Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е       

№  ……                                                             18.12.2020г.                                гр.Ямбол

                                                               В     ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Ямболският окръжен съд,                                                                           гражданско отделение

в открито съдебно  заседание на 17.12.2020 година,

в следния състав:                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ:

Секретар М.К.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Гр.д. №325 по описа за 2020г.

За да се произнесе, взе  предвид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по исковата молба на Ж.Д. ***, с която против ЗД"Бул Инс "АД гр.София е предявен иск по чл.432,ал.1 КЗ - за заплащане на сумата 50 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на бабата на ищеца К. М. П., ведно със законната лихва върху сумата от датата на смъртта -16.07.2016г.  

Ищецът твърди, че е внук на К. П., починала на ****., чиято смърт е пряка и непосредствена последица от ПТП, настъпило на 11.06.2016г. по вина на водача на лек автомобил "Фиат", модел "Палио" с рег. № У41 35 АК - Л. Д., който допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата и при управление на лекия автомобил в гр.Ямбол, по ул."Граф Игнатиев" на кръстовището с ул."Драма", не пропуснал преминаващата по пешеходната пътека пешеходка К.П. и я блъснал, причинявайки ПТП. В резултат на ПТП пострадалата К.П. получила тежки травматични увреждания, довели до смъртта й на 16.07.2016г. Извършеното от деликвента деяние, неговата противоправност и вината му били признати с Присъда №109/20.09.2018г. по н. о. х. д. № 134/2018г. по описа на ЯОС, потвърдена от БАС. Ищецът поддържа, че отговорността на виновния водач Л.Д. е била предмет на застраховка Гражданска отговорност, сключена с ответното дружество с полица № 021160001236185 със срок на валидност от 28.04.2016г. до 27.04.2017г. Твърденията на ищеца са, че с починалата в резултат на ПТП негова баба са имали много топли, близки и основани на привързаност, разбирателство и взаимно обич отношения. След смъртта на баба му, ищецът изпаднал в тежка скръб и не можел да преживее загубата на своята баба, която го отгледала, а той от своя страна се грижел за нея до сетния й дъх. В следствие смъртта на баба  му, ищецът твърди, че е понесъл болки и страдания, за които вреди счита, че е справедливо да бъде обезщетен с исковата сума от 50 000лв.

С отговора на исковата молба ответникът е признал наличието на застрахователно правоотношение по застраховката "Гражданска отговорност" на процесния автомобил "Фиат", модел "Палио" с рег. № У41 35 АК към датата на ПТП; признал е настъпилото ПТП и влязлата в сила присъда на наказателния съд, с която е признат за виновен водача на лекия автомобил за извършеното от него престъпление. Ответникът е оспорил иска по основание и размер с възраженията, че липсват доказателства за трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и неговата баба, както и за изживяния от ищеца стрес и душевни страдания от загубата на  баба му. Застрахователят е възразил и срещу размера на претендираното обезщетение, като  несъобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и със съдебната практика. Възразил е срещу началния момент на дължимост на законната лихва, като сочи, че ищецът не е предявил претенцията си срещу застрахователя и лихва би се дължала от датата на предявяване на иска, като е направил и възражение за изтекла погасителна давност относно законната лихва.

В о.с.з. искът се поддържа изцяло от пълномощника на ищеца -  адв.В., който пледира за уважаване на претенцията и моли за присъждане на разноските по делото.

 Ответникът, чрез процесуалния си представител адв.Д., оспорва иска по съображенията, наведени в писмения отговор и настоява за присъждане на разноските.

След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорен факта и същият е установен с констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 15.07.2016г. на ОД на МВР-Ямбол, че на 11.06.2016г. е настъпило ПТП в гр.Ямбол на ул."Граф Игнатиев" и кръстовището с ул."Драма", при което ПТП лек автомобил "Фиат-Палио" с рег.№У 41 35 АК, управляван от водача Л. Г. Д., приближавайки към пешеходната пътека, не е пропуснал преминаващите по нея пешеходци и ги е блъснал, като пострадала е К. М. П.

От представената влязла в сила Присъда №109/20.09.2018г. на ЯОС, постановена по НОХД №134/2018г., и след служебна проверка по посоченото НОХД №134/2018г. по описа на ЯОС, съдът установи, че със същата присъда подсъдимият Л. Г. Д. *** признат за виновен в това, че на датата 11.06.2016г., около 17,30ч., в гр.Ямбол, на пешеходна пътека на кръстовище на ул."Граф Игнатиев" с ул."Драма", след магазин Кауфланд-Ямбол, при управление на лек автомобил марка и модел „Фиат Палио“ с ДК№ У 4135 АК, със скорост на движение от 78 км/ч и с посока на движение от централна градска част към ж.к."Диана", в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта - 1,84 %, е нарушил правилата за движение по пътищата, установени с Пътен знак за въвеждане на забрана по чл.47, ал. 3 от ППЗДв.П - В26 „Забранено е движението със скорост по-висока от 30 км/ час“ и във връзка с разпоредбите на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДв.П и чл.119, ал.1 от ЗДв.П и по непредпазливост е причинил смъртта на К.М.П.от гр.Я. с ЕГН **********, починала на 16.07.2016г. в гр.Бургас и средна телесна повреда на Е. Г. Б. от гр.Я., изразила се в травма на лява ръка - счупване на главичките на втора, трета и четвърта метакарпални (предкиткови) кости и на основата на пета предкиткова кост, причинила на пострадалата трайно затруднение движенията на лявата й ръка за период от време над 30 дни, след което е избягал от местопроизшествието - престъпление по  чл.343, ал. 4, вр. ал. 3, б. "б", вр. с ал.1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1 вр. с чл. 54 и чл. 58а ал. 1 от НК, за което на подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода.

Видно е от представеното Удостоверение за наследници №*****. на Община Ямбол и Удостоверение за раждане №****. на ОНС-Ямбол, че починалата К.М.П.е баба на ищеца Ж.Д., майка на неговата майка - З. С. Д.

От показанията на разпитаните по делото двама свидетели - Д.Д. и Д.М. е установено, че от раждането му ищецът е бил отглеждан от неговата баба. Заедно със семейството си ищецът живеел в жилището на баба си заедно с нея, като само за кратък период от около година и половина, когато бил в 6-7 клас, ищецът се преместил с родителите си в тяхното жилище, но започвайки 8-ми клас се установил отново при баба си, с която живеел в едно домакинство до нейната смърт. Според свидетелите, ищецът живеел с баба си и след като създал свое семейство - жена и дете, всички били в едно домакинство, бабата помагала в домакинството и се грижела за детето на ищеца. Според двамата свидетели, връзката между ищеца и починалата му баба била по-силна от връзката му с неговата майка, тъй като ищецът бил отгледан от своята баба, през целия си живот живял с нея, споделял всичко с баба си, нея чувствал като своя майка и дори родната майка на ищеца признавала, че нещо й убягва в отношенията с Ж.. Св.Д.Д. като очевидец подробно е разказал преживяното от ищеца при катастрофата с неговата баба. Научавайки за злополуката, ищецът изпаднал в шок, веднага отишъл в болницата в гр.Ямбол, а когато бабата била приведена в болница в гр.Бургас я посещавал ежедневно там. Според свидетеля, след удара от автомобила и смъртта на баба му, ищецът се променил, бил притеснен и разконцентриран, не можел пълноценно за работи. Ищецът трудно преживял смъртта на баба си и продължавал да я преживява. И понастоящем в жилището, в което живеел с баба си, ищецът оставил стаята й и всичките й вещи непокътнати така, както били до нейната смърт, като не намерил сили да извърши ремонт на стаята.

По делото от извършените справки в НБД"Население" е установено, че до смъртта на бабата на ищеца - К.П., двамата са живеели на един и същ постоянен адрес ***. Починалата К.П. е имала и регистриран настоящ адрес в гр.К., но свидетелите са посочили, че в кратки времеви периоди бабата К.П. е работила като сезонен работник в гр.К. - факт, който е установен от представеното по делото удостоверение от НАП. Видно от последното, през 2007г. и 2008г. за по три месеца в летния сезон К.П. е работила при работодатели в гр.П. и гр.К.    

 Не се спори по делото, че между ответното дружество "Бул Инс"АД и собственика на лекия автомобил „Фиат Палио“ с ДК№ У 4135 АК, чийто водач е причинил смъртта на бабата на ищеца, е имало сключена застраховка "Гражданска отговорност" със застрахователна полица, която е имала действие към датата застрахователното събитие - ПТП от 11.06.2016г.

Със заявление от 19.11.2019г. ищецът е предявил извънсъдебната си претенция към ответника - застраховател за обезщетяване на неимуществените вреди от смъртта на баба му К. П., като с писмо от 05.12.2018г. застрахователят е отказаал плащане на обезщетение по образуваната щета. Според изложените съображения за отказа, не са установени особено близки взаимоотношения с починалата и действително претърпени вреди от смъртта й. 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск се квалифицира по чл.432, ал.1 КЗ - иск на увреденото лице срещу застрахователя на причинителя на вредата, за обезщетяване на причинени от него на трети лица неимуществени вреди.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по реда на чл.432,ал.1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договора за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорността на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди: следва да са установени настъпилото ПТП и неговия механизъм; противоправното поведение на виновния водач; претърпените неимуществени вреди, наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП. Съгласно изискването на разпоредбата на чл.498 КЗ, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение следва да отправи първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение, пострадалият може да предяви претенцията си пред съда.

В случая ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си към застрахователя - ответника,  като застрахователят в срока по чл. 496, ал.1 КЗ е  постановил отказ да заплати обезщетение. При тези установени факти, предявеният иск е допустим и следва да се разгледа по същество.

Съдът намира, че са осъществени законовите предпоставки за ангажиране  отговорността на ответника - застраховател. По делото е установен деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. С влязлата в сила присъда на наказателния съд по НОХД №134/2018г. по описа на ЯОС, се установи противоправното деяние на водача Л.Д., причинил ПТП и смъртта на бабата на ищеца. На основание чл.300 ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което за осъществяването на деянието - ПТП от 11.06.2016г., авторството и виновното поведение на водача Л.Д. и настъпилата в пряка причинно-следствена връзка с това поведение смърт на К.Петкова, настоящият състав е обвързан от присъдата.

Безспорен по делото факт е, че към датата на настъпване на застрахователното събитие - ПТП от 11.06.2016г., между ответното застрахователно дружество и собственика на лекия автомобил „Фиат Палио“ с ДК№ У 4135 АК, е съществувало застрахователно правоотношение по застраховката "Гражданска отговорност". Безспорно от смъртта на починалата при ПТП К.П. са причинени неимуществени вреди, като по силата на застрахователния договор застрахователят има задължението да покрие в границите на определената в договора сума отговорност на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди.

Спорен по делото е въпросът явява ли се ищецът материално легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на баба си.

Със задължителната си тълкувателна практика - ППВС №4/1961г. и ППВС №5/1969г. Върховният съд е посочил кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт и това са: деца, родители и съпруг, както и лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи - взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на съпружески начала лица. С Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по тълк.дело №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС се разшири кръга на материално легитимираните лица, които могат да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък и това по изключение са всички други лица, които са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания, които във всеки конкретен случай е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. В съобразителната част на ТР №1/2016г. е разяснено, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци; че в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг; че връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик; в тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС №4/61г. и №5/69г. - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.

В разглеждания случай съдът намира, че ищецът е провел пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалата му баба и за настъпилите в резултат на нейната смърт сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания. Безспорно от показанията на разпитаните свидетели, чиито показания съдът не намери причина да не кредитира, се установи, че отношенията между ищеца Ж.Д.  и починалата му баба К.Петкова не са били обикновените, традиционни отношения между баба и внук, а далеч по-силни и по-емоционални. Между тях е била изградена връзка по-близка до отношенията между майка и син, доколкото след раждането на ищеца, до седми клас същият е бил отглеждан от своята баба. За кратък период ищецът е живял и отглеждан от родителите си, като от осми клас се е върнал при баба си, живял е заедно с нея в жилището й, като съвместният им живот е продължил до смъртта на бабата - в едно домакинство и в жилището, в което ищецът е установил и семейството си. Или данните по делото установяват, че през целия си съзнателен живот ищецът е живял със своята баба, изградил е емоционална връзка именно с нея, между двамата е била изградена връзка на взаимна обич, доверие и помощ, каквато връзка ищецът не е имал дори с рождената си майка. Безспорно установено е със свидетелските показания, че ищецът е изпаднал в шок от процесното произшествие, бил е ангажиран със състоянието на баба си от причинените й травми от произшествието, преживявайки тежко случилото се и смъртта на неговата баба му е причинила психическа травма, която трудно може да бъде преодоляна. Показателно в това отношение е установеното в процеса, че и понастоящем в жилището, в което ищецът продължава да живее, той е оставил непроменена стаята на баба си и вещите й, което сочи на силна по интензитет и непреодолима болка от загубата. Това е болка, която ищецът ще носи до края на живота си, поради което следва да бъде обезщетен за същата, доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент.

Обсъждайки размера на предявения иск съдебния състав намира, че не намира приложение разпоредбата на §96, ал.1 ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ бр.101/2018г., в сила от 07.12.2018г.), с която е въведен лимит до 5 000 лева за обезщетяване на внуци, баби/дядовци,братя и сестри за неимуществени вреди от смъртта на техен роднина. Тази уредба на първо място противоречи на правото на ЕС - на чл.1, §2 от Втора директива 84/5, кодифицирана в Директива 2009/103/ЕО на ЕП и Съвета от 16.09.2009г. относно застраховка ГО, с която са въведени минимални застрахователни суми за неимуществени вреди в случай на телесно увреждане несравнимо по-високи от посочения законов лимит на националното право, посочен по-горе. В тази връзка съдът съобразява и Решение на СЕС от 24.10.2013г. по дело С-277/2012г., постановено по преюдициално запитване на национален съд на страна-член на ЕС, според което "чл.3, параграф 1 от Директива 72/16 и чл.1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при използване на МПС покрива обезщетение за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на ГО за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при ПТП, само до определена сума, която да е по-малка от посочените в чл.1, §2 от Втора Директива 84/5 - т. е. 350 000 евро". На второ място, към релевантния момент - 11.06.2016г., респ. 16.07.2016г. нормата не е била приета, а законодателят не й е придал обратно действие, поради което същата не следва да бъде прилагана. Тези свои изводи съдът съобразява и с практиката на ВКС, обективирана в Решение №70/03.06.2019г. по т.д. №755/2018г. на ВКС, Второ търговско отделение, Решение по т.д. № 429/2017г., ВКС, Второ търговско отделение и др.

С оглед данните по делото - установените житейски обстоятелства, които сочат на силна връзка между ищеца и починалата му баба, с която са живеели заедно през целия живот на ищеца до смъртта на бабата, в едно голямо щастливо семейство, в което са поддържани постоянни отношения на взаимна обич, материална и морална подкрепа и емоционална близост, отчитайки, че се касае за отношения, каквито не са типични за повечето български семейства, особено след като всеки създаде свое семейство, вземайки предвид възрастта на бабата към момента на смъртта й - на 71г., обстоятелствата, при които е настъпила смъртта й, интензитета и характера на понесените морални болки и страдания от ищеца, както и обществено- икономическите условия в страната към момента на проявление на вредите, настоящият състав на ЯОС приема, че паричният еквивалент на понесените от ищеца неимуществени вреди възлиза в размер на сумата  40 000 лв. До този размер искът е основателен и доказан и следва да се уважи, като се отхвърли за разликата над сумата 40 000лв. до предявения размер от 50 000лв.  

Ищецът има право и на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, но същата не следва да се присъди от датата на увреждането. Разпоредбата на чл.497 КЗ свързва задължението на застрахователя да заплати лихва с датата, на която изтича 15-дневния срок от представяне на всички необходими доказателства по чл.106, ал.3 КЗ или с изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя по застрахователната претенция (която дата настъпи по-рано). Доказателствата по делото установяват, че ответникът - застраховател в тримесечния срок по чл.496, ал.1 КЗ е отказал да заплати обезщетение на ищеца, поради което следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава с изтичане на тримесечния срок по чл.496,ал.1 КЗ, броен от 19.11.2018г. или на 19.02.2019г. Считано от тази дата следва да се присъди законната лихва за забава върху обезщетението. Искането за заплащане на лихва за забава за периода 16.07.2016г.-18.02.2019г. следва да се отхвърли. Неоснователно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на законната лихва, дължима от 19.02.2019г., тъй като за времето след тази дата  до датата на предявяване на иска давността по чл.111 ЗЗД не е изтекла.

По разноските:

Ищецът претендира разноски и съобразно правилото на чл.78, ал.1 ГПК  има право на такива съразмерно с уважената част от иска, при което на Ж.Д. следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1760лв.

На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на сумата 504лв., които разноски съдът изчислява с оглед общата сума от 2520лв. с ДДС на платеното от ответника адвокатско възнаграждение.

При този изход на делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметката на ЯОС ДТ върху уважения размер на иска в размер на 1 600лв.

Водим от изложеното, ЯОС

                                                     Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ЗД"Бул Инс"АД със седалище и адрес на управление: гр.София 1301, район "Лозенец", бул."Джеймс Баучер"№87, ЕИК *********, представлявано от изп.директори С. С. П. и К. Д. К. да заплати на Ж.Д. ***, ЕГН **********, със съдебен адресат адв.П.В. ***,  на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата 40 000лв. (четиридесет хиляди лева) - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на бабата на ищеца К. М. П., настъпила от ПТП на 11.06.2016г., причинено виновно от водача на застрахован при ЗД"Бул Инс"АД л.а. "Фиат Палио" с ДК№ У 4135 АК по застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 19.02.2019г. до окончателното й изплащане, като искът за неимуществени вреди за разликата над сумата 40 000лв. до предявения размер от 50 000лв., както и искането за присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 16.07.2016г. до 18.02.2019г. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.

ОСЪЖДА ЗД"Бул Инс"АД, с посочени данни за седалище, адрес на управление, ЕИК и представители, да заплати на Ж.Д. ***, с посочени данни, на основание чл.78, ал.1 ГПК направените по делото разноски пред първата инстанция в размер на сумата 1 760лв.   

ОСЪЖДА Ж.Д. ***, с посочени данни за адрес и ЕГН, да заплати на ЗД"Бул Инс"АД, с посочени данни за седалище, адрес на управление, ЕИК и представители, на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски в размер на 504лв.

ОСЪЖДА ЗД"Бул Инс"АД, с посочени данни за седалище, адрес на управление, ЕИК и представители, да заплати в полза на ЯОС, по бюджета на съдебната власт, ДТ в размер на 1 600лв. и 5лв. - ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: