Решение по дело №500/2024 на Административен съд - Пазарджик

І. за характера на производството, жалбата и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава Десета, Раздел Първи от АПК, във връзка с чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане.

 

2. Образувано е по Жалба на Д. В. В., [ЕГН] от с. Злокучене, ул. Единадесета, № 2, обл. Пазарджик, срещу Заповед № ЗСП/Д-РА-С/6919/Ж от 07.03.2024 г. на Директора на дирекция „Социално подпомагане“, гр. Септември, с която е отказано отпускане на месечна помощ за допълване на доходите по реда на чл. 9 от ППЗСП, считано от 01.03.2024 г., жалбата срещу която е отхвърлена с Решение № 13-РД06-0006 от 12.04.2024 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане, Пазарджик.

 

3. Поддържаното от жалбоподателя възражение е, че постановена във връзка със Заявление вх. № ЗСП/Д-РА-С/6919/Ж от 01.03.2024 г., каквото той не е подавал.

Твърди се, че при обжалване на процесната заповед по административен ред, неправилно тя е била изписана със № ЗСП/Д-РА-С/6916/Ж от 07.03.2024 г., а не с № ЗСП/Д-РА-С/6919/Ж от 07.03.2024 г., но административния орган не е приел, че в случая е налице допусната техническа грешка.

Искането е „… да обявите нищожността на оспорения административен акт, като го отмените изцяло и да задължите директора на ДСП - Септември да издаде нова заповед, като определите срок за това …..“.

 

4. Директора на Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Септември, чрез процесуалния представител юрк. Д. е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържа се, че жалбата на В. е срещу Заповед № ЗСП/Д-РА-С/6916/Ж от 07.03.2024 г., каквато не е издавана, поради което жалбата е отхвърлена.

Иска се жалбата да бъде отхвърлена, като в полза на администрацията се присъди юрисконсулско възнаграждение..

 

ІІ. За допустимостта :

 

5. Жалбата е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

 

­­­ІІІ. За фактите :

 

6. Със Заявление – Декларация № ЗСП/Д – РА – С/6919 от 30.11.2022г.(л. 34), адресирано до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Септември, Д. В. е поискал отпускане на месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП. Заявени са следните факти : В. е неженен; безработен; здрав; не съжителства с други лица; няма задължени по закон лица, които да осигуряват издръжката му; живее в наследствено жилище, което е единствено за него; не притежава други недвижими имоти; няма никакви доходи и парични вземания; не осъществява търговска дейност; не е прехвърлял собственост върху недвижим имот или идеална част от него; не е страна по договор за прехвърляне на собственост срещу издръжка и гледане; на са му налагани санкции по ЗДДФЛ през последните три години;

 

7. Във връзка със заявлението, на основание чл. 27, ал. 1 от ППЗСП е изготвен Социален доклад от 22.11.2023г. В същия е посочено, че при извършената социална анкета е установено, че Д. В. живее в двуетажно жилище при много добри битови и хигиенни условия. Според социалния работник, жилището е обзаведено със скъпи мебели и реализираният му съвременен интериор е показател за добрите финансови възможности на обитателите му, които не определят необходимост от предоставяне на помощ от държавата за осигуряване на основни жизнени потребности на лицето, които В. би могъл да задоволи чрез притежаваното от него имущество. Констатирано е, че притежава два леки автомобила – лек автомобил (бус), марка „Опел Мовано“ с платена застраховка гражданска отговорност и винетка и лек автомобил (джип), марка „Ауди Q7“ също с платени застраховка гражданска отговорност и винетка. Констатирано е, че двата автомобила са в добро техническо състояние и по разкази на жители на населеното място, с тях В. извършва превози на работници и съответно реализира доходи.

Посочено е още, че деклараторът е здрав, в трудоспособна възраст и с оглед факта, че живее при много добри жилищни условия и притежава имущество със скъпоструваща поддръжка, чрез което може сам да осигури издържате си, се налага заключението, че същият не е нуждаещо се от социално подпомагане лице.

 

8. Въз основа на така установените данни е издадена Заповед № ЗСП/Д-РА–С/6919 от 22.12.2023г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“, Септември, с която е отказано да бъде отпусната исканата помощ.

Отказа си, административния орган е обосновал с това, че на основание чл. 11, ал. 2 и чл. 12, ал. 2, т. 2 и т. 8 от ЗСП, не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка : „…Д. В. В. притежава имущество, което е възможен източник на доходи…“.

 

9. По жалба на В., Заповедта е отменена с Решение № 13-РД06-0004 от 06.02.2024г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане, Пазарджик. Според горестоящият в йерархията на администрацията орган – „… Административният орган е обосновал своя отказ единствено с наличието на два леки автомобила, от които евентуално са реализирани доходи за предходния месец и без въобще да изложи ясни мотиви в оспорваната заповед, които да поясняват приетото решение… Липсата на мотиви от друга страна само по себе си е съществено нарушение на изискванията за законосъобразност и по точно на изискванията за формата и реквизитите на административния акт….В случая, оспорената заповед съдържа крайно лаконични правни основания за издаването й, без да са посочени каквито и да било действителни фактически съображения за това: „На основание чл. 11, ал. 2 и чл. 12, ал. 2, т. 2 и т. 8 от ЗСП не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка: Д. В. В. притежава имущество, което е възможен източник на доходи. Ето защо заповедта е издадена и в нарушение на чл.59 ал.2 т,4 от АПК …“.

 

10. Последвало е изготвянето на нов Социален доклад от 22.11.2023г. 07.03.2024 г.(л. 17), в който са възпроизведени данните от предходния доклад от 22.11.2023г.

Отново е посочено, че Д. В. живее в двуетажно жилище при много добри битови и хигиенни условия, като поддържа много добър стандарт на живот. Констатирано е също наличието на двата автомобила с платени застраховки и винетки.

Според социалните работници, от фактите, че деклараторът е здрав, в трудоспособна възраст и с оглед на това, че е собственик на движимо имущество - лек автомобил, марка „Ауди Q7“, „..което е със скъпоструваща поддръжка и фактът, че не е работил на трудов договор и същевременно е осигурил добър стандарт на живот, по косвен начин доказват, че лицето има възможност да се издържа самостоятелно без социални помощи…“. Счетено е, че В. не задоволява с приоритет основните си жизнени потребности, дефинирани в § 1, т. 1 от ДР на ЗСП, а е придобил втори лек автомобил, като със средствата за задоволяване на основните жизнени потребности, осигурява обслужване на двете си моторни превозни средства. Въз основа на това е формирано заключението, че на този етап В. не може да бъде определен като лице нуждаещо се от социално подпомагане.

 

11. В рамките на тази хронология е издадена процесната Заповед № ЗСП/Д-РА-С/6919/Ж от 07.03.2024 г. на Директора на дирекция „Социално подпомагане“, гр. Септември, с която е отказано отпускане на месечна помощ за допълване на доходите по реда на чл. 9 от ППЗСП, считано от 01.03.2024 г. Единствения текст, който би могъл да бъде определен като мотиви на административния акт е следния – „…. На основание чл. 11, ал. 2 и чл. 12, ал. 2, т. 8 от ЗСП, във връзка с чл. 27, ал. 9 от ППЗСП, не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка на Д. В. В. : констатираните други важни обстоятелства за правото на подпомагане…“.

Следва също така да се констатира, че в Заповедта е посочено, че тя се издава въз основа на заявление – декларация вх. № ЗСП/Д – РА – С/6919/Ж от 01.03.2024г.

 

12. Заповедта е обжалвана отново по административен ред от В. с Жалба вх. № 1307-94Д-00-0495 от 04.04.2024 г. Всъщност, в жалбата оспорената заповед е посочена, като Заповед № ЗСП/Д-РА-С/6916/Ж от 07.03.2024 г. Указания от страна на административния орган за отстраняване на тази очевидна техническа грешка не са давани.

Основното възражение в жалбата е, че В. не е подавал заявление – декларация вх. № ЗСП/Д – РА – С/6919/Ж от 01.03.2024г.

 

13. С процесното Решение № 13-РД06-0006 от 12.04.2024 г., Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане, Пазарджик е отхвърлил жалбата, като единствения аргумент това да бъде сторено е – „… След извършената проверка се установи, че заповед № ЗСП/Д-РА-С/6916/Ж/07.03.2024 г. между същите страни и със същия предмет към момента няма издадена, още повече и самият заявител не само не оспорва, но и твърди, че не е подавал заявление-декларация е вх.№ ЗСП/Д-РА-С/6916/Ж/01.03.2024 г…“.

 

ІV. За правото :

 

15. Според чл. 85, ал. 1, т. 4 от АПК, при оспорването по административен ред, в жалбата следва да се посочи акта, който се оспорва, и органа, който го е издал. Съобразно чл. 87, ал. 1 от АПК, ако жалбата или протестът не отговаря на изискванията на чл. 85 и 86, на подателите се изпраща съобщение за отстраняване на допуснатите нередовности в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Въпреки явно констатираната от административния орган грешка в подадената жалба, допусната при изписването на номера на оспорената от В. заповед, описаната процедура по чл. 87, ал. 1 от АПК не е предприета. Независимо от това, постановения с Решение № 13-РД06-0006 от 12.04.2024 г. от Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане, Пазарджик резултат е основание, В. да упражни надлежно правото си на жалба срещу административния акт по съдебен ред.

 

16. На следващо място, съобразно чл. 62, ал. 1 и ал. 2 от АПК, преди изтичане на срока за обжалване административният орган може да отстрани допуснати непълноти в акта. За нанесените промени се съобщава на заинтересованите лица. Решението за допълване подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред. Очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. За поправката на очевидни фактически грешки се съобщава на заинтересованите лица. Решението за поправянето подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред.

Това е процесуално правния ред за отстраняване на допуснати непълноти и грешки при постановяване на конкретния административен акт.

 

17. Както нееднократно се посочи в предходното изложение, оспорената в настоящото производство Заповед № ЗСП/Д-РА-С/6919/Ж от 07.03.2024 г. е издадена в отговор на заявление – декларация вх. № ЗСП/Д – РА – С/6919/Ж от 01.03.2024г. По делото нито се твърди, нито пък се установява В. да е подавал такова заявление – декларация в хода на административната процедура. Посочи се също така, че възраженията на жалбоподателя в тази насока, са били заявени още със жалбата, подадена от него по административен ред. Това възражение е било разгледано от директора на Регионалната дирекция.

Въпреки всичко това, нито в хода на административното, нито пък в хода на настоящото съдебно производство, от страна на административния орган се заяви, че в случая е налице допусната грешка или непълнота при издаване на процесната заповед, с оглед обозначаване на заявлението в отговор на което е постановен акта. Не се твърди и не се установява, от страна на административния орган да са предприемани действия по реда на чл. 62, ал. 1 или ал. 2 от АПК, въпреки поддържаните от В. възражения.

 

18. Следва също така да се констатира, че в случая не би могло да се приеме, че оспорената заповед съдържа някакво конкретно изложение на фактическите и правни съображения въз основа на които е постановена. Както се посочи, единствения мотив за нейното постановяване е „...констатираните други важни обстоятелства за правото на подпомагане…“. Кои са тези други важни обстоятелства и кои конкретно от тях са възприети от административния орган, не става ясно по никакъв начин.

Действително, няма процесуална пречка, фактическите и правни съображения на административния орган да са изложени и основани на друг документ, на друг подготвителен акт, съставен в хода на административната процедура. В случая обаче, Директора на дирекция „Социално подпомагане“, гр. Септември, не е посочил в оспорената заповед, кой е конкретния предходен документ въз основа на който той е формирал и обосновал своето волеизявление.

Такава липса на мотиви е констатирана от директора на Регионалната дирекция по отношение на предходната Заповед № ЗСП/Д-РА–С/6919 от 22.12.2023г. и поради тази именно причина е тя била отменена. Новата, последваща Заповед № ЗСП/Д-РА-С/6919/Ж от 07.03.2024 г. на Директора на дирекция „Социално подпомагане“, гр. Септември обаче, е постановена по напълно идентичен начин.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСП/Д-РА-С/6919/Ж от 07.03.2024 г. на Директора на дирекция „Социално подпомагане“, гр. Септември, с която е отказано отпускане на месечна помощ за допълване на доходите по реда на чл. 9 от ППЗСП, считано от 01.03.2024 г.

 

ВРЪЩА преписката на административния орган за произнасяне по Заявление – декларация № ЗСП/Д – РА – С/6919 от 30.11.2022г., подадено от Д. В. В., при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в настоящото решение.

 

ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок от съобщаването за постановяване на административен акт.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.