характерни реквизити именно като
издавани дипломи за средно образование от това учебно заведение - изготвен е
върху бланка, имаща външен обичаен вид на такъв тип документи, попълнена е със
съдържание, също характерни за диплома за средно образование, издавана от
средните училища в РБ по времето, в което съгласно съдържанието и е издадена,
има наименование на учебно заведение, на завършилото лице, характерни
индивидуализиращи документа номер, серия, отделно регистрационен номер, положен
печат при място, където следва де е подписа на длъжностното лице, което
представлява учебното заведение, съответно положен подпис. Също така и други
страници, също обичайно представляващи част от именно такъв вид документ - страници съдържащи в бланков вид като
обичайния и както е обичайно попълнени с вписано съдържание за изучавани
предмети и оценки. По този начин, документа има от външен вид характеристиките
на официален документ, неистински, като с него е придаден вид, че представлява
конкретно писмено изявление на друго лице (следващ от съдържанието му за
автор директор на конкретното средно училище), а не действително съставилото
го, останало неизвестно по делото. Съпоставката на всички тези характеристики
на реално издаден диплома за завършено средно образование в същото училище,
издадена в същата година, с посочените характеристики на процесната
(приложено копие на л.38 и 39), свидетелства за извода, че
последната е с придаден вид (наподобява) официално
издадената, а изводите на експертизата, показанията на представляващият по него
време училището директор, както и официциалните
отговори на поставени въпроси от този кръг, категорично установяват в
производството факта, че такава диплома, за завършило такова лице като посоченото
в процесната, в действителност не била издавана от
това учебно заведение, съответно поначало подсъдимия никога, включително и на
посочената в неистинският документ дата, не се е обучавал, съответно не бил
полагал съответни изпити и не е завършил посоченият в него техникум.
Не са налице твърдените по въззивната жалба процесуални нарушения, като във връзка с
последно посоченото, следва да се съобрази, че липсва изискване което и да е съставомерно обстоятелство, подлежащо на изследване и
доказване в наказателният процес, да се приема за даденост въз основа на всички
възможни в тази насока доказателствени средства и
източници. Необходима е достатъчност на ангажираните в конкретният процес, като в случая въз основа на
посочените и от първата инстанция доказателствени
източници, достатъчно категорично се установява именно приетата с обвинението,
както и възприета с присъдата правна характеристика на инкриминираният
документ. Поради това, липсата и на други възможни източници (например липсата на претендираната по жалбата съответна бланка,
върху която по времето относимо към процесната диплома, както и на ползвани печати или каквито
и да е други възможни други конкретизиращи я белези като официален документ,
издаван по съответния ред и и форма) не внася съмнение в достатъчно категорично доказаната
въз основа на други доказателствени източници, правна
природа на ползваната от подсъдимия диплома, с придаването й към официалните
неистински документи, относими към приложеният състав
на престъпление. Или несъбирането и на други възможни доказателства за същото
обстоятелство, не би могло да се приеме за нарушение, още по-малко съществено
процесуално, освен което и принципно несъбирането на доказателство за което и
да е обстоятелство само по себе си (ако не е довело например до липса на мотиви за относимо към предмета на доказване обстоятелство), не може да се преценява като нарушение
от тази категория. Като такова несъмнено не може да се прецени и факта, че
подателят на сигнала, съдържащ описание на процесната
престъпна деятелност на подсъдимия и обусловил иницииране на наказателното преследване
срещу него, което поначало е извън предмета на доказване, съответно не би могло
да се отрази в негативен аспект на процесуални права на подсъдимия и неговите защитници.
Ето защо, неоснователно се явява и свързаното с тези доводи, искане за отмяна
на присъдата и връщане делото за ново разглеждане от прокурора.
Прегледа на относимите
данни по делото за индивидуализацията на наказанието, свидетелстват за неговото
законосъобразно и справедливо отмерване от първата инстанция, поради което
атакуваната присъда не подлежи на ревизия и в тази й част, а алтернативно
наведеното искане в тази насока по въззивната жалба
се явява неоснователно. По последната се излага довод за неотчитане от първата
инстанция в положителна за санкцията насока, свързана с подбудите за извършване
на престъплението – поради независеща от подсъдимия възможност да завърши
съответното училище по правомерен път, което се отразило на емоционалното му
състояние. Въззивната инстанция, считайки за
установена даденост, че поради така нар.възродителен процес, се сложило
затруднение за подсъдимия да завърши образованието си в процесният
техникум, не приема за основателна претенцията подобно обстоятелство да се
обсъжда в наведения по жалбата смисъл, още по-малко и да се отчита като смекчаващо
отговорността му обстоятелство. Това е така, тъй като липсват и минимални данни
за пречка, при желание от страна на подсъдимия, да реализира във всеки следващ
момент, правомерно завършване на това или което и да е друго средно учебно
заведение. Не може да се счита за допустимо определено затруднение в
упражняване на дадено право по установеният от нормите ред, да се преодолява
чрез неправомерно упражняване на същото право и в частност да се отчита като
положително за санкционирането на последното, след като е разкрито от
контролните органи. Очевидно, както и правилно е приела и първата инстанция,
подбудите на подсъдимия се свеждат до желанието му, въпрeки липсата на изискваният
образователен ценз за актуална политическа кариера, да си го осигури незабавно,
по противозаконен начин, каквото поведение всъщност повишава укоримостта на деянието (неговата и на дееца му обществена
опасност), така, че не би могло да се
отчита благоприятстващо при санкционирането му. По преценка на въззивната инстанция определеният от РРС, размер на наказанието лишаване от
свобода, с малко надвишаващ предвиденият му минимум, се явява наказание
съответно на извършеното и точно премерено с оглед постигане на целеното от законодателя.
Правилна се явява и преценката, че това би се постигнало и без ефективното му
изтърпяване, чрез приложение института на условното осъждане.
При извършената цялостна служебна
проверка на делото, въззивната инстанция не намери да
са допуснати в хода на досъдебното производство или при първоинстанционното
съдебно разглеждане съществени нарушения на процесуалните правила или нарушения
на материалния закон, които да обуславят
наличието на основания за отмяна или изменение на обжалваната първоинстанционна присъда.
С оглед изложеното Окръжният съд намира, че
обжалваната присъда следва да се потвърди.
Мотивиран
така и на основание чл. 338 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 63/25.04.2016год. по НОХД№ 560/16г. по описа на Районен съд
– Русе,
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: