Р
Е Ш Е
Н И Е
№….
гр. Ловеч, 06.07.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на дванадесети април две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа
докладваното от съдия Вълков адм.дело № 298/2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 215 от
Закона за устройство на територията (ЗУТ) във връзка с чл. 145 и сл. от Административно
процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба от Д.М. ***
против Заповед № 182/10.06.2020 г. на Кмета на община Угърчин, с която е
наредено на основание чл. 44 от ЗМСМА, във връзка с чл. 225а,
от ЗУТ и констативен акт №
1/18.11.2019 г. да се премахне плътна ограда с размери: височина около 2,20м. -
северна част - 2,18м., южна част - 2,47, подробно описана в Констативен акт №1
от 18.11.2019г. и констативен протокол от извършено трасиране на 20.05.2020г.
на границата между УПИ XI- 97 и УПИ ХII-98, като собственик на поземлен имот
68076.500.98 /УПИ ХП-98/ в кв. 7 по кадастралната карта на с. Сопот, община
Угърчин, определен е срок за доброволно премахване до
30.06.2020 г., и е разпоредено, че при неспазването му, заповедта ще се изпълни
принудително от община Угърчин съгласно чл. 225а, ал.3 от ЗУТ.
По изложени доводи за нарушение на материалния закон и
на основни принципи на административния процес се иска отмяна на оспорената
заповед и се претендира присъждане на направените разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощник
поддържа жалбата. Представил е писмени бележки чрез пълномощник по същество на
правния спор
Ответникът по делото - Кметът на община
Угърчин чрез пълномощник оспорва жалбата в съдебно заседание и моли същата да
бъде оставена без уважение. Не претендира присъждане на разноски. Прави
възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на другата
страна. Освен това е представил становище по жалбата. Счита, че същата е
неоснователна, тъй като при издаване на заповедта са спазени всички изисквания
на АПК, като е изследвано и взето предвид, че извършеното строителство е в
нарушение на ЗУТ. Липсват скица с виза, конструктивно становище и разрешение за
строеж.
Настоящият състав на Административен
съд Ловеч намира жалбата за процесуално допустима като подадена в
законоустановения срок от надлежно легитимирана страна с правен интерес от
оспорването. Разгледана по същество е неоснователна.
От доказателствата по делото се
установява, че на 18.11.2019 г. служители на община Угърчин са извършили проверка
на строеж „плътна ограда”, намиращ се в регулацията на с. Сопот, община Угърчин
с административен адрес ул.”Пердевойка” № 22, кв.7, урегулиран поземлен имот (УПИ) ХII-98, собственост на Д.М. ***
съгласно Договор за продажба на ПИ частна общинска собственост при учредено
вече право на строеж № 39, том VI, рег. № 3813/05.06.2008 г.
на Служба по вписванията Ловеч. Констатирано е, че е изпълнена плътна ограда с
бетонова основа от тухли четворки и бетонни колони, покрита с цигли през
По
делото е приложено Конструктивно становище във връзка с чл. 147, ал.1, т.7 и
ал.2 от ЗУТ, изготвено от инж. Е. Г.а М., притежаваща удостоверение за пълна
проектантска правоспособност, с което са дадени предписания за изграждане на
плътна ограда по искане на собственика Д.М.Д..
Приложен
е и Констативен протокол от 20.05.2020 г., изготвен от инж. Й.Н. Т. с
правоспособност по ЗКИР за трасиране и обозначаване на 3 бр. точки от
граничната линия между имота на жалбоподателя и съседния му имот.
На
базата на съставения Констативен акт №
1/18.11.2019 г. Кметът на община Угърчин
е издал обжалваната в настоящото производство заповед, с която е възприел изцяло констатациите на извършилите
проверката служители на община Угърчин, отразени в съставения Констативен акт и
Констативен протокол за трасиране. В заповедта е посочено, че оградата е
незаконна по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, тъй като е построена без
одобрен инвестиционен проект и издадено въз основа на него разрешение за
строеж.
За изясняване на делото от фактическа
страна по искане на жалбоподателя е допусната съдебно-техническа експертиза.
Изготвеното от назначеното вещо лице заключение не е оспорено от страните и е приобщено
към доказателствения материал по делото.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Жалбоподателят се легитимира като
собственик с Договор за продажба на имот – частна общинска собственост при
учредено вещно право на строеж от 02.06.2008 г. сключен между Кмета на община
Угърчин като продавач и Д.М.Д. като купувач. По силата на този Договор
продавачът продава на купувача имот – частна общинска собственост, актуван с
АОС № 795/06.12.2007 г. с площ от 673.00 кв.м., които се предават към УПИ ХII – 98 в кв.7 по действащия ПУП-ПРЗ
на с. Сопот, община Угърчин. В Договора е посочено, че същият има силата на
нотариален акт по смисъла на чл. 18 от Закона за собствеността и подлежи на
вписване в нотариалните книги. Той е вписан в Служба по вписванията Ловеч с вх.
№ 3813/05.06.2008 г., том VI, № 39.
Настоящият състав на Административен
съд Ловеч намира жалбата за процесуално допустима като подадена в
законоустановения срок от надлежно легитимирана страна с правен интерес от
оспорването.
Разгледана по същество е неоснователна.
По силата на чл. 225 а от ЗУТ, Кметът
на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на
чл. 225, ал.2 или на части от тях.
В случая строежа, който е предмет на оспорената
заповед е шеста категория според разпоредбата на чл. 137, ал.1, т.6 от ЗУТ,
регламентираща, че шеста категория са
строежите по чл. 54, ал.1 и 4 и чл. 147. В чл. 147, ал.1, т.7 от ЗУТ са
посочени плътни огради на УПИ с височина на плътната част от 0.60 м. до 2.20 м.
с изключение на случаите по чл. 48, ал.9, какъвто не е настоящия случай. Нормите
на 54, ал.1 и 4 от ЗУТ се отнасят до разрешаването и премахване на временните
строежи, а изградената плътна ограда от жалбоподателя не е временен строеж.
С оглед
изложеното, съдът намира, че обжалваната в настоящото съдебно производство
заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен
орган – Кметът на община Угърчин.
Тя е издадена в предписаната от закона писмена форма и
съдържа реквизитите, посочени в чл. 59, ал.2 от АПК. Съдържа фактически и правни
основания. Посочени са писмените материали, въз основа на които е издадена –
съставения Констативен акт от служителите на община Угърчин и Констативния протокол от извършено
трасиране на 20.05.2020 г. на границата между УПИ
XI- 97 и УПИ ХII-98.
Съдът не констатира съществено
нарушение на административно производствените правила при издаване на
обжалваната заповед. Производството по издаването й се е развило в
съответствие с изискванията на ЗУТ. Извършена е проверка на място от служители
на община Угърчин. За констатациите е съставен Констативен акт в съответствие с
изискванията на чл. 225 а, ал.2 от ЗУТ в присъствие на извършителя на строежа,
на когото е бил връчен срещу подпис. Срещу съставения Констативен акт не е
подадено възражение в законоустановения срок от жалбоподателя.
Съдът намира, че обжалваната заповед е издадена в
съответствие с материално правните разпоредби и с целта на закона.
Безспорно изградената от жалбоподателя плътна ограда
представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ.
Съгласно § 16, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, строежи,
изградени до 07.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са
търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване.
В § 127 от ПЗР
на ЗИД на ЗУТ е регламентирано, че строежи, изградени до 31 март
В обжалваната заповед действително не е посочено
времето на изграждане на оградата, но от материалите по делото може да се
направи обоснован извод, че оградата е изградена доста след изтичане на
сроковете по § 16, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Самият жалбоподател в жалбата си, която е заведена в деловодството на
административния орган на 25.06.2020 г. е посочил, че е изградил процесната
ограда преди повече от 3 години. В съставения Констативен акт № 1 по повод
извършената проверка от служители на община Угърчин е отбелязано в раздела
„изпълнение на строежа“, че е изпълнена плътна ограда с бетонова основа от
тухли четворки и бетонни колони, покрита с цигли през 2018 г. При това
положение съдът намира, че с оглед времето на изграждане на оградата,
разпоредбите на § 16, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ,
отнасящи се до търпимостта на строежите са неприложими в случая, както е
посочило и назначеното вещо лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза.
Според заключението на назначеното вещо лице, оградата
е изградена по вътрешната регулационна линия между УПИ XI- 97 и УПИ ХII-98 по ПУП на с. Сопот. Общият
наклон на терена е до 5% в южна посока към улицата и това води до стъпаловидно
изграждане с цел изравняване на горното ниво на оградата. Денивелацията между
ПИ 68076.500.98, върху който е изградена оградата и съседния ПИ № 68076.500.97
е до 0.16 мс на чупката. Отклонението във височината е до 0.10 м. от по-ниския
източен имот и е несъществено отклонение по смисъла на чл. 154, ал.2 от ЗУТ,
т.е е допустимо. ПУП на с. Сопот е одобрен със Заповед № 544/27.06.1994 г. Няма
вписани особени предвиждания по отношение на оградите. Няма неуредени сметки по
регулация между двата УПИ и оградата е в съответствие с предвижданията на
плана. Няма данни за одобряване на инвестиционен проект. Оградата е изпълнена с
тухли четворки върху армирана бетонова основа. През 2.5 м. са изляти армирани
бетонови колони 25/25 см., свързани с бетонова основа. Дължината на оградата е
24.92 м., а ширината – 0.25 м.
В съдебно заседание вещото
лице поддържа заключението си. Посочва, че оградата е изградена изцяло в имота
на жалбоподателя, съвпада с регулационната линия и с имотната граница. Няма
данни за одобряване на инвестиционен проект. Не е видял строително разрешение.
Заключението на вещото лице е
прието без възражения от страните Няма основания същото да не бъде кредитирано
от съда. Вещото лице е отговорило на поставените въпроси. Неговите изводи
допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото.
Съгласно чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед
за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла
на чл. 225, ал.2 или на части от тях.
Според ал.2 тази заповед се
издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал.2.
Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в
7-дневен срок.
В чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ
е регламентирано, че строеж или част от
него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или
без разрешение за строеж.
От всички писмени материали
по делото безспорно се установява, че
процесната плътна ограда е изградена от жалбоподателя без издадено разрешение за
строеж. Самият жалбоподател е посочил, че няма издадено такова разрешение. Освен
това този строеж не попада в обхвата на изискванията за търпимост и узаконяване
по § 16, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и § 127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, поради което
правилно и в съответствие с материалния закон е постановено премахването му с
обжалваната заповед.
Съдът намира за неоснователни твърденията и
възраженията на жалбоподателя, посочени от него чрез пълномощник в жалбата, в
пледоарията по същество и в представената писмена защита.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя за
нарушение на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК.
ЕСПЧ приема в своята
практика, че във всеки конкретен случай на държавна принуда се дължи проверка
дали една такава намеса е допустима и преценка дали е необходима в едно
демократично общество. Проверката за пропорционалност се дължи служебно и без
да са нужни изрични възражения в тази насока. По отношение на допустимостта на
намесата като принудителна мярка са релевантни обстоятелството дали тя е
предвидена в закона. Като продължение на тази проверка е необходимо да се
установи дали намесата е съответна на целта на закона, т. е. да не представлява
превратно упражняване на власт чрез позволени средства за постигане на правно
забранен резултат.
Релевантните за необходимостта от намесата в
условията на демократично общество обстоятелства се поставят в интерес на
националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на
страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на
здравето и морала или на правата и свободите на другите. Наличието на което и
да е от тези обстоятелства оправдава необходимостта от намеса, но само в случай
че същата няма да се яви непропорционална и в прекомерна вреда на
противопоставим частен интерес.
В случая наличието на незаконен и нетърпим
строеж представлява фактическо основание, кореспондиращо с правното такова по
чл. 225а от ЗУТ за реализиране на държавна принуда чрез издаване на
административен акт въз основата на законова уредба в съответствие с целта на
закона - да се гарантира ефективното прилагане на регулаторното изискване
никакви строежи да не могат да се строят без разрешение.
В случая от решаващо значение е да се установи
необходима ли е тази намеса спрямо преследваната от закона цел. Принципът за
равенство пред закона налага тази преценка да се извършва за всяко засегнато
лице, независимо дали принадлежи към уязвима група или не и за всеки вид
строеж. Респективно да не се дава превес на защитата на определени групи лица
по етнически, икономически или социален признак пред защитата на отделния
индивид. Противното би означавало да се допусне дискриминационно третиране,
което е в разрез с принципите на демократичното общество.
Основния принцип за съразмерност цели да
гарантира защита на основни граждански права, каквото е правото на собственост,
без да се пренебрегват обстоятелствата, при които засегнатото лице се е сдобило
със съответното незаконно строителство. Всяко недобросъвестно и противоправно
поведение, като строителство в територии, изключени от гражданския оборот
(изключителна държавна собственост, публична държавна и общинска собственост);
строителство в територии с абсолютен забранителен режим (охранителни и
сервитутни зони към инфраструктурни обекти, природни резервати, плажни ивици,
защитени зони и др.); строителство при наличие на изричен административен акт
за забрана на строежа и достъпа до него отслабва тезата за непропорционалност
на държавната намеса, поради което не следва да бъде стимулирано с благоприятни
за извършителя правни последици. Противното би означавало да се поставят под
съмнение устоите на правовата държава и да се стимулира погазването на
законоустановените правила и норми за обществено поведение с цел постигане на
недължима облага под защитата на принципа за съразмерност.
Предвид изложеното, съдът
намира, че премахването на процесния незаконен строеж не се явява
непропорционална намеса съобразно преследваната от закона цел. Видно е, че
изграждането, респ. запазването на процесната незаконна ограда не цели да
задоволи неотложни жилищни или други интензивни нужди. Безспорно от жалбоподателят
е изпълнено незаконното строителство на плътна ограда в разрез с предвидения
регулаторен режим. Процесния строеж не се явява изпълнен в хипотезата на
законодателна празнота, която да налага поставяне на личния интерес пред правно
нерегулирани обществени отношения. Освен това премахването на незаконната
ограда не е свързано с неблагоприятно засягане на законно съществуващо в УПИ
друго застрояване. В случая жалбоподателят се стреми да реализира ползи от
противоправно поведение, без наличие на подкрепящи тезата му обективни факти и обстоятелства, сочещи на
извънредност на случая, което от своя страна изключва непропорционалността на
държавната намеса и наличието на противопоставим частен интерес, нуждаещ се от
преимуществена защита.
Неоснователни и
несъответстващи на доказателствата по делото и приложимия материален закон са
твърденията на жалбоподателя за неправилна правна квалификация на извършеното
нарушение, както и за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
производството пред административния орган.
Предвид изложеното, съдът
намира, че оспорването е неоснователно, което налага същото да бъде отхвърлено
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал.2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Д.М. *** на Заповед № 182/10.06.2020 г. на
Кмета на община Угърчин, област Ловеч.
Решението може
да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд.
Препис от него да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: