Р Е Ш Е Н И Е №1697
26.05.2017 г., гр.
Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 204 по описа на същия съд за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор.
Исковото производство е образувано чрез
искова молба на И.С.В., ЕГН **********, с адрес ***, депозиран против „С. Г.
Груп„ ООД , ЕИК № *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Монтана ул. Васил
Левски № 20, представлявано от С.
И. Ц., с
искане да се установи между страните , че ищецът не дължи на ответника суми по
договор , за които е изтекла
погасителна давност . Позовава се на кратката такава , с аргумент, че се касае
за периодични плащания. Твърди, че срещу него въз основа на заповед за
изпълнение е издаден изпълнителен лист в полза на ответника за сумите от 226,10
лв. – главница; 69,87 лв. присъдена лихва за забава върху главницата, ведно със
законната лихва от 23.05.2012 год. до окончателното плащане и съдебни разноски
в размер на 169 лв. Образувано е изпълнително дело ********. на ********, което 2015 г. е било
прекратено и изпратено на ********в П. и през месец октомври 2015 ищецът
получил ПДИ, с което му се съобщава, че дължи сумата. Твърди се, че вземането
на ответника против ищеца е погасено с изтичането на кратката тригодишна
погасителна давност. Моли се да се установи недължимост
на сумата. В хода на производството , исковете са изменени по размер , както
следва: 226.10 лв. - главница, и установяване
на недължимост на изтекла законна лихва върху
главницата за периода от 19.11.2012 г. до 10.01.2017 г. в размер на 95.32 лв.
Ответното дружество оспорва иска чрез
своевременно подаден отговор по реда на чл.
131 от ГПК. Оспорва изтичането на давността с юридическия аргумент, че изпълнителни действия са
предприети, без да има нужда и реално да бъдат извършени, и че такива има и
реално извършени. Иска се иска да бъде
отхвърлен и да бъдат присъдени разноски в полза на ответника.
Отрицателен установителен иск, с който
ищецът оспорва провежданото против него принудително изпълнение по смисъла на
чл. 439 от ГПК, вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК.
Исковете са частично допустими при интерес от
исканото установяване, какъвто ищецът очевидно има, с изключение на иска да се
признае за недължимо изпълнение на сумата от 327.88 лева разноски по изпълнителното дело 2775/15 , ********при ПОС.
По дължимостта на разноските следва да се произнесе
съдебния изпълнител по реда на чл. 79 от ГПК, като в случай, че иска по чл. 439
от ГПК ( като настоящия ) се уважи, то изпълнението ще бъде прекратено по
силата на чл. 433 ал. 1 т . 7 от ГПК и разноските ще останат за сметка на
взискателя , според коментирания чл. 79 .Тоест, ищеца разполага с друг способ да се защити срещу плащането им
и искът по чл. 439 от ГПК е недопустим в тази си част. Производството по него
следва да се прекрати .
По
същество:
Няколко безспорни факта са от значение за
изхода на спора. Най – напред, ответното
дружество е цесионер на вземане на трето лице против ищеца за суми по договори
за доставени телекомуникационни услуги;
на следващо място , образувано е за
събирането на вземането производство по реда на чл. 410 от ГПК под номер
19360/2012г в ПРС, като против така издадената заповед,
ищецът не е възразил в срока по чл. 414
от ГПК. Затова е бил издаден
изпълнителен лист за вземането и при ******* при ОС ***** било образувано ( на дата 11.06.2013г ) изпълнително дело под
номер *******, без да има по него данни да е връчена на ищеца покана за доброволно изпълнение. Събрани са обаче суми
за такси ( платени от взискателя ) , и изпълнението е било насочено срещу
вземания на длъжника срещу банка, като е наложен запор на сметка на В. в „Инвестбанк „ АД.,
съгласно който на ЧСИ е преведена сума от 26.12 лева . По молба на взискателя
от дата 11.06.2015г, делото е прехвърлено в П. за продължаване на
изпълнителните действия от **********. ******** връчва и покана за доброволно
изпълнение, на дата 06.10.2015г, и насочва изпълнение срещу вземания на
длъжника срещу трето лице, чрез запор на работна заплата. Такова не е
проведено, тъй като чистото му трудово възнаграждение остава под долната
граница на секвестируемостта. Изпълнението е насочено
срещу недвижим имот на длъжника, както на дата 06.07.2016г е поискал взискателя.
Този имот се оказва да е апартамент, единствено негово жилище, поради което –
отново несеквестируем .
Най- напред, следва да се прецени каква
давност тече за вземането на ответното дружество, което придобива чрез цесия
вземане по договор за телекомуникационни услуги. Това е така , тъй като ищецът
се позовава на кратката такава по смисъла на чл. 111 буква „в” от Закона за
задълженията и договорите, каквато обаче тече само „ за наем, за лихви и за
други периодични плащания„. В издадената заповед за изпълнение л . 5 от делото),
произходът на това вземане е описан по
следния начин: ”парично вземане по договор за предоставяне на мобилни услуги,
по фактура с падеж 23.11.2009г”,тоест,
за периодично плащане по смисъла на Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18 май 2012 г. Друга част от вземането на
ответното дружество касае обезщетение за забава, тоест, лихва, вземане, което на
собствено основание се погасява с изтичането на кратката давност. Или ,
основателно е позоваването на тази давност от страна на ищеца.
Давността е изтекла.
Вземането на ответното дружество е
стабилизирано чрез неподаване на възражение против издадената по частното дело
19360 по описа на ПРС за 2012г заповед в срока по чл. 414 от ГПК, пропуснати са
и сроковете на длъжника по чл. 424 от ГПК да
оспори вземането по исков ред на основание „новооткрити обстоятелства или нови писмени
доказателства от съществено значение за делото, които
не са могли
да му бъдат
известни до изтичането на срока
за подаване на възражението или с които не
е могъл да се снабди в същия
срок”. Вместо това по исков ред
се оспорва изпълнението на това задължение , което на практика означава , че
всички настъпили преди датата на изтичане на срока за възражение по 19360 по
описа на ПРС за 2012г основания за недължимост на
вземането са преклудирани, вкл. позоваване на изтекла
преди тази дата погасителна давност. Същевременно, подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение е
процес относно вземането и е прекъснало изтичането на давността; от 14.12.2012
г тече нова тригодишна давност. Тя е прекъсната с подаването на молбата за
образуване на изпълнителното
производство, тъй като в същата има искания да се приложат конкретни
изпълнителни способи, тоест нова давност тече от дата 11.06.2013г. Тя се
прекъсва отново с насочването на изпълнението
срещу вземания на длъжника против „Инвестбанк
„ АД., като е наложен запор върху
банковата му сметка , и на ЧСИ е преведена сума от 26.12 лева по запора. Тоест,
на 15.07.2013г давността отново е прекъсната, и от тази дата тече нова такава.
Впоследствие, вече след преобразуването на делото при ********при ПОС, изпълнението е насочвано неколкократно срещу
несеквестируеми имущества на длъжника
(наложен е запор върху трудово възнаграждение, което е било под
минималния размер, и е възбранено единственото жилище
на длъжника), като и в двата случая до реално изпълнение не се е стигнало. Поначало,
не е необходим реален резултат от даден изпълнителен способ, за да се прекъсне давността, а реалното
осребряване на имущество на длъжника ще погаси вземането чрез плащане. Това е
така обаче само при валидно предприетите и срещу подлежащо на осребряване
имущество на длъжника изпълнителни действия. Възбраната върху несеквестируемо
като единствено жилище или запорът върху
несеквестируемо с оглед ниския си размер трудово възнаграждение не са годни да
прекъснат давността действия на взискателя , който изначално има данни, че
изпълнение срещу тези имущества ще е невъзможно.
Оттам, след 15.07.2013г няма нито едно
валидно предприето изпълнително действие , и към 15.07.2016г. давността за вземането е изтекла. Исковете са основателни,
с изключение на частта, в която има проведено успешно принудително изпълнение.
Установява се , че дата 19.07.2013г , като
резултат от наложен запор върху сметка на длъжника , са преведени от „Инвестбанк” АД като трето задължено по запора лице на ********* 26.12 лева, за които няма данни да е
извършено разпределение ( л. 55 от делото). Тоест, те са останали в негов патримониум, независимо , че са по сметката на съдебния
изпълнител, и за тях е извършено валидно действие по събирането им - преди
давността за вземането да изтече. При липса както на заявление от страна на длъжника , какво
погасява чрез тази сума , така и на извършено разпределение от страна на съдебния изпълнител, следва , на
основание чл. 76 ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите да се приеме ,
че сумата от 26.12 лева погасява част
от разноските по частното гр .дело 19360 по описа на
ПРС за 2012г . Тоест, иска да се признае за недължимо изпълнение на сумата от
169 лева разноски по това дело е основателен само до размер от 142.88 лева , за
разликата до пълния размер от 169 лева следва да бъде отхвърлен .
На
основание чл. 78 ал. 1 ГПК разноските се присъждат съразмерно по списъците по чл. 80 от ГПК. Освен дължимата такса , ищецът
не е направил разноски за защита , доказателства за такива по делото липсват.
Дължат му се следователно предвид увеличената цена на исковете 110.27 лева
разноски по делото. На ответника , предвид отхвърлената и прекратената част от
исковете , се дължат разноски за защита в размер от 137.83 лева.
Воден от изложеното и на
основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Прекратява производството по делото в
частта , с която се иска от И.С.В., ЕГН **********, с адрес ***, да се признае
за установено спрямо „С. Г. Груп„ ООД , ЕИК № *********, със седалище и адрес
на управление в гр. Монтана ул. Васил
Левски № 20, представлявано от С.
И. Ц., че
ищецът не дължи изпълнение на сумата от 327.88 лева разноски по изп . дело № ******
на ************* при ПОС, поради
недопустимост на иска.
Признава
за установено в отношенията между страните, че И.С.В., ЕГН **********, с адрес ***,
не дължи на „С. Г. Груп„ ООД , ЕИК № *********, със седалище и адрес
на управление в гр. Монтана ул. Васил
Левски № 20, представлявано от С.
И. Ц.,
изпълнение на следното задължение , за
което е издадена заповед №
13597/14.12.2012г по частно гражданско дело 19360 по описа на ПРС за 2012г и е
образувано изп. дело № ********** на **** ********* при ПОС :
226.10 лв. - главница, представляваща
парично вземане по договор за предоставяне на мобилни услуги с „Космо Мобайл
България” АД , по фактура **********/05.11.2009г.;
69.87 лева законна лихва върху
главницата от 24.11.2009г до 19.11.2012г
95.32 лв. изтекла законна лихва върху
главницата за периода от 19.11.2012 г. до 10.01.2017 г.;
142.88 лева- деловодни разноски по ч. гр.
д. 19360/ 2012г.
поради погасяването му по давност, като отхвърля
иска да се признае за недължимо изпълнение на деловодни разноски по ч.
гр. д. 19360/ 2012г. над размер от 142.88 лева до пълния размер от 169 лева ,
като неоснователен .
Осъжда
„С. Г. Груп„ ООД , ЕИК №
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Монтана ул. Васил
Левски № 20, представлявано от С.
И. Ц., да
заплати на И.С.В., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 110.27
лева разноски по делото
Осъжда И.С.В., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на „С. Г. Груп„ ООД , ЕИК №
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Монтана ул. Васил
Левски № 20, представлявано от С.
И. Ц.,
сумата от 137.83 лева разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението
до страните. В частта , с която производството е
прекратено по иска за разноските , то има характер на определение и се обжалва
пред състав на ПОС с частна жалба в срок от една седмица от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ