Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 05.12.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на четвърти
декември през две хиляди и осемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При секретаря Анета Христова
като разгледа докладваното от
съдия Томова гражданско дело № 6082 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по молба с правно основание чл. 5 от
Закона за защита от домашното насилие.
Постъпила е молба от Г.Ц.П.
ЕГН ********** *** - лично и като майка и законна представителка на малолетното
дете ***с ЕГН ********** против Л.В.П. с ЕГН **********,***, в която се твърди,
че молителката Г.П. и ответника са живели на съпружески начала четиринадесет
години, от което съжителство било родено детето ***. Навеждат се доводи за
влошени отношения между родителите, в това число и по повод спора им за
упражняване на родителските права по отношение на дъщеря им, който бил решен с
влязло в сила съдебно решение. Излагат се твърдения за осъществен от ответника
акт на насилие спрямо молителката и детето *** на 06.09.2019г. Сочи се, че
молителката и настоящия й съжител излизали с автомобила им, като с тях било и
детето ***. Тогава на същото място бил дошъл ответника със своя автомобил и
препречил пътя им. Насочил се към автомобила, в който била молителката и дъщеря
им. Твърди се, че когато детето *** видяло баща си, който бил „освирепял“ се
разпищяло и се свило на кълбо ниско долу на пода. Молителката се уплашила и
инстинктивно затворила прозореца на автомобила, а съжителя й заключил вратите.
Сочи се, че ответника дошъл до прозореца на молителката, започнал да удря силно
с длан по него, а с другата ръка опитвал да отвори вратата, като я дърпал с всичка сила. В същото време обиждал молителката на висок
тон с думите ***и се разкрещял веднага да му даде детето. След като разбрал, че
тя нямало да му отвори колата се ядосал повече, започнал да чука по стъклото,
казвайки: „ще те ликвидирам теб и твоето измислено семейство, знаеш, че не ме е
страх от никой и от нищо и ня*** Твърди се, че
намиращите се в автомобила деца били много изплашени и не спирали да крещят, а
съжителя на ищцата подкарал колата на заден ход, за да избягат от ответника.
Отправя се искане за предприемане на мерки за
закрила по отношение на молителката и детето от упражненото от ответника
домашно насилие - задължаване на ответника да се въздържа от домашно насилие
спрямо молителката и детето; да му бъде забранено да ги приближава и съответно
жилището и посещавани от тях места; да бъде задължен да посещава специализирани
програми.
Ответникът, лично и чрез пълномощниците си ангажира становище, според което молбата
е неоснователна. Оспорва изложените от молителката фактически твърдения за
проявено от негова страна поведение на посочената дата – 06.09.2019г.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателствата, намира за установено
следното:
Безспорно е между страните, че са живели на съпружески
начала и от съжителство е било родено детето им *** ***, родена на ***г., като
това се установява и от приложеното удостоверение за раждане.
Безспорно е също така и се
установява от приложените копия на изпълнителни листове по гр.д.№***по описа на
РС-***, че с влязло в законна сила решение по соченото дело били предоставени
родителските права по отношение на детето *** за упражняване на майката. От
приложеното копие на изп.дело №***се установява, че е
било предприето принудително изпълнение от молителката на съдебното решение в
тази част.
От представеното копие на служебна бележка с изх.№***.,
изд. от ***е видно, че детето *** е ученичка във ***на соченото училище за учебната ***.
От приложеното копие на материалите по досъдебно
производство №***. по описа на РП-*** се установява, че е било образувано по
повод извършено престъпление по чл.330, ал.1 от НК – палеж на 08/09.2019г. на
автомобил, собственост на молителката Г.П. в ***Не се установяват други
релевантни за настоящия спор обстоятелства.
От приложеното копие на преписка №***по описа на ***е
видно, че е била образувана по повод сигнал на молителката Г.П. с наведените и
в настоящото производство твърдения за поведението на ответника на 06.09.2019г.
Разследването е приключило с Постановление от 30.09.2019г. за отказ да се образува
наказателно производство.
От приложената справка от ***и приложения към нея се
установява, че по повод подадени от ответника Л.П. сигнали са били образувани
за периода от 25.08.2019г. до 24.09.2019г. три броя преписки. Сигналите са били
подадени за това, че майката е препятствала осъществяване на режима на лични
контакти на бащата с детето ***.
От приложеното копие на Договор за предоставяне на социални
услуги №***се установява, че същия е бил подписан от молителката, в качеството
на родител и законен представител на детето *** от една страна и Комплекс за
социални услуги за деца и семейства при ***. Предмет на договора е било
психологическо консултиране на детето, предоставяно за периода от ***.
От постъпилата справка от Д. „Н.с.1.“******се установява,
че на 06.09.2019г-. е било регистрирано обаждане от ответника Л.П. ***.
С представената по делото ***, съгл.
разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗЗДН, молителката Г.П. е декларирала, че на ***бил препречен лекия автомобил на
семейството й, в който се намирала тя, С.В. и децата *** и ***. Декларирано е,
че ответника Л.П. отишъл до прозореца, започнал да удря по него, опитвал се да
отвори вратата; обиждал молителката с думите: ***, след което поискал да
извлече нея и дъщеря й от колата, но те се заключили. Декларирано е също така,
че детето *** пищяло и се било скрило на пода на задната седалка; ответника
започнал да чука по стъклото, казвайки******
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства,
ангажирани от страните.
Свидетелят С.Н.В.
излага в показанията си, че живее на съпружески начала с молителката Г.П.
и от съжителството си имали родено дете. Твърди, че на 06.09.2019г., около
18.30ч. излезли от дома им с молителката, дъщеря му *** и детето на страните – ***,
т.к. трябвало да ходят на празненство. Сочи, че след като децата и молителката се
качили в автомобила пристигнал ответника Л.П. със своя автомобил и спрял на
средата на пътното платно. Свидетелят също се бил качил в автомобила и заключил
вратите. Твърди, че ответника приближил от към страната на молителката и казал,
че иска детето, т.к. тогава трябвало да го вземе по определения режим на лични
контакти, при което майката отговорила, че не можело, т.к. тя била рожденичка на другия ден. Свидетелят твърди още, че при
този отговор, ответника започнал да чука по стъклото на вратата, бил ядосан, с
висок тон казвал, че не го интересувало, че искал детето, започнал да обижда
молителката, казвайки й ***, казвал, че не можели да се разправят с П., казал
също така ***. Свидетелят В. твърди още, че детето *** се било свило долу на
пода зад неговата седалка, т.к. се изплашило. Излага, че потеглил с автомобила
на заден ход, обърнал на пресечката и отишли на тържеството, на което били
поканени. Твърди, че като потеглили, детето *** било силно притеснено, плачело
и казвало на майка си: „Мамо, не искам да ме взимат, мамо, моля ти се“; цяла
вечер не можело да се отдели от молителката.
Св.В. излага също, че детето не искало да говори с баща си по телефона,
като не знаел защо.
Свидетелката Н.С. Н.
излага в показанията си, че живеела на съпружески начала с ответника Л.П. и
имали дете от съжителството си. Твърди, че на 06.09.2019г. ответника трябвало
да вземе детето *** за осъществяване на лични контакти и тя отишла заедно с
него, като взели и детето й Г.. Твърди,
че отишли с автомобил до адреса, на който живеела молителката и там видели, че
автомобила на св.В. бил на улицата, а Г.П. била седнала вътре на предната
седалка. Сочи, че ответника спрял своя автомобил на около два метра пред другия
и слязъл. Св.Н. също сляза. Твърди, че на седалката зад молителката се виждало
да наднича детето на св. С.В., но не е видяла там детето ***. Свидетелката
твърди още, че ответника отишъл към автомобила, в който била молителката, от
страната, от която била седнала, и й казал “Г., имаш изпълнителен лист, спазвай
го“. Тя му била отговорила „Изчезни“. След това ответника бил почукал с пръсти
по стъклото и казал „Отвори два пръста,
че не те чувам“, а молителката му била отговорила „Няма да виждаш ***, *** е
вече при мен“. След това ответника бил
позвънил на телефонен номер 112. Св.Н. сочи още, че в предходен период детето ***
живеело при бащата, а молителката го била взела на 28 август от рожден ден, на
който присъствало и след това казала на ответника, че нямало повече да го види.
Св.Н. излага, че имала разногласия с ответника и е искала закрила по реда на
ЗЗДН, като наела адвокат, на който казала, че искала да й изкара ограничителна
заповед.
Видно е от съдържащата се в материалите по досъдебно
производство №***. по описа на РП-*** Заповед от ***., издадена по реда на
чл.18, ал.1 от ЗЗДН по гр.д.№***, че спрямо ответника са били наложени
ограничителни мерки, осигуряващи закрила на св. Н.. От приложения в настоящото
производство препис на Протокол от проведено на 18.07.2019г. о.с.з. по същото
дело се установява, че поради оттегляне на молбата на св.Н. е било прекратено
производството по делото.
В о.с.з. на 04.12.2019г. е изслушано заключението по
допусната комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза. От същото
се установява, че при проведеното събеседване от експертите с детето ***, тя
споделила, че при случилото се на 06.09.2019г. е била в автомобила на св.В., че
е видяла баща си, който приближил към тях, притеснила се и се скрила, за да не
я вземе. Споделила също, че баща й се опитал да отвори вратата на колата,
викал, крещял и казал на майката да даде детето. Детето споделило и че след
това било притеснено при пътуването, оглеждала се да не дойде баща й.
Експертите са изложили в констативно-съобразителната част, че детето разказвало
с подробности осъществилата се ситуация на 06.09.2019г., при което
демонстрирало повишена тревожност, изразяваща се главно в невербални прояви –
увеличаване силата на натиск при рисуване, при което счупило последователно два
молива, с които рисувало в момента. В резултат на проведеното изследване,
експертите са дали заключение, че случилото се на посочената дата е
предизвикало нормалпсихологичен страх у ***, което в
последствие и към момента на изготвяне на експертната оценка, не е повлияло
психическото и емоционално състояние на детето. Експертите са дали заключение,
че не са установили последици от груба манипулация по отношение на детето от
който и да е от родителите. Не са установили също така данни за психично
разстройство, специфично за детството или юношеството. При изложени в
констативно-съобразителната част характеристики на подтиповете домашно насилие
от гледна точка на детската психиатрия, е дадено заключение, че случилото се на
06.09.2019г. не може да бъде отнесено към тях.
При изслушването им в съдебно заседание експертите
поддържат изготвеното писмено заключение. Вещото лице А.Р. подчертава, че се
касае за емоционално-психична травма на детето, която трябва да бъде овладявана от тези, които се
грижат за него в момента, т.к този страх може да се отключва периодично и в
следващи ситуации, когато детето се чувства заплашено от появата на баща си по
начина, в който вече го е видяло на 06.09.2019г. И двамата експерти сочат, че
според тях детето е възприело лично и непосредствено ситуацията на
06.09.2019г., за която разказвало.
Съдът кредитира с доверие заключението по обсъдената
комплексна експертиза, т.к. е пълно, достатъчно обосновано; дадено от
специалисти, разполагащи с необходимите специални знания, позволяващи отговор
на поставените въпроси; проведена е била беседа и необходимото изследване на
детето с приложими методи и не са налице никакви основания за съмнение в
компетентността и обективността на вещите лица.
С оглед на установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 2 от Закона за защита от домашното насилие, домашно насилие е всеки
акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот,
извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена
връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище. А
съгласно разпоредбата на чл.10 от ЗЗСДН, молбата за издаване на заповед се
подава в срок от един месец от акта на домашно насилие.
В настоящият случай се търси защита за лица, попадащи
в законоустановения кръг по чл.3 от ЗЗДН и молбата е подадена в преклузивния срок по чл.10 от ЗЗДН.
При анализа на обсъдените доказателства, съдът
намира, че се установи, че на 06.09.2019г. ответника е имал проява на грубо
поведение спрямо молителката Г.П., като това е било възприето от детето на
страните – ***. Изразило се е в това, че при заявяване на желанието му за
осъществяване на личен контакт с детето е започнал да дърпа заключената врата
на автомобила, в който е била майката, да блъска по вратата, да изрича към
последната със заплашителен тон обидни думи, свързани със спора между страните за
личните контакти на бащата с дъщеря му.
За да приеме този факт за установен, съдът съобрази
представената писмена ***по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, установеното от допуснатата
експертиза за спомените на детето *** за случилото се и показанията на св. С.В..
От тези доказателствени средства, съдът съобразява
само установените като кореспондиращи факти – посочените по-горе, възприети от
съда като елемент на проявеното грубо поведение – дърпане на вратата на
автомобила и удряне по прозореца, съпроводено с вербална агресия – манифестиране
на желанието да види детето със заплашителен тон и думи.
Св.Н. излага в показанията си, че не е видяла детето ***
в автомобила, в който е била молителката, но при установеното, че детето се е
навело, за да се скрие зад седалката и установеното от показанията на св.В., че
автомобила му имал затъмнени стъкла, то възможно е действително да не е било
видяно от свидетелката. Съдът намира, че св.Н. не изяснява в показанията си
поведението на ответника в детайли, т.к. пояснява по-детайлно възприетото от
поведението на молителката, а именно, че е отказвала да предаде детето за
осъществяване на режим на свиждане с бащата. В тази част им част, съдът
възприема показанията на св.Н..
Установеното поведение на
ответника на 06.09.2019г. – дърпането на
заключената врата на автомобила, в който е била молителката, блъскането, вербалната
агресия – изричане на заплашителни изрази с груб тон, съдът счита, че следва да
се квалифицира като психическо насилие, т.к. е от естество да наруши нормалното
психично състояние на лицето, към което е насочено, особено при изострените
отношения между страните по повод водения спор за родителски права. Поради това
е налице упражнено психическо насилие спрямо молителката Г.П.. При това, в
настоящото производство са ирелевантни причините,
дори стоящите в поведението на майката, които са провокирали проявата на
вербална агресия от ответника спрямо молителката.
С оглед установеното посредством
експертното заключение, че детето е възприело горното поведение на ответника,
квалифицирано като домашно насилие, то следва да се приеме, че по този начин и
спрямо малолетната *** е упражнено домашно насилие, т.к. съгласно разпоредбата
на чл.2, ал.2 от ЗЗДН за психическо
и емоционално насилие върху дете се
смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. Това
е така, т.к. проявите на каквато и да е вербална агресия на единия родител
спрямо другия в присъствието на детето неминуемо се отразява на неговото
нормално психическо развитие. То не трябва да се допуска от родителите и
съответно подобна проява следва да се санкционира на основание нормативната
уредба в Закона за защита от домашното насилие. Стана ясно от експертното
заключение, че не е изпълнена форма на насилие по смисъла на детската
психиатрия, но при посочените му в експертизата проявни
форми, то в случай на осъществено такова, щеше да е налице една от най-тежките
форми на насилие по смисъла на ЗЗДН.
Осъщественото в случая от ответника психическо насилие не е в тежка степен и
както стана ясно от експертното заключение, изпитания от детето нормалпсихологически страх не е повлиял трайно психическото
и емоционалното му състояние.
За напред и двамата родители следва да имат поведение,
спазващо съдебните решения, с които са били решени споровете между тях,
закрепващо емоционалната връзка между детето и бащата, което безспорно е от
значение за нормалното психическо развитие на малолетната ***. За преодоляване
на проблемите в общуването между страните по повод осъществяване на режима на
лични контакти между бащата и детето, същите могат да потърсят съдействие от ***,
в това число и посредством предоставяни подходящи социални услуги.
Предвид приетия за установен акт на домашно
насилие от ответника спрямо молителката и детето *** на 06.09.2019г., съдът
счита, че молбата се явява основателна и спрямо упражнилия това насилие следва
да бъде наложена мярка по ЗЗДН, като
съдът приема за адекватна в случая, с оглед характера и степента на упражнено
насилие, мярката по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, а именно задължаване на ответника
да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката Г.П.
и малолетното дете *** ***. Тази мярка не е с определен срок по смисъла на
Закона, а следва да се спазва постоянно. Съдът намира, че в случая не следва да
се налагат исканите мерки по чл.5, ал.1, т.3 и т.5 от ЗЗДН, т.к. счита, че
мярката по т.1 е достатъчна за защити пострадалите от упражненото насилие, като
се има предвид степента му.
При този изход на процеса и на
основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответника следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 25лв. по сметка на ПлРС,
както и глоба в размер на 200лв.
По въпроса за разноските: С оглед изхода
на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника дължи на молителката
направените по делото разноски, които са за адвокатско възнаграждение и вещо
лице. Следва да се посочи, че при установяване на акт на домашно насилие,
ответника дължи изцяло заплащане на направените от молителя в производството
разноски, независимо от броя на наложените мерки. Съдът обсъди заявеното от
ответника, чрез пълномощника му възражение за прекомерност на платеното от
молителката адвокатско възнаграждение и в тази насока съобрази следното: Съгласно
разпоредбата на чл.22 от Наредба №1/2004г. минимално дължимия размер адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по дела по ЗЗДН е в размер на
400лв. Съгласно чл.7, ал.8 от цитираната Наредба при защита по дела с повече
от две съдебни
заседания за всяко следващо заседание се заплаща
допълнително по 100 лв. В случая са проведени общо пет съдебни заседания. При
това, с оглед посочените правила, минимално дължимия размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на 700лв., а при съобразяване дължимия ДДС в
съответствие справилото на §2а от същата Наредба, се изчислява на 840лв. При
съобразяване на горното и фактическата и правна сложност на делето,
съдът счита, че на основание чл.78, ал.5 от ГПК следва да бъде присъден по-нисък
размер на разноските за адвокатско възнаграждение, платено от молителката, а
именно – в размер на 850лв. Ответникът следва да заплати на молителката и
направените разноски за вещо лице в размер на 200лв. или общо разноски в размер
на 1050лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на осн. чл.5, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие,
както следва:
ЗАДЪЛЖАВА на основание
чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН Л.В.П. с ЕГН ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА
ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо Г.Ц.П. с ЕГН ********** и детето ***с ЕГН **********.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата за налагане на мерки за закрила по чл.5, ал.1, т.3 и т.5 от ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за наложената
мярка за закрила.
ЗАПОВЕДТА на основание чл.21, ал.1
от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на страните.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл.16,
ал.2 от ЗЗДН Л.В.П. с ЕГН **********, че при
неизпълнение на заповедта ще бъде задържан незабавно на осн.чл.21,
ал.2 от ЗЗДН и ще бъдат уведомени органите
на прокуратурата.
ОСЪЖДА на осн.
чл.11, ал.1 от ЗЗДН Л.В.П. с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 25лв.
по сметка на ПлРС, както и глоба в размер на 200лв.
по сметка на ПлРС.
ОСЪЖДА, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК, Л.В.П. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Г.Ц.П. с ЕГН **********, сумата
от 1 200лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско
възнаграждение и вещо лице.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Плевенски окръжен съд в 7-мо срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: