О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. Сливен, 25.06.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в закрито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
Административен съдия: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
Като разгледа докладваното от съдията административно дело № 131/2012 година по описа на съда, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 78 ал.7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искане на Председателя на НБПП, заявено в молба изх.№ СЛ-414-25580/2014 от 08.05.2015г., заведена в Административен съд Сливен с вх. № СД-01-01-1433/27.05.2015г. за присъждане на разноски за заплатено от НБПП възнаграждение на назначения от съда особен представител, предоставил на ищцата правна помощ. Към искането е приложено решение № СЛ-414-25580/2014 от 25.04.2014 г. на председателя на НБПП, с което съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ на адв. В.Л. ***, за предоставената от него правна помощ по адм.дело № 5612/2013г. по описа на ВАС е определено да се изплати възнаграждение в размер на 200 лв.
Административен съд Сливен намира искането
за допустимо, доколкото подаването му по реда на чл.78 от ГПК не е обвързано с
определен срок. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.
27а от Закона за правната помощ, в определените от закона случаи
лицата, на които е предоставена правна помощ възстановяват на НБПП направените
разноски. За разлика от чл. 189, ал.3 от НПК който разписва, че когато подсъдимият бъде признат за виновен,
съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително и адвокатското
възнаграждение на служебно назначения адвокатски защитник, приложимата към
настоящото административно производство разпоредба на чл.78 от ГПК не предвижда
възстановяване на НБПП на изплатеното от него адвокатското възнаграждение на
служебно назначения защитник от загубилия делото ищец.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 7 от ГПК
е материалноправна и визира две хипотези. Първата
хипотеза - ако претенцията на лицето, получило правна помощ е уважена, създава
материално право в полза на НБПП да се
присъжда изплатеното от тях адвокатско възнаграждение по оказана правна помощ.
Втората хипотеза - нормата по предложение второ на чл. 78, ал. 7 от ГПК предвижда в случаите на
осъдително решение, лицето получило правна помощ да заплати разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Разпоредбата обаче има предвид разноските, които е направила по делото противната страна, като участник в производството. Този извод се налага както от буквалното тълкуване на разпоредбата, така и от систематичното и място с останалите алинеи на чл. 78 от ГПК. Отношенията между НБПП, която не е страна в производството по настоящото дело, а само осигурява безплатна адвокатска защита и ищцата са отношения, които стоят извън проведеното съдебно производство и спрямо които общите разпоредби на ГПК, относно разноските са неприложими.
Както се посочи обаче в случая не става въпрос за разноски
на НБПП, а за разноските, които е
направила противната страна в процеса - хипотеза на предложение второ на чл. 78, ал. 7 от ГПК - при осъдително решение
лицето, получило правна помощ дължи разноски само на ответната страна,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Ето защо, предвид липсата на изричен
текст в ГПК, / какъвто съществува в НПК/ ищцата Р.В. не дължи възстановяване на
разноските на НБПП, която по силата на
чл.94 от ГПК е създадена с цел да осигурява безплатна адвокатска защита,
финансирана от държавата на лица, отговарящи на изискванията на чл.2 и чл.22 от
Закона за правната помощ. В този смисъл е определение, постановено по адм.дело
№ 6064/2012г. на ВАС.
По изложените съображения Административен съд Сливен намира искането за постановяване на съдебен акт, с който на НБПП да бъдат присъдени разноски за изплатено възнаграждение на особен представител, за неоснователно.
Съгласно чл. 229, ал. 1 от АПК
на обжалване с частна жалба подлежат определенията, които преграждат
по-нататъшното развитие на производството и в случаите, изрично посочени в
закона. Определението по чл. 78, ал. 7 от ГПК
вр. чл. 144 АПК
не е от подлежащите на обжалване. Липсва норма в действащите процесуални
закони, която да допуска обжалването на тази категория определения. По характер
това определение е сред актовете на съдебна администрация, които по правило не
подлежат на съдебен контрол.
Предвид горното, поради което и на осн. чл. 78, ал. 7 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на НБПП, заявено в молба с вх. № СД-01-01-1433 / 27.05.2015 г. за присъждане на разноски за заплатено от НБПП възнаграждение на назначения от съда особен представител, предоставил на ищцата Р.В. по адм.дело № 5612/2013г. по описа на ВАС правна помощ.
Определението не подлежи на обжалване.
Административен съдия: