№ 519
гр. София , 19.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно
гражданско дело № 20211000500251 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.121 от ГПК.
Производството е образувано по постъпила частна жалба от Софийски
градски съд срещу определение № 260 236 от 30.11.2020 г. постановено по гр.д. № 120/20 г.
по описа на Софийски окръжен съд, Гражданска отделение, 5 състав, с което
производството по делото е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Софийски
градски съд.
В частната жалба се твърди, че изводите на съда са неправилни. В тази връзка
твърди, че за да прекрати производството съдът е приел, че предявените от ищеца срещу
Прокуратура на Р България, Софийски градски и Софийски районен съд не могат да се
квалифицират по реда на ЗОДОВ, а по общия ред на чл.49 от ЗЗД, както и че местно
компетентен по правилата на чл.7, ал.1 от ЗОДОВ е Софийски градски съд. Твърди, че
ищецът след уточнения претендира солидарна отговорност на ответниците за нарушаване на
норми на общностното право във връзка с посочени наказателни дела от частен характер, по
които правораздавателните органи са извършили действия и бездействия, определени като
„беззакония“. С оглед на това твърди, че приложима е нормата на чл.2в от ЗОДОВ, която
следва да се прилага от влизането в сила на изменението на закона. Твърди, че при
определяне на местно компетентния съд следва да се приложи правилото на ал.1 и ал.2 от
чл.7 на същия закон. Ето защо моли съда да постанови определение, с което да отмени
атакуваното и да върне делото за разглеждане на Софийски окръжен съд.
Ответниците по тази частна жалба, редовно уведомени не взимат становище
по нея.
С частна жалба М. М. С. оспорва определение № 260 236 от 30.11.2020 г.
1
постановено по гр.д. № 120/20 г. по описа на Софийски окръжен съд, Гражданска
отделение, 5 състав, с което производството по делото е прекратено и делото е изпратено по
подсъдност на Софийски градски съд. Твърди, че същото е неправилно и
незаконосъобразно. Инвокира доводи, че на съда са му били необходими 9 месеца за да
достигне до изводите, че не е компетентен. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.7 от
ЗОДОВ исковете са правилно заведени пред Софийски окръжен съд. Моли съда да
постанови определение, с което да отмени атакуваното.
Ответникът по тази частна жалба Софийски градски съд не оспорва същата.
Ответниците Прокуратура на Р България и Софийски районен съд редовно
уведомени не взимат становище.
Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в определенията и като взе
предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че определение №
260 236 от 30.11.2020 г. постановено по гр.д. № 120/20 г. по описа на Софийски окръжен
съд, Гражданска отделение, 5 състав, съдът е прекратил производството по делото и е
изпратил делото по подсъдност на Софийски градски съд.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че
производството по делото е образувано по искова молба от М. М. С. срещу Софийския
градски съд, Софийския районен съд и Прокуратурата на Р България, с искане за солидарно
осъждане на ответниците да му заплатят обезщетение в размер на 200 000 лв. за нанесени му
неимуществени вреди. Видно от обстоятелствената част на исковата молба, ищецът извежда
своето право от факти (действия и бездействия) на правораздавателни органи.
Не се спори между страните, а се установява и от първата уточняваща молба на
ищеца, че същият твърди, че ответниците Софийски градски съд и Софийски районен съд
не са прилагали принудителни медицински мерки спрямо него, нито са му налагали
административни мерки, освен обявяването му за общодържавно издирване. Във втората
молба обаче се навеждат твърдения, че неправомерни действия от страна на ответниците по
повторното образуване на НЧХД, за разпореждания за изготвяне на съдебно-психиатрични
експертизи, както за несъобразяване на действията от страна на тези ответници с влязлото в
сила определение на Старозагорския окръжен съд. Видно от обстоятелствената част на
самата искова молба, както и на молбите, с които ищецът е уточнявал твърденията си за
нарушени права, същият е инвокирал твърдения, че счита за нарушени правата му по
ЕКПЧОС и ХОПЕС, което нарушение е вследствие на действия на правозащитните органи.
Видно от втората уточняваща молба на ищеца, предмет на настоящото
производство са единствено вредите, претърпени от него в резултат от незаконното
образуване на ЧНД № 13929/2015 г. и от незаконното му обявяване за общодържавно
издирване. Същевременно, в тази молба той изрично заявява, че по настоящото дело не
претендира обезщетение за вредите от двете му принудителни довеждания по това дело,
2
нито от насилственото му транспортиране до ЦПЗ „Шипковенски“ и предприетите спрямо
него действия в тази институция. Подчертава, че не бил обвинен в никакво криминално
престъпление. Излага съображения относно стационарната съдебно- медицинска
експертиза, но в т. 6 от молбата сочи, че в настоящото производство няма претенции във
връзка с нейното назначаване, а я обсъжда единствено доколкото същата била
незаконосъобразно назначена, поради което той не бил длъжен да се явява за извършването
й, а неявяването му не е представлявало основание за обявяването му за общодържавно
издирване, във връзка с което претендира обезщетение.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от ГПК всеки съд сам решава дали
започнато дело пред него му е подсъдно. Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно,
той го изпраща на надлежния съд. Определението по отношение на подсъдността подлежи
на самостоятелно обжалване съгласно разпоредбата на чл.121 от ГПК.
Спорно пред настоящата инстанция е квалификацията на предявените искове,
което обстоятелство определя местната подсъдност. В константната практика на ВС и ВКС
последователно е застъпвано становището, че посочената от ищеца правна квалификация не
обвързва съда и че определянето на правната квалификация на предявения иск е служебно
задължение на сезирания съд. Правната квалификация произтича от изложените в исковата
молба обстоятелства, на които се основава искът, преценявани в неразривна връзка със
съдържанието на формулираното в петитума на молбата искане за съдебна защита - чл. 127,
ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК. С оглед на това, както и предвид изложените в исковата молба и
допълнителните молби-уточнения от ищеца, настоящият съдебен състав намира, че
Софийски окръжен съд е дал неправилна правна квалификация на предявеният иск.
Съгласно чл. 7 на Конституцията държавата отговаря за вредите, причинени от
незаконни актове или действия на Народното събрание, като държавен орган и на народните
представители, като длъжностни лица.
В публичните правоотношения държавата участва чрез своите органи, които така
осъществяват своите правомощия, а в гражданските правоотношения, като отделен
равнопоставен правен субект, тя се представлява от министъра финансите, освен когато в
закон е предвидено тя да се представлява от друг свой орган. Държавата участва в съдебни
производства по граждански спорове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ чрез процесуален
субституент - органът, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите (чл. 7 ЗОДОВ). Съдебната практика приема, че държавата може да участва в
съдебни производства чрез процесуален субституент и по граждански спорове за
обезщетение за вреди на общо основание (чл. 49 ЗЗД, който урежда най-общо отговорността
на възложителя за вредите от поведението на изпълнителя при или по повод изпълнението
на възложената работа). Това практическо разрешение е възприето от законодателя в чл. 2в,
ал. 1, т. 2 ЗОДОВ (Нов - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) по отношение на съдебните спорове за
обезщетение за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз. Видно от
доказателствата по делото и предвид изричното и постоянно поддържане от страна на
3
ищеца, че са нарушени негови конкретни права, произтичащи от ЕКПЧОС и ХОПЕС,
настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е с правно основание чл. 2в, ал. 1, т.
2 ЗОДОВ.
С оглед на така определената правна квалбифакация на предявеният иск,
настоящият състав намира, че местната подсъдност следва да се определи по реда на чл.7 от
ЗОДОВ. С оглед на това, както и предвид изричната разпоредба на закона по отношение на
разглеждането на дела, по които е ответник съд, настощия съдебен състав намира, че
правилно и законосъобразно иска е предявен в най-близкия съд, които е компетентен да
разгледа иска.
По изложение съображения съдът намира, че следва да се постанови
определение, с което да се отмени атакуваното и делото да се върне на Софийски окръжен
съд за продължаване на процесуалните действия.
Водим от гореизложеното и на основание чл.121 от ГПК Софийски апелативен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260 236 от 30.11.2020 г. постановено по гр.д. № 120/20 г. по
описа на Софийски окръжен съд, Гражданска отделение, 5 състав, като неправилно и
незаконосъобразно.
Връща делото на Софийски окръжен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4