Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1617 13.05.2020
година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина
Петрова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 11361 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба от „Визия” ЕООД, ЕИК ********* против „Ер 35 Солюшънс” ЕООД, ЕИК *********, с която са предявени
обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1,
пр. 1, вр. с чл. 266, ал. 1, вр. с чл. 258 и сл. и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 04.09.2017 г. възникнало облигационно
правоотношение по договор за извършване на СМР – „изработка, доставка и монтаж
на алуминиева дограма и обшивка с еталбон за обект –
Складове и шоурум в УПИ .. за производствена и
складова дейност, местност Ч, с. Б. п., обл. Пловдив”, при цена от
20 042,40 лева с ДДС. Ищецът извършил качествено и в срок дейностите,
приети от възложителя без забележки, съгласно подписан протокол обр. 19 от 08.11.2017 г., според който СМР били повече от
уговорените - на стойност 25 851,84 лева с ДДС. След приспадане на
авансово плащане от 6012 лева, издал фактура № 574/20.11.2017 г. за разликата от
19 839,84 лева с ДДС, която не била
платена, въпреки настъпване на падежа и опитите за доброволно уреждане на
отношенията.
Претендира се
за плащане на остатъчното възнаграждение, ведно с обезщетение за забава от 1273,05 лева за периода 21.11.2017 г. –
09.07.2018 г.; законна лихва върху главницата от деня, следващ постъпване на ИМ
в съда – 10.07.2018 г. до погасяването и разноските - в настоящото,
обезпечителното производство по ч.гр.д. № 11154/2018 г. на ПРС и изпълнителното
пред …
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор.
Признава - наличието на договор, авансово плащане и
започване на изпълнението от ищеца.
Оспорва приемането на работата без забележки –
представеният протокол бил подписан от лице без представителна власт, като не
носел подписа на управителя на дружеството Б.. Твърди некачествено и
несъответно на уговореното изпълнение. На първи етаж халето протекло при първия
дъжд както от покрива, така и от стените. След направена частна експертиза били
установени редица недостатъци на СМР, за които ищецът бил уведомен.
Обобщава, че липсва точно изпълнение, т.к. СМР не са
приети. Моли за отхвърляне на исковете.
В случай, че се установи приемане на работата - се
предявява възражение за съдебно прихващане със сумата от 14 343,66 лева с
ДДС – стойност на разходите, необходими за отстраняване на недостатъците. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 79, ал.1, пр.1, вр. с чл. 266, ал.1,
вр. с чл. 258 и сл. ЗЗД:
За
основателността му, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
възникнало облигационно правоотношение по договор за извършване на СМР със
соченото съдържание; конкретния размер на уговореното възнаграждение за
работата; изпълнение на договорните си задължения, като изправна страна, т.е.,
че е престирал качествено /точно и в срок/, като е
извършил съответните дейности, съобразно уговореното и работата е приета, респ.
неоснователно е отказано приемането й от възложителя, т.е. да докаже по
основание и размер претенцията си. С оглед възражението по чл. 301 ТЗ, в негова
тежест е и да докаже момента на узнаване от ответника за извършени без
представителна власт действия във връзка с приемане на работата.
В
тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, като установи възраженията
си в отговора и такива положителни факти, които да изключват, унищожават или
погасяват претендираното вземане, вкл. – с оглед чл.
301 ТЗ -следва да докаже незабавното
противопоставяне на извършено приемане, а при установяване на горните елементи
от фактическия състав на вземането от ищеца – да установи, че е погасил
търсената сума.
При
така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за основателен по
следните съображения:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните
обстоятелства: възникването на облигационно правоотношение по договор
от 04.09.2017 г. за извършване на
СМР, по който са реализирани повече от уговорените работи – на стойност
25 851,84 лева с ДДС; извършването на авансово плащане от 6012 лева /вж.
Определение по чл. 140 ГПК № 12654/05.12.2018 г. – л.46-47/.
Съдът
приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите
доказателства.
Безспорно между страните е сключването на процесния
договор за изработка от 04.09.2017 г., по силата на който ищецът се е задължил
да извърши СМР в обект на ответника. Насрещно, последният се е задължил да
заплати възнаграждение, като в чл. 5 е уговорено, че следващите плащания след
аванса, ще се извършват поетапно, като количествата и стойностите на
изпълнените доставка и монтаж ще се отчитат с протокол обр.
19 за извършени работи.
Претендира се остатък от възнаграждението с
оглед съставения протокол за приемане на СМР от 08.11.2017 г. /л.12/ и издадената въз основа на него фактура № 574/20.11.2017 г.
/л.13/, след приспаднато плащане на аванса.
Възнаграждение се дължи след приемане на
работата /чл.266, ал. 1 ЗЗД/. С оглед събраните доказателства съдът приема, че
работата, посочена в този протокол, е приета без забележки от възложителя. За
този извод се съобрази, че протоколът е подписан за ответника от лице с надлежна представителна власт
– В.Я.. В разпита си /пр. о.с.з. на 19.06.2019 г. – л.98-99/ - признава, че в
периода 2017 г. – 2018 г. е работил на процесния обект, като е изпълнявал
длъжността „т. р.“; занимавал се с организацията на работата, доставка на
материали; работа с подизпълнители и геодезия, за което бил упълномощен от
управителя на отв. дружество Б; в случая с ищеца –
изпълнител – приел количествата на извършената работа, за което подписал
протокола, като предварително уведомил за това управителя и поискал
разрешението му, а последният - дал съгласието си, т.к. бил запознат с
извършената работа от „Визия” ЕООД; възражения досежно изработеното и прието не
били направени, както от Я., така и от Б..
Документът е подписан от лице с
представителна власт, при което обвързва търговеца – възложител. Изрично
пълномощно не е изискуемо, вкл. по закон, достатъчно е доказване обвързаността
на приемащия с възложителя, каквато несъмнено е налице, предвид установените
правоотношения и дейността, с която се е занимавал свидетелят. Чл. 301 ТЗ не
намира приложение. Възраженията на ответника са неоснователни.
Дори по някаква причина да се
приеме различно становище и да трябва да се изследва въпросът за приложението
на чл. 301 ТЗ – фактическият състав на нормата включва узнаване от търговеца за
сключените без представителна власт сделки и липса на незабавно противопоставяне.
От заключението
на приетата по делото ССЕ, което съдът кредитира като ясно и компетентно
изготвено, се установява, че процесната фактура е приета от ответника и
осчетоводена. Към момента на това действие, той е узнал за приемането на извършените СМР според протокола, а
незабавно /вкл. каквото и да е/
противопоставяне по см. на чл. 301 ТЗ не се доказва. Търговецът е потвърдил
приемане на извършеното именно в заявения обем и на сочената стойност, в
резултат на възникналото между страните облигационно правоотношение.
По въпросите,
свързани с фактурата като документ, доказателствената й стойност и дали тя е
основание за плащане, е формирана трайна съдебна практика, обективирана
в постановените по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 166/26.10.2010 г. по т. дело
№ 991/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 42/19.04.2010 г. по т. дело №
593/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 46/27.03.2009 г. по т. дело №
454/2008 г., ВКС, ІІ т. о., Решение № 30/08.04.2011 г. по т. дело № 416/2010 г.
на ВКС, ТК, І т. о. В тях е посочено,
че само по себе си, отразяването на фактурата в счетоводството на дружеството
представлява недвусмислено признание на задълженията и доказват тяхното
съществуване. В настоящия случай е именно така, поради което е налице извънсъдебно
признание на неизгоден за страната факт. Поради това възраженията на ответника
не се споделят – след като фактурата е осчетоводена, протоколът подписан и няма
доказани възражения и противопоставяне, значи търговецът е признал дължимостта
на съответно претендираната сума за извършени СМР.
Предвид изложеното, съдът
приема, че за възложителя е възникнало задължението да плати търсеното остатъчно
възнаграждение.
Главният иск е доказан по основание и размер –
претендираната сума от 19 839,84 лева, за която е издадена фактура, е дължима.
По възражението за съдебно прихващане по чл. 265, ал.1, пр.2 ЗЗД:
Установи се наличие на главен
дълг, при което се сбъдва процесуалното условие за разглеждане на своевременно въведеното
и прието за разглеждане в усл. на евентуалност –
възражение за съдебно прихващане - на част от вземането за главница със сумата от
14 343,66 лева с ДДС – размер на разходи, необходими за поправка на
недостатъци при изпълнение на договора за СМР от 04.09.2017 г.
За
основателността му, в тежест на ответника е да установи - наличието на
твърдените недостатъци, в причинна връзка с начина на изпълнение по договора за
СМР; за явните недостатъци – отправяне на възражения при приемане на работата,
а за скритите - момент на откриването и незабавно уведомяване на изпълнителя;
размер на разходите за поправяне на работата.
Ищецът следва
да докаже, че е изпълнил точно – в количествено и качествено отношение.
При така
разпределената док. тежест и приетите по делото доказателства, съдът намира
възражението за неоснователно.
Въвеждат се
няколко основни проблема, твърдени да са недостатъци на извършеното, респ. да
се намират в причинна връзка със СМР – възникнали течове; монтирани алуминиеви
врати с държачи на стъклопакета откъм външната
страна; некачествено извършена обшивка по цокъл на сградата, по снадки и первази и обшивка на прозорците, изпълнена с прахово – боядисана ламарина, вместо с еталбонд.
Досежно течовете – по делото няма ангажирано нито едно
доказателство, което да установява възраженията на ответника за възникнали
такива. Нито разпитаните свидетели предоставят подобни данни, нито вещото лице
по приетата СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и неоспорена
от страните. Експертът сочи, че въпреки неколкократните
опити, не е могъл да осъществи контакт с представител на отв.
дружество, който да го допусне вътре до обекта и единствено е направил външен
оглед на видимата конструкция. Сочи, че недостатъците, които се твърдят в ОИМ,
са хипотетични и на място те не са установени /с изкл. на еталбонда,
който ще бъде коментиран впоследствие/. Становището относно стойността за
отстраняване на евентуални пропуски, е дадено само на база твърденията на ответника, че заявените в ОИМ съществуват, без да са
констатирани на място. Ето защо и възраженията за възникнали течове се приемат
за недоказани и оттам за неоснователни -
няма установеност, че изобщо са се случили, още по – малко, че са свързани или
се дължат на изпълнената от ищеца работа.
Относно вратите – в договора и приложението
към него, не е описано как трябва да
бъдат монтирани стъклодържачите. Тоест, спецификация,
към която да се придържа изпълнителят, липсва. Няма представени технически
проекти и каквато и да е друга документация, която да бъде изследвана и да
докаже какво точно е било възложено за извършване на ищеца. В този смисъл и
предвид приемане на работата без забележки и липса на доказани възражения,
доведени до знанието на ищеца, твърденията за неточно изпълнение, респ. за
недостатъци, които следва да се отстранят за сметка на изпълнителя, са напълно
необосновани.
В тази връзка са ангажирани доказателства. Св.
Д.Б. /а. в „Ер Те Консулт“ – фирма, проектирала процесния обект/, заявява, че
не помни точно какви врати са били предвидени по проект; че по принцип на
сграда от такъв вид, вратите трябва да се отварят навън, но имало и изключения,
ако в помещението работят по – малко от 15 души, можели да се отварят и
навътре; според него – в случая е било проектирано вратите да се отварят
навътре, освен в офисната част, макар да не е категоричен.
В обясненията си по реда на чл. 176 ГПК –
управителят на ищцовото дружество Г.С. заявява, че не
му е била предоставена документация или спецификация за това как точно трябва да
се изпълнят и монтират възложените врати. Била му предоставена само компютърна
визуализация, от която не било видно как да се изпълни тази работа. Според
нормативната уредба, напр. в обществени сгради, всички врати се отваряли навън
с цел пожаробезопасност. Общувал с представител на
ответника как да бъдат монтирани, като в момента, в който започнал работа, се
оказало, че трябва да ги поставят да се отварят навътре, при което стъклодържачите останали отвън. Нямал предварително задание
как да се направят и имал готовност да ги монтира според нормативните
изисквания. Твърди, че въпреки готовността за такъв монтаж, след разговор и
указания на Я. – като
представител на отв., отварянето било направено
навътре и така бил приет монтажът.
Св. Я. от своя страна заявява, че според
проекта, вратите следвало да се отварят навън. Уведомил управителя Б. за това,
че се отварят навътре, но не помни нито кога е сторил това, нито кога точно е
констатирал начина на отваряне.
И при тези доказателства, различни изводи от
горния не следват. Технически документи няма, нито задание, от което ищецът да
се е отклонил. В този смисъл, при липса на ясно определени и възложени
параметри за извършеното, за неизпълнение, отклонение или недостатък не може да
става дума. Ако се приеме, че е налице някакъв недостатък на изработеното, то
същият категорично е явен, видим, установим при обикновен преглед и употреба по
предназначение на вратите. Поради това и при приемане на работата, възложителят
е следвало да я прегледа и да направи незабавно възраженията си, ако счита, че
има неправилно изпълнение, съгл. чл. 264, ал. 2 ЗЗД. Както при приема с
подписване на протокола, така и в който и да е последващ
момент, като цяло по делото не се установява да е имало направа на каквито и да
е възражения относно изпълненото. Както се посочи, техническият ръководител на
проекта – св. Я. поддържа, че не помни кога е уведомил управителя на отв. дружество за начина на отваряне на вратите, нито помни
точен момент, когато е констатирал проблема /а преди приемането е следвало да
прегледа монтажа, при което би установил начина на отваряне/. Нещо повече –
допълва, че при разговор с управителя, същият не е казвал, че отварянето следва
да се поправи от изпълнителя. При така установеното и съобразно чл. 264, ал. 3 ЗЗД – следва, че работата, в т.ч. – монтажът на вратите, са приети, според
изпълненото, при което и възраженията в ОИМ не се споделят.
Относно обшивките и еталбонда:
Няма спор между страните и от всички
доказателства се установява, че обшивката на прозорците е направена с прахово – боядисана ламарина, а не с еталбонд.
Ползван е обаче уговореният цвят по RAL – 6018
/вж. СТЕ/.
Управителят на ищеца по реда на чл. 176 ГПК
заявява, че е уведомил както Я., така и архитектите, че не може да се използва еталбонд, въпреки че е бил предвиден, тъй като е бил в
специален цвят и нямало как да бъде произведен в такова малко количество.
Вещото лице по СТЕ също сочи, че фирмите, които изработват еталбонд
по RAL, не работят с такива малки количества, а и
избраният цвят е специфичен.
Упр. С. поддържа, че е предложил изпълнение с прахово – боядисана ламарина в същия цвят като еталбонда, за да се постигне целеният резултат, като провел
разговор и с упр. на ответника – Б.. Той му казал,
че, ако архитектите разрешат, няма пречка да се използва заместващият материал.
Те му казали, че няма проблем, стига визуализацията на сградата да стане според
проекта.
В тази връзка, от показанията на св. Б. /а./ действително
се установява, че такива разговори са водени. Той заявява, че знае за
изпълнението на обшивките с ламарина, вместо еталбонд.
Допълва, че чисто конструктивно, няма значение с кой от двата материала е
извършена обшивката, т.к. се касае за декоративен елемент. Видимо нямало
съществена разлика, можела да се установи при допир.
В устния си доклад пред съда, експертът по СТЕ
сочи, че има разлика само в дебелината на двата материала, като конструктивно промяната
не се отразявала по негативен начин на извършеното. Заложеният цвят бил
изпълнен точно, като дали щяло да се извърши с еталбонд
или прахово – боядисана ламарина, ефектът би бил един
и същ спрямо фасадата на сградата и проекта.
При така установеното, следва да се приеме, че
различие между първоначално уговореното и изпълнено досежно използвания материал
за обшивките, е налице. Съобразно приетите доказателства обаче, съдът счита, че
в хода на изпълнение е била осъществена промяна на уговорките между страните,
респ. такава в параметрите на възложеното, относно материала, който може да
бъде поставен, което е станало със знанието и съгласието на възложителя. Горното
се установява от съвкупния анализ и логическата връзка между показанията на
архитекта, обясненията на упр. на ищеца, които са непротиворечиви
и последователни и се възприемат от съда, както и от неоспоримия последващ факт на приемане
на работата, без възражения. Ако се приеме различно становище, то би била
налице неточност на извършеното, която е следвало да бъде доведена до знанието
на ищеца при приемане на работата с твърдение за неправилно изпълнение. Такова
няма. Дори да се застъпи, че става дума за скрит недостатък /какъвто не е, т.к.
и експертът и св. са категорични, че разликата в материала е установима при обикновен преглед/, възражения в тази насока
отново липсват, при което съгл. чл.264, ал. 3 ЗЗД, работата се счита за приета,
според изпълненото.
Няма доказателства своевременно /вкл., когато
и да е преди подаване на ОИМ/ да са били отправени възражения за неточно
изпълнение в количествено или качествено отношение от страна на възложителя. Нещо
повече - фактът на използване на различен материал, не може да доведе до извод,
че е налице такова отклонение, което да подлежи на поправка – т.к. се доказа,
че материалите са еднакви по предназначение, близки по структура и съпоставими
като цени, а същевременно в случая е използван заложеният в проекта цвят на
обшивката, за да се получи правилна визуализация. Следователно работата е
напълно годна за нейното договорно предназначение. Промяната относно еталбонда не е станала без знанието на ответника, като дори
да има известно отклонение от възложеното, то не води до некачественост
на изпълнението, т.к. дефекти няма, а освен това – ако се е считало за неправилно
осъществено, е следвало да бъде възразено. Това не е
направено, а работата е приета, както е извършена /прил.
е чл. 264, ал. 3 ЗЗД/. Доказателства да има некачествено извършена обшивка по
цокъл на сградата, по снадки и первази, с разминаване
в нива и фуги при снадките, по – големи от
допустимите, изцяло липсват /въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК относно
всички елементи на ФС на ВП/.
Следва да се има предвид, че правата по чл. 265 ЗЗД възникват за възложителя, само ако
същият е направил възраженията си в посочения в чл.264, ал.2 от закона срок.
Както се посочи, по делото не се доказва да е имало възражения не само в
определен срок, но и изобщо, поради което ответникът не може да се възползва от
правата си по чл. 265, ал.1, пр.2 ЗЗД на разходи за поправка. Одобряването на
работата от поръчващия само по себе си обуславя невъзможността в последващ момент той да реализира отговорността на
изпълнителя по чл. 265 ЗЗД
/Решение № 586/12.06.2007 г. на ВКС, ТК; Решение № 240/14.06.2007 г. на ВКС,
ТК; Решение № 1100/04.07.2003 г. по гр.д.№ 1876/2002 г. на V г.о. на ВКС и др/.
С оглед изложеното, съдът приема, че
възражението за прихващане е неоснователно и следва да бъде отхвърлено /чл.298,
ал. 4 ГПК/.
Доколкото пълно и
главно доказване на елементите от ФС на претенцията е проведено, а защитните
възражения на ответника – не са установени, главният иск следва да бъде уважен,
ведно със законната лихва като последица.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съдът достигна до извод за наличие на главен
дълг. Погасяване не се установява. Дължимото възнаграждение е следвало да бъде
платено при приемане на работата на 08.11.2017 г. След този момент, ответникът
е в забава и дължи обезщетение, на осн. чл. 86 ЗЗД. Ищецът
претендира такова от по – късна дата – 21.11.2017 г. - деня след издаване на
процесната фактура. За исковия период, размерът е правилно определен и възлиза
на търсената сума, видно от заключението на ССЕ. Акцесорната
претенция също следва да бъде уважена.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за плащане на: 844,52 лева – ДТ; 120 лева – деп.
ССЕ; 100 лева – деп. СТЕ; общо 40 лева – деп. 2ма свидетели /изплатени/ и общо 2000 лева – платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС; по обезп.
производство – 45 лева – ДТ и 900 лева – платено адв.
възнаграждение, съгл. ДПЗС, като следва да се присъдят и разноските във връзка с
допуснатото обезпечение по изп. дело /т.5 от ТР №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/ в размер на общо 672 лева /такси 72 лева и адв. хонорар от 600 лева/, според представените
доказателства. По отношение на всички адв.
възнаграждения не е направено възражение за прекомерност до преклузивния
за това срок – приключване на устните състезания по делото.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Ер 35 Солюшънс” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Цар Иван
Александър“ № 2, ет.3, ап. 5 да плати на „Визия” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Марково, обл. Пловдив, местност „Стопански
двор“ № 64А, следните суми: 19 839,84
лева /деветнадесет хиляди осемстотин тридесет и девет лева и осемдесет и
четири стотинки/ - главница, представляваща дължим остатък от възнаграждение по
договор за извършване на СМР от 04.09.2017 г., за която е издадена фактура №
574/20.11.2017 г.; 1273,05 лева /хиляда
двеста седемдесет и три лева и пет стотинки/ - обезщетение за забава за периода
21.11.2017 г. – 09.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
деня, следващ постъпване на исковата молба в съда – 10.07.2018 г. до окончателното
погасяване; общо 3104,52 лева /три
хиляди сто и четири лева и петдесет и две стотинки/ - разноски за настоящото
производство; общо 945 лева
/деветстотин четиридесет и пет лева/ - разноски в обезпечителното производство
по ч.гр.д. № 11154/2018 г. на ПРС и общо 672
лева /шестстотин седемдесет и два лева/ - разноски по изп.
дело № ...
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно
предявеното при условията на евентуалност от „Ер 35 Солюшънс”
ЕООД, ЕИК ********* против „Визия” ЕООД, ЕИК ********* възражение за съдебно
прихващане по отношение на част от претендираната сума за главница от 19 839,84
лева с насрещно вземане в размер на 14 343,66 лева с
ДДС, представляващо размер на разходи, необходими за поправка на недостатъци
при изпълнение на договора за СМР от 04.09.2017 г.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Банковa сметкa, по която
могат да бъдат платени присъдените суми, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.23/:
IBAN: *** – „Уникредит Булбанк“
АД
РАЙОНЕН СЪДИЯ :п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП