№ 2345
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20241110204770 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), вр. с чл. 145 - 178 от
Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от Б. В. Т. чрез повереника й – адвокат Ц. З. –
САК срещу заповед за задържане на лице рег. № 230 зз-270/11.03.2024 г.,
издадена от полицейски орган С. Г. от 06 РУ-СДВР, с която на основание чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР по отношение на Т. е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) "задържане за срок до 24 часа".
В жалбата се релевират доводи, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, тъй като е постановена при неспазване на установената
форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и при
несъответствие с целта на закона. В случая не били посочени каквито и да
било данни от фактическа страна за съпричастност на жалбоподателя Т. към
престъплението по чл.194 НК, обосноваващи задържането му, поради което
съществувала неяснота какви са фактическите основания за това. По този
начин било допуснато нарушение на разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК,
което представлявало основание са отмяна на оспорвания акт по смисъла на
чл.146, т.3 от АПК.
В жалбата се сочи още, че в атакуваната заповед освен, че само цифрово
било посочено престъпление по чл.194 НК, не се съдържал номер на
прокурорска преписка или на досъдебно производство, в материалите на
които евентуално могат да се съдържат фактическите данни за задържане на
лицето, и да преставляват писмен документ, в който са изложени мотивите на
1
индивидуалния административен акт, към които да препраща заповедта.
В заключение се прави искане заповедта за бъде отменена, като
незаконосъобразна, а в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени
направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
В проведеното по делото съдебно заседание, жалбоподателят Б. Т.,
редовно призован, не се явява лично. Представлява се от пълномощника си -
адв. З., който поддържа жалбата, като пледира същата да бъде уважена.
Претендира присъждане на сторените разноски по делото, за които представя
доказателства за извършеното им плащане.
Ответникът – полицейски орган С. Г. – служител на 06 РУ-СДВР, не се
явява и не изпраща процесуален представител, който да изрази становище по
основателността на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
С атакувания в настоящото производство индивидуален
административен акт – заповед за задържане на лице рег. № 230 зз-
270/11.03.2024 г., издадена от полицейски орган С. Г. от 06 РУ-СДВР, на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на Б. В. Т. е наложена ПАМ "Задържане
за срок до 24 часа" в помещение за временно задържане на 06 РУ – СДВР.
Като фактическо и правно основание за издаване на заповедта е
посочено "съпричастност към извършено престъпление по чл.194 НК (кражба
на златни накити)“.
Жалбоподателят е подписал оспорваната заповед, като му е било
връчено копие от нея. Ведно с посочената заповед, Б. Т. е попълнила
декларация (приложение № 1 към чл. 15, ал. 1) на 11.03.2024 г., в която е
посочила, че е запозната с правата си при задържането, както и че желае
адвокатска защита по свой избор –адв.Николай Кокинов; не желае адвокатска
защита по реда на Закона за правната помощ; не желае медицински преглед
от лекар по нейн избор и за нейна сметка; не желае медицински преглед от
лекар; не желае да се уведоми член семейството й за осъщественото
задържане; уведомена е за правото на свиждания, да получава колети и храна,
както и че няма нужда от специална хранителна диета.
Към административната преписка е представен протокол за личен обиск
на жалбоподателя, в който са описани личните му вещи. Същите са върнати
срещу подпис при освобождаването на лицето.
По делото като доказателства са приети представените с
административната преписка документи, както и удостоверение от СДВР за
длъжността на ответника С. В. Г.; квитанция за внесена държавна такса;
пълномощно; платежни документи и други.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от активно легитимирано лице с
2
правен интерес да оспорва, в предвидения преклузивен срок и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Заповедта, предмет на съдебен контрол в настоящото производство е
издадена от материално и териториално компетентен административен орган
- полицейски орган по смисъла на чл. 57 от ЗМВР, осъществяващ
охранителна дейност по чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и притежаващ качеството
полицейски орган по чл. 72 от ЗМВР, при спазване на предписаната от закона
форма по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, поради което съдът намира, че
оспорения акт не страда от пороци водещи до неговата нищожност.
На следващо място, настоящият съдебен състав приема, че в хода на
административното производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са ограничили правото
на защита на оспорващата страна и да са препятствали възможността й
адекватно да я организира.
Спазено е изискването за форма на акта, като заповедта за задържане на
лице съдържа реквизитите, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР: името,
длъжността и местоработата на служителя издал заповедта, основанието за
задържането, данни идентифициращи задържаното лице, датата и часа на
задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР, както и
правото му да обжалва пред съда законността на задържането. С
декларацията, съставена на 11.03.2024 г. е заявено запознаването с правото на
адвокатска защита, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, с което да
съобщи за своето задържане.
На следващо място, в атакуваната заповед е посочено основание по чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно съпричастност към извършено престъпление
по чл. 194 от НК – кражба на златни накити.
В конкретиката на казуса обаче е налице противоречие с
материалноправните разпоредби – от събраните по делото доказателства не се
установяват данни за извършено от страна на лицето престъпление, поради
което не са изпълнени предпоставките за приложение на материалноправната
разпоредба на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Налице е отменителното основание
по чл. 146, т. 4 от АПК.
В акта освен, че е изписано цифрово престъление по чл.194 от НК и е
пояснено, че се касае за кражба на златни накити, липсва каквото и да било
описание на фактическата обстановка, както и на обстоятелствата, при които
задържаното лице е извършило някаква противообществена проява или
престъпление. Това води до невъзможност за осъществяване на съдебен
контрол за законосъобразност на заповедите за задържане. Преценка за
законосъобразност на един административен акт е възможен само тогава,
когато той съдържа минимални реквизити съгласно изискванията на АПК.
Императивно предвиденото изискване за мотивираност на
административните актове има за цел да не бъде нарушавано правото на
защита на лицето, адресат на акта, както и да не бъде преградена
възможността му адекватно да я организира.
3
Независимо, че в настоящия случай административният орган действа
при условията на оперативна самостоятелност, същия е следвало да изложи в
заповедта какви са конкретните причини, обосноваващи необходимостта от
задържане. В този смисъл е и т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004
г. на ВАС по д. № ТР № 4/2002 г., съгласно която липсата на мотиви във
всички случаи е основание за отмяна на издадения административен акт.
Допустимо е обстоятелствата, мотивирали органа да издаде оспорения
акт, включително и фактическите основания, да се съдържат в други
документи от административната преписка. В случая фактическите основания
не се съдържат в нито един документ, приложен като доказателство по
делото. Обжалваната заповед за задържане не е и косвено мотивирана чрез
материалите от административната преписка. Най-напред, в заповедта не е
цитиран, а в последствие не е и приложен, какъвто и да е документ, който да
се счита за неразделна нейна част. При положение, че полицейският орган,
постановил задържането, не го е обосновал при извършването му, съдът не
може вместо него служебно да прави подобна връзка и е недопустимо пост
фактум да дописва липсващите фактическите основания на това задържане,
извличайки ги от едни или други данни по административната преписка.
По изложените съображения, обжалваната заповед не отговаря на
изискванията по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗВМР вр. чл. 30, ал. 2 КРБ, чл. 59, ал.
1 и ал. 2, т. 4 АПК и член 5, § 2 ЕКЧП, съставляващи процесуални гаранции
за правото на свобода и сигурност по чл. 30, ал. 1 КРБ и член 5, § 1, изр.
1 ЕКПЧП срещу произволното негово ограничаване.
При тази неконкретност от фактическа страна в заповедта, основанията
за постановеното с нея задържане не могат да се считат съобщени на
жалбоподателя, с връчването й по реда на чл. 74, ал. 6 ЗМВР. Това
кумулативно го лишава и от процесуалната гаранция по член 5, § 2 ЕКПЧ, и
от тази по член 5, § 4 ЕКПЧ - от заповедта за задържане Б.Т. не би могла да
придобие представа защо е задържана, без което не би могла ефективно да
оспори законността на това задържане по съдебен ред.
Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73 от
ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от
ЗМВР принудителна административна мярка, която има за цел чрез
задържането да се предотврати възможността лицето да извърши
престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. За
прилагането на процесната принудителна административна мярка не е
необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин
вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Същата се
предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на
престъпление. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от ЗМВР предполага
наличието на достатъчно данни по смисъла на чл. 207, ал. 1, вр. чл. 211, ал. 1
от НПК, от които да може да се направи основателно предположение, че
конкретно лице е извършило престъпление. С други думи, данните следва да
са налични преди постановяването й, респ. преди задържането на лицето, а не
да се установяват след това. Обратното би довело по скоро до произвол при
прилагането на мярката и необосновано задържане на лица, което
4
противоречи на целта й, която не е да се наложи наказание за установено по
категоричен начин престъпление, а да се попречи на заподозрения в
извършването му или да се укрие, или да извърши друго престъпление, или
да осуети наказателно преследване. В случая изобщо не е ясно защо е
задържан жалбоподателя, налице ли са някакви данни за неговото участие в
извършване на престъпление по чл. 194 от НК. За всеки конкретен случай на
задържане установяването на данните е в тежест на административния орган
и в случая това не е извършено, т.е. предпоставките за нейното налагане, в
случая данни, че лицето е извършило престъпление, следва да са налице към
момента на задържането, а в конкретния случай, от страна на
административния орган не са представени никакви доказателства за връзката
на задържаното лице с твърдяното престъпление –кражба.
На следващо място, според настоящия съдебен състав се установява и
несъобразяване с целта на закона – отменително основание по чл. 146, т. 5 от
АПК. Със задържането е нарушен принципът на съразмерност, приложим в
административното производство - чл. 6 от АПК. Задържането за срок от 24
часа по реда на чл. 72 от ЗМВР е ПАМ, която в зависимост от случая би
могла да има превантивен или преустановителен характер. Задържането
по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР съставлява ограничаване на правото на свобода и
съгласно чл. 5, пар. 1, буква "с" от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи по изключение е приложимо с цел да осигури
явяването на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано
подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната
необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване
след извършване на престъпление. В конкретния случай приложената ПАМ не
се оправдава от никоя от тези цели. Самоличността на лицето е била
установена, не се установява със задържането на жалбоподателя да е
предотвратено или преустановено извършването на престъпление. Не е имало
и данни за опасност от укриване на жалбоподателя.
От събраните по делото доказателства не се установяват данни,
респективно съпричастност на жалбоподателя към посоченото престъпление
по чл. 194 от НК. Със задържането правата и законните интереси на
жалбоподателя са засегнати в по-голяма степен от необходимото от гледна
точка на целта, за която се издава административният акт.
По изложените съображения оспорената заповед следва да бъде
отменена като незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
При този изход на правния спор и с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 1
от АПК разноски се дължат в полза на жалбоподателя, чийто процесуален
представител своевременно поиска присъждането на такива в размер на 510
/петстотин и десет/ лева, от които 500 лева – адвокатско възнаграждение и 10
лева – държавна такса. Направеното искане е съобразено с нормата на чл. 8,
ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, налице е доказателство за извършено плащане
(л.10 от делото – квитанция за платена държавна такса и л.33 – адвокатско
пълномощно), поради което следва да бъде уважено.
5
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице рег. № 230 зз-270/11.03.2024 г.,
издадена от полицейски орган С. Г. от 06 РУ-СДВР, с която на основание чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на Б. В. Т. е наложена принудителна административна
мярка (ПАМ) "задържане за срок до 24 часа".
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Б.
В. Т., ЕГН ********** сумата от 510 (петстотин и десет) лева,
представляваща направени разноски в производството по обжалване на
заповедта.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - София град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на основание чл. 138 от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6