Решение по дело №1525/2018 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№ 240

гр. С., 05 юли 2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на  дванадесети юни 2019 г., в състав:

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

При секретаря И. И. като разгледа докладваното  от районния съдия гр.д. №  1525 по описа на съда за 2018 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Ищецът “Теленор България” ЕАД твърди, че страните били обвързани в договорни отношения с предмет предоставяне на мобилни услуги и лизинг по договор за мобилни услуги от 12.05.2015 г. по отношение на телефонен номер ............. (впоследствие променен на .................) и договор за лизинг от същата дата по отношение на мобилно устройство A., модел Ip. 6 64GB Gold.  За отчетния период от 15.02.2016 г. до 14.07.2016 г. ответницата потребила мобилни услуги на стойност  310,24 лв., която сума не заплатила, поради което ищецът моли съда да му присъди същата заедно със законната лихва до окончателното плащане. По договора за лизинг ответницата се задължила да ползва предоставената й лизингова вещ срещу задължението да заплати 23 лизингови вноски в размер на 54,59 лв. всяка една. Тъй като ищецът прекратил договора за мобилни услуги поради неизпълнение на задълженията на абоната по него, настъпила предсрочна изискуемост и на задължението на ответницата за плащане на лизинговите вноски, поради което ищецът претендира същите за месеците от юли 2016 г. до април 2017 г. в общ размер от 545,90 лв. Претендира направените по делото разноски.

Ответницата И.Д.С. чрез назначения си по делото особен представител оспорва исковете като неоснователни. Счита, че представените по делото фактури не удостоверяват задълженията на ответницата, тъй като не отговарят на изискванията на ЗДДС и ЗСч и по - конкретно не съдържат задължителен реквизит – основанието за плащане, а също така не са подписани от доставчика и абоната. Счита, че исковете са неоснователни, тъй като не е налице валидно реализирана процедура по прекратяване на договора за мобилни услуги от страна на оператора, съответно не е налице предсрочна изискуемост на лизинговите вноски.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявените  искове са с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 309а, ал. 1 ТЗ.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че страните са встъпили в договорни отношения с предмет предоставяне на мобилни телефонни услуги по  договор за мобилни услуги  от 12.05.2015 г., сключен  за срок от 24 месеца за предпочетен номер .............. при условията на абонаментен план Резерв Стандарт 99,99, съгласно който абоната следва да заплаща месечна абонаментна такса в размер на 29,99 лв. с ДДС, формирана на база стандартен месечен абонамент в размер на 99,99 лв. и предоставена отстъпка в размер на 70,01 % за целия срок на договора. От заявление за смяна на номер от 29.09.2015 г. става ясно, че първоначалният предпочетен номер на абоната е бил заменен по негово искане с номер ........... Според фактура № .... от 15.03.2016 г. за отчетния период от  15.02.2016 г. до 14.03.2016 г. на абоната е начислено потребление в размер на 30,73 лв. с ДДС, формирано на база абонаментната такса и използвани услуги извън пакета на стойност на 0,12 лв. без ДДС,  според фактура № .... от 15.04.2016 г. за отчетния период от  15.03.2016 г. до 14.04.2016 г. на абоната е начислено потребление в размер на 39,57 лв. с ДДС, формирано на база абонаментната такса и използвани услуги извън пакета на стойност на 7,98 лв. без ДДС, а според фактура № ... от 15.05.2016 г. за отчетния период от  15.04.2016 г. до 14.05.2016 г. на абоната е начислено потребление в размер на 29,99 лв. с ДДС, формирано на база абонаментната такса. Чрез кредитно известие № .... от 15.06.2016 г. от сметката на абоната е приспадната сумата от 8,70 лв. с ДДС и не е начислена абонаментна такса или друг вид потребление, което не е сторено и чрез следващите фактури, които визират задължения за заплащане на  лизингови вноски, както и задължения от предходни периоди. При тези данни общата стойност на доставените на ответницата мобилни услуги за исковия период  възлизат на сумата от 91,60 лв., в който размер предявеният иск следва да се уважи, а за горницата – да се отхвърли като неоснователен. На основание чл. 309а, ал. 1 ТЗ сумата следва да се присъди заедно със законната лихва от  датата на подаване на исковата молба в съда – 05.11.2018 г., до окончателното ѝ плащане. Съдът намира за неоснователни  възраженията на ответницата, че представените  от ищеца фактури не удостоверяват задълженията на ответницата, тъй като не отговарят на изискванията на ЗДДС и ЗСч и по - конкретно не съдържат задължителен реквизит – основанието за плащане, а също така не са подписани от доставчика и абоната; в тази връзка съдът счита, че подписването на фактурата от доставчика и абоната не е задължително, тъй като подобно изискване не е поставено в чл. 6 от ЗСч, както и че основанието за плащане в счетоводния документ е достатъчно точно определено, тъй като от него става ясно се касае за потребление по договор за мобилни услуги за номер  .............. Следва да се отбележи, че в основаната си част признатите по – горе задължения на абоната произхождат и се удостоверяват от самия договор, тъй като са формирани от абонаментни такси, които се дължат ежемесечно без оглед дали включените в пакета мобилни услуги са реално изразходени.

Чрез договор за лизинг от 12.05.2015 г. ищецът предоставил на абоната си за временно и възмездно ползване мобилно устройство A., модел i.6 64GB Gold срещу поето от ответника насрещно задължение да заплати 23 лизингови вноски в размер на 54,59 лв. всяка. Тъй като към момента срокът на договора за лизинг е изтекъл, уговорените в договора лизингови вноски се дължат в пълен размер, поради което искът за присъждане на вноските за месеците от юли 2016 г. до април 2017 г. в общ размер от 545,90 лв. следва изцяло да се уважи. Поради изтичането на крайния срок на договора за лизинг не следва да се обсъжда евентуалната предсрочна изискуемост на вноските по него,  както и възраженията на ответницата срещу настъпването на такава.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 37,23 лв. за държавна такса, 134,03 лв. за адвокатски хонорар и 223,39 лв. за депозит за особен представител. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА И.Д.С. с ЕГН ********** *** да заплати на  “Теленор България” ЕАД с ЕИК .. и адрес на управление: гр. С., ж.к. М., Б. парк С., сграда ., представлявано от М. П. Ф., сумата от 91,60 лв. (деветдесет лв. и 60 ст.), представляваща стойността (с включен ДДС) на доставени мобилни услуги за периода от  15.02.2016 г. до 14.07.2016 г. за телефонен номер .............  по договор за мобилни услуги от 12.05.2015 г.  заедно със законната лихва върху тази сума от датата па подаване на исковата молба в съда – 05.11.2018 г., до окончателното ѝ плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на стойността на мобилни услуги по посочения по – горе договор и период над така посочената сума.

ОСЪЖДА И.Д.С. с ЕГН ********** *** да заплати на  “ Теленор България” ЕАД с ЕИК .. и адрес на управление: гр. С., ж.к. М., Б. парк С., сграда ., представлявано от М. П. Ф, сумата от 545,90 лв. (петстотин четиридесет и пет лв. и 90 ст.), представляваща дължими лизингови вноски за месеците от юли 2016 г. до април 2017 г. по договор за лизинг от 12.05.2015 г. досежно мобилно устройство A., модел i. 6 64GB Gold.

ОСЪЖДА И.Д.С. с ЕГН ********** *** да заплати на  “ Теленор България” ЕАД с ЕИК .. и адрес на управление: гр. С., ж.к. М., Б. парк С., сграда ., представлявано от М. П. Ф, направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 37,23 лв. (тридесет и седем лв. и 23 ст.) за държавна такса, 134,03 лв. (сто тридесет и четири лв. и 3 ст.) за адвокатски хонорар и 223,39 лв. (двеста двадесет и три лв. и 39 ст.)  за депозит за особен представител, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над така посочените суми.

При съдените суми могат да бъдат заплатени по следната  банкова сметка ***: IBAN: ***.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...

                                                                                                          /М. Петрова/