О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№……..…….../……..………2020г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в
закрито съдебно заседание, проведено на четиринадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. НАСУФ
ИСМАЛ
като разгледа докладваното от младши
съдия Н. Исмал
въззивно гражданско дело
№ 432 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по
повод въззивна жалба с вх. № 2100/10.01.2020 г., депозирана от Д.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез адв. М.П., срещу
Решение № 5786 от 16.12.2019 г., постановено по гр. д. № 9080/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, 51-ви съдебен състав, в частта, в която
е отхвърлен предявеният от
въззивника против Прокуратурата на
Република България осъдителен иск с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ досежно сумата в размер на 3300.00 лева, представляваща горницата над уважения размер от 700.00
лева до предявения размер от 4000.00 лева - обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат от незаконното му обвинение по ДП № 274/2018 г. по описа
на ОД на МВР – Варна, Сектор „Разследване на престъпления по транспорта“, за
извършено престъпление по чл. 343в, ал. 3 във вр. ал. 1 НК, което наказателно
производство е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление,
ведно със законната лихва, считано
от 26.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл. 263
от ГПК, въззиваемата страна – Прокуратурата на Република
България не взема становище по въззивната жалба на Д.Т..
На 02.01.2020 г. е постъпила втора
въззивна жалба с вх. № 95754 от Прокуратурата на Република България против
Решение № 5786 от 16.12.2019 г., постановено по гр. д. № 9080/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, 51-ви съдебен състав, в частта, в която
въззивникът,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, е
осъден да заплати на Д.Т. сумата в размер на 700.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат от незаконното му обвинение по ДП № 274/2018 г. по описа
на ОД на МВР – Варна, Сектор „Разследване на престъпления по транспорта“, за
извършено престъпление по чл. 343в, ал. 3 във вр. ал. 1 НК, което наказателно
производство е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление,
ведно със законната лихва, считано
от 26.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл. 263
от ГПК, въззиваемата страна – Д.Т. – е взела становище по
подадената въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, обективирано
в отговора с вх. № 2104/10.01.2020 г.
І.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивните жалби са подадени в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК.
Същите са редовни, съдържат изискуемите по чл. 260 от ГПК
реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и са надлежно администрирани, поради което са процесуално допустими. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията
на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния
съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
II. По доклада на двете въззивни жалби и отговора:
Въз въззивната жалба
с вх. № 2100/10.01.2020 г., депозирана от Д.Т., се
навеждат
подробни доводи, за това че съдебият акт,
в обжалваната част, е постановен в нарушение на материалния
закон,
като приетите за установени
фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото
доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и постановяване ново
решение, с което се уважи предявеният иск в пълния претендиран размер. Сочи се, че
решението не е мотивирано, доколкото съдът не е посочил конкретните факти, въз
основа на които е определил справедливия размер на обезщетението. Поддържа се,
че РС-Варна е нарушил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, доколкото по делото има
достатъчно данни, обуславящи определянето на по-голямо обезщетение за
неимуществени вреди. Твърди се, че степента и интензитетът на негативните
емоционални преживявания, породени от извършената полицейска регистрация, са
много по-големи от приетите от съда. Сочи се, че въззивникът е преживял
емоционален дискомфорт и унижение от незаконосъобразно повдигнатото обвинение,
които продължават и към настоящия момент, имайки предвид обстоятелството, че
регистрацията не е прекратена и фактът, че въззивникът е с чисто съдебно минало.
Това от своя страна се отразило и върху начина му на работа, което довело до
спад в доходите му, което оказало допълнително неблагоприятно въздействие върху
неговия живот. Същите не са взети предвид от първоинстанционния съд при
прилагане на правната норма-принцип, обективирана в чл. 52 от ЗЗД.
Във
въззивна
жалба с вх. № 95754/02.01.2020 г.,
подадена от Прокуратурата
на Република България, се оспорват изводите на РС-Варна в обжалваната
осъдителна част, като неправилни и противоречащи на материалния закон. Моли се
за неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което се отхвърли
осъдителния иск за неимуществени вреди изцяло. Поддържа се, че от свидетелските
показания не може да се установи по несъмнен начин характера, степента,
интензитетът и продължителността на претърпените вследствие на незаконното
обвинение неимуществени вреди, доколкото същите са непълни, абстрактни и
неотносими. Твърди се, че с оглед интензитета на извършените
процесуалноследствените действия спрямо въззиваемия, характера и тежестта на
повдигнатото обвинени, изключително кратния период на повдигнато обвинение, не
е възможно лицето да е претърпяло претендираните неимуществени вреди, чието заместване
иска с предявения осъдителен иск. Оспорват се изводите на съда и досежно
наличието на причинно-следствена връзка между процесното обвинение и
неблагоприятните физически и психически преживявания, доколкото срещу
въззиваемия са образувани множество административнонаказателни производства във
връзка с нарушаването на правилата за движение по пътищата. Излагат се
аргументи, че полицейстака регистрация е закономерна последица от повдигнаото
обвинение, а не резултат от конкретно предприето от прокуратурата действие
спрямо обвиняемия, поради което се счита, че вредите от тази регистрация не са
преки и непосредтсвени, а са косвени и опосредени. В условията на евентуалност
се моли въззивният съд да намали присъдения размер на обезщетението, доколкото
същият е силно завишен с оглед на конкретните данни по делото и не съответства на
справедливия размер по чл. 52 от ЗЗД.
В отговора на въззивната жалба с вх. № 2104/10.01.2020 г., подаден от Д.Т.
чрез адв, М.П., се излагат доводи за неоснователността на същата. Въззиваемият
счита решението за правилно и законосъобразно в обжалваната осъдителна част,
поради което моли за потвърждаването му и отхвърлянето на въззивната жалба като
неоснователна. Оспорва твърденията на Прокуратурата за недоказаност на
претърпените неимуществени вреди, като излага подробни аргументи в обратната
посока. Поддържа, че в конкретния случай кумулативно са налице всички
предпоставки необходими за ангажирането на отговорността на Прокуратурата на
Република България, обективирани в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Страните не са обективирали доказателствени искания пред
въззивния съд.
Делото
следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим
от горното, СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 2100/10.01.2020 г., депозирана от Д.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез адв. М.П., срещу
Решение № 5786 от 16.12.2019 г., постановено по гр. д. № 9080/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, 51-ви съдебен състав, в частта, в която
е отхвърлен предявеният от
въззивника против Прокуратурата на
Република България осъдителен иск с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ досежно сумата в размер на 3300.00 лева, представляваща горницата над уважения размер от 700.00
лева до предявения размер от 4000.00 лева - обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат от незаконното му обвинение по ДП № 274/2018 г. по описа
на ОД на МВР – Варна, Сектор „Разследване на престъпления по транспорта“, за
извършено престъпление по чл. 343в, ал. 3 във вр. ал. 1 НК, което наказателно
производство е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление,
ведно със законната лихва, считано
от 26.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
ПРИЕМА
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. №
95754/02.01.2020 г. от Прокуратурата
на Република България против Решение № 5786 от 16.12.2019 г., постановено по гр. д. № 9080/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, 51-ви съдебен състав, в частта, в която
въззивникът, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, е осъден да заплати на Д.Т. сумата в размер на 700.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат от незаконното му обвинение по ДП № 274/2018 г. по описа
на ОД на МВР – Варна, Сектор „Разследване на престъпления по транспорта“, за
извършено престъпление по чл. 343в, ал. 3 във вр. ал. 1 НК, което наказателно
производство е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление,
ведно със законната лихва, считано
от 26.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 432/2020 г. на ОС-Варна за 26.02.2020 г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват
страните, ведно с препис от настоящото определение, а на Прокуратурата на Република България се връчи препис и
от постъпилия отговор с вх. № 2104/10.01.2020 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.